Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета за Изменение на Директива 2006/112/ЕО относно Общата Система на Данъка върху Добавената Стойност по Отношение на Срока на Прилагане на Незадължителния Механизъм за Обратно Начисляване във връзка с Доставките на някои Стоки и Услуги, при които Съществува Риск от Измами, и на Механизма за Бързо Реагиране срещу Измамите с ДДС
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 113 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взе предвид становището на Европейския парламент [1],
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2], в съответствие със специална законодателна процедура,
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Промени в Директива 2006/112, чрез Директива 2018/1695
(1) Данъчните измами в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) водят до значителни загуби за бюджета и имат отражение върху функционирането на вътрешния пазар.
(2) С член 199а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета [3] на държавите членки се дава възможност да предвидят лицето — платец на ДДС, за изброените в същия член доставки да бъде данъчно задълженото лице, за което се извършва доставката (т.нар. „механизъм за обратно начисляване“), за да се реши бързо проблемът, свързан с вътреобщностните измами с липсващ търговец. Държавите членки могат да прилагат този механизъм до 31 декември 2018 г. и за минимален срок от две години.
(3) Специалната мярка по механизма за бързо реагиране (МБР), предвидена в член 199б от Директива 2006/112/ЕО, осигурява на държавите членки възможност за по-бърза процедура, позволяваща въвеждането на механизма за обратно начисляване по отношение на конкретни доставки на стоки и услуги с цел борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети. Съгласно член 3 от Директива 2013/42/ЕС на Съвета [4] държавите членки могат да прилагат специалната мярка по МБР до 31 декември 2018 г.
(4) На 8 март 2018 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно резултата от мерките за борба с измамите съгласно членове 199а и 199б от Директива 2006/112/ЕО (наричан по-нататък „докладът“).
(5) Според доклада държавите членки и заинтересованите страни като цяло смятат, че механизмът за обратно начисляване, предвиден в член 199а от Директива 2006/112/ЕО, представлява ефективен и ефикасен временен инструмент за борба с измамите с ДДС в определени сектори или за предотвратяване на измами. Изискването за прилагане на мярката по член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО за минимален срок от две години се оказа пречка за няколко държави членки, които искаха да въведат механизма за обратно начисляване, но не отговаряха на това условие. Поради това изискването за минимален срок от две години следва да се заличи от посочената разпоредба.
(6) Въпреки че специалната мярка по МБР, предвидена в член 199б от Директива 2006/112/ЕО, никога да не е била използвана на практика, държавите членки считат, че тя следва да бъде запазена като полезен инструмент и предпазна мярка при извънредни случаи на измами с ДДС.
(7) Предвид констатациите и заключенията в доклада, изглежда, че мерките, предвидени в членове 199а и 199б от Директива 2006/112/ЕО, са се оказали полезни временни и целеви мерки за борба с измамите с ДДС. Срокът на прилагане на тези мерки изтича на 31 декември 2018 г., след което държавите членки биха били лишени от ефикасен инструмент за борба с измамите с ДДС. Ето защо е целесъобразно срокът на прилагане на тези мерки да се удължи с ограничен срок до предвиденото влизане в сила на окончателния режим на ДДС.
(8) Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Директива 2006/112/ЕО се изменя, както следва:
1) В член 199а, параграф 1 уводната част се заменя със следното:
„До 30 юни 2022 г. държавите членки могат да предвидят лицето — платец на ДДС, да е данъчно задълженото лице, на което се извършва която и да е от следните доставки:“
2) Член 199б се заменя със следното:
„Член 199б
1. В случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите членки могат, чрез дерогация от член 193, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, като специална мярка по механизма за бързо реагиране (МБР) за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови щети.
Специалната мярка по МБР е предмет на подходящи мерки за контрол от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното прилагане не може да надхвърля девет месеца.
2. Държава членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, в която посочва засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея, изразяващи се в значителни и непоправими финансови щети. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и посочва каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица.
Държавата членка, която желае да въведе специална мярка по МБР съгласно параграф 1 от настоящия член, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3.
В случаи на неотложна спешност съгласно параграф 1 от настоящия член процедурата, предвидена член 395, параграфи 2 и 3, приключва в срок от шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията.
3. След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка по МБР, тя изготвя отрицателно становище в срок от един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в писмена форма и в същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка по МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма.
4. Комисията приема акт за изпълнение, с който се утвърждава стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка по МБР, посочено в параграф 2, и на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5.
5. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета [*1], като за тази цел комитет е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета [*2].
6. Специалната мярка по МБР по параграф 1 се прилага до 30 юни 2022 г.
[*1] Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
[*2] Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1).“
3) В член 395 параграф 5 се заличава.
4) (попр. от 27.12.2018) Член 193 се заменя със следното:
„Член 193
ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199б и член 202.“
Член 2
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] Становище от 3 октомври 2018 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
[2] Становище от 11 юли 2018 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
[3] Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).
[4] Директива 2013/42/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 1).
