ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВКС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно заседание на 27 ноември 2014 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ на ОСГТК,

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Гражданска колегия:

КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ на ВКС и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Търговска колегия:

1. НИКОЛА ХИТРОВ

2. РОСИЦА КОВАЧЕВА

3. ЖАНИН СИЛДАРЕВА

4. КАПКА ЮСТИНИЯНОВА 5. ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

6. СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

7. ТЕОДОРА НИНОВА

8. ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА 9. БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

10. СТОИЛ СОТИРОВ

11. МАРГАРИТА СОКОЛОВА 12. ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

13. БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

14. СВЕТЛА ЦАЧЕВА

15. ЛЮБКА БОГДАНОВА

16. РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА 17. ВЕСКА РАЙЧЕВА

18. МАРИЯ СЛАВЧЕВА

19. ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

20. ЗЛАТКА РУСЕВА

21. ДИЯНА ЦЕНЕВА

22. МАРИЯ ИВАНОВА

23. СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

24. МАРИАНА КОСТОВА

25. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

26. СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ на ОТДЕЛЕНИЯ:

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РАЙКОВСКА

ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ПЛАМЕН СТОЕВ ДАРИЯ ПРОДАНОВА БОЙКА СТОИЛОВА

27. МАРИО ПЪРВАНОВ 28. ЕМИЛ МАРКОВ

29. КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА 30. ЕМИЛ ТОМОВ

31. АЛБЕНА БОНЕВА

32. СВЕТЛА ДИМИТРОВА 33. БОНКА ДЕЧЕВА

34. СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА 35. ЖИВА ДЕКОВА

36. МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

37. КАМЕЛИЯ МАРИНОВА 38. ТОТКА КАЛЧЕВА

39. ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА 40. ВАСИЛКА ИЛИЕВА

41. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА 42. ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 43. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 44. ОЛГА КЕРЕЛСКА

45. ЗОЯ АТАНАСОВА

46. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ 47. ВЕСЕЛКА МАРЕВА 48. БОРИС ИЛИЕВ

49. БОНКА ЙОНКОВА 50. ДИАНА ХИТОВА

51. БОЯН ЦОНЕВ

52. БОЯН БАЛЕВСКИ

53. ИРИНА ПЕТРОВА

54. МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА 55. РОСИЦА БОЖИЛОВА

56. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

57. ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ 58. КОСТАДИНКА НЕДКОВА 59. ГЕНИКА МИХАЙЛОВА 60. ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

61. ЛЮБКА АНДОНОВА

62. АННА БАЕВА

63. ГЕРГАНА НИКОВА

64. МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова

постави на разглеждане тълкувателно дело No 5 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия

докладвано от съдия МАРИЯ ИВАНОВА

Тълкувателното дело е образувано на осн. чл.128, вр. с чл.125 от Закон за съдебната власт/ ЗСВ/ и чл.292 от ГПК с разпореждане на председателя на ВКС от 12.03.2013 г., допълнено с разпореждания от 19.03.2013 г., 5.06.2013 г. и 19.09.2013 г. за постановяване на тълкувателно решение по следните противоречиво решавани в практиката на ВКС и съдилищата въпроси:

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?

3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?

4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 от Семейния кодекс / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

По първия въпрос: Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

В част от съдебните решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг увреждащата кредитора сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна изцяло, по реда на чл.135 ЗЗД. Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима и съдилищата следят както за съвместната процесуална легитимация на съпрузите, като страна по увреждащата сделка, така и за режима на разпореждане, когато прилагат материалния закон. Увреждащата сделка е с общо за съпрузите право и затова не може прехвърлянето да е недействително само частично. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност – чл.24, ал.1 от Семейния кодекс/СК/. От забраната следва, че предмет на отмяна е цялата увреждаща сделка - разпореждането с целия имот, а не с някаква идеална част от него, каквато съпругът не притежава преди прекратяване на общността. Успешното провеждане на Павловия иск не е начин за прекратяване на съпружеската общност, посочен в чл.27 СК. Съпружеската имуществена общност се прекратява с насочване на изпълнението върху имота по реда на гл.44 от Гражданския процесуален кодекс/ ГПК/ и с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, на осн. чл.27, ал.4 и 5 СК.

