Спогодба между Правителството на Народна Република България и Правителството на Кралство Холандия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване на Отклонението от Облагане с Данъци върху Дохода
Правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия, потвърждавайки желанието си да разширяват и насърчават икономическото си сътрудничество във взаимен интерес и желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите,
се споразумяха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или и на двете държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода, наложени от едната от държавите, нейно политическо подразделение или орган на местната власт, независимо от начина, по който те се събират.
2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на заплатите и надниците, плащани от предприятия, също както и данъците върху нарастването на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по - специално:
а) в Холандия:
- данък върху дохода;
- данък върху заплатите;
- данък върху дружествата, включително делът на правителството в чистата печалба от експлоатацията на природни ресурси, събиран съобразно Закона за мините от 1810 г. по отношение на концесии, предоставени от 1967 г. насам, или съобразно Закона за мините на континенталния шелф на Холандия от 1965 г.;
- данък върху дивидентите
(по-нататък наричани "холандски данък");
б) в България:
- данък върху общия доход;
- данък върху дохода на неоженените, неомъжените, разведените и семейните без деца;
- данък върху печалбата
(по-нататък наричани "български данък").
4. Спогодбата се прилага и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са наложени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на държавите се уведомяват за всички съществени изменения, извършени в данъчните им законодателства. В случай на съмнение при определянето дали такива данъци са същите или подобни по естеството си компетентните органи на държавите могат да се консултират, като съответно се имат предвид разпоредбите на чл. 25.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "държава" означава Холандия или България според контекста, терминът "държави" означава Холандия и България;
б) терминът "Холандия" означава частта от Кралство Холандия, която е разположена в Европа, включително морското дъно и недрата под него в Северно море, доколкото тази област е или впоследствие може да бъде определена съобразно законите на Холандия за област, в пределите на която Холандия може да упражнява суверенни права по отношение на изследването и експлоатацията на природните ресурси на морското дъно и недрата под него;
в) терминът "България" означава Народна република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, върху която Народна република България упражнява своя суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на която Народна република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право;
г) терминът "лице" включва всяко физическо лице, дружество или общност от лица;
д) терминът "дружество" включва всяко юридическо лице или даденост, която се счита за юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) терминът "предприятие на едната държава" и "предприятие на другата държава" означава съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата държава;
ж) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, извършван от предприятие, мястото на действително управление на което е в една от държавите, освен когато корабът, самолетът или пътното превозно средство се използват само между места на територията на другата държава;
з) терминът "компетентен орган" означава:
1. в Холандия - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
2. в България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. По прилагането на спогодбата от една от държавите всеки термин, който не е изрично определен, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната държава" означава:
а) за Холандия - всяко лице, което съобразно законодателството на Холандия подлежи на облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище на управление или всеки друг критерий от подобен характер. Този термин обаче не включва лица, които подлежат на облагане в Холандия само по отношение на доходи от източници в Холандия;
б) за България - всяко физическо лице, което съобразно законодателството на България подлежи на облагане там поради своето гражданство и което не е местно лице на трета държава, както и всяко лице, различно от физическо лице, което съобразно законодателството на България подлежи на облагане там поради мястото на главното му управление или неговата регистрация.
2. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 на този член физическо лице е местно лице на двете държави, то се счита местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по-тесни (център на жизнени интереси). Ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на държавите ще разрешат въпроса по взаимно споразумение, като съответно се имат предвид такива критерии като неговото гражданство или място на обичайно пребиваване.
3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 на този член лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете държави, то се счита за местно лице на държавата, в която е мястото на действителното му управление.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) кантора;
г) фабрика;
д) работилница или цех; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства.
3. Строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако работата продължава повече от 9 месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения само с цел складиране, излагане или доставка на блага и стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, само с цел складиране, излагане или доставка, например стоки, които се излагат на стоков панаир или се продават след приключването на панаира;
в) поддържането на запас от блага или стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел обработването или преработването им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на блага или стоки или събирането на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място единствено с цел извършване за предприятието на всякаква друга дейност от подготвителен или помощен характер;
е) строителен или монтажен обект, реализиран от предприятие на едната държава в изпълнението на договор за доставка на машини и съоръжения от тази държава в другата държава;
ж) поддържането на определено място изключително с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от "а" до "д", при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, има помощен или подготвителен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 се счита, че следните видове дейности на местно лице на едната държава не се извършват посредством място на стопанска дейност в другата държава: поддържането на определено място изключително с цел улесняване сключването или самото подписване на договори, засягащи заеми, доставка на блага или стоки, или технически услуги, независимо от това, дали тази дейност е от подготвителен или помощен характер или е основна дейност за това лице.
6. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на което се прилага ал. 7, действа за сметка на предприятие и има или обичайно упражнява в една от държавите правото да сключва договори от името на предприятието, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всяка дейност, която това лице предприема за предприятието, освен ако дейността на такова лице е ограничена до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, няма да правят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.
7. Не се счита, че предприятие има място на стопанска дейност в едната държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, при условие, че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.
8. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (независимо дали посредством място на стопанска дейност или по друг начин), няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи на местно лице на едната държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), разположено в другата държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази държава, в която се намира въпросното имущество. Кораби, лодки, самолети и пътни превозни средства не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или под аренда или от използване в каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими професионални услуги.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.
2. Съобразно разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната държава извършва стопанска дейност в другата държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от държавите към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в тази държава, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4. Към мястото на стопанска дейност не се причисляват печалби само поради покупката от това място на стопанска дейност на блага или стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, които се отнасят към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледан отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалби от експлоатацията на кораби, самолети или пътни превозни средства в международния транспорт се облагат само в държавата, където се намира мястото на действително управление на предприятието.
2. Ако мястото на действително управление на корабно предприятие е на борда на кораб, се счита, че то е разположено в държавата, където е пристанището на домуване на кораба, или ако няма такова пристанище, държавата, на която лицето, стопанисващо кораба, е местно лице.
3. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Взаимозависими Предприятия
Когато:
а) предприятие на едната държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната държава и предприятие на другата държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски и финансови взаимоотношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.
Член 10
Дивиденти
1. Дивиденти, изплатени от дружество, което е местно лице на едната държава, на местно лице от другата държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в държавата, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е действителен ползвател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава:
а) 5% от общата сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от дружество, което не е юридическо лице), притежаващо пряко поне 25% от имуществото на дружеството, изплащащо дивидентите;
б) 15% от общата сума на дивидентите във всички останали случаи.
3. Компетентните органи на държавите решават начина на приложение на ал. 2 посредством взаимно споразумение.
4. Разпоредбите на ал. 2 не засягат облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
5. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции, жюисанс акции или жюисанс права, минни акции, акции на основател, както и доходи от други корпоративни права, които се третират за целите на данъчното облагане по същия начин, както доходи от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
6. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на дивидентите, местно лице на едната държава, извършва стопанска дейност в другата държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и участието, с оглед на което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
7. Когато дружеството, което е местно лице на една от държавите, получава доходи или печалби от другата държава, тази друга държава не може да облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, по отношение на което се плащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на лихвите.
2. Компетентните органи на държавите посредством взаимно споразумение уреждат начина, по който държавата, в която възникват лихвите, се отказва от облагането.
3. Терминът "лихви", употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са осигурени или не с ипотеки и, по-специално, доходи от държавни облигации и доходи от ценни книжа, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книжа. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви за целите на този член.
4. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната държава, извършва стопанска дейност в другата държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което се плаща лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.
5. Когато, поради особените взаимоотношения между платеца и действителния собственик на лихвите или между тях двамата и някое друго лице, сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния собственик при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от държавите, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
