Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Съединените Американски Щати за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите
Правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
1. Тази спогодба се прилага само спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави, освен ако в спогодбата не е предвидено друго.
2. Спогодбата не ограничава по никакъв начин всяко облекчение, което е предвидено към момента или бъде предвидено впоследствие:
а) в законите на всяка договаряща държава, или
б) във всяко друго споразумение, по което договарящите държави са страни.
3. а) Независимо от разпоредбите на буква б) на алинея 2 от този член:
i) за целите на алинея 3 на член ХХII (Консултации) от Общото споразумение по търговията с услуги договарящите държави се споразумяват, че всеки въпрос относно тълкуването или прилагането на тази спогодба и по-специално дали действията във връзка с данъчното облагане попадат в обхвата на тази спогодба се разрешава изцяло в съответствие с член 24 (Процедура по взаимно споразумение) от тази спогодба; и
ii) разпоредбите на член ХVII (Национално третиране) от Общото споразумение по търговията с услуги няма да се прилагат по отношение на действия във връзка с данъчното облагане, освен ако компетентните органи постигнат съгласие, че тези действия са извън обхвата на член 23 (Недискриминация) от тази спогодба.
б) За целите на тази алинея "действие във връзка с данъчното облагане" означава закон, подзаконов акт, правило, процедура, решение, административно действие или всяка подобна разпоредба или действие, свързана с данъчно облагане.
4. а) Независимо от всяка друга разпоредба на тази спогодба, освен алинея 5 от този член, едната договаряща държава може да облага своите местни лица (както е определено в член 4 (Местно лице), а на основание гражданството може да облага своите граждани така, както ако спогодбата не е влязла в сила.
б) Независимо от другите разпоредби на тази спогодба бивш гражданин или дългосрочно пребиваващо местно лице на Съединените щати за период от десет години след загубата на такъв статут може да се облага в съответствие със законите на Съединените щати. Тази алинея се прилага само по отношение на доходи от източници в Съединените щати (включително доход, който по националното законодателство на Съединените щати се счита за доход, който възниква от такива източници).
5. Разпоредбите на алинея 4 няма да засягат:
а) (изм. – Протокол от 26.02.2008 - в сила от 15.12.2008) облекченията, предоставени от едната договаряща държава по алинея 2 на член 9 (Свързани предприятия), алинеи 2 и 5 на член 17 (Пенсии, плащания по социално осигуряване, анюитети, издръжка на бивш съпруг и издръжка на деца) и член 22 (Избягване на двойното данъчно облагане), член 23 (Недискриминация) и член 24 (Процедура по взаимно споразумение); и
б) облекченията, предоставени от едната договаряща държава по член 18 (Държавна служба), член 19 (Студенти, стажанти, преподаватели и научни работници) и член 26 (Членове на дипломатически мисии и консулски служби) по отношение на физически лица, които не са граждани или не са допуснати като дългосрочно пребиваващи местни лица в тази държава.
6. Елемент на доход, получен чрез образувание, което е прозрачно за данъчни цели по законите на една от договарящите държави, се счита получен от местно лице на едната договаряща държава, доколкото този елемент на доход се приема за доход на местно лице по данъчното законодателство на тази договаряща държава.
Член 2
1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на едната договаряща държава, независимо от начина на тяхното събиране.
2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху отделни елементи на доходите, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, но са изключени социалноосигурителните данъци.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са:
а) в България:
(i) данъкът върху дохода на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък.
б) в Съединените щати: федералните подоходни данъци, налагани по Кодекса за вътрешни приходи (с изключение на социалноосигурителните данъци), и федералните данъци, налагани върху инвестиционния доход на чуждестранни частни фондации.
