Регламент за ЕОИИ – 2137/85
(Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета относно Европейското Обединение по Икономически Интереси (ЕОИИ))
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,
като взе предвид предложението на Комисията [1],
като взе предвид становището на Европейския парламент [2],
като взе предвид мнението на Икономическия и социален комитет [3],
като има предвид, че хармоничното развитие на стопанската дейност и непрекъснатият и балансиран ръст в цялата Общност зависят от създаването и правилното функциониране на общ пазар с условия, аналогични на тези в един национален пазар; като има предвид, че за да бъде изграден този единен пазар и да се укрепи неговото единство, за физическите лица, дружествата, фирмите и другите правни единици трябва да бъде създадена правна уредба, която улеснява приспособяването на дейността им към икономическите условия на Общността; като има предвид, че за тази цел е нужно тези физически лица, дружества, фирми и други правни единици да могат да осъществяват ефективно трансгранично сътрудничество;
като има предвид, че сътрудничество от този вид може да се натъкне на правни, фискални или психологически трудности; като има предвид, че създаването на подходящ правен инструмент на Общността във формата на европейско обединение по икономически интереси би допринесло за постигането на посочените цели и следователно е необходимо;
като има предвид, че Договорът не предвижда нужните правомощия за създаването на такъв правен инструмент;
като има предвид, че възможността на обединението да се приспособява към икономическите условия трябва да бъде гарантирана чрез голяма свобода на неговите членове в договорните им отношения и във вътрешната организация на обединението;
като има предвид, че обединението по принцип се различава от фирма или дружество по своята цел, която е единствено улесняване или развитие на икономическата дейност на членовете му, за да могат те да подобрят собствените си постижения; като има предвид, че поради този спомагателен характер дейността на обединението трябва да бъде свързана със стопанската дейност на членовете му, но не и да я замества, доколкото например едно обединение не може самò да практикува професия по отношение на трети лица, като понятието „икономическа дейност“ се тълкува в най-широк смисъл;
като има предвид, че с оглед на целите на настоящия регламент до формата на обединението трябва да се даде широк достъп на физически лица, дружества, фирми и други правни единици; като има предвид, че въпреки всичко настоящият регламент не е пречка за прилагането на юридически правила и/или етични кодекси на национално равнище относно условията на извършване на търговска и професионална дейност;
като има предвид, че настоящият регламент сам по себе си не дава на никое лице право да участва в обединение, дори и ако условията, посочени по-долу, са изпълнени;
като има предвид, че правомощието, предвидено от настоящия регламент за забрана или ограничаване на участието в обединения във връзка с обществените интереси не засяга законодателството на държавите-членки, което регулира извършването на дейността и което може да предвижда други забрани или ограничения или по друг начин да предвижда контрол или надзор върху участието на физическо лице, дружество, фирма или друга правна единица, или подобна категория в обединение;
като има предвид, че за да може обединението да постигне целта си, то трябва да има качеството юридическо лице, като има предвид, че в отношенията с трети лица то ще бъде представлявано от орган, който е юридически отделен от членовете му;
като има предвид, че защитата на третите лица изисква широка публичност; като има предвид, че членовете на обединението отговарят неограничено и солидарно за задълженията на обединението, включително тези, свързани с данъците или общественото осигуряване, без този принцип да засяга свободата да се изключи или ограничи отговорността на един или повече от членовете му за конкретно задължение по силата на нарочен договор между обединението и трето лице;
като има предвид, че въпросите, свързани със статуса или дееспособността на физическите лица и правосубектността на юридическите лица се регулират от националното право;
като има предвид, че основанията за прекратяване на обединението трябва да бъдат конкретни и да препращат към националното право по отношение на ликвидацията и приключването ѝ;
като има предвид, че обединенията се подчиняват на националното законодателство, свързано с неплатежоспособността и спирането на плащанията; като има предвид, че това законодателство може да предвижда други основания за прекратяване на обединенията;
