Пример 16. Определяне на Общата Годишна Данъчна Основа за Облагане Доходите на Физически Лица
Иван Иванов е български гражданин, който през април 2020 г. е закупил къща в гр. Варна за 100 000 лв. и я е продал през юни същата година за 200 000 лв. Също така през август 2020 г. Иван е предоставил заем в размер на 50 000 лв. на Георги Георгиев, като двете страни са се уговорили за годишна лихва в размер на 10%. В края на декември 2020 г. Георги е изплатил лихва на Иван в размер на 1 700 лв. Иван е регистриран като безработно лице и е избрал да внася здравни вноски на месечна база в размер на 40 лв., т.е. за цялата 2020 г. е внесъл общо 480 лв.
Тъй като през април Иван е закупил къщата за 100 000 лв. и след това през юни я е продал за 200 000 лв., той е реализирал доход от продажба на недвижимо имущество в размер на 100 000 лв. (200 000 лв. - 100 000 лв.). Този доход следва да се намали с 10% нормативно признати разходи (100 000 лв. х 10%). От получената сума от 90 000 лв. следва да се извадят авансово направените здравни вноски за негова сметка през годината (90 000 лв. - 480 лв. = 89 520 лв.).
Колкото до получения доход от лихви в размер на 1 700 лв., във връзка с предоставения заем на Георги, той също следва да се намали с авансово направените здравни вноски през годината (1 700 лв. - 480 лв. = 1 220 лв.).
Така получената обща годишна данъчна основа от двата вида доходи на Иван в размер на 90 740 лв. (89 520 лв. + 1 220 лв.) следва да бъде обложена с 10% данък, който ще е в размер на 9 074 лв. (90 740 лв. х 10%). Той следва да подаде Годишна данъчна декларация в срок от 10 януари до 30 април 2021 г., с която да определи този данък. В посочения срок той трябва и да заплати данъка.
(§20 от Тематично Резюме) (чл.** от ЗДДФЛ)
Виж в контекста на целия сборник