Спогодба между Република България и Швейцарската Конфедерация за Избягване на Двойното Данъчно Облагане върху Дохода и Имуществото
Преамбюл
Република България и Швейцарската конфедерация, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото, с цел да развият и улеснят своите икономически отношения, се споразумяха за следното:
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната договаряща държава или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, събирани за сметка на едната от договарящите държави, на нейно политическо подразделение или на орган на местната власт, независимо от начина, по който те се събират.
2. За данъци върху дохода и върху имуществото се считат всички данъци, събирани върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на заплатите и надниците, плащани от предприятия, също както и данъците върху нарастването на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:
а) в Швейцария:
Федералните, кантоналните и местните данъци:
i) върху дохода (общ доход, трудови приходи, приходи от имущество, промишлена или търговска печалба, приходи от капитал и други доходи); и
ii) върху имуществото (съвкупното имущество, движимо и недвижимо имущество, промишлена и търговска собственост, капитал и резерви и други елементи на имуществото);
(по-нататък наричани "швейцарски данък");
б) в България:
i) данък върху общия доход;
ii) данък върху печалбата;
iii) данък върху сградите
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са установени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в данъчните им законодателства.
5. Спогодбата не се прилага за данъци, събирани при източника върху печалби от лотарии.
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "Швейцария" означава Швейцарската конфедерация;
б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, върху която България упражнява своя суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които България упражнява суверенни права в съответствие с международното право;
в) терминът "лице" включва физическите лица, юридическите лица, дружествата или другите независими субекти на правото, които се третират като юридически лица за целите на данъчното облагане, терминът също така включва и гражданските дружества;
г) терминът "дружество" включва всяко юридическо лице или даденост, която се счита за юридическо лице за целите на данъчното облагане;
д) изразите "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
е) изразът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие, мястото на действително управление на което е в една от договарящите държави, освен когато корабът или самолетът се използват само между места, разположени в другата договаряща държава;
ж) терминът "компетентен орган" означава:
i) в Швейцария - директорът на федералната данъчна администрация или негов упълномощен представител;
ii) в България - министърът на финансите или негов упълномощен представител.
2. За прилагането на спогодбата от една от договарящите държави всеки термин, който не е определен в нея, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази спогодба изразът "местно лице на едната договаряща държава" означава:
а) за Швейцария - всяко лице, което съобразно швейцарското законодателство подлежи на облагане в Швейцария поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище на управление или всеки друг критерий от подобен характер; изразът обхваща също и събирателните дружества и простите командитни дружества по швейцарското право, които имат място на действително управление в Швейцария;
б) за България - всяко физическо лице, което съобразно българското законодателство подлежи на облагане в България за своя световен доход и което не е местно лице, на трета държава, както и всяко юридическо лице, което има седалище на управление или регистрация в България.
2. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин:
а) то се счита местно лице на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по-тесни (център на жизнени интереси);
б) ако договарящата държава, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в която и да е от двете държави, то то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако това лице обичайно пребивава в двете държави или не пребивава обичайно в която и да е от тях, компетентните органи на държавите ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.
3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е разположено седалището на действителното му управление.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) кантора;
г) фабрика;
д) ателие; и
е) мина, кариера, нефтен или газов кладенец или всяко друго място за извличане на природни богатства.
3. Строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако продължителността е повече от 9 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че няма "място на стопанска дейност", когато:
а) се използват съоръжения само с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) стоките, принадлежащи на предприятието, се съхраняват единствено с цел складиране, излагане или доставка, продажбата на стоки, представени на изложба или панаир, не се счита за място на стопанска дейност;
в) стоките, принадлежащи на предприятието, са придобити единствено с цел преработването им от друго предприятие;
г) определено място на дейност се поддържа единствено с цел закупуването на стоки за предприятието;
д) определено място на дейност се поддържа единствено с цел събирането или предоставянето на информация за предприятието, за извършване на научни изследвания, за упражняване на обикновен надзор над строителен или монтажен обект, доколкото самото предприятие не изпълнява в другата договаряща държава строителни работи, нито доставя или монтира машини или съоръжения или извършва друга подобна дейност от подготвителен или помощен характер;
е) определено място се поддържа изключително с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от "а" до "д", при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, запазва своя подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на когото се прилага ал. 6, действа за сметка на предприятие и има и обичайно упражнява в едната от договарящите държави правото да сключва договори от името на предприятието, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всяка дейност, която това лице предприема за предприятието, освен ако дейността на такова лице е ограничена до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което осъществява там своята стопанска дейност (независимо дали посредством място на стопанска дейност или не), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходите на местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, в която се намира имуществото. Във всички случаи този термин обхваща принадлежностите към недвижимото имущество, правата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на частното право досежно поземлената собственост, плодоползването на недвижими имущества, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания за разработване или за предоставяне на правото на разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или под аренда или от използване в каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие, и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими професионални услуги.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието се облагат в другата държава, но сама такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.
2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше самостоятелно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4. Ако в едната от договарящите се държави е възприето печалбите, отнасящи се до място на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределението на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена, то разпоредбите на ал. 2 не ограничават тази договаряща държава да определя облагаемата печалба съобразно възприетия начин на разпределение; все пак, възприетият метод на разпределение трябва да бъде такъв, че полученият резултат да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Към мястото на стопанска дейност не се причисляват печалби само поради простата покупка на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, относими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същи начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Морски, Вътрешен и Въздушен Транспорт
1. Печалбите от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, където се намира мястото на действително управление на предприятието.