В други съдебни решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг увреждащата кредитора сделка се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1⁄2 ид.ч. от прехвърления имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е особена бездялова съвместна собственост и затова разпореждането с притежаваните в такъв режим права следва да се извършва от съпрузите съвместно. За задължения, поети от единия или от двамата съпрузи за задоволяване на нуждите на семейството, те отговарят солидарно – чл.32, ал.2

СК/чл.25, ал.2 СК, отм./ Солидарните задължения на съпрузите се обезпечават с имущество, притежавано в съпружеска общност. По аргумент за противното следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на имуществената общност в случаите, когато задължението на единия съпруг е лично – не е поето за посрещане на нужди на семейството. В подкрепа на това са указанията в ТР No2/27.12.2001 г. по т.д. No2/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.1. Там е прието, че ако съпругът – едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската му дейност, другият съпруг не отговаря солидарно; за тези задължения съпругът - длъжник отговаря с цялото имущество, включено в търговското предприятие и с 1⁄2 част от имуществото, притежавано в съпружеска общност, на осн. чл.614, ал.2 ТЗ. Следователно, ако дългът е личен на единия съпруг, обезпечението му се покрива от 1⁄2 ид. част от общото имущество на съпрузите, затова обявената по реда на чл.135 ЗЗД относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга – недлъжник. Значението на Павловия иск не се изчерпва само с обезпечаване на вземането на кредитора. Последица на решението, с което този иск се уважава е и обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес. Такава предпоставка е принадлежността на обекта, върху който е насочено изпълнението, към имуществото на съпруга-длъжник.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира следното:

Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец.

От това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е

придобил вещта безвъзмездно.

Уважаването на иска не създава солидарна отговорност

между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение. Ако той иска да се освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да иска възмездяване от него.

Аналогията с чл.614 ТЗ и въобще с хипотезите на чл.27 ал.3 и 4 СК е неуместна, защото при тях правното положение на вещта е различно. В тези хипотези, имуществото се е намирало в патримониума на съпрузите към правно релевантната дата (решението за обявяване в несъстоятелност, изпълнението) и прекратяването на съпружеската имуществена общност е последица от несъстоятелността, респ. от способа на индивидуалното принудително изпълнение. Там съпругът недлъжник запазва правата си върху 1⁄2 ид.ч. при условията на обикновена съсобственост, а частта на съпруга длъжник се включва в масата на несъстоятелността, респ. бива възложена другиму.

Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото лице - приобретател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява.

Аргументите, обуславящи крайния извод, че по отношение на кредитора сделката е недействителна за 1⁄2 ид.ч., а не за целия имот не са на плоскостта на вещното право и съпружеската имуществена общност, а на плоскостта на облигационното право и по-конкретно на активната и пасивната материалноправна легитимация на страните по иска и предмета на доказване.

Извън поставения за тълкуване въпрос е отговорността на съпрузите като солидарни длъжници. Предмет на разглеждане и отговор е хипотезата, в която дългът е личен на единия от съпрузите.

Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. От субективна страна е необходимо знание на този длъжник, че сделката е увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг- ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна.

Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.

По втория въпрос: Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд ?

В част от съдебните решения се приема, че разпореждането със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършено без съгласието на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е нищожно поради противоречие със закона. Нормата на чл.26 СК /чл.23 СК, отм./ е императивна - установена в публичен интерес, а нарушаването й води до нищожност на разпоредителната сделка - тя не поражда правни последици. С чл.26 СК/ чл.23 от СК, отм./ е въведено ограничение на личната собственост на съпруга върху семейното жилище, като за валидността на разпоредителната сделка с жилището се изисква съгласието и на съпруга – несобственик. Законът не предвижда възможност за отстраняване на порока и заздравяване на сделката с даване на съгласие от съпруга - несобственик след сключването й.

В други съдебни решения се приема, че съгласието по чл.26 СК /чл.23 СК, отм./ не е елемент от фактическия състав на разпоредителната сделка със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, но обуславя правното й действие. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното от съпруга - собственик на жилището разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова съгласие може да бъде дадено и след сключването на сделката. Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна за съпруга - несобственик и се превръща в действителна /заздравява се/ с даване на съгласие от него.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира за правилно второто разрешение на въпроса:

Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга – несобственик, чийто конкретен интерес засяга. Относителната недействителност, според дадената й в ТР No1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено

именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на всички и може да бъде заздравена.