Спогодба между Република България и Ислямска Република Пакистан за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване на Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите
Република България и Ислямска република Пакистан, желаейки да разширят своите икономически отношения и да развият своето сътрудничество в данъчната област, възнамерявайки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, без да създават възможности за необлагане или намалено облагане чрез отклонение или заобикаляне на данъчното облагане (включително чрез споразумения за злоупотреба със спогодби с цел получаване на облекчения, предоставени по тази Спогодба, в непряка полза на местни лица на трети юрисдикции), се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода, налагани от едната договаряща държава или нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от дохода, включително данъците върху печалби от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху общия размер на надниците или заплатите, платени от предприятия.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) по отношение на България:
(i) данъкът върху доходите на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък;
(наричани по-нататък "български данък");
б) по отношение на Пакистан:
(i) подоходният данък;
(ii) свръх данъкът;
(наричани по-нататък "пакистански данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Пакистан, според изискванията на контекста;
б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
в) терминът "Пакистан", когато се употребява в географски смисъл, означава Ислямска република Пакистан и включва всяка зона извън териториалните води на Пакистан, която съгласно законите на Пакистан и международното право е зона, в която Пакистан упражнява суверенни права и изключителна юрисдикция по отношение на природните ресурси на морското дъно, подпочвеното пространство и прилежащите водни площи;
г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяко образувание, което се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
ж) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет, железопътно или пътно превозно средство, използвани от местно лице на едната договаряща държава, освен когато такива превозни средства се използват единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
з) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданството на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или сдружение, чийто статут се определя от действащите закони в едната договаряща държава;
и) терминът "компетентен орган" означава:
(i) по отношение на България - министъра на финансите или упълномощен представител;
(ii) по отношение на Пакистан - Федералния борд за приходите или негов упълномощен представител;
к) терминът "данък" означава български данък или пакистански данък, според изискванията на контекста.
2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към този момент законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимите данъчни закони на тази държава, ще има предимство спрямо значението на този термин, определено в други закони на тази държава.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази Спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт.
Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата, като вземат предвид мястото на действителното му управление, мястото на учредяване или създаване и всички други относими фактори. При липсата на такова споразумение това лице няма да има право на облекченията или освобождаването от данък, предвидени в тази Спогодба, освен в степента и по начина, които могат да бъдат договорени от компетентните органи на договарящите държави.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази Спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) склад;
ж) постоянно изложение или място за продажби;
з) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Терминът "място на стопанска дейност" също включва:
а) строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен обект или надзорните дейности, свързани с тях, но само ако тази площадка, обект или дейности продължават повече от 6 месеца;
б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез служители или друг персонал, определен от предприятието за тази цел, но само ако дейностите от този вид (за същия или свързан обект) продължават в договарящата държава за период или периоди повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност за предприятието, която има подготвителен или спомагателен характер;
е) поддържане на определено място на дейност само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
За целите на тази алинея терминът "доставка" не включва какъвто и да е вид продажби.
5. Алинея 4 не се прилага по отношение на определено място на дейност, което се използва или поддържа от предприятие, ако същото предприятие или тясно свързано с него предприятие извършва стопански дейности на същото място или на друго място в същата договаряща държава и:
а) това място или друго място съставлява място на стопанска дейност за предприятието или за тясно свързаното предприятие съгласно разпоредбите на този член; или
б) цялостната дейност, произтичаща от съчетанието на дейностите, извършвани от двете предприятия на същото място или от същото предприятие или тясно свързани предприятия на двете места, не е от подготвителен или спомагателен характер, при условие че стопанските дейности, извършвани от двете предприятия на същото място или от същото предприятие или тясно свързани предприятия на двете места, представляват допълващи се функции, които са част от цялостна стопанска операция.
6. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, но като се имат предвид разпоредбите на ал. 7, когато лице действа в едната договаряща държава за предприятие и като действа по този начин, обичайно сключва договори или обичайно има съществена роля, водеща до сключването на договори, които са сключвани рутинно без съществени изменения от предприятието, и тези договори са:
а) от името на предприятието; или
б) за прехвърлянето на собственост върху, или за предоставяне правото на ползване на имущество, притежавано от това предприятие, или за което това предприятие има право на ползване; или
в) за предоставянето на услуги от това предприятие, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази договаряща държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на това лице са ограничени до тези, посочени в ал. 4, които, ако бяха извършени чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място на дейност място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
7. Алинея 6 не се прилага, когато лицето, което действа в едната договаряща държава за предприятие на другата договаряща държава, извършва стопанска дейност в първата договаряща държава като представител с независим статут и действа за предприятието в обичайните граници на тази дейност. Когато обаче едно лице действа изцяло или почти изцяло за сметка на едно или повече предприятия, с които то е тясно свързано, това лице не се счита, че е представител с независим статут по смисъла на тази алинея по отношение на всяко от тези предприятия.
