Съдържание:
Директива за Сътрудничество в Данъчното Облагане - 2011/16
(Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно Административното Сътрудничество в Областта на Данъчното Облагане и за Отмяна на Директива 77/799/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 113 и 115 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид становището на Европейския парламент [1],
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [2], в съответствие със специална законодателна процедура,
като има предвид, че:
СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2011/16/ЕС
(1) Необходимостта държавите-членки да си оказват взаимопомощ в областта на данъчното облагане бързо нараства в условията на глобализация. В резултат на засилената мобилност на данъкоплатците, повишения брой на трансграничните транзакции и интернационализирането на финансовите инструменти държавите-членки са затруднени при правилното определяне на дължимия данък. Тази нарастваща трудност влияе върху работата на данъчните системи и води до двойно данъчно облагане, което от своя страна поражда стимули за данъчни измами и укриване на данъци, тъй като контролът се упражнява на национално равнище. По този начин се застрашава функционирането на вътрешния пазар.
(2) Поради тази причина една държава-членка не може сама да управлява вътрешната си данъчна система, особено по отношение на преките данъци, без да получава информация от други държави-членки. За да се преодолеят отрицателните последици от това явление, е необходимо да се разгърне ново административно сътрудничество между данъчните администрации на държавите-членки. Необходими са подходящи инструменти, които да способстват за изграждането на доверие между държавите-членки, като се приемат едни и същи правила, задължения и права за всички държави-членки.
(3) Затова следва да бъде възприет изцяло нов подход, като се приеме нов текст, който да предостави на държавите-членки правомощията за успешно сътрудничество на международно равнище, с цел да се преодолеят отрицателните ефекти на постоянно нарастващата глобализация върху вътрешния пазар.
(4) В тази връзка съществуващата Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии [3] вече не съдържа необходимите мерки за постигане на тези цели. Нейните сериозни слабости бяха разгледани в доклада от 22 май 2000 г. на аd hoc работната група на Съвета „Борба с данъчните измами“, както и след това в Съобщението на Комисията относно предотвратяване и борба с корпоративните и финансовите злоупотреби от 27 септември 2004 г. и Съобщението на Комисията относно необходимостта за развитие на координирана стратегия за подобряване на борбата с данъчните измами от 31 май 2006 г.
(5) Директива 77/799/ЕИО, дори с последните ѝ изменения, беше изработена в условия, различни от сегашните изисквания на вътрешния пазар, и вече не отговаря на новите изисквания за административно сътрудничество.
(6) Поради броя и естеството на адаптациите, които трябва да бъдат направени на Директива 77/799/ЕИО, обикновеното ѝ изменение не би било достатъчно за постигане на целите. Поради това Директива 77/799/ЕИО следва да бъде отменена и заменена с нов правен инструмент. Този инструмент следва да се прилага към преките и непреките данъци, които все още не са предмет на законодателството на Съюза. За тази цел настоящата нова директива е правилният инструмент за ефективно административно сътрудничество.
(7) Настоящата директива се основава на постигнатото с Директива 77/799/ЕИО, но предвижда по-ясни и по-конкретни правила, уреждащи административното сътрудничество между държавите-членки, когато е необходимо, с цел да се установи, особено по отношение на обмена на информация, по-широко административно сътрудничество между държавите-членки. По-ясните правила следва да осигурят и възможност в обхвата да бъдат включени по-конкретно всички юридически и физически лица в Съюза, като се има предвид нарастващото многообразие на правни сдружения, които включват не само традиционни сдружения, като тръстове, фондации и инвестиционни фондове, но и всеки нов инструмент, който може да бъде създаден от данъкоплатци в държавите-членки.
(8) Нужни са повече преки контакти между местните или националните служби на държавите-членки, отговарящи за административното сътрудничество, като по правило комуникацията следва да се осъществява между централните звена за връзка. Липсата на преки контакти води до неефективност, непълноценно използване на инструментите за административно сътрудничество и забавяне на комуникацията. Във връзка с това следва да се включи разпоредба, предвиждаща повече преки контакти между службите, за да се постигне по-ефикасно и по-бързо сътрудничество. Предоставянето на компетентност на отделите за връзка следва да се подчинява на националните разпоредби на всяка държава-членка.