4. Спогодбата се прилага и за всички до голяма степен подобни данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички изменения, извършени в съответните им данъчни или други закони, които съществено влияят на задълженията им по тази спогодба.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът "Съединени щати" означава Съединените американски щати и включва съответните щати и окръг Колумбия; този термин също включва съответното териториално море и морското дъно и подпочвеното пространство от подводните територии, прилежащи към териториалното море, върху които Съединените щати упражняват суверенни права в съответствие с международното право; терминът обаче не включва Пуерто Рико, Вирджинските острови, Гуам и всяко друго владение или територия на Съединените щати;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Съединените щати според изискванията на контекста;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане, според законодателството на държавата, в която тя е организирана;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "предприятие" се прилага за извършването на всяка стопанска дейност;
з) терминът "стопанска дейност" включва предоставянето на професионални услуги и други дейности с независим характер;
и) терминът "печалби от стопанска дейност" включва и доход от предоставянето на професионални услуги и други дейности с независим характер;
к) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, освен ако този транспорт се извършва изключително между места, намиращи се в едната договаряща държава;
л) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в България: министъра на финансите или упълномощен представител;
(ii) в Съединените щати: секретаря на финансите или негов представител;
м) терминът "национално лице" на едната договаряща държава означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на тази държава; и
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на действащите закони в тази държава;
н) терминът "пенсионен фонд" означава всяко лице, учредено в едната договаряща държава, което:
(i) е изцяло освободено от данъчно облагане за доходите в тази държава, и
(ii) функционира основно, за да администрира или предоставя пенсии или облаги при пенсиониране или за да придобива доход за целите на един или повече такива ангажименти.
2. При прилагането на спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго или компетентните органи постигнат споразумение за общо значение по реда на член 24 (Процедура по взаимно споразумение). Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.
Член 4
1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
2. Терминът "местно лице на едната договаряща държава" включва:
а) пенсионен фонд, учреден в тази държава, и
б) организация, която е учредена и функционира в тази държава изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни или образователни цели,
независимо дали целият или част от нейния доход или печалби могат да бъдат освободени от облагане с данък по националното законодателство на тази държава.
3. Когато въз основа на разпоредбите на алинея 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат въпроса чрез взаимно споразумение.
4. Когато в съответствие с разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да определят начина на прилагане на тази спогодба спрямо това лице. При липса на взаимно споразумение между компетентните органи на договарящите държави лицето няма да се счита за местно лице на някоя от договарящите държави за целите на ползване на облекченията, предвидени в тази спогодба.
Член 5
1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект или съоръжение, използвано за изследване на природни богатства, представляват място на стопанска дейност само ако те продължават или дейността продължава за повече от шест месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на алинеи 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага алинея 6, действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата посочена договаряща държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, ако това лице:
а) има и обичайно упражнява в тази държава правото да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в алинея 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея; или
б) няма такова право, но обичайно поддържа в първата посочена държава запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, от които това лице редовно изпълнява поръчки или извършва доставки от името на предприятието и допълнителните дейности, извършвани в тази държава от името на предприятието, са допринесли за осъществяването на продажбата на такива стоки.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност като независими представители.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
8. Като се имат предвид разпоредбите на алинея 4, когато предприятие на едната договаряща държава предоставя услуги в другата договаряща държава и се установи, че това предприятие няма място на стопанска дейност в тази друга договаряща държава по силата на предходните алинеи на този член, се счита, че това предприятие предоставя тези услуги чрез място на стопанска дейност в тази друга държава, ако и само ако:
а) тези услуги се извършват в тази друга държава от физическо лице, което пребивава в тази друга държава за период или периоди, които общо възлизат на 183 дни или повече във всеки дванадесетмесечен период и през този период или периоди повече от 50 процента от брутните приходи от активната стопанска дейност на предприятието се състоят от доходи, получени от услугите, извършвани в тази държава от физическото лице; или
б) услугите се предоставят в тази друга държава общо за 183 дни или повече във всеки дванадесетмесечен период във връзка със същия или свързан обект за клиенти, които са местни лица на тази друга държава или които разполагат с място на стопанска дейност в тази друга държава, във връзка с което се предоставят услугите.
ГЛАВА III
Данъчно Облагане на Доходите
Член 6
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, включително доходи от селско и горско стопанство, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за правото на разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на алинея 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на алинеи 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие. Разпоредбите на алинеи 1 и 3 обаче не се прилагат, ако притежателят на доходите съгласно алинеи 1 или 3 като местно лице на едната договаряща държава осъществява стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, и недвижимото имущество, във връзка с което са платени доходите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на член 7.
5. Въпреки това, докато местно лице на Съединените щати няма право по българското законодателство да избере изчисляването на данъка върху доходи от недвижимо имущество да се извършва на нетна база, както ако този доход беше доход от стопанска дейност, причислим към място на стопанска дейност в България, българският данък, наложен по алинея 1, няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дохода.
