Съдържание:
Наредба за Микроклимата на Работните Места
(Наредба № РД-07-3 от 18 Юли 2014 г. за Минималните Изисквания за Микроклимата на Работните Места)
раздел I
Общи изисквания
чл. 1. С тази наредба се определят:
1. граничните стойности на параметрите на микроклимата на работни места в сгради: температура, влажност и скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване;
2. минималните изисквания за защита на работещите от рискове за здравето и безопасността, причинени от параметрите на микроклимата на работни места в сгради и от неблагоприятни климатични условия при работа на открито.
чл. 2. (1) Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност по чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, когато работещите са изложени на въздействието на параметрите на микроклимата при работа или на неблагоприятни климатични въздействия при работа на открито.
(2) Когато с друг нормативен акт са определени специфични гранични стойности и изисквания за температура, влажност, скорост на движение на въздуха и топлинно облъчване, се прилагат специфичните гранични стойности и изисквания.
(3) Граничните стойности по тази наредба не се прилагат за работни места в сгради, предназначени за отглеждане на птици и животни, за съхраняване на селскостопанска продукция, за хладилни помещения и за подземни рудници.
чл. 3. Работодателят е длъжен да се консултира с работещите и/или техните представители и да създава условия за тяхното участие по всички въпроси, свързани с прилагането на наредбата, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
раздел II
Гранични стойности на параметрите на микроклимата на работни места в сгради
чл. 4. (1) Параметрите на микроклимата на работните места в сгради трябва да отговарят на оптималните или допустимите гранични стойности.
(2) Оптималните гранични стойности зависят от периода на годината и категорията на работата. Те се прилагат при климатизирани производствени помещения и за постоянни работни места в климатизирани кабини за управление и контрол.
(3) Допустимите гранични стойности зависят от периода на годината, категорията на работата и вида на работното място. Те се прилагат в случаите, когато поради технически или технологични причини не е възможно да се осигури спазване на оптималните гранични стойности.
(4) За топлинното облъчване се прилага допустимата гранична стойност.
чл. 5. (1) Оптималните гранични стойности за температура на въздуха се определят с минимални и максимални стойности и са:
1. през студения период на годината в интервала:
а) от 20 до 23 °C - за лека физическа работа;
б) от 17 до 20 °C - за средно тежка физическа работа;
в) от 16 до 18 °C - за тежка физическа работа;
2. през топлия период на годината в интервала:
а) от 22 до 25 °C - за лека физическа работа;
б) от 20 до 23 °C - за средно тежка физическа работа;
в) от 18 до 21 °C - за тежка физическа работа.
(2) Оптималните гранични стойности за скорост на движение на въздуха:
1. през студения период на годината са:
а) до 0,2 m/s - за лека физическа работа;
б) до 0,3 m/s - за средно тежка физическа работа;
в) до 0,3 m/s - за тежка физическа работа;
2. през топлия период на годината са:
а) до 0,2 m/s - за лека физическа работа;
б) до 0,4 m/s - за средно тежка физическа работа;
в) до 0,5 m/s - за тежка физическа работа.
(3) Оптималните гранични стойности за относителна влажност на въздуха са в интервала от 40 % до 60 %.
чл. 6. Допустимите гранични стойности за температура на въздуха за студения период на годината се определят с минимални и максимални стойности и са:
1. на постоянни работни места в интервала:
а) от 18 до 25 °C - за лека физическа работа;
б) от 15 до 23 °C - за средно тежка физическа работа;
в) от 13 до 19 °C - за тежка физическа работа;
2. на непостоянни работни места в интервала:
а) от 15 до 26 °C - за лека физическа работа;
б) от 13 до 24 °C - за средно тежка физическа работа;
в) от 12 до 19 °C - за тежка физическа работа.
чл. 7. Допустимите гранични стойности за температура на въздуха за топлия период на годината се определят с минимални и максимални стойности.
чл. 8. (1) Максималната гранична стойност на температурата на въздуха на постоянни работни места е:
1. не по-висока от 28 °C - за лека и средно тежка физическа работа;
2. не по-висока от 26 °C - за тежка физическа работа.