8. За целите на тази Спогодба едно лице е тясно свързано с предприятие, ако въз основа на всички относими факти и обстоятелства едното има контрол върху другото или и двете са под контрола на едни и същи лица или предприятия. Във всеки случай едно лице се счита за тясно свързано с предприятие, ако едното притежава, пряко или непряко, повече от 50 процента от участието в другото (или в случаите на дружество, повече от 50 процента от съвкупното право на глас и стойност на акциите или от участието в дружеството) или ако друго лице притежава, пряко или непряко, повече от 50 процента участие (или в случаите на дружество, повече от 50 процента от съвкупното право на глас и стойност на акциите или от участието в дружеството) в лицето и предприятието.
9. Независимо от предходните разпоредби на този член счита се, че застрахователно предприятие на едната договаряща държава, освен в случаите на презастраховане, има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, ако то събира премии на територията на тази друга договаряща държава или застрахова рискове, намиращи се там, чрез лице, различно от представител с независим статут, за което се прилага ал. 6.
10. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие или на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършването на независими лични услуги.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това такова приспадане не се допуска по отношение на суми, ако има такива, платени (освен за възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност към главния офис на предприятието или към някой от другите офиси за авторски и лицензионни възнаграждения, такси или други подобни плащания в замяна на използването на патенти или други права или за комисионни възнаграждения за извършени определени услуги или за управление, или освен в случаите на банково предприятие, за лихви върху парични средства, предоставени на мястото на стопанска дейност. Също така при определяне на печалбите на място на стопанска дейност не се отчитат сумите (освен за възстановяване на действителни разходи), начислени от мястото на стопанска дейност на главния офис на предприятието или на някой от другите офиси за авторски и лицензионни възнаграждения, такси или други подобни плащания в замяна на използването на патенти или други права или за комисионни възнаграждения за извършени определени услуги или за управление, или освен в случаите на банково предприятие, за лихви върху парични средства, предоставени на главния офис на предприятието или на някой от другите офиси.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е прието печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 не се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така приетия обичаен начин на разпределение; така приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на местно лице на едната договаряща държава от използване на кораби, самолети, железопътни или пътни превозни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 печалби, получени от местно лице на едната договаряща държава от използването на кораби в международния транспорт, могат да се облагат с данък в другата договаряща държава в съответствие с нейното вътрешно законодателство, но така наложеният данък в другата договаряща държава ще бъде намален с 50 процента. Независимо от това така наложеният данък няма да надвишава 4 процента от брутната сума, получена или подлежаща на получаване.
3. За целите на този член печалбите от използване на кораби или самолети в международния транспорт също включват:
а) печалбите от отдаването под наем без екипаж на кораби или самолети; и
б) печалбите от използването, поддръжката или наема на контейнери (включително трейлъри и свързано оборудване за транспортиране на контейнери), използвани за превоз на стоки, когато този наем или това използване, поддръжка или наем, съобразно случая, е съпътстващ във връзка с използването на корабите или самолетите в международния транспорт.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция, но само до тази част от получената печалба, която е причислима към участника, пропорционално на неговия дял в общата операция.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.
2. Когато едната договаряща държава включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
3. Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато съдебно, административно или друго регламентирано производство е приключило с окончателно решение, съгласно което едно от предприятията подлежи на санкции за измама, груба небрежност или умишлено неизпълнение заради действията, довели до корекцията по ал. 1.
Член 10
Дивиденти
1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 12,5 процента от брутната сума на дивидентите.
Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
Тази алинея не се прилага за дивиденти, които са скрито разпределение на печалбата или друга подобна договореност съгласно действащите закони на която и да е от договарящите държави. В този случай всяка договаряща държава прилага своето вътрешно законодателство по отношение на такъв доход.
3. Терминът "дивиденти", използван в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, разположени в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива лихви обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2, лихвите, посочени в ал. 1, се облагат само в договарящата държава, на която притежателят на лихвите е местно лице, ако:
а) тези лихви са платени на договарящата държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт, или на централната банка на договарящата държава;
б) лихвите са платени по заем, предоставен, гарантиран или застрахован от правителството или всяко образувание или финансова институция, изцяло притежавани от правителството на тази договаряща държава. Компетентните органи се уведомяват взаимно за такива съществуващи организации и за всички последващи промени във връзка с тях.
4. За целите на разпоредбите на ал. 3 образуванията и финансовите институции, изцяло притежавани от правителството, са:
а) в Пакистан - Държавната банка на Пакистан, Експортно-импортната банка на Пакистан, Националната банка на Пакистан; и
б) в България - Българската народна банка и Българската банка за развитие.
5. Терминът "лихви", използван в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени, или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член. Терминът "лихви" не включва елемент от доход, който се счита за дивидент съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 10.
6. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.
7. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава, или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
8. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, във връзка с което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.