Член 7
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се имат предвид разпоредбите на алинея 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите от стопанска дейност, които то би получило, ако беше отделно и самостоятелно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на тези разходи, които са извършени за целите на стопанската дейност на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Не се причисляват печалби от стопанска дейност към мястото на стопанска дейност само поради покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
6. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт се облагат с данък само в тази държава.
2. За целите на този член печалбите от експлоатация на кораби или самолети включват, но не се ограничават до:
а) печалбите от отдаване под наем на кораби или самолети с екипаж за определено време или за определено пътуване; и
б) печалбите от отдаване под наем на кораби или самолети без екипаж, ако доходът от наем е съпътстващ по отношение на печалбите от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт.
3. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от използването, поддържането или отдаването под наем на контейнери (включително трейлери, баржи и свързано с тях оборудване, необходимо за превоз на контейнери), използвани за превоз на стоки, се облагат с данък само в тази договаряща държава, освен ако тези контейнери или трейлери и свързаното с тях оборудване се използват за транспорт изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава.
4. Разпоредбите на алинеи 1 и 3 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансовите отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и другата договаряща държава се съгласи, че така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на размера на данъка, начислен върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави, при необходимост, ще се консултират един друг.
Член 10
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, освен ако не е предвидено друго, така начисленият данък няма да надвишава:
а) 5 процента от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество, което притежава пряко поне 10 процента от акциите с право на глас на дружеството, което изплаща дивидентите;
б) 10 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. а) Буква а) на алинея 2 не се прилага в случаите на дивиденти, изплатени от американска регулирана инвестиционна компания (RIC) или от американски инвестиционен тръст за недвижимо имущество (REIT). В случаите на дивиденти, изплатени от RIC, се прилагат букви б) на алинеи 2 и 4. В случаите на дивиденти, изплатени от REIT, букви "б" на алинеи 2 и 4 се прилагат само когато:
(i) притежателят на дивидентите е физическо лице или пенсионен фонд, който има участие от не повече от 10 процента в REIT;
(ii) дивидентите са изплатени за клас акции, които се търгуват публично, и притежателят на дивидентите е лице, което има участие от не повече от 5 процента от всеки клас акции в REIT; или
(iii) притежателят на дивидентите е лице, което има участие от не повече от 10 процента в REIT и REIT е диверсифициран.
б) Правилата на буква а) се прилагат и по отношение на дивиденти, изплатени от дружества, които са местни лица на България и са подобни на американските дружества, посочени в тази алинея. Компетентните органи ще определят чрез взаимно споразумение дали дружества, местни лица на България са подобни на американските дружества, посочени в тази алинея.
в) За целите на тази алинея REIT или подобно образувание, посочено в алинея 3б), е "диверсифицирано", когато стойността на нито едно участие в недвижимо имущество не надвишава 10 процента от общата стойност на участията в неговото недвижимо имущество. За тази цел имущество, върху което е наложена възбрана, няма да се счита за участие в недвижимо имущество. Когато REIT или подобно образувание има участие в гражданско дружество, счита се, че REIT притежава пряко такава част от участието на гражданското дружество в недвижимо имущество, каквато съответства на неговия дял в гражданското дружество.
4. Независимо от алинея 2 дивидентите няма да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, ако:
а) притежателят на дивидентите е пенсионен фонд, който е местно лице на другата договаряща държава, и
б) тези дивиденти не са получени от извършване на търговия или стопанска дейност от такъв пенсионен фонд или от свързано предприятие, различно от лице, посочено в буква а).
5. За целите на този член терминът "дивиденти" означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която платецът е местно лице.
6. Разпоредбите на алинеи от 1 до 4 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която платецът е местно лице, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на член 7 (Печалби от стопанска дейност).
7. Едната договаряща държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от местно лице на другата държава, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на първата посочена държава или дивидентите са причислими към място на стопанска дейност в първата посочена държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството, освен в случаите на алинея 8, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази държава.
8. а) Дружество, което е местно лице на едната държава и което има място на стопанска дейност в другата държава или което подлежи в другата държава на данъчно облагане на нетна основа за доходите си, които могат да бъдат облагани в другата държава на основание член 6 (Доходи от недвижимо имущество) или на основание алинея 1 на член 13 (Печалби от прехвърляне на имущество), може да бъде подложено в тази друга държава на данъчно облагане в допълнение на данъка, договорен в другите разпоредби на тази спогодба.
б) Въпреки това такъв данък може да се налага:
(i) само върху частта от печалбите от стопанска дейност на дружеството, която е причислима към мястото на стопанска дейност, и частта от дохода, посочен в предходното изречение, който подлежи на облагане по член 6 (Недвижимо имущество) или алинея 1 на член 13 (Печалби от прехвърляне на имущество), която в случая на Съединените щати представлява сумата от тези печалби или доходи, която е приравнена на дивидент, а в случая на България е сума, аналогична на сумата, приравнена на дивидент; и
(ii) при данъчна ставка, която не надвишава 5 процента.
Член 11
1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на алинея 2 лихви, възникнали в едната договаряща държава, се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако:
а) притежателят на лихвите е другата договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт или Централната банка на тази друга договаряща държава или всяка институция, която изцяло се притежава от тази договаряща държава;
б) притежателят на лихвите е местно лице на тази друга договаряща държава по отношение на вземания за дълг, които са гарантирани, застраховани или непряко финансирани от правителството на тази друга договаряща държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт или Централната банка на тази друга договаряща държава или всяка институция, която изцяло се притежава от тази договаряща държава;
в) притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, което е финансова институция (включително например банка или застрахователно дружество), освен ако лихвата е платена като част от бек-ту-бек заем или споразумение, което е икономически подобно на или има ефекта на бек-ту-бек заем; или
г) притежателят на лихвите е пенсионен фонд, който е местно лице на тази друга договаряща държава, при условие че тези лихви не са получени при осъществяването, пряко или непряко, на стопанска дейност от този пенсионен фонд.
4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации, както всякакъв друг доход, който е подчинен на същия данъчен режим, като доходи от предоставен заем в съответствие със законодателството на договарящата държава, в която възниква доходът. Доходи, разгледани в член 10 (Дивиденти), и санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на тази спогодба.
5. Разпоредбите на алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на член 7 (Печалби от стопанска дейност).
6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.
7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
8. (изм. – Протокол от 26.02.2008 - в сила от 15.12.2008) Независимо от разпоредбите на алинеи 2 и 3:
а) лихви, възникнали в Съединените щати, които представляват условни лихви от вид, който не се определя като портфейлни лихви съгласно законодателството на Съединените щати, може да се облагат с данък в Съединените щати, но когато притежателят на лихвите е местно лице на България, лихвите могат да бъдат облагани с данък при данъчна ставка, която не надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите;
б) лихви, възникнали в България, които се определят в зависимост от приходите, продажбите, доходите, печалбите или друго движение на парични средства на длъжника или негово свързано лице, в зависимост от всяка промяна в стойността на имущество на длъжника или негово свързано лице или в зависимост от дивидент, разпределение на печалба на гражданско дружество или подобно плащане, извършено от длъжника или от негово свързано лице, може да се облагат с данък в България съгласно законодателството на България, но когато притежателят на лихвите е местно лице на Съединените щати, лихвите могат да бъдат облагани с данък при данъчна ставка, която не надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите; и
в) лихвите, които представляват доход, надвишаващ размера на портфейлните лихви, във връзка с остатъчно участие в инвестиционно образувание за обединение на ипотеки на недвижимо имущество (REMIC), могат да се облагат с данък във всяка държава в съответствие с нейното вътрешно законодателство.
9. Когато разход за лихви подлежи на приспадане при определяне на дохода на дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, който доход:
а) е причислим към място на стопанска дейност на това дружество, което е разположено в другата договаряща държава, или
б) може да бъде облаган с данък в другата договаряща държава на основание член 6 (Недвижимо имущество) или алинея 1 на член 13 (Печалби от прехвърляне на имущество),
и този разход за лихви надвишава лихвите, платени от това място на стопанска дейност или платени във връзка с дълга, обезпечен с недвижимо имущество, разположено в тази друга договаряща държава, ще се счита, че сумата на това надвишение е лихва, която възниква в тази друга договаряща държава, и неин притежател е местно лице на първата посочена договаряща държава. Такава предполагаема лихва може да бъде облагана с данък в тази друга договаряща държава при данъчна ставка, която не надвишава данъчната ставка, посочена в алинея 2, освен ако дружеството отговаря на описанието, съдържащо се в алинея 3, в който случай дружеството се освобождава от такова данъчно облагане в тази друга договаряща държава.
