Спогодба между Народна Република България и Федерална Република Германия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Дохода и Имуществото

Преамбюл

Народна република България и Федерална република Германия, ръководени от желанието да насърчават развитието на икономическите, научно-техническите и културните си отношения чрез премахването на двойното данъчно облагане, се договориха за следното:

Член 1

Обхват по Отношение на Лицата

Тази спогодба се прилага за лица, които са местни лица на едната договаряща се държава или на двете договарящи се държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

(1) Тази спогодба се прилага за данъците върху дохода и върху имуществото, събирани съгласно законодателството на една от договарящите се държави, от нейни политически подразделения (лендери) или от нейни местни органи независимо от начина на тяхното събиране.

(2) За данъци върху дохода и върху имуществото се считат всички данъци, събирани върху общия доход, върху общото имущество или върху отделни елементи на дохода или имуществото.

(3) Съществуващите данъци, спрямо които се прилага тази спогодба, са по-специално:

а) във Федерална република Германия:

данъкът върху дохода;

данъкът върху корпорациите;

данъкът върху имуществото;

данъкът занятие,

наричани по-нататък "данъци на Федерална република Германия";

б) в Народна република България:

данъкът върху общия доход;

данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;

данъкът върху печалбата;

данъкът върху сградите,

наричани по-нататък "данъци на Народна република България".

(4) Спогодбата се прилага и за всички идентични или подобни по същество данъци, които ще се събират след подписването на спогодбата наред със съществуващите данъци или вместо тях. В края на всяка година компетентните органи на договарящите се държави се уведомяват взаимно, доколкото е необходимо, за настъпилите изменения в техните данъчни законодателства.

Член 3

Общи Определения

(1) По смисъла на тази спогодба:

а) изразите "едната договаряща се държава" и "другата договаряща се държава" означават в зависимост от контекста Федерална република Германия или Народна република България, като териториалният обхват съвпада с обсега на приложение на данъчното право на съответната договаряща се държава;

б) терминът "лице" означава физически лица, юридически лица или други групировки на лица, които за целите на данъчното облагане се считат за юридически лица;

в) изразите "предприятие на едната договаряща се държава" и "предприятие на другата договаряща се държава" означават съответно предприятие, което се използува от местно лице на едната договаряща се държава, или предприятие, което се използува от местно лице на другата договаряща се държава;

г) изразът "международен транспорт" означава всеки превоз с морски кораб, речен кораб или самолет, които се използуват от предприятие с място на действително управление в едната договаряща се държава, освен ако корабът или самолетът се използуват само между места в другата договаряща се държава;

д) изразът "компетентни органи" означава по отношение на Федерална република Германия федералния министър на финансите, а по отношение на Народна република България - министъра на финансите или негов представител.

(2) При прилагането на спогодбата от едната договаряща се държава всеки израз, който не е изрично определен в спогодбата, има значението, което му се придава от законодателството на тази държава за данъците, за които се отнася спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

Член 4

Местно Лице

(1) По смисъла на тази спогодба изразът "местно лице на едната договаряща се държава" означава:

а) за Федерална република Германия лице, което съгласно вътрешното законодателство е данъчно задължено там въз основа на неговото местожителство, обичайно пребиваване, мястото на неговото стопанско ръководство, неговото седалище или друг подобен белег;

б) за Народна република България:

аа) физическо лице, което е данъчно задължено за доходи съгласно вътрешното българско законодателство и няма постоянно пребиваване в трети държави;

бб) юридическо лице, което има своето седалище в Народна република България.

(2) Ако съгласно ал. 1 физическо лице е местно лице на двете договарящи се държави, важи следното:

а) лицето се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако то разполага в двете държави с постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически отношения (център на жизнени интереси);

б) ако не може да бъде определено в коя държава лицето има център на жизнени интереси или ако няма в никоя от държавите постоянно жилище, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако не може да бъде определено съгласно букви "а" и "б" на коя от договарящите се държави лицето е местно лице, договарящите се държави ще постъпят съгласно чл. 24.