като има предвид, че според настоящия регламент само членовете на обединението се облагат за печалбите или загубите от дейността му; като има предвид, че извън тази норма по подразбиране се прилага националното данъчно законодателство, по-специално относно разпределението на печалбите, данъчните процедури и всички задължения, произтичащи от националното данъчно право;
като има предвид, че към въпросите, които не са регулирани от настоящия регламент, се прилага законодателството на държавите-членки и правото на Общността, например по отношение на:
— социално и трудово законодателство,
— право за защита на конкуренцията,
— право на интелектуалната собственост;
като има предвид, че дейността на обединението се подчинява на разпоредбите на законодателството на държавите-членки относно извършването и надзора върху дейността; като има предвид, че при злоупотреба или заобикаляне на законодателството на държава-членка от страна на обединението или членовете му тази държава-членка може да наложи подходящи санкции;
като има предвид, че държавите-членки са свободни да прилагат или приемат всякакви законови, подзаконови или административни разпоредби, които не противоречат на целите на настоящия регламент;
като има предвид, че настоящият регламент трябва да влезе в сила незабавно и в своята цялост; като има предвид, че въпреки това изпълнението на някои разпоредби трябва да бъде отложено, за да се позволи на държавите-членки първо да създадат нужния механизъм за регистриране на обединения на тяхна територия и оповестяването на данни по някои въпроси, свързани с обединенията; като има предвид, че от началната дата на прилагане на настоящия регламент обединенията могат да действат без териториални ограничения,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Европейско обединение по икономически интереси се учредява при условията, по реда и с последиците, определени в настоящия регламент.
Лицата, които възнамеряват да учредят обединение, трябва да сключат договор и да извършат регистрацията, предвидена в член 6.
2. От датата на регистрирането му по член 6 така учреденото обединение има способността от свое име да бъде носител на всякакви права и задължения, да сключва договори или да извършва други правни действия, както и да бъде ищец или ответник в съдебни производства.
3. Държавите-членки определят дали обединенията, вписани в техните регистри в съответствие с член 6, имат качеството юридическо лице.
Член 2
1. Като се спазват разпоредбите на настоящия регламент към учредителния договор на обединението с изключение на въпросите, свързани със статуса или дееспособността на физическите лица и правосубектността на юридическите лица, от една страна, и към вътрешната организация на обединението, от друга страна, се прилага вътрешното право на държавата, в която се намира седалището, посочено в учредителния договор на обединението.
2. Ако една държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствени правни норми, които регулират отношенията по параграф 1, всяка териториална единица се смята за държава с оглед определянето на приложимото право по настоящия член.
Член 3
1. Обединението има за цел да улеснява или развива стопанската дейност на членовете си и да подобрява или увеличава резултатите от тази дейност; то няма за цел да извлича печалба за себе си.
Дейността му задължително е свързана със стопанската дейност на неговите членове и може само да я подпомага
2. Следователно обединението не може:
а) да упражнява пряко или непряко права на управление или надзор върху собствената дейност на членовете си или върху дейността на друго предприятие, по-конкретно по отношение на персонала, финансите и инвестициите;
б) на каквато и да е основа да притежава пряко или непряко дялове или акции в членуващо предприятие; притежаването на дялове или акции в други предприятия е възможно само доколкото това е нужно за постигане на целите на обединението и ако се извършва за сметка на членовете му;
в) да има повече от 500 служители;
г) да бъде използвано от дружество, за да отпуска заеми на директор на дружество или на свързано с него лице, когато отпускането на такива заеми се ограничава или контролира според законодателството на държавите-членки, приложимо към дружествата. Също така, обединението не трябва да се използува за прехвърляне на имущество между дружество и директор или свързано с него лице, освен доколкото това е допустимо според законодателството на държавите-членки, приложимо към дружествата. Отпускането на заем по смисъла на тази разпоредба включва всяка сделка или договореност със сходни последици, а имуществото включва движими вещи и недвижими имоти;
д) да бъде член на друго европейско обединение по икономически интереси.