(9) При запитване от страна на друга държава-членка, държавите-членки следва да обменят информация относно отделни случаи и следва да направят необходимите разследвания, за да получат търсената информация. Стандартът за предполагаема значимост има за цел да осигури възможно най-широк обмен на информация по данъчни въпроси, като същевременно изясни, че държавите-членки не следва да се ангажират с опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), нито да искат информация, която няма връзка с данъчните задължения на даден данъкоплатец. Въпреки че член 20 от настоящата директива съдържа процедурни изисквания, тези разпоредби трябва да се тълкуват свободно, за да не се възпрепятства ефективният обмен на информация.
(10) Следва да се отбележи, че задължителният автоматичен обмен на информация без предварително условие е най-ефективното средство за подобряване на правилното определяне на данъците при трансгранични казуси и за борба с измамите. За тази цел следва да се използва постепенен подход, като се започне с автоматичен обмен на налична информация по петте категории и след доклад от Комисията съответните разпоредби се преразгледат.
(11) Следва да се засилва и да се поощрява спонтанният обмен на информация между държавите-членки.
(12) Следва да се установят срокове за предоставяне на информация съгласно настоящата директива, за да се гарантира, че обменът на информация е навременен, а оттам и ефективен.
(13) Важно е длъжностни лица от данъчната администрация на една държава-членка да бъдат допускани на територията на друга държава-членка.
(14) Тъй като данъчното положение на едно или повече данъчнозадължени лица, установени в различни държави-членки, често представлява общ или допълващ се интерес, следва да се предостави възможност две или повече държави-членки, по взаимно съгласие и на доброволен принцип, да извършват паралелни проверки на тези лица.
(15) С оглед на законовите изисквания в някои държави-членки данъкоплатецът да бъде информиран за решенията и актовете относно данъчните му задължения и на произтичащите от това трудности за данъчните власти, включително и в случаите, когато данъкоплатецът се е преместил в друга държава-членка, е желателно при тези обстоятелства данъчните власти да могат да разчитат на сътрудничеството на компетентните органи на държавата-членка, в която данъкоплатецът се е преместил.
(16) Обратна информация относно изпратената информация ще стимулира административното сътрудничество между държавите-членки.
(17) Необходимо е държавите-членки и Комисията взаимно да си сътрудничат при постоянното разглеждане на процедурите за сътрудничество и при обмена на опит и най-добри практики в разглежданите области.
(18) В интерес на ефективността на административното сътрудничество е важно информацията и документите, получени по силата на настоящата директива, да могат, при спазване на установените в настоящата директива ограничения, да бъдат използвани и за други цели в държавите-членки, които ги получават. Важно е също, при определени условия, държавите-членки да могат да предоставят тази информация на трета държава.
(19) Случаите, в които запитана държава-членка може да откаже да предостави информация, следва да бъдат ясно посочени и ограничени, като се имат предвид определени частни интереси, които следва да бъдат защитени, а също и общественият интерес.
(20) Държава-членка обаче не следва да отказва да предоставя информация, защото тя не представлява национален интерес или защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.
(21) Настоящата директива съдържа минимални норми и поради това не следва да засяга правото на държавите-членки да поддържат с други държави-членки отношения на по-широко сътрудничество в съответствие с националното си законодателство или в рамките на двустранни или многостранни споразумения, сключени с други държави-членки.
(22) Освен това следва да се поясни, че ако държава-членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тя не следва да отказва същото по-широко сътрудничество на други държави-членки, които желаят да установят такива отношения на по-широко взаимно сътрудничество.
(23) Обменът на информация следва да се извършва посредством стандартизирани формуляри, формати и канали за комуникация.
(24) Следва да се извършва оценка на ефективността на административното сътрудничество, по-специално въз основа на статистически данни.