(3) Ако съгласно ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи се държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление на стопанската дейност.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

(1) По смисъла на тази спогодба "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което предприятие упражнява, цялостно или частично, стопанската си дейност.

(2) Изразът "място на стопанска дейност" обхваща по-специално:

а) място на ръководство;

б) филиал;

в) бюро;

г) фабрика;

д) ателие и

е) мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място за използуване на природни ресурси.

(3) Строителство или монтаж е място на стопанска дейност само ако продължителността му е повече от 12 месеца.

(4) Независимо от предходните разпоредби на този член не се считат за места на стопанска дейност:

а) определени места, които се използуват изключително за складиране, изложба или доставка на материали или стоки на предприятието;

б) стокови наличности на предприятието, които се поддържат изключително за складиране, изложба или доставка, включително продажбата на експонати при закриване на изложбата;

в) стокови наличности на предприятието, които се поддържат изключително с цел да се обработват или преработват от друго предприятие;

г) определено място, което се поддържа изключително с цел закупуване за предприятието на стоки или събиране на информация;

д) определено място, което се поддържа изключително с цел извършване за предприятието на други дейности от подготвителен или спомагателен характер;

е) определено място, което се поддържа изключително с цел съчетано упражняване на дейности, посочени в букви "а" до "д", при условие, че общата дейност на определеното място, произтичаща от съчетанието, има подготвителен или спомагателен характер.

(5) Ако местно лице на едната договаряща се държава извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава чрез представител, счита се, че е налице място на стопанска дейност тогава, когато представителят:

а) притежава пълномощия да сключва договори от името на това лице;

б) упражнява обичайно пълномощията си в тази друга държава;

в) не работи като независим представител по смисъла на ал. 6 на този член.

Не се счита, че е налице място на стопанска дейност, когато представителят извършва само дейности по смисъла на ал. 4 на този член.

(6) Не се счита, че предприятието има място на стопанска дейност в едната договаряща се държава само защото осъществява там своята дейност чрез маклер, комисионер или някой друг независим представител, доколкото тези лица работят в нормалните граници на своята стопанска дейност.

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

(1) Доходи, които местно лице на едната договаряща се държава получава от недвижимо имущество, което се намира в другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(2) Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата се държава, в която се намира имуществото. Морски кораби, речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

(3) Алинея 1 важи за доходи от непосредственото използуване, даване под наем или аренда, както и всякаква друга форма на ползуване на недвижимо имущество.

(4) Алинеи 1 и 3 важат също за доходи от недвижимо имущество на предприятие и за доходи от недвижимо имущество, което служи за упражняване на свободна професия.

Член 7

Печалби на Предприятия

(1) Печалби на предприятие на едната договаряща се държава могат да бъдат облагани с данък в другата договаряща се държава само тогава, когато предприятието упражнява своята дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност.

(2) Ако предприятие на едната договаряща се държава упражнява своята дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, тогава, като се има предвид ал. 3, във всяка договаряща се държава се причисляват към това място на стопанска дейност печалбите, които то би могло да реализира, ако би упражнявало същата или подобна дейност при същите или подобни условия като самостоятелно предприятие и би било напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, чието място на стопанска дейност е.

(3) При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се приемат за приспадане разходите, извършени за нуждите на това място на стопанска дейност, включително управленските и общоадминистративните разходи, независимо от това, дали те са извършени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

(4) Не се причислява печалба на място на стопанска дейност единствено поради обикновена покупка на стоки за предприятието.

(5) Когато печалбите включват доходи, които се третират в други членове на тази спогодба, то разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Корабен и Въздушен Транспорт

(1) Печалби от използуването на морски кораби, речни кораби или самолети в международния транспорт могат да бъдат облагани с данък само в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

(2) Ако мястото на действителното управление на предприятие на морското и речното корабоплаване се намира на борда на кораб, счита се, че то се намира в договарящата се държава, в която се намира домуващото пристанище на кораба, или ако няма домуващо пристанище - в договарящата се държава, на която лицето, което използува кораба, е местно лице.

