НАП - ЦУ - Указание изх. № **-**-*** от **.**.****

актуално 2 септември 2020 623 уникалност: 90.5%

Правен въпрос

Кога вноските на съдружниците в неперсонифицирано дружество (консорциум) трябва да се облагат с ДДС?

Генерален проблем

В НАП постъпва запитване за данъчно третиране на операции, които са свързани с дейността на консорциум и реда им за облагане съгласно ЗДДС. Указанието разяснява нормативната уредба, като съобразява нормите на националното право и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Резюме на Указание

скрито платено съдържание: 222 думи;

Относими разпоредби

чл. 10а от ЗДДС

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на операции, свързани с дейността на консорциум (неперсонифицирано дружество)

Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с постъпили в ЦУ на НАП запитвания относно данъчно третиране по ЗДДС на операции, свързани с дейността на консорциум (неперсонифицирано дружество), съобразявайки относимата нормативна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

I. Правна регламентация

Съгласно действащото в Република България данъчно законодателство консорциумът (неперсонифицираното дружество) е самостоятелно данъчно задължено лице. Същевременно, извън третирането си за целите на данъчното облагане, консорциумът не е самостоятелен правен субект. От гледна точка на гражданското право неперсонифицираните дружества не могат да бъдат страна по облигационни и търговски правоотношения, нито да притежават имущество. В тази връзка възниква въпросът как следва да се отчитат за целите на ЗДДС операциите, извършвани от съдружниците съгласно договорното правоотношение за създаване на съвместното предприятие, като същевременно се обособи и се облага извършваната от неперсонифицираното дружество независима икономическа дейност. Логика в това отношение може да се извлече от няколко решения на Върховния касационен съд (решение на ВКС по дело 1836/2003), Върховния административен съд (решение по дело 5997/2000) и Арбитражния съд при БТТП (решения на АС по дело 713/1999 г. и по дело 59/1994 г.). При прилагане на разпоредбите на ЗДДС следва да бъде съобразено и решение от 29.04.2004 г. на СЕС по дело С-77/01 Empresa de desenvolvimiento mineiro SGSP SA (EDM).

Основното принципно положение при неперсонифицираните дружества, каквото е и консорциумът (когато същият не е учреден под формата на търговско дружество, например съгласно чл. 275 от Търговския закон), е, че по силата на договора за създаване възникват права и задължения за всеки от участниците. В правната теория и съдебна практика е възприето виждането, че те имат паралелна насоченост, еднакво съдържание и несрещупоставимост на задълженията. За разлика от двустранните договори, при които правата и задълженията се обуславят взаимно (страните имат различни цели и интереси), то при договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно, тъй като съдружниците се обединяват около една цел. Общата цел е и правно основание за задължаването на страните (asquirendi causa), поради което задълженията са взаимни.

Именно поради тези причини в последователната си практика арбитражният и касационният съд приемат, че не е възможно предявяване на претенции между съдружниците по повод договора за неперсонифицирано дружество, докато същият не се прекрати или някой от съдружниците не напусне дружеството. Следва да се има предвид, че поначало, съгласно логиката на гражданското право, веднъж внесено за общо ползване дадено имущество (вж. напр. чл. 359 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)) може да се иска обратно само при прекратяване на дружеството или при напускане на съдружника, който го е внесъл. От друга страна, така внесено имущество би подлежало на свободно ползване по свое усмотрение и за каквото намери за добре от консорциума за периода на съществуване на дружеството или до напускане на съдружника.

скрито платено съдържание: 963 думи;