(25) Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията [4].
(26) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки се насърчават да съставят, в свой интерес и в интерес на Съюза, собствени таблици, които отразяват, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспонирането ѝ, и да ги направят обществено достояние.
(27) Обменът на информация, предвиден в настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни [5] и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни [6]. Въпреки това е необходимо да се имат предвид ограниченията на определени права и задължения, определени в Директива 95/46/ЕО с цел защита на интересите, посочени в член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива. Тези ограничения са необходими и пропорционални предвид потенциалните загуби на приходи за държавите-членки и предвид решаващата роля на информацията, попадаща в обхвата на настоящата директива, за ефективността на борбата срещу измамите.
(28) Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(29) Доколкото целите на настоящото действие, а именно ползотворно административно сътрудничество между държавите-членки за преодоляване на отрицателните последици на нарастващата глобализация върху вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а предвид необходимото уеднаквяване и ефикасност могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
глава I
Общи Разпоредби
Член 1
Предмет
1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите-членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите-членки относно данъците, посочени в член 2.
2. С настоящата директива се определят също разпоредбите за обмен на информацията, посочена в параграф 1, по електронен път, както и правилата и процедурите, посредством които държавите-членки и Комисията си сътрудничат по въпроси, свързани с координацията и оценката.
3. Настоящата директива не засяга прилагането в държавите-членки на правилата за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Тя не засяга и изпълнението на каквито и да е задължения на държавите-членки за по-широко административно сътрудничество, произтичащи от други правни инструменти, включително двустранни или многостранни споразумения.
Член 2
Обхват
1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите-членки или от тяхно име, или от териториални или административни подразделения на държавите-членки, включително органите на местната власт.
2. Независимо от параграф 1 настоящата директива не се прилага за данък добавена стойност и мита, нито за акцизи, които са предмет на друго законодателство на Съюза в областта на административното сътрудничество между държавите-членки. Директивата не се прилага също за вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава-членка или на подразделение на държавата-членка, или на социалноосигурителните институти, създадени от публичното право.
3. При никакви обстоятелства не се тълкува, че данъците, посочени в параграф 1, включват:
а) такси, като например такси за удостоверения и други документи, издавани от публичните органи; или
б) такси с договорно естество, като например заплащане на обществени услуги.
4. Настоящата директива се прилага към посочените в параграф 1 данъци, наложени на територията, към която се прилагат Договорите, както е предвидено в член 52 от Договора за Европейския съюз.
Член 3
Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „компетентен орган“ на държава-членка е органът, посочен като такъв от държавата-членка. Когато действат по силата на настоящата директива, централното звено за връзка, отделът за връзка или компетентното длъжностно лице също се считат за компетентни органи по делегация в съответствие с член 4;
2. „централно звено за връзка“ е службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави-членки в областта на административното сътрудничество;
3. „отдел за връзка“ е всяка друга служба освен централното звено за връзка, посочена като такава, натоварена с осъществяването на пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;
4. „компетентно длъжностно лице“ е всяко длъжностно лице, упълномощено да осъществява пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;
5. „запитващ орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които отправят искане за съдействие от името на компетентния орган;
6. „запитан орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава-членка, които получават искане за съдействие от името на компетентния орган;
7. „административно разследване“ са всички видове инспекции, проверки и други действия, предприети от държавите-членки при изпълнение на техните правомощия с оглед осигуряване на правилното прилагане на данъчното законодателство;
8. „обмен на информация при поискване“ е обмен на информация въз основа на искане, отправено от запитващата държава-членка към запитаната държава-членка за конкретен случай;
9. (2 исторически промени, зам. – Дир. 881/2016 от 25.05.2016, в сила от 03.06.2016) „автоматичен обмен на информация“ означава:
а) (зам. – Дир. 822/2018 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) за целите на член 8, параграф 1 и членове 8а, 8аа и 8аб — системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време. За целите на член 8, параграф 1 използването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка;
б) за целите на член 8, параграф 3а — системно предоставяне на предварително определена информация относно местни лица на други държави членки на съответната държава членка, на която те са местни лица, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време.
