Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Корейската Народнодемократична Република за Избягване на Двойното Данъчно Облагане на Доходите и Имуществото

Правителството на Република България и правителството на Корейската народнодемократична република, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото и с цел да насърчат икономическото сътрудничество между двете държави, се споразумяха за следното:

ГЛАВА I

Обхват на Спогодбата

Член 1

Обхват по Отношение на Лицата

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, налагани от страна на всяка една от договарящите се държави или на органи на местната власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци, налагани върху дохода или имуществото в тяхната цялост, върху отделни елементи на дохода или имуществото, включително данъци върху приходите от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество и данъци върху брутната сума на надниците и заплатите, изплащани от предприятията, както и данъците върху увеличението стойността на имуществото.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:

а) в България:

i) данъкът върху дохода на физическите лица;

ii) корпоративният подоходен данък;

iii) данъкът върху недвижимото имущество (по-нататък наричани "български данък");

б) в Корейската народнодемократична република:

i) данъкът върху доходите на предприятията;

ii) данъкът върху личния доход;

iii) данъкът върху имуществото (по-нататък наричани "данък на Корейската народнодемократична република").

4. Спогодбата ще се прилага също и по отношение на подобни в значителна степен данъци, които са установени след датата на подписването на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци, посочени в ал. 3. Компетентните органи на договарящите се държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършвани в съответните им данъчни закони.

ГЛАВА II

Определения

Член 3

Общи Определения

1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Корейската народнодемократична република според изискванията на контекста;

б) терминът "България" означава Република България, а когато се използва в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, и върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция съгласно международното право;

в) терминът "Корейската народнодемократична република", когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своите суверенни права съгласно вътрешното си право, както и изключителната икономическа зона и континенталния шелф, намиращи се под нейната юрисдикция съгласно международното право;

г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;

д) терминът "дружество" означава юридическо лице или всяка друга даденост, която се третира като юридическо лице за данъчни цели;

е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща се държава;

ж) терминът "национално лице" означава:

(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на една от договарящите се държави;

(ii) всяко юридическо лице, неперсонифицирано дружество или асоциация, чието правно положение се определя съгласно действащото законодателство на една от договарящите се държави;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб или самолет между договарящите държави, извършван от местно лице на една от договарящите държави, освен ако корабът или самолетът се използват само за извършване на превози между места, намиращи се на територията на другата договаряща се държава;

и) терминът "компетентен орган" означава:

(i) по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

(ii) по отношение на Корейската народнодемократична република - Министерството на финансите или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на спогодбата от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава законодателството на тази държава към момента на прилагането й по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Значението, което приложимите данъчни закони на тази държава придават на този термин, ще има предимство пред значението, което му придават другите закони на същата държава.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на една от договарящите държави" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея на основание своето гражданство, местожителство, местопребиваване, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което единствено подлежи на данъчно облагане в тази държава по отношение на доходи от източници в тази държава или за имущество, което е разположено там.

2. Когато на основание на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която е установило по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако не може да се определи държавата, в която е центърът на жизнените му интереси или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице на държавата, на която е гражданин;

г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато на основание разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи се държави, то се счита местно лице на държавата, в която се намира мястото на действителното управление (седалището му).

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на предприятието.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) офис;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.

3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват поотделно място на стопанска дейност само ако продължителността им е повече от 12 месеца.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено за складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържането на определено място на дейност единствено с цел покупка на стоки или събиране на информация за предприятието;

д) поддържането на определено място на дейност единствено с цел извършване в полза на предприятието на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

е) поддържането на определено място на дейност единствено за извършване на всяко съчетание от дейности, посочени в букви от "а" до "д", при положение, че цялостната дейност на това определено място, резултат от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа за предприятие и има, и обичайно упражнява в една от договарящите държави правото да сключва договори от името на предприятието, това предприятие ще се счита, че има място на стопанска дейност в тази държава във връзка с всякакви дейности, които това лице предприема в полза на предприятието, освен ако дейностите на това лице се ограничават до тези, посочени в ал. 4, които дейности, ако биха били извършвани чрез определено място, не биха превърнали това определено място в място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Няма да се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в една от договарящите се държави само заради това, че то осъществява стопанска дейност в тази държава посредством брокер, общ търговски представител (комисионер) или всеки друг представител с независим статут при условие, че такива лица действат в обичайните рамки на своята дейност. Независимо от това, когато дейностите на такъв представител са изцяло или почти изцяло предназначени за това предприятие, той няма да бъде считан за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.

7. Обстоятелството, че дружеството, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (независимо дали посредством място на стопанска дейност или по друг начин), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.

ГЛАВА III

Облагане на Доходите

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на тази договаряща се държава, в която се намира въпросното имущество. Във всички случаи този термин включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, правата спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата за получаване на променливи или определени плащания като престация за разработването или за предоставянето на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от прякото използване, отдаването под наем или използването под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието осъществява стопанска дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по горепосочения начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка договаряща се държава към това място на стопанска дейност ще бъдат причислявани печалбите, които то би получило, ако то беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Към мястото на стопанска дейност не се причисляват печалби само поради обикновена покупка на стоки за предприятието.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, които следва да се причислят към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно чрез един и същ метод, освен ако съществува основателна и достатъчна причина за обратното.

6. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Международен Транспорт

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от експлоатация на кораби или самолети в международния транспорт, се облагат само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9

Свързани Предприятия

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на другата договаряща държава; или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, и

ако в двата случая са уговорени или наложени условия между двете предприятия в техните търговски или финансови взаимоотношения, които се различават от тези, които биха били уговорени между две независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала за едно от предприятията, но поради тези условия не е възникнала, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.

2. Когато една от договарящите държави включва в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи печалби, за които предприятие на другата договаряща държава е било обложено с данък върху печалбата в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако уговорените между двете предприятия условия биха били тези, които щяха да бъдат сключени между две независими предприятия, тогава тази друга държава ще извърши необходимата корекция на размера на наложения от нея данък върху тези печалби. При определяне на тази корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един друг.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на дивидентите. Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които са изплатени дивидентите.

Компетентните органи на договарящите държави ще уредят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.

3. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи основание за участие в печалбата, с изключение на вземанията за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходите от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност чрез място на стопанска дейност, разположено в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице или осъществява в тази друга държава независими лични услуги от определена база, разположена там, и участието, във връзка с което са изплатени дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно конкретния случай.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са изплатени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намираща се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това такива лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат лихвите, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на тези лихви, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите.

Компетентните органи на договарящите държави ще уредят чрез взаимно споразумение начина на прилагане на това ограничение.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и изплатени на правителството на другата договаряща държава или на техен законоустановен орган или на Националната банка на тази друга държава, се освобождават от данъчно облагане в първата посочена договаряща държава.

4. Терминът "лихви", както е употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това дали са обезпечени с ипотека и дали съдържат в себе си правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Неустойки и други санкции за закъсняло плащане не се считат за лихви по смисъла на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което са изплатени лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно конкретния случай.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата тази държава, неин орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с което е възникнало задължението за изплащане на лихвите, и плащането на тези лихви се понася от такова място на стопанска дейност или определена база, тогава тези лихви се считат за произхождащи в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била уговорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съгласно законодателството на всяка от договарящите държави и като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.