Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Украйна за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите и Имуществото

Правителството на Република България и правителството на Украйна, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото с цел да развият и улеснят своите отношения, се договориха, както следва:

Член 1

Обхват по Отношение на Лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, и данъците върху общия размер на надниците или заплатите, изплащани от предприятията.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са по-конкретно:

а) за Украйна:

(i) данъкът върху печалбата на предприятията;

(ii) данъкът върху дохода на гражданите;

(наричани по-нататък "украински данък")

б) за Република България:

(i) данъкът върху общия доход;

(ii) данъкът върху печалбата;

(iii) данъкът върху сградите;

(наричани по-нататък "български данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички еднакви или подобни по естеството си данъци, които ще се налагат от всяка договаряща държава след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Член 3

Общи Определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "Украйна" означава територията на Украйна, нейния континентален шелф и нейната изключителна (морска) икономическа зона, включително всяка площ извън териториалното море на Украйна, която в съответствие с международното право е била или в бъдеще може да бъде призната съгласно законодателството на Украйна за площ, по отношение на която Украйна може да упражнява права, свързани с морето, подпочвата и техните природни богатства;

б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

в) терминът "гражданин" означава:

(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите държави;

(ii) всяко юридическо лице, сдружение или асоциация, чието правно положение се определя от законодателството на договарящите държави;

г) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Украйна според изискванията на контекста;

д) терминът "лице" означава физическо лице, дружество или всяка друго сдружение от лица;

е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;

ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, лодка, самолет или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът, лодката, самолетът или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;

и) терминът "компетентен орган" означава по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител, и по отношение на Украйна - Министерството на финансите или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на спогодбата от всяка от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не се налага друго.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) за България, всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там;

б) за Украйна, всяко лице, което в съответствие със законодателството на Украйна, подлежи на данъчно облагане там на основание своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на регистрация или всеки друг критерий от подобен характер. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в Украйна само по отношение на доходите от източници в Украйна или на имущество, разположено там.

2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от договарящите държави, то се счита местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете договарящи държави или ако то обичайно не пребивава в нито една от тях, то се счита за местно лице на тази договаряща държава, на която е гражданин;

г) ако то e гражданин и на двете договарящи държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 на този член лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за

местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното му управление.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) офис;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства;

ж) склад или друго помещение, използвано за доставка на стоки.

3. Терминът "място на стопанска дейност" също така включва:

а) строителна площадка, строителен или монтажен обект, ако работата, свързана с тях, продължава повече от 12 месеца;

б) инсталация или съоръжение за проучване на природни богатства, ако работата, свързана с тях, продължава повече от 3 месеца.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;

д) поддържане на определено място изключително за дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;

е) поддържане на определено място изключително за осъществяване на всяко съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности при положение, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятието и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието или поддържа запас от стоки, принадлежащи на предприятието, от който редовно се извършват доставки и продажби от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата държава, или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не е основание да се счита което и да е от дружествата за място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби, лодки, самолети или шосейни транспортни средства не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3 на този член, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това, такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски и лицензионни възнаграждения или други подобни плащания, срещу правото на използване на патенти или други права, или под формата на комисионна за извършени специфични услуги или за управление, или (освен в случай на банкова дейност) под формата на лихви срещу предоставен заем от предприятието на мястото на стопанска дейност.

4. Ако печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, не могат да бъдат определени съгласно изискванията на ал. 2 и 3 на този член въз основа на отделни счетоводни записвания, нищо в ал. 2 няма да попречи на едната договаряща държава да определи причислимите към мястото на стопанска дейност печалби на базата на разпределяне на общата печалба на предприятието между неговите отделни звена или по други начини, предвидени в законодателството на тази държава. Независимо от това, резултатът от прилагането на възприетите методи трябва да съответства на принципите, съдържащи се в този член.

5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.

6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.

7. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Международен Транспорт

1. Печалбите, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, лодки, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт, се облагат само в тази държава.