(2) Когато на работни места в сгради се извършва лека и средно тежка физическа работа и температурата на външния въздух в 14 ч. през топлия период на годината превишава 25 °C, както и когато на работни места в сгради се извършва тежка физическа работа и температурата на външния въздух в 14 ч. през топлия период на годината превишава 23 °C, максималните гранични стойности за температурата на въздуха на постоянни работни места по ал. 1 се повишават, както следва:
1. в помещения с незначително топлинно натоварване - с 3 °C, но не повече от 31 °C за лека и средно тежка физическа работа, и 29 °C за тежка физическа работа;
2. в помещения със значително топлинно натоварване - с 5 °С, но не повече от 33 °С за лека и средно тежка физическа работа, и 31 °С за тежка физическа работа;
3. в помещения, в които технологичния процес изисква изкуствено поддържане на температурата и влажността на въздуха - с 2 °С, но не повече от 30 °С.
(3) Максималната гранична стойност на температурата на въздуха на непостоянни работни места през топлия период е равна на:
1. температурата на външния въздух в 14 ч., превишена с не повече от 3 °C за помещения с незначително топлинно натоварване;
2. температурата на външния въздух в 14 ч., превишена с не повече от 5 °C за помещения със значително топлинно натоварване.
чл. 9. Минималните гранични стойности на температурата на въздуха на работните места през топлия период на годината са равни на съответните минимални стойности на допустимите норми за студения период на годината съгласно чл. 6.
чл. 10. Допустимите гранични стойности за температура на въздуха на непостоянни работни места съгласно чл. 6, т. 2 и чл. 8, ал. 3 не се прилагат за работни помещения с подова площ на един работник над 50 m2.
чл. 11. (1) Допустимите гранични стойности за скорост на движение на въздуха на постоянни работни места през студения период на годината са:
1. до 0,2 m/s - за лека физическа работа;
2. до 0,4 m/s - за средно тежка физическа работа;
3. до 0,5 m/s - за тежка физическа работа.
(2) Допустимите гранични стойности за скорост на движение на въздуха на постоянни работни места през топлия период на годината:
1. в помещения с незначително топлинно натоварване са:
а) до 0,5 m/s - за лека и средно тежка физическа работа;
б) до 0,7 m/s - за тежка физическа работа;
2. в помещения със значително топлинно натоварване са:
а) до 0,5 m/s - за лека и средно тежка физическа работа;
б) до 1,0 m/s - за тежка физическа работа.
чл. 12. (1) Допустимите гранични стойности за относителна влажност на въздуха на постоянни работни места през студения период на годината са в интервала от 30 % до 75 %.
(2) Допустимите гранични стойности за относителна влажност на въздуха на постоянни работни места през топлия период на годината са:
1. от 30 до 55 % - при температура на въздуха в помещението t > 28 °С;
2. от 30 до 60 % - при температура на въздуха в помещението 26°С < t="">£ 28 °С;
3. от 30 до 65 % - при температура на въздуха в помещението 25°С < t="">£ 26 °С;
4. от 30 до 70 % - при температура на въздуха в помещението 24 °С < t="">£ 25 °С;
5. от 30 до 75 % - при температура на въздуха в помещението t £ 24 °С.
(3) При абсолютна влажност на външния въздух над 12 g/kg се допуска превишаване на горните граници на допустимите гранични стойности по ал. 2 с не повече от 15 %.
(4) На постоянни работни места в помещения със значително отделяне на влага се допуска през топлия период на годината повишаване на допустимата относителна влажност на въздуха до 75 %. Температурата на въздуха на тези работни места не трябва да превишава 28 °С за работа с лека и средна тежест и 26 °С за тежка работа независимо от температурата на външния въздух.
чл. 13. (1) Допустимата гранична стойност за плътност на потока на топлинно облъчване за постоянни работни места е 350 W/m2.
(2) Допуска се пребиваване в работните зони на непостоянни работни места с топлинно облъчване с плътност на потока над 350 W/m2 само при задължително използване на средства за колективна защита или лични предпазни средства за защита от инфрачервено лъчение.