При какви хипотези времето, в което служител не е работил, се признава за трудов стаж?

Величка Алмишева
Управляващ съдружник "Правни услуги" в Kreston BulMar
актуална версия версия: 897 уникалност: 78.4%

В КТ изчерпателно са изброени всички хипотези, при които на служителя се признава трудов стаж през времето, през което той реално не е полагал труд при своя работодател.

Хипотезите са следните:

  1. скрито платено съдържание: 108 думи;
  2. През периода, в който служител не е полагал труд, тъй като работодателят неправомерно не го е допуснал до работа;
  3. През периода, през който трудоустроен служител не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза. Същото важи и за бременна служителка;
  4. През периода, в който служител е бил отстранен от заеманата от него длъжност по реда на КТ от 1951 г. (уволнение без предизвестие на изчерпателно посочени в КТ основания) – хипотеза, при която е налице извършено престъпление по повод на заеманата от служителя длъжност – при условие че той не е бил привлечен в съдебен процес като обвиняем;
  5. През периода, в който служител е бил отстранен от работа по реда на КТ от 1951 г. (уволнение без предизвестие на изчерпателно посочени в КТ основания), при условие че служителят е бил привлечен като обвиняем, както и периодът на отстраняване от работа (съгласно НПК), ако той е бил оправдан или ако наказателното преследване е било прекратено поради установяване, че не е извършил това, за което е бил привлечен като обвиняем, или че извършеното деяние не се счита за престъпление;
  6. В други хипотези, които са установени с акт на Министерския съвет.

В пояснение на първата хипотеза, посочена по-горе, официални празници в България са:

  1. 1 януари – Нова година;
  2. 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник;
  3. 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
  4. 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
  5. 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност;
  6. 6 септември – Ден на Съединението;
  7. 22 септември – Ден на Независимостта на България;
  8. 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения;
  9. 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово;
  10. Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

По смисъл на закона тогава, когато официален празник се падне в събота или в неделя, почивни ще бъдат първият или съответно първите два работни дни след празника. Това правило не се отнася единствено за Великденските празници.

По преценка на Министерския съвет, други дни също могат да се обявяват за неприсъствени, като през тях на служителите също се признава трудов стаж, въпреки че реално не са полагали труд.