Член 4
1. В обединение могат да членуват само следните субекти:
а) дружества или фирми по смисъла на член 58, втори параграф от Договора и други правни единици, регулирани от публичното или частното право, които са учредени според законодателството на държава-членка и чието седалище и главно управление се намират в Общността; когато според правото на държава-членка едно дружество, фирма или друга правна единица не са длъжни да имат седалище, за това дружество, фирма или друга правна единица е достатъчно главното им управление да се намира в Общността;
б) физически лица, които извършват всякаква промишлена, търговска, занаятчийска или селскостопанска дейност, упражняват свободна професия или предоставят други услуги в Общността.
2. Обединението трябва да се състои най-малко от:
а) две дружества, фирми или други правни единици по смисъла на параграф 1, които имат главно управление в различни държави-членки; или
б) две физически лица по смисъла на параграф 1, които извършват основната си дейност в различни държави-членки; или
в) дружество, фирма или друго юридическо лице по смисъла на параграф 1 и физическо лице, от които първото има главно управление в една държава-членка, а второто извършва основната си дейност в друга държава-членка.
3. Една държава-членка може да предвиди, че обединенията, вписани в нейните регистри в съответствие с член 6, могат да имат най-много 20 членове. За тази цел държавата може да предвиди, че според нейното законодателство всеки член на правна единица, която е учредена по нейното право и не е регистрирано дружество, се третира като отделен член на обединението.
4. Всяка държава-членка може да забрани или ограничи участието на някои категории физически лица, дружества, фирми или други правни единици в обединения поради причини, свързани със своите обществени интереси.
Член 5
Договорът за учредяване на обединение трябва да съдържа най-малко:
а) наименование на обединението, преди или след което се поставят думите „Европейско обединение по икономически интереси“ или съкращението „ЕОИИ“, освен ако тези думи или съкращението вече съставляват част от наименованието;
б) седалище на обединението;
в) предмет на дейност, заради която е създадено обединението;
г) име или наименование, фирма, правноорганизационна форма, местопребиваване или седалище, номер и място на регистрация, ако съществуват такива, на всеки член на обединението;
д) срок на съществуване на обединението, освен ако то се учредява безсрочно.
Член 6
Обединението се регистрира в регистъра по член 39, параграф 1 в държавата, в която ще се намира седалището му.
Член 7
Договорът за учредяване на обединението се представя в регистъра по член 6.
В регистъра се представят и документи и данни за:
а) всички изменения на учредителния договор на обединението, включително всяка промяна в неговия състав;
б) откриването и закриването на всяко поделение на обединението;
в) всяко съдебно решение, с което се установява или обявява недействителността на обединението в съответствие с член 15;
г) назначаване на управител или управители на обединението, техните имена и всички други идентифициращи данни, изисквани от правото на държавата-членка, в която се води регистърът, дали те могат да действат поотделно или трябва да действат заедно, и прекратяване на мандата на всеки управител;
д) прехвърляне изцяло или отчасти на участието в обединение от страна на негов член, в съответствие с член 22, параграф 1;
е) всяко решение на членовете, с което се постановява или установява прекратяване на обединението в съответствие с член 31 или всяко съдебно решение, с което се постановява прекратяване, в съответствие с член 31 или 32;
ж) назначаване на ликвидатор или ликвидатори на обединението в съответствие с член 35, техните имена и други идентифициращи данни, изисквани от правото на държавата-членка, в която се води регистърът, и прекратяване на мандата на всеки ликвидатор;
з) приключване на ликвидацията на обединението в съответствие с член 35, параграф 2;
и) всеки план за преместване на седалището в съответствие с член 14, параграф 1;
й) всяка клауза, с която новоприет член се освобождава от отговорност за задълженията, възникнали преди приемането му, в съответствие с член 26, параграф 2.
