Данък върху собствеността на недвижимите имоти

Данъкът е плащане към държавата или общините, срещу което те не дължат конкретна услуга, а формират бюджет, с който се посрещат обществени потребности.

I. Кои недвижими имоти подлежат на облагане с данък?

С данък върху собствеността на недвижими имоти подлежат на облагане:

• всички сгради;
• поземлените имоти, които се намират в строителни граници на населени места (т.н. УПИ);

С този данък не се облагат следните имоти:

• земеделските гори и земи, с изключение на земите, които са застроени;
• недвижими имоти, които са с данъчна оценка до 1 680 лв. включително – при плащането на такъв тип данъци е важно приходите да надхвърлят разходите по тяхното администриране, при това в достатъчно голяма степен. При облагането на имоти с данъчна оценка в този размер (по-ниска от 1 680 лв.), приходите почти се изравняват с разходите по събирането на този данък;
• поземлени имоти, заети от пътища и улици от общинска и републиканска пътни мрежи, както и от железопътна мрежа;
• поземлени имоти, обхванати от водни обект, които са общинска и държавна собственост.

Всички обекти на недвижимото имущество подлежат на освобождаване само в случаите, когато не следва да се използват за икономически цели, които не трябва да засягат местоназначението им.

II. Кои са данъчно задължените лица?

За данъка върху собствеността на имоти, които са недвижими, задължени за облагане с данък са както българските граждани – физически и юридически лица – така и чуждестранните физически и юридически лица, носители на вещно право и право на собственост за ползване на даден недвижим имот, който е облагаем и се намира на територията на България.

Данъчно задължени лица са:

• собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти;
• собствениците на сгради, които са построени върху общински или държавен поземлен имот;
• ползвател, на когото е учредено съответното вещно право за ползване на даден недвижим имот;
• ползвател, на когото е предоставен общински или държавен имот за управление;
• концесионер, с когото е сключен договор за концесия за експлоатация на имот, облагаем с този данък.

Данъчните декларации за този данък се подават от лицата, които имат задължение да го подават, или от техни представители или пълномощници, по образци, които са одобрени от министъра на финансите.

III. Как се определя данъкът върху собствеността на недвижими имоти?

Данъчна основа, подлежаща на облагане за жилищните имоти на дружества, се определя отново на база данъчната оценка на имота, спрямо нормите и методологията, описани в приложение към закона. Оценката за тези имоти е оценката от общината.

При липса на счетоводна информация за недвижимия имот в дружеството или когато тя не отговаря на истината, данъчната оценка би следвало да се определя от общината, за сметка на дружеството, по съответния ред на ДОПК.

IV. Какъв е размерът на данъка върху собствеността на недвижими имоти?

Ако до края на предходната година Общинският съвет не е обявил какъв е размерът на данъка за текущата година, той остава същият от предходната година. Не се допуска изменение на данъка през годината, тоест той може да се изменя в текущата година, но ще влезе в сила от следващата година.

V. Кои лица са освободени от плащане на данък върху собствеността на недвижими имоти?

Освобождават се от облагане с този данък следните лица и имоти:

• държавата и общините;
• читалищата;
• музеите, галериите и библиотеките;
• Българският Червен кръст;
• академиите и висшите училища;
• законно регистрираните вероизповедания, във връзка с имотите за богослужебна дейност;
• парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти;
• сградите, които представляват културна ценност (паметници на културата);
• сгради, които временно обслужват строеж на други сгради или съоръжения, докато не бъдат завършени и предадени в експлоатация;
• сгради, които са построени през 2005 г. и впоследствие бъдат реновирани и получат съответния сертификат за енергиен клас – срокът, за който могат да бъдат освободени, е от 3 до 10 години, разбира се, освен ако реновацията не е финансирана с публични средства и др.

VI. Какви облекчения има за данъка върху собствеността на недвижими имоти?

Данък недвижими имоти се намалява в посочените случаи:

• за имот, който е деклариран като основно жилище, намалението е в размер на 50%;
• за имот, който е деклариран като основно жилище, но се отнася за лица с намалена работоспособност над 50%, намалението е в размер на 75%.

Ако едно лице е декларирало като основно повече от един имот, облекченията не се прилагат и данък ще се дължи за всяко едно от жилищата.

VII. Кога се декларира данъкът върху собствеността на недвижими имоти?

Декларирането на данъка се извършва от задължените лица в следните срокове:

• до 2 месеца – за новопостроени сгради и постройки (неподлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ);
• до 2 месеца – при промяна и преустройство на съществуващата сграда във връзка с нейното предназначение, както и на самостоятелен обект в сградата;
• до 2 месеца – при изменение на дадено обстоятелство;
• до 6 месеца – при придобиване по наследство на недвижим имот;
• до 2 месеца – при пълно или частично унищожаване на сграда;
• до 2 месеца – при изменение статута на сграда (от облагаема в необлагаема и обратно);
• до 2 месеца – ако задължено лице за плащане на този данък поиска освобождаване от данък или би искал да се възползва от данъчните облекчения за този вид данък.

Чрез данъчната декларация до общината по съответното местонахождение на имота задължените лица могат да предявят правото си на освобождаване от или намаляване на данъка.

Не се подава декларация за облагане с данък за следните случаи:

• за новопостроени сгради (подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ) – нужните данни, за да бъде определен данъкът, се подават в общината в двумесечен срок от възложителя на строежа, след завършването на фаза груб строеж (Акт 14);
• за придобитите имоти по възмезден или безвъзмезден начин (и ограничени вещни права върху тях).

При дължим данък:

• за придобит недвижим имот;
• за промяна в обстоятелство, което е важно за определяне на данъка;
• при пълно или частично унищожаване на сграда;
• при смяна на статута от необлагаема в облагаема;
• съответната община извършва проверка на обстоятелствата, определя данъка и уведомява за това лицата, дължащи данък.

VIII. Кога се внася данъкът върху собствеността на недвижими имоти?

В началото на годината преди срока на плащане на данъка, всяко лице, дължащо данък, получава известие за дължимия размер на данъка за всеки притежаван имот.

Отсрочване или разсрочване на данъка се извършва по следния ред:

За по-големи размери или за по-дълъг срок, разрешението става с решение на Общинския съвет.

Данъкът се внася на две равни вноски в следните срокове:

• до 30 юни за първата вноска;
• до 31 октомври (на годината, за която е дължим) за втората вноска

На лицата, които платят авансово до 30 април размера на целия данък, се прави 5% отстъпка.

Местният данък може да се заплаща на общините в брой или с банков превод.

IX. Санкции

Данъчно задължено лице, което при новопостроен (или придобит по друг начин) имот или при настъпили изменения в имота, които са определящи за данъка, не е подало или подаде декларацията със закъснение, попълни невярно или укрие данни, които биха довели до освобождаване от данък, както и определянето му в по-малък размер, би подлежало на наказание – глоба от 10 до 400 лв. (за физическите лица) или парична санкция от 500 до 3 000 лв. (за юридическите лица).