Спогодба между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите и Печалбите от Прехвърляне на Имущество
Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, се договориха следното:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху доходите и печалбите от прехвърляне на имущество, налагани от едната договаряща държава, от нейни политически подразделения или органи на местната власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху доходите и печалбите от прехвърляне на имущество се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително и данъците върху приходите от прехвърлянето на движимо и недвижимо имущество.
3. Съществуващите данъци, спрямо които се прилага Спогодбата, са:
а) в България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(наричани по-нататък „български данък”);
б) в Обединеното кралство:
(i) данъкът върху дохода;
(ii) данъкът върху корпорациите; и
(iii) данъкът върху печалби от прехвърляне на имущество;
(наричани по-нататък „данък на Обединеното кралство”).
4. Спогодбата се прилага и за всички идентични или подобни по същество данъци, които се налагат след датата на подписване на Спогодбата, в допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави взаимно се уведомяват за всякакви значими промени, извършени в техните данъчни законодателства.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът „България” означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът „Обединено кралство” означава Великобритания и Северна Ирландия, включително всяка област извън териториалното море на Обединеното кралство, определена съгласно законите му относно континенталния шелф и в съответствие с международното право като област, в пределите на която могат да бъдат упражнявани правата на Обединеното кралство във връзка с морското дъно и подпочвеното пространство и техните природни богатства;
в) термините „едната договаряща държава” и „другата договаряща държава” означават България или Обединеното кралство според изискванията на контекста;
г) терминът „лице” включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение на лица;
д) терминът „дружество” означава всяко юридическо лице или всяко образувание, което се третира като юридическо лице за данъчни цели;
е) терминът „предприятие” се отнася до осъществяването на всякаква стопанска дейност;
ж) термините „предприятие на едната договаряща държава” и „предприятие на другата договаряща държава” означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът „международен транспорт” означава всеки превоз с кораб, самолет или шосейно превозно средство, освен когато корабът, самолетът или превозното средство се експлоатират единствено между места в едната договаряща държава от предприятие, което не е местно лице на тази държава;
и) терминът „компетентен орган” означава:
(i) в България, министърът на финансите или упълномощен представител;
(ii) в Обединеното кралство, комисарите от Службата по приходи и митници на Нейно Величество или техен упълномощен представител;
к) терминът „национално лице” означава:
(i) по отношение на България, всяко физическо лице, притежаващо българско гражданство и всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащите закони в България;
(ii) по отношение на Обединеното кралство, всеки британски гражданин или всеки британски поданик, който не притежава гражданството на някоя друга държава или територия от Британската общност, при условие че има право на пребиваване в Обединеното кралство и всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащите закони в Обединеното кралство;
л) терминът „стопанска дейност” включва осъществяването на професионални услуги и на други дейности с независим характер;
м) терминът „пенсионна схема” означава всеки план, схема, фонд, фондация, тръст или друго споразумение, създадено в едната договаряща държава, което:
(i) e освободено в общия случай от данъчно облагане върху доходите съгласно законите на тази държава, и
(ii) функционира основно за да администрира или предоставя пенсии или облаги при пенсиониране или за да придобива доход за целите на едно или повече такива споразумения.
2. При прилагането на разпоредбите на Спогодбата от едната договаряща държава, всеки термин, който не е определен в нея има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго; всяко значение съгласно приложимите данъчни закони на тази държава ще има предимство спрямо значението, дадено на термина в други закони на тази държава
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази Спогодба терминът „местно лице” на едната договаряща държава означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея на основание своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи или печалби от прехвърляне на имущество от източници в тази държава.
2. Терминът „местно лице на едната договаряща държава” включва:
а) пенсионна схема, учредена в тази държава; и
б) организация, която е учредена и функционира изключително за религиозни, благотворителни, научни, културни или образователни цели (или за повече от една от тези цели) и която е местно лице на тази държава съгласно нейните закони, независимо дали целият или част от нейния доход или печалби могат да бъдат освободени от облагане с данък съгласно националното законодателство на тази държава.
3. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1, едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
4. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държавите ще положат усилия чрез взаимно споразумение да определят договарящата държава, на която това лице ще се счита за местно лице за целите на тази Спогодба. При липса на взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави, лицето няма да се счита за местно лице на нито една от договарящите държави за целите на ползване на каквито и да е облекчения, предвидени в Спогодба, с изключение на тези, посочени в чл. 21, 23, и 24.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази Спогодба, терминът „място на стопанска дейност” означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът „място на стопанска дейност” включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за проучване или добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът „място на стопанска дейност” не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място единствено с цел покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място единствено с цел извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържането на определено място единствено с цел осъществяването на което и да е съчетание от посочените в букви от а) до д) дейности, при положение че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, спрямо когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, което това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на това лице не са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази държава чрез брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че тези лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите и Печалбите от Прехвърляне на Имущество
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Терминът „недвижимо имущество” има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имущество, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвано в селското и горското стопанство, права, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползване на недвижимо имущество, както и права върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от прякото ползване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието не извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновената покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи на доходи или печалби от прехвърляне на имущество, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети или шосейни превозни средства в международния транспорт се облагат с данък само в тази държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансовите отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато едната договаряща държава включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави, при необходимост, ще се консултират един друг.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това, дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава:
а) могат също така да бъдат облагани с данък в тази държава и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако бенефициентът на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава:
(i) 5% от брутната сума на дивидентите, освен в случаите на буква а), точка (ii);
(ii) 15% от брутната сума на дивидентите, когато тези дивиденти са платени от доходи (включително и печалби), придобити пряко или непряко от недвижимо имущество по смисъла на чл. 6 от инвестиционно образувание, което разпределя ежегодно по-голямата част от тези доходи и чиито доходи от такова недвижимо имущество са освободени от облагане с данък;
б) независимо от разпоредбите на буква а) са освободени от облагане с данък в тази държава, ако бенефициентът на дивидентите е:
(i) дружество, което е местно лице на другата договаряща държава (с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно образувание, както е посочено в буква а), точка (ii)); или
(ii) пенсионна схема.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат в случай на дивидент, който представлява скрито разпределение на печалбата съгласно действащите закони в България.
4. Терминът „дивиденти”, употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и всичко друго, което се третира като доход от акции съгласно данъчните закони на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако бенефициентът на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7
6. Когато дружество, местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, възникващи в тази друга държава.
7. Не се предоставя облекчение съгласно този член, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от издаването или прехвърлянето на акциите или други права, по отношение на които се изплащат дивидентите, е облагодетелстване от този член посредством такова издаване или прехвърляне.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато бенефициентът на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2, лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и притежавани от местно лице на другата договаряща държава, се облагат с данък само в тази друга държава, доколкото тези лихви са платени:
а) по отношение на дълг, възникващ в резултат на продажба на кредит на всяко оборудване, стоки или услуги;
б) по всеки заем от какъвто и да е вид, предоставен от финансова институция;
в) на пенсионна схема;
г) на правителството на тази друга държава, на нейно политическо подразделение или орган на местната власт или на Централната банка на тази друга държава, или
д) между дружества, когато едното дружество притежава пряко най-малко 10 процента от капитала на другото дружество за най-малко една година преди плащането на лихвите или когато и двете дружества са притежавани от трето дружество, което притежава пряко най-малко 10 процента от капитала на двете горепосочени дружества за най-малко една година преди плащането на лихвите.
4. Терминът „лихви”, използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото за участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член. Терминът не включва доходи, които се считат за дивиденти съгласно разпоредбите на чл. 10.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако бенефициентът на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато, обаче, платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.
7. Когато, поради особените взаимоотношения между платеца и бенефициента или между тях двамата и някое друго лице, сумата на платените лихви надвишава, независимо от причината, сумата, която би била договорена между платеца и бенефициента при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума на плащанията се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.
8. Не се предоставя облекчение съгласно този член, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на вземанията за дълг, по отношение на които се изплащат лихвите, е облагодетелстване от този член посредством такова възникване или прехвърляне.