Член 8
В съответствие с член 39, във вестника по член 39, параграф 1 се обнародват следните данни:
а) данните, които задължително се включват в учредителния договор на обединението съгласно член 5, и промените в тях;
б) номер, дата и място на регистрацията, както и заличаването ѝ;
в) документите и данните по член 7, букви от б) до й).
Данните по букви а) и б) се обнародват изцяло. Документите и данните по буква в) могат да бъдат обнародвани изцяло или частично или чрез препратка към вписването им в регистъра в съответствие с приложимото национално законодателство.
Член 9
1. Обединението може да противопостави на трети лица документите и данните, които подлежат на обнародване в съответствие с настоящия регламент, при условията, предвидени в приложимото национално право съгласно член 3, параграфи 5 и 7 от Директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втори параграф от Договора за защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността [4].
2. Ако преди регистрирането на обединението по член 6 от негово име е извършвана дейност, а след регистрирането то не поеме задълженията, произтичащи от тази дейност, физическите лица, дружествата, фирмите или другите правни единици, извършили дейността, отговарят за нея неограничено и солидарно.
Член 10
Всяко поделение на обединението, което се намира в държава-членка, различна от държавата по седалището, се регистрира в тази държава. За целите на регистрацията обединението представя в съответния регистър на тази държава-членка преписи от документите, които се представят в регистъра на държавата-членка по седалището, при нужда придружени с превод според практиката на регистъра, в който се вписва поделението.
Член 11
След обнародването във вестника по член 39, параграф 1, в Официален вестник на Европейските общности се публикува съобщение за учредяването на обединението или приключването на неговата ликвидация, като се посочват номерът, датата и мястото на регистрацията, както и датата, мястото и заглавието на публикацията.
Член 12
Седалището, посочено в учредителния договор на обединението, трябва да се намира в Общността.
Седалището трябва да бъде установено:
а) там, където се намира главното управление на обединението; или
б) там, където се намира главното управление на един от членовете на обединението, а при физическо лице – там, където то извършва основната си дейност, при условие че обединението фактически извършва дейност на това място.
Член 13
Седалището на обединението може да бъде премествано в рамките на Общността.
Когато преместването не води до промяна на приложимото право по член 2, решението за извършването му се взема при условията, предвидени в учредителния договор на обединението.
Член 14
1. Ако промяната на седалището води до промяна на приложимото право по член 2, се съставя план за преместването, който се представя и обнародва по реда на членове 7 и 8.
Решение за преместване може да бъде взето след изтичането на двумесечен срок от обнародването на плана. Членовете на обединението вземат това решение единодушно. Преместването влиза в сила на датата, на която обединението е вписано в регистъра по член 6 с новото седалище. Вписването се извършва само след представяне на доказателства, че планът за преместване на седалището е надлежно обнародван.
2. Заличаването на обединението в регистъра по предходното седалище се извършва само след представяне на доказателства, че обединението е вписано в регистъра по новото седалище.
3. Новото седалище на обединението може да се противопоставя на трети лица при условията на член 9, параграф 1 след обнародването на новата регистрация; докато заличаването на обединението по старото седалище не е обнародвано, третите лица могат да продължат да се позовават на старото седалище, освен ако обединението докаже, че те са знаели за новото седалище.
4. Законодателството на една държава-членка може да предвижда, че по отношение на обединенията, регистрирани по член 6 в тази държава-членка, преместването на седалището, което би довело до промяна на приложимото право, не влиза в сила, ако компетентен орган на тази държава-членка възрази в двумесечния срок по параграф 1. Възражението може да се основава само на съображения за обществен интерес. Трябва да съществува възможност за съдебен контрол.
