Пример 7. Върху Каква Сума се Дължи Лихва при Неправилно Изчислени Месечни Авансови Вноски?
През 2019 г. Дружество формира данъчна печалба в размер на 1 500 000 лв. и определя корпоративен данък в размер на 150 000 лв. През годината той е внесен – с месечни авансови вноски, като общият размер е 123 000 лв. (12 месеца х 10 250 лв.). Дружеството не се е възползвало от възможността да промени размера на месечната авансова вноска и съответно не е подало необходимата за това декларация в законоустановения срок, който е изтекъл на 15 декември 2019 г.
Във връзка с допуснатата грешка се прави следното сравнение: Годишният корпоративен данък е в размер на 150 000 лв., а прагът, върху който не се дължи лихва, е в размер на 147 600 лв. и се изчислява по следната формула:
123 000 + (123 000 лв. х 0,20) = 147 600 лв.
Видно от горното – сумата от 150 000 лв. е повече от определения праг в размер на 147 600 лв., т.е. налице е отклонение от първоначално определената прогнозна данъчна печалба, поради което Дружеството дължи лихва за неправилно определените месечни авансови вноски.
Сумата, върху която се начислява лихвата, се определя по следната формула:
150 000 - (123 000 + 0,2 х 123 000) = 2 400 лв.
Лихвата за неправилно определени авансови вноски се дължи за периода от 16 април до 31 декември на съответната година. Лихвата върху превишението е равна на законовата лихва, което е сборът от основния лихвен процент + 10%.
(§13 от Тематично Резюме) (чл.**; чл.** от ЗКПО)
Виж в контекста на целия сборник