Спогодба между Република България и Кралство Норвегия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите
Правителството на Република България и правителството на Кралство Норвегия, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, с цел да насърчат и укрепят икономическите отношения между двете страни, се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода, налагани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) за Норвегия:
(i) националният данък върху дохода;
(ii) областният общински данък върху дохода;
(iii) общинският данък върху дохода;
(iv) националният данък, отнасящ се към дохода от изследване и използване на подводни петролни ресурси и дейности и работи, свързани с тях, включително транспортирането на произведения петрол по тръбопроводи;
(v) националният данък върху възнаграждението на художествени изпълнители, които не са местни лица;
(по-нататък наричани "норвежки данък");
б) за България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък;
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в данъчните им закони.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "Норвегия" означава Кралство Норвегия и включва сухоземната територия, вътрешните води, териториалното море и зоната отвъд териториалното море, върху които Кралство Норвегия, в съответствие с норвежкото законодателство и в съответствие с международното право, може да упражнява своите права по отношение на морското дъно и подпочвеното пространство и техните природни богатства; терминът не включва Свалбард, Ян Майен и норвежките зависими територии (Биланд);
б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Норвегия или България според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) терминът "предприятие" се отнася към осъществяването на всякаква стопанска дейност;
ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато посочените транспортни средства се експлоатират единствено между места, намиращи се в едната договаряща държава;
и) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в случая на Норвегия - министърът на финансите или упълномощен представител на министъра;
(ii) в случая на България - министърът на финансите или негов упълномощен представител;
к) терминът "национално лице" по отношение на една от договарящите държави означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на тази договаряща държава; и
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащото законодателство в тази договаряща държава;
л) терминът "стопанска дейност" означава осъществяването на професионални услуги и други дейности с независим характер;
м) терминът "печалби от стопанска дейност" също включва доход от предоставянето на професионални услуги и от други дейности с независим характер.
2. При прилагането на разпоредбите на Спогодбата по всяко време от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към този момент законодателството на тази държава за целите на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение съгласно приложимите данъчни закони на тази държава ще има предимство спрямо значението, дадено на термина в други закони на тази държава.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази Спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава положението на физическото лице се определя, както следва:
а) физическото лице се счита за местно лице само на държавата, в която физическото лице разполага с постоянно жилище; ако физическото лице разполага с постоянно жилище в двете държави, физическото лице се счита за местно лице само на държавата, с която физическото лице има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако съгласно разпоредбите на буква "а" не може да бъде определена като държава на местното лице само една държава, физическото лице се счита за местно лице само на държавата, в която физическото лице обичайно пребивава;
в) ако физическото лице обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, физическото лице се счита за местно лице само на държавата, на която физическото лице е гражданин;
г) ако физическото лице е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да определят договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на тази Спогодба. При липса на взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави лицето няма да се счита за местно лице на някоя от договарящите държави за целите на ползване на облекченията, предвидени в Спогодбата.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази Спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което стопанската дейност на едно предприятие се извършва цялостно или частично.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване или използване на природни богатства.
3. Строителна площадка или строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от шест месеца.
4. Независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 3, когато предприятие на едната договаряща държава предоставя услуги в другата договаряща държава:
а) чрез физическо лице, което пребивава в тази друга държава за период или периоди, които общо превишават 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, или
б) за период или периоди, които общо превишават 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, и тези услуги се предоставят за един и същ проект или за свързани проекти чрез едно или повече физически лица, които пребивават и предоставят такива услуги в тази друга държава, дейностите, извършени в тази друга държава при предоставянето на тези услуги, се считат за извършени чрез място на стопанска дейност на предприятието, разположено в тази друга държава, освен ако тези услуги са ограничени до посочените в ал. 5, които, ако се предоставят чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място на дейност място на стопанска дейност, съгласно разпоредбите на тази алинея. За целите на тази алинея услуги, предоставени от физическо лице от името на едно предприятие, няма да се считат за предоставени от друго предприятие чрез това физическо лице, освен ако това друго предприятие ръководи, управлява или контролира начина, по който тези услуги се предоставят от физическото лице.
5. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място на дейност единствено с цел покупка на стоки или събиране на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място на дейност единствено с цел извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържането на определено място на дейност единствено за което и да е съчетание от дейностите, посочени в букви от "а" до "д", при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
6. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 7, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 5, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място на дейност място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
7. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или всеки друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (независимо дали чрез място на стопанска дейност, или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава, от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите от стопанска дейност на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите от стопанска дейност на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите от стопанска дейност, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от стопанска дейност на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби от стопанска дейност към мястото на стопанска дейност поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите от стопанска дейност, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите от стопанска дейност включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. За целите на този член печалбите от експлоатацията на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства в международния транспорт включват печалби от:
а) инцидентното отдаване под наем на кораби, самолети, железопътни или шосейни транспортни средства без екипаж, и
б) използването или отдаването под наем на контейнери (включително ремаркета и съпътстващо оборудване, използвано за транспортиране на контейнерите), когато тези дейности са свързани с експлоатацията на корабите, самолетите, железопътните или шосейните транспортни средства в международния транспорт.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат също и по отношение на печалби, придобити от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
4. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат по отношение на печалби, придобити от обединения норвежки, датски и шведски авиотранспортен консорциум Скандинавска авиационна система (SAS), но само доколкото печалбите, получени от SAS Scandinavian Airlines Norge AS, норвежкият партньор в Скандинавска авиационна система (SAS), съответстват на неговия дял в тази организация.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия, в техните търговски или финансови отношения, са приети или наложени условия, които се различават от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всички печалби, които, ако ги нямаше тези условия, биха възникнали, но поради тези условия не са възникнали за едно от предприятията, могат да бъдат включени в печалбите на това предприятие и съответно обложени с данък.
2. Когато едната договаряща държава включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на размера на начисления от нея данък върху тези печалби, при положение че тази държава счита корекцията за справедлива. При определянето на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и при необходимост компетентните органи на договарящите държави ще се консултират помежду си.
Член 10
Дивиденти
1. Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако действителният притежател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава:
а) 5 процента от брутната сума на дивидентите, ако действителният притежател е дружество (различно от гражданско дружество), което притежава пряко най-малко 10 процента от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;
б) 15 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 дивиденти, посочени в ал. 1, се облагат с данък само в договарящата държава, на която получателят е местно лице, ако получателят е действителният притежател на дивидентите и е:
а) в случая на Норвегия:
(i) Централната банка на Норвегия;
(ii) Глобалният правителствен пенсионен фонд; и
(iii) законоустановен орган или всяка институция, притежавани повече от 75 процента от правителството на Норвегия, както може да бъде договорено от време на време между компетентните органи на договарящите държави;
б) в случая на България:
(i) Българската народна банка;
(ii) законоустановен орган или всяка институция, притежавани повече от 75 процента от правителството на България, както може да бъде договорено от време на време между компетентните органи на договарящите държави.
4. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбата, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други права, който е подчинен на същия данъчен режим като доход от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице, и доходи по споразумения, носещи правото на участие в печалбите, доколкото се квалифицират така по законодателството на договарящата държава, от която произхожда доходът.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният притежател на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
6. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото такива дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
7. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от издаването или прехвърлянето на акциите или други права, по отношение на които се изплащат дивиденти, е облагодетелстване от този член посредством такова издаване или прехвърляне.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато действителният притежател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 на този член всички лихви, посочени в ал. 1 на този член, се облагат с данък само в договарящата държава, на която получателят е местно лице, ако получателят е действителният притежател на лихвите и ако тези лихви са платени:
а) на правителството на едната договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт или на Централната банка на едната договаряща държава или на всяка институция, която се притежава изцяло от правителството на едната договаряща държава;
б) по заем от всякакъв вид, който е предоставен, обезпечен или гарантиран от правителствена институция за целите на насърчаване на износа;
в) във връзка с продажбата на кредит на всяко промишлено, търговско или научно оборудване;
г) по всеки заем от какъвто и да е вид, предоставен от банка.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това дали са обезпечени, или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако действителният притежател на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът на лихвите е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и такива лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, ще се счита, че такива лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния притежател или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и действителния притежател при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната спомената сума. В такъв случай надвишаващата сума остава облагаема съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.
8. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на вземането за дълг, по отношение на което се изплащат лихвите, е облагодетелстване от този член посредством такова възникване или прехвърляне.