в) (зам. – Дир. 822/2018 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) за целите на разпоредбите на настоящата директива, различни от разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 3а и на членове 8а, 8аа и 8аб — системно предоставяне на предварително определена информация в съответствие с букви а) и б) от настоящата точка.
(изм. – Дир. 822/2018 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) В контекста на член 8, параграфи 3a и 7a, член 21, параграф 2, член 25, параграфи 2 и 3 и приложение IV понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, установени в приложение I. В контекста на член 8аа и приложение III понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, установени в приложение III.
10. „спонтанен обмен на информация“ е несистемно предаване на информация на друга държава-членка по всяко време и без предварително отправено искане;
11. „лице“ е:
а) физическо лице;
б) юридическо лице;
в) когато действащото законодателство предвижда такава възможност, сдружение на лица, за което е признато правото да извършва правни действия, но без статут на юридическо лице; или
г) всяка друга правна договореност, независимо от нейното естество и форма и без значение дали има правосубектност, притежаваща или управляваща активи, които, в т.ч. и полученият от тях доход, подлежат на облагане с който и да е от данъците, попадащи в обхвата на настоящата директива;
12. „по електронен път“ е използването на електронно оборудване за обработка, включително цифрова компресия, и за съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;
13. „мрежа CCN“ е обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза за предаването на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане.
14. (нова – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015) „предварително трансгранично данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:
а) е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не;
б) е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;
в) се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи;
г) се отнася до трансгранична сделка или до това дали дейността, извършвана от дадено лице в друга юрисдикция, води до установяване на място на стопанска дейност или не; както и
д) е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности.
Трансграничните сделки могат да включват инвестиции, доставка на стоки, услуги, финансиране или използване на материални или нематериални активи, без да се ограничават до тях, като не е необходимо в извършването им пряко да участва лицето, за което е издадено предварителното трансгранично данъчно становище;
15. (нова – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015) „предварително споразумение за ценообразуване“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:
а) е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на една или повече държави членки или от тяхно име, включително техни териториални или административни подразделения, в т.ч. местните органи, независимо от това дали действително се използва;
б) е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва; и
в) преди момента на извършване на трансгранични сделки между свързани предприятия в него се установява съответен набор от критерии за определяне на трансферното ценообразуване по тези сделки или се определя разпределянето на печалбата в полза на мястото на стопанска дейност.
Предприятията са свързани предприятия, когато едно предприятие участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго предприятие или едни и същи лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на предприятията.
Трансферни цени са цените, по които дадено предприятие прехвърля материални и нематериални активи или предоставя услуги на свързани предприятия, и понятието „трансферно ценообразуване“ се тълкува в този смисъл;
16. (нова – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015) за целите на точка 14 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, при които:
а) не всички страни по сделката или поредицата от сделки са местни лица за данъчни цели в държавата членка, която издава, изменя или подновява предварителното трансгранично данъчно становище;
б) страна по сделката или поредицата от сделки е местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция едновременно;
в) една от страните по сделката или поредицата от сделки извършва дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност и сделката или поредицата от сделки представлява цялата дейност на мястото на стопанска дейност или част от нея. Трансграничната сделка или поредицата от сделки включва също договорености, постигнати от дадено лице по отношение на стопанска дейност в друга юрисдикция, която това лице извършва чрез място на стопанска дейност; или
г) такава сделка или поредица от сделки има трансгранично въздействие.
За целите на точка 15 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, в които участват свързани предприятия, от които не всички са местни лица за данъчни цели на територията на една юрисдикция, или сделка или поредица от сделки, които имат трансгранично въздействие;
17. (нова – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015) за целите на точки 15 и 16 „предприятие“ означава всяка форма на извършване на стопанска дейност.
18. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „трансгранична договореност“ означава договореност, която се отнася до повече от една държава членка или до държава членка и трета държава, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) не всички участници в договореността са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция;
б) един или повече от участниците в договореността е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция;
в) един или повече от участниците в договореността извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;
г) един или повече от участниците в договореността извършва дейност в друга юрисдикция, без да е местно лице за данъчни цели или да установява място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция;
д) такава договореност може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.
За целите на точки 18—25 от настоящия член, член 8аб и приложение IV „договореност“ включва и поредица от договорености. Една договореност може да се състои от няколко етапа или части;
19. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която има най-малко един от типичните белези, посочени в приложение IV;
20. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „типичен белег“ означава характеристика или особеност на трансгранична договореност, която е признак за потенциален риск от избягване на данъци и която е включена в списъка в приложение IV;
21. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „посредник“ означава всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или предоставя за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или управлява нейното прилагане.
Това означава също и всяко лице, което, предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертния опит и разбирания, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, предоставянето за прилагане или управлението на прилагането на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. Всяко лице има правото да представи доказателства, че това лице не е знаело, и че не може основателно да се предполага, че е знаело, че е участвало в подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. За тази цел дадено лице може да се позове на всички относими факти и обстоятелства, както и на наличната информация и на своя експертен опит и разбирания.
За да бъде посредник, дадено лице следва да отговаря най-малко на едно от следните допълнителни условия:
а) да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка;
б) да има място на стопанска дейност в държава членка, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността;
в) да бъде учредено в държава членка или уредено съгласно законодателството на държава членка;
г) да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в държава членка;
22. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „съответно данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, на което е предоставена за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или което е готово да приложи подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или е изпълнило първата стъпка от такава договореност;
23. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018)за целите на член 8аб „свързано предприятие“ означава лице, което е свързано с друго лице по най-малко един от следните начини:
а) лицето участва в управлението на друго лице, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другото лице;
б) лицето участва в контрола на друго лице, като притежава над 25 % от правата на глас;
в) лицето участва в капитала на друго лице като собственик на дял, който пряко или непряко надвишава 25 % от капитала;
г) лицето има право на 25 % или повече от печалбите на друго лице.
Ако повече от едно лице участва, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на друго лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия.
Ако едни и същи лица участват, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на повече от едно лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия.
За целите на настоящата точка лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или собствеността върху капитала на дадено образувание, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това образувание, които има другото лице.
При косвени участия изпълнението на изискванията по буква в) се определя, като се умножат процентите на участие в дружествата от различните йерархични редове. Счита се, че лице, което има над 50 % от правата на глас, има 100 % от правата на глас.
Физическо лице, неговата съпруга/неговият съпруг и роднините му по пряка възходяща или низходяща линия се считат за едно лице;
24. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „масово предлагана договореност“ означава трансгранична договореност, която се изготвя, предлага на пазара, става готова за прилагане или се предоставя за прилагане, без да е необходимо съществено да се индивидуализира;
25. (нова – Дир. 822/2016 от 25.05.2018, в сила от 25.06.2018) „индивидуализирана договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която не е масово предлагана договореност.
Член 4
Организация
1. Всяка държава-членка съобщава на Комисията най-късно един месец след 11 март 2011 г. кой е компетентният орган за целите на настоящата директива и незабавно информира Комисията при промяна на компетентния орган.
Комисията предоставя достъп до информацията на останалите държави-членки и публикува списък на компетентните органи на държавите-членки в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Компетентният орган определя едно-единствено централно звено за връзка. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията и останалите държави-членки за това.
На централното звено за връзка може да се възложи също отговорността за осъществяване на контактите с Комисията. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията за това.
3. Компетентният орган на всяка държава-членка може да посочи отдели за връзка, на които е предоставена компетентност в съответствие с националното законодателство или политика. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на отделите за връзка и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.
4. Компетентният орган на всяка държава-членка може да определя компетентни длъжностни лица. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на компетентните длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави-членки и на Комисията.