Член 15
1. Ако правото, приложимо към едно обединение в съответствие с член 2, предвижда недействителност на това обединение, тя се установява или обявява със съдебно решение. Ако има възможност недостатъците на обединението да бъдат отстранени, съдът, пред който е заведено делото, трябва да даде срок за отстраняването им.
2. Недействителността на обединението води до неговата ликвидация при условията на член 35.
3. Решението за установяване или обявяване на нищожността на обединението може да се противопостави на трети лица при условията на член 9, параграф 1.
Това решение не засяга действителността на задълженията, поети от или към обединението и възникнали преди собствената му недействителност да може да бъде противопоставена на трети лица в съответствие с предходната алинея.
Член 16
1. Органи на обединението са членовете, които действат колективно, и управителят или управителите.
В учредителния договор на обединението могат да бъдат предвидени и други органи; в този случай в договора се определят и техните правомощия.
2. Членовете на обединението, които действат като орган, могат да вземат всички решения за осъществяване на предмета на дейност на обединението.
Член 17
1. Всеки член има един глас. Учредителният договор на обединението може да предоставя на някои членове повече от един глас, при условие че никой член не притежава мнозинство от гласовете.
2. Единодушно решение на членовете се изисква за:
а) промяна в предмета на дейност на обединението;
б) промяна на броя на гласовете, предоставени на всеки член;
в) промяна на условията за вземане на решения;
г) продължаване на срока на съществуване на обединението извън предвиденото в учредителния договор;
д) промяна на приноса на всички или на някои от членовете за финансирането на обединението;
е) промяна на всяко друго задължение на член, освен ако в учредителния договор на обединението е предвидено друго;
ж) внасяне на изменения в учредителния договор на обединението, които не са посочени в настоящия параграф, освен ако в договора е предвидено друго.
3. Освен в случаите, когато настоящият регламент предвижда вземане на решение с единодушие, учредителният договор на обединението може да предписва условия за кворум и мнозинство за вземане на решенията или на някои от тях. Решенията се вземат с единодушие, освен ако договорът предвижда друго.
4. По инициатива на управителя или по искане на някой от членовете управителят или управителите трябва да проведат допитване до членовете, така че последните да могат да вземат решение.
Член 18
Всеки член има право да получи информация от управителя или управителите във връзка с дейността на обединението, както и да преглежда книгите и документацията на обединението.
Член 19
1. Обединението се управлява от едно или повече физически лица, назначени с учредителния му договор или по решение на членовете.
Не може да бъде управител на обединението лице, което:
— според правото, приложимо към това лице, или
— според вътрешното право на държавата по седалището на обединението, или
— по силата на съдебно или административно решение, постановено или признато в една държава-членка, не може да бъде член на административен или управителен орган на дружество, да управлява предприятие или да действува като управител на европейско обединение по икономически интереси.
2. За обединения, регистрирани в нейните регистри в съответствие с член 6, държавата-членка може да предвиди, че управители могат да бъдат юридически лица, при условие че те определят за свои представители едно или повече физически лица, чийто данни се представят според разпоредбите на член 7, буква г).
Ако държава-членка се възползува от тази възможност, тя трябва да предвиди, че представителят или представителите отговарят, както ако сами биха били управители на съответните обединения.
Ограниченията по параграф 1 се прилагат и към тези представители.
3. Учредителният договор на обединението може да предвиди условията за назначаване и освобождаване на управителя или управителите и техните правомощия, а ако не регламентира тези въпроси, те се уреждат с единодушно решение на членовете.
Член 20
1. Обединението се представлява в отношенията си с трети лица само от управителя, а ако има двама или трима управители – от всеки от тях.
Всеки управител задължава обединението в отношенията с трети лица, когато действа от името на обединението, дори и ако действията му не съответстват на предмета на дейност, освен ако обединението докаже, че третото лице е знаело или според обстоятелствата не е могло да не знае, че действието не съответства на предмета на дейност; обнародването на данните по член 5, буква в) самò по себе си не е доказателство за това.