(3) Алинеи 1 и 2 важат съответно за участие на предприятие на корабоплаването и въздухоплаването в пул, съвместна дейност или друго международно обединение на предприятия.

Член 9

Дивиденти

(1) Дивиденти, които юридическо лице, местно лице на едната договаряща се държава, плаща на местно лице на другата договаряща се държава, могат да бъдат облагани с данък в тази друга държава.

(2) Все пак тези дивиденти могат да бъдат облагани и в договарящата се държава, на която юридическото лице, плащащо дивидентите, е местно лице; данъкът обаче не трябва да надвишава 15 на сто от брутната сума на дивидентите, ако получателят е действително ползуващото дивидентите лице.

(3) Използуваният в този член израз "дивиденти" означава:

а) обикновени дивиденти от акции, включително доходи от акции, "генусрехтен" или "генусшайнен", дялово участие в миннодобивната промишленост, учредителни дялове или други права на участие в печалбата, с изключение на вземания за дълг, както и разпределени печалби от юридически лица, местни лица на Народна република България;

б) други доходи, които съгласно законодателството на Федерална република Германия, на която разпределящото печалби юридическо лице е местно лице, са приравнени в данъчно отношение към доходите от акции и за целите на данъчното облагане във Федерална република Германия - доходи на анонимен акционер от неговото участие като анонимен акционер и разпределени печалби от дялово участие в инвестиционно имущество.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако действително ползуващото дивидентите лице, местно лице на едната договаряща се държава, упражнява в другата договаряща се държава, на която юридическото лице, плащащо дивидентите, е местно лице, стопанска дейност чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и участието, за което се плащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

Член 10

Лихви

(1) Лихви, произхождащи от едната договаряща се държава и плащани на местно лице на другата договаряща се държава, се облагат, ако получателят е действително ползуващото лихвите лице, само в другата държава.

(2) Използуваният в този член израз "лихви" означава доходи от всякакъв вид вземания за дълг, в това число и когато вземанията са гарантирани с ипотечни права върху имоти или участие в печалбата на длъжника, по-специално доходи от държавни ценни книжа или облигации от заеми, включително свързаните с тях разлики между действителната и номиналната стойност, както и печалби от облигации. Санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви по смисъла на този член.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато действително ползуващото лихвите лице, местно лице на едната договаряща се държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава, от която произхождат лихвите, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и вземането, за което се плащат лихвите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

(4) Ако между длъжника и получателя на лихвите или между всеки от тях и трето лице съществуват особени отношения и поради това лихвите, произтичащи от вземането, надвишават сумата, която би била договорена между длъжника и получателя на лихвите, ако не съществуваха тези отношения, тогава този член ще се прилага само за последната сума. В този случай надвишаващата сума може да се облага с данък съгласно законодателството на всяка от договарящите се държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 11

Авторски и Лицензионни Възнаграждения

(1) Авторски и лицензионни възнаграждения, които произхождат от едната договаряща се държава и се получават от местно лице на другата договаряща се държава, могат да се облагат в другата държава.

(2) Все пак тези авторски и лицензионни възнаграждения могат да се облагат с данък в договарящата се държава, от която те произхождат, съгласно законодателството на тази държава; данъкът обаче не трябва да надвишава 5 процента от брутната сума на авторските и лицензионни възнаграждения, ако получателят е действително ползуващото авторските и лицензионни възнаграждения лице.

(3) Употребеният в този член израз "авторски и лицензионни възнаграждения" означава възнаграждения от всякакъв вид, които се плащат за използуването или за правото на използуване на авторски права върху произведенията на литературата, изкуството или науката, включително кинематографични филми, радио-телевизионни и други носители на картина и звук, на патенти (включително изобретения, защитени с авторски свидетелства и рационализаторски предложения), марки, образци или модели, планове, секретни формули или методи, на програми за електронноизчислителни машини или за използуването или правото на използуване на промишлени, търговски или научни съоръжения и оборудване или информация за промишлени, търговски или научен опит.

