Същност и форма на договора за дарение. Данъчни ефекти

I. Какво представлява дарението?

Дарението е договор, по силата на който едно лице (дарител) отстъпва нещо веднага и безвъзмездно на друго лице (надарен), което той трябва да приеме. Това означава, че за да има валидно сключен договор за дарение двете страни трябва да постигнат съгласие. Надареното лице трябва изрично да потвърди, че желае да получи дар от дарителя. Приемането е необходимо, защото никой не може да бъде дарен противно на волята си. Ако лицето, в чиято полза се прави дарението, не го приеме, то е длъжно да възстанови на дарителя всичко, което дарителят му е предал във връзка с дарението.

Договорът за дарение (дарението) е регламентиран основно в ЗЗД. Той е един от способите за прехвърляне на правото на собственост върху движимо или недвижимо имущество, или върху други имуществени права от едно лице на друго лице.

В правната теория договорът за дарение се определя като едностранен и безвъзмезден.

За нищожно се счита и дарението на бъдещо имущество. В теорията и практиката съществува разбиране, че спрямо уредбата на договора за дарение бъдещо е онова имущество, което към момента на сключване на договора няма никаква връзка с дарителя, т.е. то нито е негова собственост, нито се намира в процедура по придобиването му. Например, ще бъде нищожен договор за дарение на недвижим имот, чрез който дарителят дарява на надарения апартамент – собственост на живата му майка, с аргумента, че той е единствен неин наследник.

II. Страни по договора за дарение

1. Кой може да бъде дарител?

2. Кой може да бъде надарен?

III. Видове дарение

В теорията и практиката са познати различни видове дарения:

• Обикновено дарение – това, при което едно лице възнамерява да дари друго лице, без да съществува някакъв различен мотив, освен този да прояви щедрост.
• Обичайно дарение е дарение, направено във връзка със спазването на една традиция. Такъв пример са подаръците, които се подаряват, когато се ходи на рожден ден.
• Възнаградително дарение е това, което се прави с мотива, че надареният е извършил нещо значимо за дарителя, във връзка с което той се чувства задължен. Чрез това дарение се изразява някаква особена благодарност. Например лекар е спасил живота на пострадал при катастрофа. Пострадалият изпитва вътрешна необходимост да се отблагодари лично на лекаря, затова му подарява картина или статуетка.
• Дарение с тежест е такова дарение, при което дарителят поставя някакво задължение, което да бъде изпълнено от надареното лице, за да може то да се възползва от подаръка. Например, дарението да бъде използвано за завършване на висше образование от надареното лице.

Посочените по-горе разновидности на договора за дарение имат важно практическо значение. ЗЗД говори само за два от посочените по-горе видове – обичайни и възнаградителни дарения. Причината законът да ги посочва изрично е, че тези видове дарения не могат да бъдат отменяни. Обратното – обикновеното дарение и дарението с тежест могат да бъдат отменяни по ред и при условия, посочени в закона.

IV. Предмет и форма на договора за дарение

Можем да посочим следните видове форми за действителност според предмета на договора за дарение:

• Недвижими имоти – в този случай за договора за дарение е необходим нотариален акт.
• Движими вещи – ЗЗД предвижда, че във всички случаи движимите вещи (в това число пари) се даряват или чрез договор, който е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, или със самото предаване на вещта. Във втория случай договорът се смята за сключен с предаването на вещта от дарителя на надарения. Важно е да бъде уточнено, че когато специален закон изисква определена форма за прехвърлянето на движимата вещ – например регистрираните МПС се прехвърлят с писмен договор с нотариална заверка на подписите, тогава договорът за дарение на тази вещ задължително трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това означава, че не е допустимо дарението да се извърши чрез предаването на регистрираното МПС. То се прилага само за такива движими вещи, за които законът не изисква договорът за тяхното прехвърляне да бъде сключен в някаква специфична форма за действителност.
• При ценните книжа се посочва, че дарението се осъществява по надлежния начин за тяхното прехвърляне:

• Заповедните ценни книги се джиросват (например акции, записи на заповед, менителници). При тях освен договор за дарение ще бъде необходимо и джиро;
• Безналични ценни книги – за тях е характерно, че те представляват права, които нямат материален (хартиен) носител и се съхраняват в електронен вид при лицензиран публичен депозитар. Сделката по прехвърлянето им следва да бъде вписана в Централния депозитар.

• Дарствена цесия – при безвъзмездно прехвърляне на едно вземане в полза на друго лице (дарствена цесия) съществува правен спор дали е необходимо договорът за дарение да бъде сключен в определена форма, или е достатъчно документите да се предадат на новия кредитор. В практиката е прието, че и двата варианта са възможни. Когато страните изберат да сключат договор, той може да е както само в писмена форма, така и с нотариална заверка на подписите. Без значение кой от вариантите бъде избран, за да породи действие договорът за дарение спрямо длъжника, на него задължително трябва да му бъде съобщена промяната на кредиторите от страна на дарителя. Ако с цесията се прехвърля вземане, което е обезпечено с ипотека, тогава договорът трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

V. Може ли прехвърлянето на парични средства по банков път да се приеме за дарение чрез предаване?

От правна гледна точка парите се разглеждат като заместими движими вещи, за чието прехвърляне законът не изисква определена форма. В ГПК е предвидено, че се изисква писмен акт, когато договорът е на стойност над 5 000 лв., но това не е форма за действителност, а за доказване в случай на възникнал съдебен спор. Съответно при договор за дарение на парични средства биха били приложими и двата варианта за движимите вещи, а именно – писмена форма на договора с нотариална заверка на подписите и ръчно дарение.

