Регламент (ЕС) 2019/316 на Комисията за Изменение на Регламент (ЕС) № 1408/2013 по Отношение на Прилагането на Членове 107 и 108 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз към Помощта de minimis в Селскостопанския Сектор
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ [1],
след като публикува проект на настоящия регламент [2],
след консултации с Консултативния комитет по държавните помощи,
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Регламент 2019/316
(1) Финансиране от държавата, което отговаря на критериите по член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“), представлява държавна помощ и Комисията трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, съгласно член 109 от него Съветът може да определи някои категории помощи, които са изключени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. По силата на Регламент (ЕС) 2015/1588 и в съответствие с член 109 от Договора Съветът реши, че помощта de minimis може да представлява такава категория. Въз основа на това се приема, че помощта de minimis — която представлява помощ, отпускана на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, не отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора, поради което не е предмет на процедурата за уведомяване. На държавите членки се припомня обаче, че макар да се приема, че помощта de minimis не представлява държавна помощ, тази помощ не следва да води до нарушаване на законодателството на ЕС.
(2) Комисията прие редица регламенти, последният от които е Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията, в които се определят правила за помощта de minimis, предоставяна в селскостопанския сектор [3].
(3) Предвид опита, натрупан при прилагането на Регламент (ЕС) № 1408/2013, и като се отчитат различията при използването на помощта de minimis в държавите членки, е целесъобразно някои от условията в посочения регламент да бъдат адаптирани. Максималният размер на помощта, която се предоставя на едно и също предприятие за период от три години, следва да се увеличи на 20 000 EUR, а националният лимит — на 1,25 % от годишното производство.
(4) Като се вземе предвид увеличената потребност от използването на помощта de minimis в някои държави членки, е целесъобразно да се предвиди допълнително увеличение на максималния размер на помощта, отпускана на едно и също предприятие, на 25 000 EUR, а на националния лимит — на 1,5 % от годишното производство, при допълнителни условия, необходими, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Опитът от първите години от прилагането на Регламент (ЕС) № 1408/2013 показва, че концентрацията на помощта de minimis в определени продуктови сектори би могла да доведе до потенциално нарушаване на конкуренцията и търговията. Поради това предварителното условие за използване на по-високите индивидуални тавани и национални лимити следва да бъде прилагането на секторен лимит, който да попречи на държавите членки да предоставят повече от 50 % от общия кумулативен размер на помощта de minimis за всеки период от три бюджетни години за мерки, от които се ползва само един специфичен продуктов сектор. Секторният лимит следва да гарантира, че за всички мерки, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1408/2013, може да се приеме, че нямат отражение върху търговията между държавите членки и не нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.
(5) Понастоящем за държавите членки не е задължително да използват национален централен регистър с цел потвърждаване, че не са превишени нито индивидуалните тавани, нито националните лимити на помощта de minimis. Използването на централен регистър обаче ще стане необходимо в държавите членки, които изберат по-високи индивидуални тавани и национални лимити, като се има предвид, че секторният лимит, който е условие за тази опция, изисква още по-строго наблюдение на предоставената помощ. Поради това за тези държави членки използването на централен регистър следва да стане задължително с цел водене на отчет на отпуснатата помощ de minimis, за да може да се потвърди, че не са превишени нито индивидуалните тавани, нито националните и секторните лимити.
(6) Критериите за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ за заеми и гаранции следва да бъдат съответно коригирани спрямо увеличените тавани на помощта de minimis.
(7) Предвид нарасналата нужда от използване на помощите de minimis и обстоятелството, че сегашните тавани са прекомерно ограничителни, е необходимо да се измени Регламент (ЕС) № 1408/2013 преди датата на изтичане на срока му на действие, т.е. 31 декември 2020 г. Интервалът от време между влизането в сила на настоящия регламент и края на срока на прилагане на Регламент (ЕС) № 1408/2013 ще бъде много кратък. Поради това, от съображения за процесуална икономия и с цел осигуряване на непрекъсваемост и правна сигурност срокът на прилагане на Регламент (ЕС) № 1408/2013 следва да се удължи до 31 декември 2027 г.
(8) Поради това Регламент (ЕС) № 1408/2013 следва да бъде съответно изменен,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕС) № 1408/2013 се изменя, както следва:
1) В член 2 се добавят следните параграфи 3 и 4:
„3. За целите на настоящия регламент „продуктов сектор“ означава сектор, посочен в член 1, параграф 2, букви а)—ц) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета [1].
4. За целите на настоящия регламент „секторен лимит“ означава максималната кумулативна сума на помощта, отнасяща се до мерките за помощ, от които се ползва само един и същ продуктов сектор, представляваща 50 % от максималната сума на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка, посочена в приложение II.
