Пример 141. Възникване на Данъчна Временна Разлика Вследствие на Счетоводна Грешка от Минали Години
През 2019 г. Дружество установява, че през 2017 г. е допусната грешка при формиране на данъчния финансов резултат. Грешката се дължи на извършена обезценка на вземане по една от издадените от Дружеството фактури. Разходът, който е бил отчетен по повод на обезценката в размер на 10 000 лв., не е бил признат за данъчни цели през 2017 г., тъй като не са били изпълнени съответните условия за това.
Дружеството уведомява НАП, вследствие на което в 30-дневен срок му е възложена ревизия. По време на ревизията е констатирано, че през 2017 г. неправилно е отчетен като данъчно признат разход в размер на 10 000 лв. от обезценка на вземане, без да е настъпило необходимото условие за това. Така е формирана данъчна временна разлика, която през 2018 г. намира своето обратно проявление и става данъчно признат разход – тъй като през 2018 г. изтича 5-годишният давностен срок, в който Дружеството е можело да събере вземането си по съдебен ред.
Вследствие на проявлението на тази временна разлика, за Дружеството не възниква задължение за внасяне на корпоративен данък – тъй като през 2017 г. то е внесло с 1 000 лв. (10 000 х 10%) по-малко данък, а през 2018 г. е внесло с 1 000 лв. повече. Все пак НАП начислява лихва за просрочие за периода от 01.04.2018 г. до 01.04.2019 г., чийто размер е 200 лв.
(§80 от Тематично Резюме) (чл.**, ал.* и ал.*; чл.** от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник