Данъците и таксите са публичноправни вземания. За данъците е характерно, че те са безвъзмездни вземания в полза на държавата или местната община – чрез тях те финансират редица свои управленски политики, основно в непроизводствения сектор (здравеопазване, образование и др.). Таксите, събирани от държавни и местни органи, имат възмезден характер, защото срещу тяхното заплащане от страна на гражданите съответният орган е задължен да предостави определена услуга.
Според правната теория една от многото класификации на данъците е тяхното деление на такива, които действат на територията на цялата страна, и местни данъци, които също са приложими на територията на страната, но всяка община има правото и задължението да определи за себе си техния размер. Правомощията по обслужването на данъците, които имат действие за територията на страната, са в компетентността на НАП и нейните органи, сред които са: изпълнителният директор на Агенцията и неговите заместници; териториалните директори и техните заместници, началници на сектори, отдели, експерти и други. Правата и задълженията на тези органи са уредени в различни закони, но най-общо те включват следните дейности: установяване на данъците и задължителни осигурителни вноски; тяхното събиране; издаване на административни актове в сферата на данъчното и осигурителното законодателство; контрол и обжалване и др.
По отношение на установяването, събирането, администрирането и т.н. на местните данъци и такси, законодателят е приел децентрализиран подход. Те са извадени от компетентността на органите на НАП, а правомощията да осъществяват тези дейности са предвидени за местната администрация (в лицето на общинските данъчни служби), която е пряко подчинена на кмета като глава на местната изпълнителна власт.
I. Обхват и органи
В ЗМДТ са изчерпателно изброени всички данъци и такси, които се управляват и събират на местно ниво. Те са:
- Данък недвижими имоти;
- Данък наследство;
- Данък дарение;
- Данък за придобито имущество по възмезден начин;
- Данък МПС;
- Патентен данък;
- Туристически данък;
- Данък по отношение на таксиметровите услуги;
- Други местни данъци, определени със закон.
Характерното за местните данъци е, че с наредба на общинския съвет се определя конкретният размер за съответния данък. В ЗМДТ са уредени само границите, в рамките на които общинските съвети имат правото да определят размера на данъците.
Местните такси са свързани с битовото обслужване на отпадъци; за ползване на тротоарни площи; за ползване на пазари, улични платна, тържища и др.
Тези данъци и такси се обслужват от местната администрация чрез специално създадено за целта звено – местни приходи, към което е причислена общинската данъчна служба. Всяка община самостоятелно определя структурата и организацията на дейността на данъчната си служба. Правата и задълженията на нейните служители обаче са изрично уредени в ЗМДТ. Специфични функции са предвидени за кмета на общината и общинския съвет.
II. Правомощия на общинските данъчни служители
Правата и задълженията на общинските данъчни служители са уредени в ЗМДТ, който препраща към правомощията на приходните органи и някои правомощия на публичните изпълнители, уредени в ДОПК. Служителите на общинските данъчни служби имат същите права и задължения за установяването, събирането и обезпечаването на местните данъци, каквито имат служителите на НАП по отношение на данъците, действащи на територията на цялата страна. Конкретните правомощия на общинските данъчни служители се уточняват със заповед на кмета на общината.
1. Установяване на задълженията за местните данъци и такси
Когато данъчно задълженото лице не е подало декларация за съответния местен данък или не е изпълнило друг вид задължение по отношение на установяването и събирането на данъка, тогава за данъчните служители в местната администрация се поражда правото да проведат ревизионно производство, което да приключи с издаването на ревизионен акт.
За ревизията важат общите правила по ДОПК. Такава не се образува, ако са изтекли 5 години от годината, в която е трябвало декларацията да бъде подадена, или от която са постъпили данни (в случаите, когато не е предвидено подаването на декларация).
Ревизионното производство се образува по заповед на орган на общинската данъчна служба. Този орган може да е ръководителят на съответната служба или лице, посочено от него. Ревизионното производство се провежда в 3-месечен срок от възлагането му, като този срок, при необходимост, може да бъде удължен.