Ограниченията на правомощията на управителя или управителите, които произтичат от учредителния договор на обединението или от решение на членовете, не могат да се противопоставят на трети лица, дори ако са обнародвани.
2. Учредителният договор на обединението може да предвижда, че обединението се задължава валидно само от двама или повече управители, които действат заедно. Тази клауза може да се противопостави на трети лица при условията на член 9, параграф 1, само ако е обнародвана в съответствие с член 8.
Член 21
1. Печалбите от дейността на обединението се смятат за печалби на членовете и се разпределят между тях в съотношението, предвидено в учредителния договор на обединението, а ако там липсва такава разпоредба — поравно.
2. Членовете на обединението са длъжни да допринасят за заплащането на сумата, с която разходите превишават приходите, в съотношенията, предвидени в учредителния договор на обединението, а ако там липсва такава разпоредба — поравно.
Член 22
1. Всеки член на обединението може да прехвърли изцяло или частично участието си в обединението на друг член или на трето лице; прехвърлянето има действие само след единодушното съгласие на останалите членове.
2. Член на обединението може да използува участието си в обединението като обезпечение, само след като останалите членове единодушно са се съгласили с това, освен ако учредителният договор предвижда друго. Лицето, в чиято полза е уредено обезпечението, в нито един момент не може да стане член на обединението само на основание на това обезпечение.
Член 23
Обединението не може да прави публично предлагане на капиталовия пазар.
Член 24
1. Членовете на обединението отговарят неограничено и солидарно за всички негови задължения. Последиците от тази отговорност се определят от националното право.
2. Кредиторите могат да предявят претенциите си срещу член на обединението за изпълнение на задължения по параграф 1 преди приключване на ликвидацията на обединението, само ако първо са поискали плащане от обединението и такова не е било извършено в подходящ срок.
Член 25
В търговската кореспонденция, формулярите и други аналогични документи четливо се посочват:
а) наименование на обединението, преди или след което се поставят думите „Европейско обединение по икономически интереси“, или съкращението „ЕОИИ“, освен ако тези думи или съкращението вече са включени в наименованието;
б) местонахождение на регистъра по член 6, в който е вписано обединението, заедно с номера на вписването в регистъра;
в) адрес по седалището на обединението;
г) според случая – обстоятелството, че управителите трябва да действат заедно;
д) според случая – обстоятелството, че обединението се намира в ликвидация в съответствие с член 15, 31, 32 или 36.
Всяко поделение на обединение, регистрирано по член 10, трябва да поставя горните данни и данните за собствената си регистрация върху издадените от него документи по параграф 1.
Член 26
1. Решението за приемане на нови членове се взема единодушно от членовете на обединението.
2. Всеки нов член отговаря в съответствие с член 24 за задълженията на обединението, включително тези, които произтичат от дейността преди приемането му.
Той обаче може да бъде освободен от плащането на задължения, възникнали преди приемането му, чрез клауза в учредителния договор на обединението или в акта за приемането му. Тази клауза може да се противопостави на трети лица при условията на член 9, параграф 1, само ако е обнародвана в съответствие с член 8.
Член 27
1. Член на обединението може да напусне в съответствие с условията, предвидени в учредителния договор, а ако такива липсват — с единодушното съгласие на останалите членове.
Наред с това всеки член на обединението може да напусне при важни причини.
2. Всеки член на обединението може да бъде изключен по причини, посочени в учредителния договор, и във всеки случай, ако допусне грубо неизпълнение на задълженията си или ако причинява или създава заплаха от причиняване на сериозни сътресения в дейността на обединението.
Изключването се извършва само с решение на съда, до който е подадена молба от мнозинството от останалите членове, освен ако учредителният договор на обединението предвижда друго.
Член 28
1. Участието на един член в обединението се прекратява при смърт или ако той вече не отговаря на условията по член 4, параграф 1.