[1] Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).“
2) Член 3 се заменя със следното:
„Член 3
Помощ de minimis
1. Приема се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно са освободени от изискването за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако изпълняват условията, посочени в настоящия регламент.
2. Общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля 20 000 EUR за период от три бюджетни години.
3. Кумулативната сума на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на предприятия, участващи в първичното производство на селскостопански продукти, за период от три бюджетни години, не надхвърля националния лимит, посочен в приложение I.
3а. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 дадена държава членка може да реши, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие, не надхвърля 25 000 EUR за период от три бюджетни години и че общият кумулативен размер на помощта de minimis, предоставена за период от три бюджетни години, не надхвърля националния лимит, посочен в приложение II, при следните условия:
а) за мерки за помощта, от които се ползва само един продуктов сектор, общата кумулативна сума, предоставяна за период от три бюджетни години, не надхвърля секторния лимит, определен в член 2, параграф 4;
б) държавата членка разполага с национален централен регистър в съответствие с член 6, параграф 2.
4. Помощта de minimis се смята за отпусната в момента, когато законовото право на получаване на помощта е предоставено на предприятието, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието.
5. Посочените в параграфи 2, 3 и 3а тавани, национални и секторни лимити на помощта de minimis се прилагат независимо от формата на помощта de minimis или от преследваната цел и без значение дали предоставената от държавата членка помощ се финансира изцяло или частично със средства, произхождащи от Съюза. Периодът от три бюджетни години се определя посредством бюджетните години, използвани от предприятието в съответната държава членка.
6. За целите на определените в параграфи 2, 3 и 3а тавани, национални и секторни лимити на помощта de minimis, помощта се изразява като парични безвъзмездни средства. Всички използвани стойности са в брутно изражение, т.е. преди облагане с данъци или други такси. В случаите, в които помощта се отпуска под форма, различна от безвъзмездна помощ, размерът на помощта е брутният еквивалент на безвъзмездна помощ.
Помощ, изплащана на траншове, се сконтира към стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е сконтовият процент, приложим към момента на отпускане на помощта.
7. Когато с отпускането на нова помощ de minimis могат да бъдат надвишени посочените в параграфи 2, 3 и 3а тавани, национални лимити или секторни лимити на помощта de minimis, никаква част от тази нова помощ не попада в приложното поле на настоящия регламент.
8. В случай на сливания или придобивания всички предходни помощи de minimis, предоставяни на някое от сливащите се предприятия, се вземат под внимание при определяне на това дали дадена нова помощ de minimis, отпусната на новото предприятие или на придобиващото предприятие, не води до превишаване на съответните тавани, национални или секторни лимити на помощта de minimis. Помощта de minimis, предоставена законно преди сливането или придобиването, остава правомерна.
9. Ако дадено предприятие се разделя на две или повече отделни предприятия, помощта de minimis, отпусната преди разделянето, се предоставя на предприятието, което се е възползвало от нея, като по принцип това е предприятието, поемащо дейностите, за които е била използвана помощта de minimis. Ако такова предоставяне не е възможно, помощта de minimis се разпределя пропорционално на базата на счетоводната стойност на собствения капитал на новите предприятия към действителната дата на разделянето.“
3) Член 4 се изменя, както следва:
а) в параграф 3 буква б) се заменя със следното:
„б) за мерки, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 2, заемът е гарантиран с обезпечение, покриващо най-малко 50 % от неговия размер, като заемът възлиза на 100 000 EUR за период от пет години или 50 000 EUR за период от десет години, или за мерки, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 3а — на 125 000 EUR за период от пет години или 62 500 EUR за период от десет години; ако даден заем възлиза на по-малко от тези суми и/или ако се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за този заем се изчислява като съответна част от приложимите тавани на помощта de minimis, определени в член 3, параграф 2 или 3а; или“;
б) параграф 4 се заменя със следното:
„4. Помощта под формата на вливания на капитал се счита за прозрачна помощ de minimis само ако общият размер на влетия публичен капитал не надвишава съответния таван на помощта de minimis.“;
в) параграф 5 се заменя със следното:
„5. Помощта, състояща се от мерки за финансиране на риска под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, се смята за прозрачна помощ de minimis само ако капиталът, предоставен на едно и също предприятие, не надхвърля съответния таван на помощта de minimis.“;
г) в параграф 6 буква б) се заменя със следното:
„б) за мерки, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 2, гаранцията не надхвърля 80 % от свързания с нея заем, като гарантираната сума е 150 000 EUR и продължителността на гаранцията е пет години, или гарантираната сума е 75 000 EUR и продължителността на гаранцията е десет години, или за мерки, попадащи в приложното поле на член 3, параграф 3а, гаранцията не надхвърля 80 % от свързания с нея заем, като гарантираната сума е 187 500 EUR и продължителността на гаранцията е пет години, или гарантираната сума е 93 750 EUR и продължителността на гаранцията е десет години; ако гарантираната сума е по-ниска от тези суми и/или ако гаранцията се предоставя за срок, по-кратък от съответно пет или десет години, брутният еквивалент на безвъзмездна помощ за тази гаранция се изчислява като съответна част от приложимите тавани за помощта de minimis, определени в член 3, параграф 2 или 3а; или“.