След приключване на производството, общинският данъчен служител е задължен в 2-седмичен срок да издаде ревизионен доклад. По него данъчно задълженото лице може да прави възражения или да представя допълнителни доказателства.
Ако се стигне до ревизионен акт, той трябва да бъде издаден съвместно от органа, който е възложил ревизията, и лицето, ръководило ревизионното производство. В случая това ще бъде ръководителят на общинската данъчна служба или лицето, определено от него, което е компетентно да назначава ревизии, както и служителят, осъществил ревизионното производство.
Ревизионният акт трябва да съдържа всички задължителни реквизити, посочени в ДОПК. Той се издава по образец, който е утвърден от изпълнителния директор на НАП.
С оглед на разпоредбите в ЗМДТ, трябва да се приеме, че данъчните служители към общините имат и правото да извършват ревизии по особените правила, когато са налице предпоставките за това.
Специфично задължение, което е относимо за служителите на звената за местните приходи към общините, е това за отвод и самоотвод. Винаги, когато са налице основателни съмнения относно безпристрастността и обективността на съответния служител във връзка с неговите правомощия, той трябва да си направи самоотвод. Ревизираните лица също могат да поискат отвод на служителя. Компетентен да извърши отвода е органът, който е издал заповедта за възлагане на ревизията.
2. Събиране и обезпечаване на вземанията на общините за местни данъци и такси
Местните данъци и такси са публични вземания в полза на общините. Действията по принудителното изпълнение на тези вземания се извършват или от публични изпълнители (по реда на ДОПК), или от частни съдебни изпълнителни (по реда на ГПК). Всички останали действия по събирането и обезпечаването на местните данъци и такси се извършват от служителите на общинските данъчни служби.
Публичните вземания за местните данъци и такси се погасяват по различен начин – при плащане (доброволно изпълнение); след приключване на принудително изпълнение; при изтичането на погасителната давност (чрез отправяне на заявление до общинската администрация); чрез опрощаване и др. Редът на тяхното погасяване е както следва: първо се изплаща главницата, после лихвите, а накрая – разноските по събирането.
Когато е налице доброволно изпълнение, местните данъци и такси се плащат в брой, на касата на общинската данъчна служба – за разлика от всички останали данъци, за които парите се превеждат по сметки на НАП.
Данъчните служители могат да извършват прихващане и възстановяване на суми, недължимо внесени от данъчно задълженото лице. Ако е надвнесло местни данъци, то по негово искане или по инициатива на общински данъчен служител, тази сума може да бъде прихваната с други задължения на лицето за местни данъци. Процедурата се осъществява с издаване на акт за възстановяване и прихващане. Ако са останали някакви пари, които местната данъчна служба да дължи на данъчно задълженото лице, те се изплащат по негова банкова сметка. Ако данъчно задълженото лице не е търговец, сумата може да му бъде изплатена и в брой.
Общинските данъчни служители могат да осъществят прихващане с подлежащи на възстановяване суми за местни данъци и такси от данъчно задължените лица и в случаите , когато е издаден акт за установяване на публично задължение на същото лице. Важно условие е да не е започнало производството по принудително изпълнение.
Давността за изпълнението на задълженията за местни данъци и такси е 5-годишна, като започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която данъците е трябвало да бъдат платени. Тази 5-годишна давност може да се спира и прекъсва. В ДОПК е уредена и абсолютна 10-годишна давност, с изтичането на която публичното вземане за местния данък окончателно се погасява. Тази давност не може да бъде спирана или прекъсвана, като тя започва да тече от същия момент, в който започва и 5-годишният давностен срок.
