ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

актуално 26 август 2020 904 уникалност: 78%

Правен Въпрос

Когато е предявен иск за обезщетяване на пропуснати ползи по поето задължение за изграждане на обект, необходимо ли е ищецът да докаже сигурност за несбъднато увеличение на имуществото, или това може да се предполага?

Оригинален Въпрос

При предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, или същото се предполага?

Противоречива Практика

В практиката са застъпени различни становища. Според едното становище изграждането на един обект и въвеждането му в експлоатация е очаквано увеличение на имуществото на собственика. Затова е прието, че евентуално забавяне на изграждането на обекта има характер на пропусната полза, която може да се измери съгласно средния пазарен наем на вещта. Според друго становище пропуснатите ползи следва да се докажат, а не да се правят логически предположения за евентуално увеличение на имущество.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 99 думи;

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК, 

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС

И ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия: ТАНЯ РАЙКОВСКА 

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия: КРАСИМИР ВЛАХОВ 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на

ОТДЕЛЕНИЯ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА 

ТАНЯ МИТОВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ БОЙКА СТОИЛОВА ДАРИЯ ПРОДАНОВА 

1. ЛЮБКА ИЛИЕВА

2. НИКОЛА ХИТРОВ

3. РОСИЦА КОВАЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

30. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 31. ЕМИЛ ТОМОВ

32. АЛБЕНА БОНЕВА 

4. ЛИДИЯ ИВАНОВА

5. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

6. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

7. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

8. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

9. ТЕОДОРА НИНОВА

10. НАДЕЖДА ЗЕКОВА

11. НАДЯ ЗЯПКОВА

12. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

13. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА 14. СТОИЛ СОТИРОВ

15. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 16. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ 17. СВЕТЛА ЦАЧЕВА

18. СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

19. ЛЮБКА БОГДАНОВА

20. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 21. ВЕСКА РАЙЧЕВА

22. ЗЛАТКА РУСЕВА

23. ДИЯНА ЦЕНЕВА

24. МАРИЯ ИВАНОВА

25. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

26. МАРИЯНА КОСТОВА

27. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

28. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

29. МАРИО ПЪРВАНОВ 

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 3 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, 

33. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 34. БОНКА ДЕЧЕВА

35. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 36. ЖИВА ДЕКОВА 

37. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 38. ТОТКА КАЛЧЕВА

39. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 40. ВАСИЛКА ИЛИЕВА 

41. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 42. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 43. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 44. ОЛГА КЕРЕЛСКА 

45. ЗОЯ АТАНАСОВА

46. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

47. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

48. БОРИС ИЛИЕВ

49. БОНКА ЙОНКОВА

50. ДИАНА ХИТОВА

51. БОЯН ЦОНЕВ

52. БОЯН БАЛЕВСКИ

53. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 54. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА 55. РОСИЦА БОЖИЛОВА 56. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 57. ИРИНА ПЕТРОВА 

докладвано от съдия КАПКА ЮСТИНИЯНОВА и съдия КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 

Заместник-председателят на Върховен касационен съд и Председател на Гражданска колегия, на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт във връзка с предложение по чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс на състав на Търговска колегия, е отправил искане до Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по следния въпрос: 

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото се предполага. 

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: 

По поставения въпрос съществува противоречива съдебна практика на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК. 

Според едното становище, изграждането и въвеждането на обектите в експлоатация представлява реална и основателно очаквана възможност за увеличаване на имуществото на собственика-кредитор, включително и да придобива доходи от вещта, поради което лишаването му от възможността да извлича полезните свойства на вещта в резултат на неизпълненото в срок задължение за построяване и въвеждане на обекта в експлоатация, винаги има характер на пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на вещта. 

Според другото становище, пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, като реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото на кредитора поради договорното неизпълнение, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на евентуално увеличение. 

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно второто становище. 

Неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). 

Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза. 

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. 

скрито платено съдържание: 1278 думи;