4) Член 6 се изменя, както следва:
а) в параграф 2 се добавя следната втора алинея:
„Когато държава членка предоставя помощ в съответствие с член 3, параграф 3а, тя разполага с централен регистър на помощта de minimis, съдържащ пълна информация за всички помощи de minimis, отпуснати от всеки орган в същата държава членка. Параграф 1 престава да се прилага от момента, в който регистърът обхване период от три бюджетни години.“;
б) параграф 3 се заменя със следното:
„3. Държавите членки предоставят нова помощ de minimis в съответствие с настоящия регламент само след като са проверили, че новата помощ няма да увеличи общия размер на помощта de minimis, отпусната на съответното предприятие, до размер, надхвърлящ съответните тавани, национални и секторни лимити, определени в член 3, параграфи 2, 3 и 3а, и че са спазени всички условия, установени в настоящия регламент.“
5) В член 8 втората алинея се заменя със следното:
„Той се прилага до 31 декември 2027 г.“
6) Приложението се заменя с текста на приложението към настоящия регламент.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
ПРЕПРАТКИ
[1] ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1.
[2] ОВ C 425, 26.11.2018 г., стр. 2.
[3] Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 9).
приложение
„ПРИЛОЖЕНИЕ I
Максимални кумулативни суми по член 3, параграф 3 на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на предприятия, участващи в първичното производство на селскостопански продукти
(EUR) | |
Държава членка | Максимални суми на помощта de minimis [1] |
Белгия | 106 269 708 |
България | 53 020 042 |
Чехия | 61 865 750 |
Дания | 141 464 625 |
Германия | 732 848 458 |
Естония | 11 375 375 |
Ирландия | 98 460 375 |
Гърция | 134 272 042 |
Испания | 592 962 542 |
Франция | 932 709 458 |
Хърватия | 28 920 958 |
Италия | 700 419 125 |
Кипър | 8 934 792 |
Латвия | 16 853 708 |
Литва | 34 649 958 |
Люксембург | 5 474 083 |
Унгария | 99 582 208 |
Малта | 1 603 917 |
Нидерландия | 352 512 625 |
Австрия | 89 745 208 |
Полша | 295 932 125 |
Португалия | 87 570 583 |
Румъния | 215 447 583 |
Словения | 15 523 667 |
Словакия | 29 947 167 |
Финландия | 55 693 958 |
Швеция | 79 184 750 |
Обединено кралство | 394 587 292 |
приложение II
„Максимални кумулативни суми по член 3, параграф 3а на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на предприятия, участващи в първичното производство на селскостопански продукти
(EUR) | |
Държава членка | Максимални суми на помощта de minimis [2] |
Белгия | 127 523 650 |
България | 63 624 050 |
Чехия | 74 238 900 |
Дания | 169 757 550 |
Германия | 879 418 150 |
Естония | 13 650 450 |
Ирландия | 118 152 450 |
Гърция | 161 126 450 |
Испания | 711 555 050 |
Франция | 1 119 251 350 |
Хърватия | 34 705 150 |
Италия | 840 502 950 |
Кипър | 10 721 750 |
Латвия | 20 224 450 |
Литва | 41 579 950 |
Люксембург | 6 568 900 |
Унгария | 119 498 650 |
Малта | 1 924 700 |
Нидерландия | 423 015 150 |
Австрия | 107 694 250 |
Полша | 355 118 550 |
Португалия | 105 084 700 |
Румъния | 258 537 100 |
Словения | 18 628 400 |
Словакия | 35 936 600 |
Финландия | 66 832 750 |
Швеция | 95 021 700 |
Обединено кралство | 473 504 750 |
[1] Максималните суми са изчислени на базата на осредняване на трите най-високи стойности на годишната селскостопанска продукция на всяка държава членка в периода 2012—2017 г. Методът на изчисление гарантира, че всички държави членки се третират по еднакъв начин и че никоя от националните средни стойности не е по-малка от максималните суми, установени по-рано за периода 2014—2020 г.
[2] Максималните суми са изчислени на базата на осредняване на трите най-високи стойности на годишната селскостопанска продукция на всяка държава членка в периода 2012—2017 г. Методът на изчисление гарантира, че всички държави членки се третират по еднакъв начин и че никоя от националните средни стойности не е по-малка от максималните суми, установени по-рано за периода 2014—2020 г.