В ЗМДТ е посочено, че общинските данъчни служители имат правата на публичните изпълнители по отношение на обезпечаването на задълженията за местни данъци и такси. От текста на разпоредбата следва, че те имат правомощието да издадат постановление за налагане на обезпечителни мерки, когато в хода на ревизията или при издаването на ревизионния акт има явни признаци, че събирането на дължимите от данъчно задълженото лице суми за местни данъци и такси би било значително затруднено или невъзможно. В този случай при налагането на обезпечителните мерки е характерно, че те не трябва да пораждат трудности за данъчно задълженото лице при извършване на неговата дейност. Постановленията, издадени от общинските данъчни служители, могат да се обжалват в 7-дневен срок, пред ръководителя на местната приходна служба.
При извършване на служебните си задължения, местните данъчни служители са длъжни да спазват методологическите указания, издадени от изпълнителния директор на НАП.
3. Ръководителят на звеното за местни приходи в общината
ЗМДТ предвижда, че ръководителят на общинската данъчна служба има правомощията на териториален директор на НАП. Това означава, че той има права и задължения във връзка с:
- Управлението на местната приходна администрация;
- Подпомагането на данъчно задължените лица при изпълнение на техните задължения за местни данъци;
- Обработването на съответните декларации за местни данъци;
- Възлагане на извършването на проверки или ревизии.
Други негови правомощия са свързани с издаването на актовете по ДОПК, както и издаването на наказателни постановления, осъществяването контрол над данъчните служители в общината и т.н.. Ръководителят на местната данъчна служба има задължение да се отчита за дейността на управляваната от него администрация пред кмета на общината.
III. Правомощия на кмета и на общинските съвети
1. Обжалване на ревизионните актове, издадени от общинските данъчни служители
При издаването на ревизионни актове, обжалването по административен ред е задължителна процесуална предпоставка, за да се стигне до обжалване по съдебен ред. Ако ревизионният акт не е бил обжалван по административен ред, съдебното обжалване ще бъде недопустимо. По административен ред обжалването се осъществява пред директора на дирекция ОДОП (обжалване и данъчно-осигурителна практика).
В ЗМДТ е посочено, че кметът на общината има правомощията на директор на дирекция ОДОП, т.е. пред кмета на общината се обжалват ревизионните актове, издадени от общинските данъчни служители. Жалбата се подава чрез общинската данъчна служба, в 14-дневен срок от връчването на ревизионния акт, като кметът може да го потвърди, измени или отмени (изцяло или частично). Едва след обжалването на ревизионния акт пред кмета на общината, той може да се оспори и по съдебен ред – в частта, в която не е бил отменен.
2. Отсрочване и разсрочване на задължения за местни данъци и такси
В ДОПК са уредени две хипотези на отсрочване и разсрочване. Първата хипотеза урежда общия случай, който се отнася за всички публичноправни задължения. Втората е предвидена за отсрочване и разсрочване на задължения, установени от НАП. В разпоредбите, регулиращи втората хипотеза, изрично е посочено, че тя е неприложима по отношение на местните данъци акциз, което означава, че отсрочването и разсрочването на местните данъци става по общия ред.
В ЗМДТ е посочено, че когато се иска отсрочване и разсрочване на задължение за местни данъци за не повече от една година и с максимален размер до 100 000 лв., разрешението се издава от кмета на съответната община. Във всички останали случаи компетентен да издаде разрешение е общинският съвет. Това се случва с решение, прието с обикновено мнозинство (50% от присъстващите на сесията общински съветници).
IV. Опрощаване
В Конституцията е посочено, че Президентът има изключителното правомощие да опрощава несъбираеми държавни вземания. Въпреки че местните данъци са публични общински вземания, от публичните отчети на Комисията за опрощаване на несъбираемите държавни вземания става ясно, че Президентът, освен несъбираемите държавни вземания, опрощава и задълженията за местни данъци и такси, а също и някои недържавни вземания. По отношение на местните налози, за да се стигне до опрощаване, данъчно задълженото лице трябва да подаде молба за опрощаване на местния данък до общинския съвет на съответната община, в която подробно да опише причината и невъзможността за заплащането му. След като общинският съвет прегледа молбата, той я препраща на Комисията за опрощаване на несъбираемите държавни вземания към Президента, където искането се разглежда по общия ред.