5. Длъжностните лица, участващи в административното сътрудничество съгласно настоящата директива, се считат при всички случаи за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи.
6. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава-членка съгласно установената от тази държава-членка процедура.
7. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получава искане за сътрудничество, налагащо действия извън неговата компетентност, предоставена му в съответствие с националното законодателство или политика на неговата държава-членка, искането се изпраща незабавно на централното звено за връзка на неговата държава-членка и запитващият орган се информира за това. В този случай срокът съгласно член 7 започва да тече от деня, следващ датата на изпращане на искането за сътрудничество до централното звено за връзка.
глава II
Обмен На Информация
раздел I
Обмен На Информация При Поискване
Член 5
Процедура за обмен на информация при поискване
По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, посочена в член 1, параграф 1, с която разполага или тази, която получава в резултат на административни разследвания.
Член 6
Административни разследвания
1. Запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на посочената в член 5 информация.
2. Посоченото в член 5 искане може да съдържа мотивирано искане за специфично административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините.
3. За да получи исканата информация или да извърши исканото административно разследване, запитаният орган следва същите процедури, както ако би действал по собствена инициатива или по искане на друг орган в своята държава-членка.
4. Ако запитващият орган е отправил конкретно искане, запитаният орган изпраща оригинали на документи, при условие че това не противоречи на действащите разпоредби в държавата-членка на запитания орган.
Член 7
Срокове
1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест месеца след датата на получаване на искането.
В случаите обаче, когато запитаният орган вече разполага с необходимата информация, информацията се предава в рамките на два месеца от горепосочената дата.
2. В някои конкретни случаи запитващият орган и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1.
3. Запитаният орган потвърждава пред запитващия орган, че е получил искането, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване, и ако е възможно, по електронен път.
4. В рамките на един месец от получаване на искането за информация запитаният орган уведомява запитващия орган относно евентуални пропуски в искането и относно нуждата от допълнителни общи сведения. В този случай сроковете, посочени в параграф 1, започват да текат от следващия ден след деня, в който запитаният орган е получил необходимата допълнителна информация.
5. Когато запитаният орган не е в състояние да отговори на искането в определения срок, той уведомява запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на три месеца от получаване на искането относно причините за невъзможността му да спази срока и относно срока, в който смята, че би могъл да отговори.
6. Ако запитаният орган не притежава исканата информация и не е в състояние или отказва да отговори на искането за информация на основанията, предвидени в член 17, той незабавно и при всички случаи в рамките на един месец след датата на получаване на искането информира запитващия орган относно причините за това.
раздел II
Задължителен Автоматичен Обмен На Информация
Член 8
Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация
1. Компетентният орган на всяка държава-членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава-членка информация за данъчните периоди от 1 януари 2014 г., с която разполага, относно лица, установени в тази друга държава-членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал, които следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата-членка, предоставяща информацията:
а) доходи от трудови правоотношения;
б) директорски възнаграждения;
в) животозастрахователни продукти, които не попадат в обхвата на други правни инструменти на Съюза относно обмена на информация и други подобни мерки;
г) пенсии;
д) собственост и доходи от недвижимо имущество.
2. До 1 януари 2014 г. държавите-членки подават на Комисията информация относно изброените в параграф 1 категории, за които имат налични данни. Те уведомяват Комисията за всякакви последващи изменения на тези данни.
3. (зам. – Дир. 107/2014 от 09.12.2014, в сила от 05.01.2015) Компетентният орган на дадена държава членка може да заяви пред компетентния орган на всяка друга държава членка, че не желае да получава информация относно една или няколко от категориите доход и капитал, посочени в параграф 1. Той информира и Комисията за това.
За дадена държава членка може да се счита, че не желае да получава информация в съответствие с параграф 1, ако не е уведомила Комисията за нито една категория, за която има налична информация.
3а. (нов – Дир. 107/2014 от 09.12.2014, в сила от 05.01.2015) Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I.
Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, установен в параграф 6, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.:
а) името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“ — името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;
б) номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);
в) наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;
г) наличността или стойността по сметката (включително, в случай на „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;
д) в случай на „попечителска сметка“:
i) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и
ii) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;
е) в случай на „депозитна сметка“— общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и
ж) в случай на сметка, която не е описана в буква д) или е) — общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.
За целите на обмена на информация по настоящия параграф, освен ако е предвидено друго в настоящия параграф или в приложенията, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметката, за която се предоставя информация“, се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията.
Първа и втора алинея от настоящия параграф имат предимство пред разпоредбите на параграф 1, буква в) или друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО на Съвета [1], доколкото обменът на информация попада в обхвата на параграф 1, буква в) или на друг правен инструмент на Съюза, включително Директива 2003/48/ЕО.
[1] Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 38).“
4. (зал. – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015)
5. (1 историческа промяна, зал. – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015)
6. (зам. – Дир. 107/2014 от 09.12.2014, в сила от 05.01.2015) Предоставянето на информация се извършва, както следва:
а) за категориите, посочени в параграф 1 — най-малко един път годишно, в срок от шест месеца след края на данъчната година в държавата членка, през която информацията стане налична;
б) за информацията, посочена в параграф 3а — ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася информацията.
7. Комисията приема практическите условия за извършване на автоматичния обмен на информация в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2, преди датите, посочени в член 29, параграф 1.
7а. (нов – Дир. 107/2014 от 09.12.2014, в сила от 05.01.2015) За целите на раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I до 31 юли 2015 г. всяка държава членка предоставя Комисията за списъка на образуванията и сметките, които се третират съответно като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“. Всяка държава членка също така информира Комисията за всякакви промени във връзка с това. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с получената информация и го актуализира, когато е необходимо.
Държавите членки гарантират, че тези видове „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ отговарят на всички изисквания, посочени в раздел VIII, параграф Б, точка1, буква в) и параграф В, точка 17, буква ж) от приложение I, и по-специално, че статусът на финансова институция като „непредоставяща информация финансова институция“ или статусът на дадена сметка като „изключена сметка“ не препятстват постигането на целите на настоящата директива.
8. Когато държавите-членки постигнат съгласие за автоматичен обмен на информация относно допълнителни категории доход и капитал в рамките на двустранни или многостранни споразумения, които те сключват с други държави-членки, те уведомяват Комисията относно тези споразумения, като Комисията, от своя страна, предоставя достъп до тях на всички останали държави-членки.
Член 8а (нов – Дир. 2376/2015 от 08.12.2015, в сила от 18.12.2015)
Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване
1. Компетентният орган на държава членка, в която предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване е издадено, изменено или подновено след 31 декември 2016 г., съобщава за това на компетентните органи на всички други държави членки, както и на Европейската комисия, чрез автоматичен обмен на информация, при ограниченията на случаите по параграф 8 от настоящия член, в съответствие с приложимите практически договорености, приети съгласно член 21.
2. Компетентният орган на държава членка, в съответствие с приложимите практически договорености, приети съгласно член 21, съобщава на компетентните органи на всички други държави членки, както и на Европейската комисия, също и информация, при ограниченията на случаите по параграф 8 от настоящия член, относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени, изменени или подновени в рамките на период, започващ пет години преди 1 януари 2017 г.
Ако предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2013 г., това съобщаване се извършва, при условие че те са били все още валидни на 1 януари 2014 г.
Ако предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2016 г., това съобщаване се извършва независимо дали те все още са валидни.
Държавите членки могат да изключват от съобщаването по настоящия параграф информацията относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване, издадени, изменени или подновени преди 1 април 2016 г. за конкретно лице или група лица (с изключение на тези, извършващи предимно финансови или инвестиционни дейности) с годишен нетен оборот в рамките на групата съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [2], ненадвишаващ 40 000 000 евро (или еквивалентната сума във всяка друга валута) през фискалната година, предхождаща датата на издаване, изменение или подновяване на тези предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.
3. Двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по настоящия член, когато международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трети страни. Такива двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване ще се обменят съгласно член 9, в случай че международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията.
При все това, когато двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване са изключени от автоматичния обмен на информация съгласно първото изречение от първа алинея от настоящия параграф, вместо това съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член се обменя информацията по параграф 6 от настоящия член, посочена в искането, което води до издаване на такова двустранно или многостранно предварително споразумение за ценообразуване.
4. Параграфи 1 и 2 не се прилагат в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася изключително до данъчните задължения на едно или повече физически лица.
5. Обменът на информация се извършва, както следва:
а) по отношение на информацията, която се обменя съгласно параграф 1 — в срок от три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени;
б) по отношение на информацията, която се обменя съгласно параграф 2 — преди 1 януари 2018 г.
6. Информацията, която се съобщава от държава членка в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член, включва следното:
а) идентификация на лицето, различно от физическо лице, и ако е целесъобразно, на групата от лица, към която то принадлежи;
б) обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или сделките или поредицата от сделки, което е формулирано абстрактно и не води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
в) датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
г) началната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;
д) крайната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;
е) видът на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
ж) сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако такава сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
з) когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване — описание на набора от критерии, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена;
и) когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване — идентификация на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена;
й) идентификация на другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
к) идентификация на всички лица, различни от физически лица, в другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване (като се посочат държавите членки, с които засегнатите лица са свързани); както и
л) посочване дали предоставената информация се основава на самото предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване или на искането, посочено в параграф 3, втора алинея от настоящия член.
7. За да улесни обменът на информация по параграф 6 от настоящия член, Комисията приема практически договорености, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на съобщаването на информация по параграф 6 от настоящия член, като част от процедурата за съставяне на стандартния формуляр, предвиден в член 20, параграф 5.
8. Информацията по параграф 6, букви а), б), з) и к) от настоящия член не се съобщава на Европейската комисия.
9. Компетентният орган на заинтересованите държави членки, определени съгласно параграф 6, буква й), потвърждава, ако е възможно по електронен път, получаването на информацията пред компетентния орган, който я е предоставил, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни. Тази мярка се прилага, докато започне да функционира регистърът по член 21, параграф 5.
10. Държавите членки могат, в съответствие с член 5 и като вземат под внимание член 21, параграф 4, да поискат допълнителна информация, включително пълния текст на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване.
[2] Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).
Член 8аа (нов – Дир. 881/2016 от 25.05.2016, в сила от 03.06.2016)
Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно отчетите по държави
1. Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да изиска от „крайното образувание майка“ на дадена „МГП“, което е нейно местно лице за данъчни цели, или от всяко друго „предоставящо информация образувание“ в съответствие с приложение III, раздел II да подаде отчет по държави по отношение на своята „отчетна данъчна година“ в срок от 12 месеца след последния ден на „отчетната данъчна година“ на „МГП“ в съответствие с приложение III, раздел II.
2. Компетентният орган на държава членка, която е получила отчета по държави съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този отчет на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност.
3. Отчетът по държави съдържа следната информация относно „МГП“:
а) за всяка юрисдикция, в която „МГП“ извършва дейност — обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди данъка върху дохода, платения данък върху дохода, начисления данък върху дохода, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти;
б) идентификация на всяко „съставно образувание“ на „МГП“, като се посочва юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, и юрисдикцията, съгласно чието законодателство „съставното образувание“ е организирано, когато тя е различна от юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, както и естеството на основната стопанска дейност или дейности на това „съставно образувание“.
4. Предоставянето на информацията се извършва в срок от 15 месеца след последния ден на „данъчната година“ на „МГП“, за която се отнася отчетът по държави. Първият отчет по държави се подава за „данъчната година“ на „МГП“, започваща на 1 януари 2016 г. или след това, като това се извършва в срок от 18 месеца след последния ден на въпросната „данъчна година