Възниква въпросът, когато едно лице превежда определена парична сума с дарствено намерение на друго лице по банков път, необходимо ли е да бъде сключен писмен договор с нотариално заверени подписи, или извършването на банковата операция се приема за дарение чрез предаване?

VI. Данъчни ефекти

Дарението, доколкото представлява безвъзмездно прехвърляне на имущество, има своето отражение и в различните данъчни закони.

1. Данъчни ефекти по ЗКПО

За целите на данъчното третиране по ЗКПО данъчните ефекти трябва да бъдат разгледани както от страна на дружеството дарител, така и от страна на дружеството, което е надарено.

1.1. Данъчни ефекти за дарителя

В ЗКПО е посочено, че счетоводните разходи, направени за дарения, не се признават за данъчни цели, т.е. общото правило е, че не можем да намалим печалбата на дружеството, ако е налице такава, с разходите, направени за дарения. От това правило са изведени определени изключения, чрез които законодателят стимулира дарствената дейност в полза на определени субекти. Изключенията са разделени на няколко категории, които показват до какъв размер от разходите, направени за дарения, ще бъдат признати за данъчни цели по смисъла на ЗКПО.

• Разходи за дарания в размер на 10% от счетоводната печалба на дружеството се признават за данъчни цели, когато са направени в полза на:
  • Средни и висши учебни заведения, детски градини и ясли;
  • Болници, социални домове и БЧК;
  • Сдружения и фондации в обществена полза;
  • Читалища и културни институти;
  • Социално слаби лица;
  • Деца без родители или такива с увреждания;
  • Други.
• Разходи за дарения в размер на 50% от счетоводната печалба на дружеството се признават за данъчни цели, когато са направени в полза на НЗОК за дейности във връзка с лечението на деца, както и на Центъра за асистирана репродукция.
• Разходи за безвъзмездно предоставена помощ по смисъла на Закона за меценатството в размер на 15% от счетоводната печалба на дружеството се признават за данъчни цели.
• Признават се и разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението. За да бъдат признати тези разходи, предметите трябва да са дарени в полза на български училища и университети.

Във всеки случай за данъчни цели могат да бъдат признати разходи, направени за дарения от едно дружество, които се равняват на максимум 65% от неговата счетоводна печалба.

1.2. Данъчни ефекти за надарения

Какви са данъчните ефекти по ЗКПО, когато едно дружество получава дарение?

Разграничаваме два вида дарение – на парични средства и на материални активи.

2. Данъчни ефекти по ЗДДФЛ

От друга страна, когато едно ФЛ дарява, законът му предоставя възможност да ползва данъчни облекчения във връзка с направените дарения, като допуска сумата от годишните данъчни основи да бъде намалена при определени условия с определен процент:

• Намаление с 5% на годишните данъчни основи, когато даренията са направени в полза на:
  • скрито платено съдържание: 20 думи; отключи
  • Читалища и културни институти;

Ако дарението е някакво имущество, различно от парични средства, неговият размер е цената на придобиване на имуществото, ако придобиването се е осъществило до 3 месеца преди датата на дарението, а във всички останали случаи се равнява на пазарната цена (направена за целта пазарна оценка).

За да се ползва облекчението, задълженото лице трябва да представи договор за дарение и документ, удостоверяващ, че дарението е получено от надарения, както и че лицето, което е надарено, попада в списъка с облекченията.

3. Данъчни ефекти по ЗМДТ

В ЗМДТ е уреден данък, дължим за придобиване на имущества чрез дарение. Важно е да се уточни, че ЗМДТ не урежда твърди ставки на дължимия данък, той посочва границите, а всяка община отделно, чрез наредба на общинския съвет, определя размера на данъка, съобразявайки се с границите, определени в закона.

От неговия обхват отпадат онези имущества, които са дарени между съпрузи или роднини по права линия. За тези сделки данък не се дължи.

Общото правило е, че данъкът се плаща от лицето, в чиято полза е дарението.

Данъкът се налага върху стойността на имуществото, оценена към момента на неговото прехвърляне.

ЗМДТ освобождава от задължението за плащане на данък някои категории физически и юридически лица.

Надарените физически лица, които не дължат заплащане на данък върху даренията, са:

• Получилите обичайни дарения;
• скрито платено съдържание: 22 думи; отключи

Надарените юридически лица, които не дължат заплащане на данък върху даренията, са:

• ЮЛНЦ, учредени за осъществяване на общественополезна дейност. Такива могат да бъдат сдружения, включително спортни клубове, и фондации.
• Лечебни заведения;
• Народни читалища;
• Държавата и общините;
• скрито платено съдържание: 66 думи; отключи

Когато се даряват недвижими имоти, данъкът се заплаща в общината по местонахождението на имота, а във всички останали случаи – в общината по постоянния адрес на ФЛ или по седалището на ЮЛ.

ЗМДТ е предвидил и санкция, когато бъде установено, че страните са укрили част от цената на имущество, придобито чрез дарение.