Спогодба между Република България и Република Южна Африка за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите

Преамбюл

Република България и Република Южна Африка,

желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите с цел насърчаване и укрепване на икономическите връзки между двете страни, се договориха, както следва:

ГЛАВА I

Обхват на Спогодбата

Член 1

Обхват по Отношение на Лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите, налагани от страна на всяка договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху доходите се считат всички данъци върху общия доход или върху елементи на дохода, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага тази спогодба, са:

а) за България:

i) данъкът върху дохода на физическите лица;

ii) корпоративният подоходен данък (по-нататък наричани "български данък");

б) за Южна Африка:

i) обичайният данък;

ii) вторичният данък върху дружествата;

iii) данъкът при източника върху авторските и лицензионните възнаграждения (по-нататък наричани "южноафрикански данък").

4. Спогодбата ще се прилага за всички подобни по естеството си данъци, които ще се налагат от всяка от договарящите държави след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни законодателства.

ГЛАВА II

Определения

Член 3

Общи Определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, включително и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

б) терминът "Южна Африка" означава Република Южна Африка, а когато е употребен в географски смисъл, включва териториалното море, както и всяка територия извън териториалното море, включително континенталния шелф, която е била или може да бъде определена като територия, върху която Южна Африка може да упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие със законите на Южна Африка и съгласно международното право;

в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Южна Африка съобразно контекста;

г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица, което се счита за общност за целите на данъчното облагане;

д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;

е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се експлоатира единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;

ж) терминът "компетентен орган" означава:

i) по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

ii) по отношение на Южна Африка - комисаря на южноафриканската агенция по приходите или негов упълномощен представител;

з) терминът "национално лице" означава:

i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на едната договаряща държава;

ii) всяко юридическо лице, дружество или асоциация, чийто статут се определя от действащото законодателство на едната договаряща държава;

и) терминът "стопанска дейност" включва извършването на професионални услуги и други дейности с независим характер;

й) терминът "печалби от стопанска дейност" включва и доходите от извършването на професионални услуги и други дейности от независим характер.

2. При прилагането на спогодбата по всяко време от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, освен ако контекстът не изисква друго, ще има значението, което към този момент му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата. Всяко значение, определено в действащото данъчно законодателство на тази държава, ще е меродавно по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество и включва също тази държава и всяко политическо подразделение или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в едната договаряща държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.

2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;

г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса чрез взаимно споразумение.

3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 едно дружество е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, в която е учредено.

4. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице или дружество, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат въпроса посредством взаимно споразумение и да определят начина на прилагане на спогодбата по отношение на такова лице.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което местното лице извършва цялостно или частично стопанската си дейност.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) офис;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място на добиване или експлоатация на природни богатства;

ж) инсталация, сондажни съоръжения или кораб, използвани за проучване на природни богатства, но само когато дейността, свързана с такова проучване, продължава за период или периоди, надвишаващи три месеца в рамките на всеки 12-месечен период.

3. Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:

а) строителна площадка, монтажен или инсталационен обект или свързаните с такава площадка или обект надзорни дейности, но само когато площадката, обектът или дейностите продължават за период, надвишаващ 6 месеца;

б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от местно лице чрез работници или друг персонал, нает от местното лице за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер (за същия или свързан проект) продължават на територията на договарящата държава за период или периоди, надвишаващи общо 183 дни за всеки 12-месечен период, започващ или свършващ в съответната данъчна година;

в) предоставянето на професионални услуги или други дейности от независим характер от физическо лице, но само когато тези услуги или дейности продължават на територията на договарящата държава за период или периоди, надвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или свършващ в съответната данъчна година.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на местното лице;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел преработката им от друго местно лице;

г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за местното лице;

д) поддържане на определено място на дейност единствено за извършване на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер за местното лице;

е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член, когато лице, което не е представител с независим статут, спрямо когото се прилага ал. 6, действа от името на местно лице на другата договаряща държава, като има или обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на местното лице, се счита, че това местно лице има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за местното лице, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че едно местно лице има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не превръща което и да е от дружествата в място на стопанска дейност на другото.

ГЛАВА III

Данъчно Облагане на Доходите

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на законодателството относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на стопанска дейност.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако местното лице извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако местното лице извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на местното лице могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно лице, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от местното лице и всички останали лица.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Не се допуска приспадане обаче по отношение на разходи, които не подлежат на приспадане съгласно законодателството на договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност на лице при обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки и изделия за лицето.

5. За целите на предходните алинеи на този член печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят по един и същи начин ежегодно, освен ако има сериозно и достатъчно основание за обратното.

6. Когато печалбите включват елементи на доходи, които са разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Морски и Въздушен Транспорт

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт, се облагат само в тази държава.

2. За целите на този член печалби от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт включват:

а) печалби, получени от отдаване под наем на кораби или самолети без екипаж в международния транспорт;

б) печалби, получени от използването или отдаването под наем на контейнери,

ако такива печалби имат случаен характер по отношение на печалбите, за които се прилагат разпоредбите на ал. 1.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на печалбите от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9

Свързани Лица

1. Когато:

а) местно лице на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на другата договаряща държава; или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на едната договаряща държава и на местно лице на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете лица в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от лицата, може да бъде включена в печалбите на това лице и съответно обложена с данъци.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбата на местно лице на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които местно лице на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за първото посочено лице, ако договорените условия между двете лица бяха такива, каквито биха били договорени между независими лица, то тогава тази друга държава ще направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират помежду си.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Такива дивидентите обаче могат също така да се облагат в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и съгласно законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава:

а) 5 на сто от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество, което пряко притежава поне 25 % от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите; или

б) 15 на сто от брутната сума на дивидентите за всички останали случаи.

Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребяван в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим, като доходи от акции в съответствие със законодателството на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, намиращо се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, възникващи в тази друга държава.

6. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от издаването или прехвърлянето на акциите или други права, по отношение на които се изплащат дивиденти, е облагодетелстване от този член посредством такова издаване или прехвърляне.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това тези лихви могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 на сто от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава, са освободени от облагане с данък в тази държава, ако са получени и притежавани от правителството на другата договаряща държава или нейно политическо подразделение или орган на местна власт, Централната банка на България, Южноафиканската резервна банка или всяка институция, изцяло притежавана от това правителство, подразделение или орган.

4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото за участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 няма да се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът на лихвите е местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са свързани с такова място на стопанска дейност, се счита, че такива лихви възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и получателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

8. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на вземането за дълг, по отношение на което се изплащат лихвите, е облагодетелстване от този член посредством такова възникване или прехвърляне.