Съдържание:
НАП - ЦУ - Указание изх. № **-**-** от **.**.****
Правен въпрос
Как следва да се третират, съгласно ЗДДС, доставки, свързани с договор за отдаване под наем и лизинг на лек автомобил?
Генерален проблем
По смисъла на ЗДДС не възниква право на данъчен кредит за доставки, при които е придобит лек автомобил. Считано от 01.01.2013 г. отпада дотогава действащото изключване на правото и при наемането на лек автомобил. В тази връзка НАП издава становище, даващо отговор на въпроса кога ще възникне право на приспадане на ДДС по доставки, свързани с договори за отдаване под наем и лизинг на лек автомобил. В него Агенцията дава принципни разяснения как следва да се третират за данъчни цели доставките по този вид договори.
Резюме на Указание
Относими разпоредби
чл.6, ал.2, т.3; чл.8; чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС
ОТНОСНО: Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил
Във връзка с изменението на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2013 г., до Националната агенция за приходите са отправени множество запитвания, които касаят правото на приспадане на данъчен кредит за начисления на регистрирани по ЗДДС лица данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани със:
- договори за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил;
- договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил или
- договори за отдаване под наем на лек автомобил.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с направените запитвания изразявам следното становище:
По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г., „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. включително изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 94 от 2012 г., по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.
С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква съгласно чл. 6, ал. 1 от същия закон прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, С-15 5/01, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Въпреки че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор (сравни чл. 342 от Търговския закон), той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, така както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.