2. Печалбите от експлоатацията на кораби, обслужващи вътрешното корабоплаване, се облагат само в договарящата държава, където се намира мястото на действително управление на предприятието.
3. Ако мястото на действително управление на предприятие за морско или вътрешно корабоплаване е на борда на кораб или лодка, се счита, че то е разположено в договарящата държава, където е пристанището на домуване на кораба или лодката, или ако няма такова пристанище, в договарящата държава, на която лицето, стопанисващо кораба или лодката, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Взаимозависими Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или ако
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, и ако в двата случая двете предприятия в техните търговски и финансови взаимоотношения са свързани с приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.
2. Когато печалбите на предприятие на една от договарящите държави, обложени в тази държава, същевременно са включени в печалбите на предприятие от другата договаряща държава и съответно обложени, и ако така включените печалби представляват печалби, които биха били реализирани от това предприятие на другата държава, ако условията, договорени между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, компетентните органи на договарящите държави могат да се консултират с оглед на постигането на съгласие за уточняване на размера на печалбите в двете договарящи държави.
3. В случаите по ал. 1 договарящата държава няма да променя печалбите на дадено предприятие след изтичането на сроковете, предвидени в нейното национално законодателство и във всеки случай след изтичането на 5 години от края на годината, в течение на която печалбите, обект на промяна, са били реализирани от предприятието на тази държава. Тази алинея не се прилага при измама или съзнателна грешка.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице от другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.
2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е действителен ползвател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:
а) 5% от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от гражданско дружество), притежаващо пряко поне 25% от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите;
б) 15% от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Компетентните органи на държавите решават начина на приложение на това ограничение посредством взаимно споразумение.
Разпоредбите на тази алинея не засягат облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции, "жюисанс" акции или "жюисанс" права, минни акции, акции на основател, както и доходи от други корпоративни права, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други дружествени дялове, които се третират за целите на данъчното облагане по същия начин, както доходи от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната от договарящите държави, получава доходи или печалби от другата договаряща държава, тази друга договаряща държава не може да облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга на тази друга държава или доколкото участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.
2. Все пак тези лихви може да се обложат и в договарящата държава, от която произхождат, и съгласно законодателството на тази държава, но ако лицето, което получава лихвите, е действителният им ползвател, така установеният данък не може да превишава 10 на 100 от брутната сума на лихвите.
Компетентните органи на договарящите държави чрез взаимно споразумение определят начина на приложение на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите съгласно ал. 1 се облагат само в договарящата държава, на която получателят на лихвите е местно лице, ако това лице е действителният ползвател на лихвите и ако същите се изплащат:
а) във връзка с продажбата на кредит на промишлено, търговско или научно оборудване;
б) във връзка с продажбата на кредит на стоки, доставяни от едно предприятие на друго предприятие, или
в) по заем от каквото и да е естество, нематериализиран от ценни книги на приносител, предоставен от банково учреждение.
4. Терминът "лихви", употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са осигурени или не с ипотеки или с клауза за участие в печалбите на заемополучателя и по-специално доходи от държавни облигации и доходи от ценни книги, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книги. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и задължението, пораждащо лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
6. Лихвите се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, за които е договорен дългът, пораждащ лихвите, и които понасят тежестта на лихвите, тези лихви се считат за произлизащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния ползвател на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния ползвател при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави и като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 12
Авторски и Лицензионни Възнаграждения
1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 5% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения.
Компетентните органи на договарящите държави посредством взаимно споразумение ще определят начина за приложението на това ограничение.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или отстъпване на правото за използване на всяко авторско право за литературно-художествено или научно произведение, включително кинофилми, на всеки патент, фабрична или търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, местно лице на едната договаряща държава, извършва производствена или търговска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга договаряща държава независима професия чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, пораждащи авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в една от договарящите държави, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, които пораждат задължението за изплащане на авторски и лицензионни възнаграждения и които понасят тежестта на тези авторски и лицензионни възнаграждения, то те се считат за произлизащи от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния ползвател или между тях двамата и някое трето лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид извършеното, за което те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния ползвател при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави и като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 13
Печалби от Прехвърляне на Имущество
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от актива на място на стопанска дейност, който предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база на разположение на местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава с оглед упражняването на независима професия, включително печалби от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, се облагат в тази друга държава.
3. Печалбите от прехвърлянето на кораби и самолети, използвани в международния транспорт, на кораби, обслужващи вътрешното корабоплаване, или на движимо имущество, служещо за експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.
4. Печалбите от прехвърляне на имущество, непосочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която лицето, чието имущество се отчуждава, е местно лице.
Член 14
Независими Професии
1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от свободна професия или от други дейности с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то има редовно на разположение определена база за извършване на своята дейност в другата договаряща държава. Ако то има такава определена база, доходите могат да бъдат облагани в тази договаряща държава, но само такава част от тях, каквато е относима към тази определена база.
2. Терминът "свободна професия" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и независимите дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