Наред с това една държава-членка може да предвиди в съответствие с националните си разпоредби за ликвидация, прекратяване, неплатежоспособност или спиране на плащанията, че членството в обединението се прекратява в момента, определен от тези разпоредби.
2. При смърт на физическо лице, което е член на обединение, друго лице може да стане член на негово място само при условията, предвидени в учредителния договор, а ако такива липсват — с единодушното съгласие на останалите членове.
Член 29
След като някой от членовете прекрати участието си в обединението, управителят или управителите трябва да уведомят другите членове за това обстоятелство; те са длъжни да предприемат нужните действия в съответствие с членове 7 и 8. Тези действия могат да бъдат предприети и от всяко заинтересовано лице.
Член 30
С изключение на случаите, когато учредителният договор на обединението предвижда друго, и без да се засягат правата, придобити от лице по член 22, параграф 1 ияи член 28, параграф 2, след прекратяване на участието на някого от членовете обединението продължава да съществува за останалите членове според условията, предвидени в учредителния му договор или определени с единодушно решение на оставащите членове.
Член 31
1. Обединението може да бъде прекратено по решение на членовете му, с което се постановява прекратяването. Решението се взема единодушно, освен ако в учредителния договор е предвидено друго.
2. Обединението се прекратява по решение на членовете:
а) в което се отбелязва изтичането на срока, предвиден в учредителния договор, или съществуването на друга причина за прекратяване, посочена в договора; или
б) се отбелязва постигането на целите на обединението, респективно невъзможността за по-нататъшното им изпълнение.
Ако в продължение на три месеца след настъпването на някоя от ситуациите, посочени в първата алинея не е взето решение от членовете за прекратяване на обединението, всеки член може да поиска от съда да постанови това прекратяването.
3. Обединението може да бъде прекратено и по решение на членовете му или на оставащия член, когато условията по член 4, параграф 2 вече не са налице.
4. След като обединението бъде прекратено по решение на членовете, управителят или управителите са длъжни да предприемат действията по членове 7 и 8. Тези действия могат да бъдат предприети и от всяко заинтересовано лице.
Член 32
1. При нарушение на членове 3, 12 или член 31, параграф 3, съдът трябва да постанови прекратяване на обединението по молба на всяко заинтересовано лице или компетентен орган, освен ако недостатъците могат да бъдат и са отстранени, преди съдът да е постановил решение по същество.
2. По молба на някого от членовете съдът може да постанови прекратяване на обединението и когато съществуват важни причини за това.
3. Една държава-членка може да предвиди, че по молба на компетентен орган съдът може да постанови прекратяване на обединение, чието седалище се намира в държавата на компетентния орган, ако обединението действува в противоречие с обществения интерес на държавата-членка и ако правото на тази държава предвижда подобна възможност по отношение на регистрираните дружества или други правни единици, уредени от това право.
Член 33
Ако някой от членовете прекрати участието си в обединението поради причина, различна от прехвърляне на правата му в съответствие с член 22, параграф 1, стойността на неговите права и на задълженията му към обединението се определя, като се вземат предвид активите и пасивите на обединението към момента на прекратяване на участието.
Стойността на правата и задълженията на напускащия член не може да се определя предварително.
Член 34
Без да се засяга член 37, параграф 1, всеки член, прекратил участието си в обединение, продължава да отговаря в съответствие с член 24 за задълженията, които произтичат от дейността на обединението преди напускането му.
Член 35
1. При прекратяване на обединението се извършва ликвидация.
2. Ликвидацията на обединението и нейното приключване се регулират от националното право.
3. Обединението запазва правосубектността си по смисъла на член 1, параграф 2, до приключване на ликвидацията.
4. Ликвидаторът или ликвидаторите предприемат нужните действия по членове 7 и 8.