2. За целите на този член печалбите от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт включват и:

а) доходите от отдаване под наем на празни кораби или самолети; или

б) печалбите от използването, поддържането или отдаването под наем на контейнери (включително на трейлери и необходимото оборудване за транспортиране на контейнери), използвани за превоз на стоки;

ако такова отдаване под наем, използване или поддържане, в зависимост от случая, е инцидентно по отношение на експлоатацията на кораби или самолети в международния транспорт.

3. Ако печалбите по ал. 1 и 2 на този член са получени от предприятие на едната договаряща държава от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция, причислимите към това предприятие печалби се облагат само в договарящата държава, на която същото е местно лице.

Член 9

Свързани Предприятия

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава;

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Въпреки това, такива дивиденти могат да се облагат с данък в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е и техен притежател, така наложеният данък няма да надвишава:

а) 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако действителният ползвател е дружество (различно от гражданско дружество), което притежава пряко най-малко 25 % от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;

б) 15 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права (с изключение на вземания за дълг), даващи право на участие в печалбите, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако получателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице, дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, възникващи в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Въпреки това, тези лихви могат да бъдат облагани с данък и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но когато получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутната сума на лихвите. Компетентните органи на договарящите държави ще уточнят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.

3. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално, доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове или облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако получателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

5. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, пораждащ плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай, надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

7. Разпоредбите на този член няма да се прилагат, ако създаването или прехвърлянето на вземането за дълг, във връзка с което са изплатени лихвите, е било основната цел или една от основните цели на лице, което е заинтересувано да извлече полза от този член посредством създаването или прехвърлянето на това вземане за дълг.

8. Независимо от разпоредбите на ал. 2 на този член, лихвите, възникващи в едната договаряща държава, се освобождават от облагане с данъци в тази държава, ако са получени и техен притежател е правителството на другата договаряща държава, нейно политическо подразделение или техен законоустановен орган, или националната банка на тази друга държава.

9. Независимо от разпоредбите на чл. 7 от тази спогодба и ал. 2 на този член, лихвите, възникнали в едната договаряща държава, изплатени и притежавани от местно лице на другата договаряща държава, се освобождават от облагане с данък в първата посочена държава, ако са били изплатени във връзка със заем, който е сключен, гарантиран или осигурен от страна на другата договаряща държава чрез неин упълномощен орган.

Член 12

Авторски и Лицензионни Възнаграждения

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данъци и в договарящата държава, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 % от брутния размер на изплатените суми.

3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение (включително кинофилми или филми или записи за радио- или телевизионно предаване), на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.

5. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице, сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид ползването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

6. Разпоредбите на този член няма да се прилагат, ако създаването или прехвърлянето на права, във връзка с които са изплатени авторските и лицензионните възнаграждения, е било основната цел или една от основните цели на някое лице, което е заинтересувано да извлече полза от този член посредством такова създаване или прехвърляне.

7. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 13

Печалби от Прехвърляне на Имущество

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на:

а) акции, различни от акциите, котирани на призната фондова борса, стойността на които изцяло или в по-голямата си част се формира пряко или непряко от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава; или

б) дял от активите на лице, различно от физическо лице, когато тези активи се състоят предимно от недвижимо имущество, разположено в другата договаряща държава, или от акции, посочени в буква "а";

могат да се облагат в тази друга държава.

3. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или от подобна определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

4. Печалбите от прехвърляне на кораби, самолети, лодки или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, или на движимо имущество, предназначено за използването на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.

5. Печалбите от прехвърляне на имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2, 3 и 4, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице при условие, че тези печалби подлежат на данъчно облагане в тази договаряща държава.

Член 14

Независими Професионални Услуги

1. Доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от извършване на професионални услуги или от други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази държава, освен ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за извършване на своята дейност. Ако то има такава определена база, доходите могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към тази определена база.

2. Изразът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.