(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако действително ползуващото авторските и лицензионни възнаграждения лице, местно лице на едната договаряща се държава, упражнява в другата договаряща се държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, стопанска дейност чрез намиращо се там място на стопанска дейност или свободна професия чрез намираща се там определена база и правата или имуществото, за които се плащат авторските и лицензионни възнаграждения, са действително свързани с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилага съответно чл. 7 или чл. 13.

(5) Счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща се държава тогава, когато длъжникът е самата тази държава, нейно политическо подразделение (лендер), неин местен орган или местно лице на тази държава. Ако обаче длъжникът на авторските и лицензионни възнаграждения без оглед на това, дали е местно лице на едната договаряща се държава или не, има място на стопанска дейност или определена база в едната договаряща се държава и задължението за плащане на авторските и лицензионни възнаграждения е свързано с това място на стопанска дейност или определена база и ако плащането на авторските и лицензионни възнаграждения е за сметка на мястото на стопанска дейност или определената база, счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

(6) Ако между длъжника и получателя на възнагражденията или между всеки от тях и трето лице съществуват особени отношения и поради това авторските и лицензионни възнаграждения, произтичащи от услугата, надвишават сумата, която би била договорена между длъжника и получателя на възнагражденията, ако не съществуваха тези отношения, тогава този член ще се прилага само за последната сума. В този случай надвишаващата сума може да се облага с данък съгласно законодателството на всяка от договарящите се държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Печалби от Продажбата на Имущество

(1) Печалби, които местно лице на едната договаряща се държава получава от продажбата на недвижимо имущество по смисъла на чл. 6, което се намира в другата договаряща се държава, могат да се облагат с данък в другата държава.

(2) Печалби от продажбата на движимо имущество, числящо се към стопанския актив на място на стопанска дейност, каквото предприятие на едната договаряща се държава има в другата договаряща се държава, или принадлежащо на определена база, с каквато разполага местно лице на едната договаряща се държава за упражняване на свободна професия в другата договаряща се държава, включително печалби, които се реализират при продажбата на такова място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или такава определена база, могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(3) Печалби от продажбата на морски кораби, речни кораби или самолети, използувани в международния транспорт, и на движимо имущество, което служи за използуването на тези кораби или самолети, се облагат с данък само в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.

(4) Печалби от продажбата на дялове от капитала на юридическо лице, местно лице на едната договаряща се държава, могат да се облагат в тази държава.

(5) Печалби от продажбата на имущество, непосочено в ал. 1 до 4, се облагат с данък само в договарящата се държава, на която продавачът е местно лице.

Член 13

Свободна Професия

(1) Доходи, които местно лице на едната договаряща се държава получава от свободна професия или от друга самостоятелна работа, могат да бъдат облагани само в тази държава освен ако лицето обичайно разполага в другата договаряща се държава с определена база за извършване на своята дейност. Ако то разполага с такава определена база, тогава доходите могат да бъдат облагани в другата държава, но само дотолкова, доколкото те могат да бъдат причислени към тази определена база.

(2) Изразът "свободна професия" обхваща по-специално самостоятелно упражнявана научна, литературна, художествена, възпитателна или преподавателска дейност, както и самостоятелната дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и експерт-счетоводители.

Член 14

Работна Заплата

(1) Като се имат предвид чл. 15, 17, 18 и 19, заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща се държава получава от несамостоятелна работа, могат да бъдат облагани с данък само в тази държава освен ако работата се извършва в другата договаряща се държава. Ако работата се извършва там, получените за това възнаграждения могат да бъдат облагани с данък в другата държава.

(2) Независимо от ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща се държава получава за упражнявана в другата договаряща се държава несамостоятелна работа, могат да бъдат облагани с данък само в първата държава, когато:

а) получателят се намира в другата държава общо не повече от 183 дни в течение на съответната данъчна година и

б) възнагражденията се плащат от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

в) изплащаните възнаграждения не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят има в другата държава.

(3) Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждения, изплащани за несамостоятелна работа, осъществявана на борда на морски кораб, речен кораб или самолет, използувани в международния транспорт, се облагат с данък в договарящата се държава, в която се намира мястото на действителното управление на предприятието.