Член 36
Обединението се подчинява на националното законодателство за неплатежоспособността и спирането на плащанията. Откриването на производство срещу обединението на основание неплатежоспособност или спиране на плащанията само по себе си не води до откриване на такова производство срещу членовете му.
Член 37
1. При искове срещу напуснал член във връзка със задължения, които произтичат от дейността на обединението преди напускането, всеки по-дълъг срок, евентуално установен в приложимото национално законодателство, се заменя с давностен срок от пет години след обнародване на съобщение за прекратяването на членството в обединението по член 8.
2. При искове срещу член на обединението във връзка със задължения, които произтичат от дейността на обединението, всеки по-дълъг срок, евентуално установен в приложимото национално законодателство, се заменя с давностен срок от пет години след обнародване на съобщение за приключването на ликвидацията на обединението по член 8.
Член 38
Когато обединението извършва дейност в една държава-членка в противоречие с нейния обществен интерес, неин компетентен орган може да забрани тази дейност. Решението трябва да подлежи на съдебен контрол.
Член 39
1. Държавите-членки задължително определят регистъра или регистрите за извършване на вписването по членове 6 и 10, и установяват правилата за това вписване. Те задължително предписват условията за представяне на документите по членове 7 и 10. Те са длъжни да осигурят обнародването на документите и данните по член 8 в подходящо официално издание на държавата-членка, в която се намира седалището на обединението, и могат да предвидят реда за обнародване на документите и данните по член 8, буква в).
Държавите-членки са длъжни да осигурят и възможност на всяко лице да се запознае с документите по член 7 в регистъра по член 6 или член 10, в зависимост от случая, и да получи пълни или частични преписи от тях, включително и по пощата.
Държавите-членки могат да предвидят заплащане на такси във връзка с действията по предходните алинеи; тези такси не могат да надвишават административните разходи за извършеното действие.
2. Държавите-членки са длъжни да осигурят изпращането на информацията, която подлежи на публикуване в Официален вестник на Европейските общности в съответствие с член 11, на Службата за официални публикации на Европейските общности в едномесечен срок от обнародването ѝ в официалното издание по параграф 1.
3. Държавите-членки задължително предвиждат подходящи мерки при неизпълнение на разпоредбите на членове 7, 8 и 10 относно оповестяването или при нарушение на член 25.
Член 40
Само членовете на обединението подлежат на данъчно облагане за печалбите или загубите от дейността му.
Член 41
1. Държавите-членки са длъжни да предприемат мерките по член 39 не по-късно от 1 юли 1989 г. Те незабавно информират Комисията за това.
2. За информационни цели държавите-членки са длъжни да уведомят Комисията за категориите физически лица, дружества, фирми и други правни единици, на които е забранено да участват в обединения в съответствие с член 4, параграф 4. Комисията уведомява другите държави-членки.
Член 42
1. При приемането на настоящия регламент се създава Комитет за връзка под егидата на Комисията. Неговите функции са:
а) да улеснява прилагането на настоящия регламент чрез редовни консултации, посветени по-специално на практическите проблеми във връзка с прилагането му, без да се засягат членове 169 и 170 от Договора;
б) при нужда да дава на Комисията съвети във връзка с допълването или изменянето на настоящия регламент.
2. Комитетът за връзка се състои от представители на държавите-членки и на Комисията. Председателството се осъществява от представител на Комисията. Комисията осигурява административното обслужване.
3. Комитетът за връзка се свиква от председателя по негова инициатива или по искане на един от членовете му.
Член 43
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Той се прилага от 1 юли 1989 г., с изключение на членове 39, 41 и 42, които се прилагат от влизането на регламента в сила.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] ОВ C 14, 15.2.1974 г, стр. 30, и ОВ C 103, 28.4.1978 г., стр. 4.
[2] ОВ C 163, 11.7.1977 г., стр. 17.
[3] ОВ С 108, 15.5.1975 г., стр. 46.
[4] ОВ L 65, 14.3.1968 г., стр. 8.
