Спогодба между Правителството на Народна Република България и Правителството на Китайската Народна Република за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци върху Дохода и Имуществото

Преамбюл

(изм. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) Правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, желаейки да разширяват и задълбочават икономическото сътрудничество между Република България и Китайската народна република в съответствие с принципите за равенство и взаимна изгода посредством спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото се договориха, както следва:

Член 1

Персонален Обхват

Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага спрямо данъци върху дохода и имуществото, събирани от договарящата държава или от нейни местни органи, независимо от начина, по който се събират.

2. Като данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци върху общия доход и върху цялостното имущество или върху елементи на дохода или на имуществото, включително и данъците върху печалбите от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху прираста на имуществото.

3. Съществуващите данъци, по отношение на които се прилага спогодбата, са:

а) (зам. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) за Китайската народна република:

i) данъкът върху дохода на физическите лица;

ii) данъкът върху дохода на предприятията с чуждестранно участие и чуждестранните предприятия;

iii) местният подоходен данък

(по-нататък наричани "китайски данък");

б) (зам. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) за Република България:

i) данъкът върху дохода на физически лица;

ii) корпоративният подоходен данък;

iii) данъкът върху недвижимото имущество;

iv) патентният данък

(по-нататък наричани "български данък").

4. Тази спогодба ще се прилага също и спрямо всички идентични или подобни по съществото си данъци, които са въведени след датата на подписване на тази спогодба, в допълнение или вместо съществуващите данъци, посочени в ал. 3. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, настъпили в техните данъчни закони, в рамките на един разумен период от време след тези изменения.

2

Член 3

Общи Определения

1. По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "Китай" означава Китайската народна република, а когато е употребен в географски смисъл, означава цялата територия на Китайската народна република, включително нейното териториално море, спрямо което се прилагат китайските данъчни закони, както и всяка област извън териториалното море, върху която Китайската народна република упражнява суверенни права на разработване и използуване на природните ресурси на морското дъно и неговите недра и прилежащите над тях водни пространства съгласно международното право;

б) (изм. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права съгласно международното право;

в) термините "договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Китай или България в зависимост от контекста;

г) терминът "данък" означава китайски или български данък в зависимост от контекста;

д) терминът "лице" означава физическо лице или юридическо лице, включително и дружество, както и всяка друга общност от лица;

е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка единица, която се счита за корпоративно тяло за целите на облагането;

ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "граждани" включва всички физически лица, притежаващи гражданството на едната договаряща държава, както и всяко юридическо лице, създадено или образувано в съответствие със законите на тази договаряща държава, включително и всяка организация без юридическа правосубектност, считана за целите на облагането за юридическо лице, създадена или образувана в съответствие със законите на тази договаряща държава;

и) терминът "международен транспорт" включва всеки транспорт с кораб или самолет, извършен от предприятие, което има седалище на управление в едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използува единствено между пунктове в другата договаряща държава;

к) (зам. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) терминът "компетентен орган" означава за Китай Държавната данъчна администрация или неин упълномощен представител, и за България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на тази спогодба от договаряща държава всеки неопределен в нея термин ще има значението, което му придава законодателството на тази държава за данъците, спрямо които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

2

Член 4

Местно Лице

1. (зам. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище, място на учредяване или друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава единствено поради получаване на доходи от източници в тази държава или притежаване на имущество, намиращо се в нея.

2. (зам. – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003) Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, се счита за местно лице само на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, се счита за местно лице на държавата, на която е гражданин;

г) ако то е гражданин на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, тогава то ще бъде считано за местно лице на договарящата държава, в която се намира седалището на неговото управление.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което предприятието извършва цялостно или частично стопанската си дейност.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) седалище на управление;

б) филиал;

в) бюро;

г) фабрика;

д) ателие; и

е) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни ресурси.

3. Терминът "място на стопанска дейност" обхваща също така:

а) строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен проект или надзорни дейности, свързани с тях, но само когато тази площадка, проект или дейности продължават за период повече от 6 месеца;

б) извършването на услуги, включително консултантски услуги от предприятие на едната договаряща държава, посредством работници или друг нает персонал в другата договаряща държава, когато тези дейности продължават за този проект или за свързан проект за период или периоди, ненадвишаващи повече от 6 месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.

4. Независимо от разпоредбите на ал. 1-3 терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използуването на материална база единствено с цел съхраняване, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел съхранение, излагане или доставка;

в) поддържане на принадлежащи на предприятието стокови запаси единствено с цел тяхното обработване от друго предприятие;

г) поддържане на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събирането на информация за предприятието;

д) временното поддържане на стокови запаси, изложени от предприятие на стоков панаир или изложба, които се продават след закриването им;

е) поддържането на определено място единствено с цел извършването на всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

ж) монтажни услуги, извършвани от предприятие на едната договаряща държава в другата договаряща държава във връзка с продажбата на машини и оборудване в тази друга договаряща държава;

з) поддържане на определено място единствено с цел извършването на всяко съчетание от дейностите, посочени в букви "а" до "ж", при условие, че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от това съчетание, е от подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, за което се отнасят разпоредбите на ал. 6, действува в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава и има и обикновено упражнява правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата договаряща държава във връзка с всички дейности, които това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до тези, посочени в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място, място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

6. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази друга договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или всякакъв друг представител с независим статут при условие, че такива лица действуват в обичайните граници на тяхната дейност.

7. Фактът, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, участвува в имуществото на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (посредством място на стопанска дейност или по друг начин), сам по себе си не превръща което и да е от дружествата в място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доход от Недвижимо Имущество

1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга договаряща държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всеки случай включва принадлежностите към недвижимото имущество, животни и оборудване, използувани в селското стопанство и дърводобива, права, по отношение на които се прилагат разпоредбите на законодателството относно поземлената собственост, плодоползуване на недвижимо имущество и права върху променливи или установени плащания за разработване или за правото на разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за доходи, получени от прякото използуване, отдаването под наем или ползуването под всякаква друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също и спрямо доход от недвижимо имущество, използувано за извършването на независими професионални услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази договаряща държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата договаряща държава, но само такава част от тях, каквато може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка една договаряща държава към това място на стопанска дейност се причисляват печалбите, които то би получило, ако е различно и отделно предприятие, занимаващо се със същите или подобни дейности, при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се разрешават като отчисление разходите, които са направени за целите на стопанската дейност на мястото на стопанска дейност, включително извършените управленски и общоадминистративни разходи, в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или където и да било другаде.

4. Доколкото в едната договаряща държава е прието отнасяните към място на стопанска дейност печалби да се определят на базата на разпределението на общата печалба на предприятието между неговите различни подразделения, нищо в ал. 2 няма да възпрепятствува тази договаряща държава да определя печалбите, подлежащи на облагане, посредством възприето от нея разпределение. Все пак, възприетият метод на разпределение следва да бъде такъв, че резултатът да е в съответствие със съдържащите се в този член принципи.

5. Към мястото на стопанска дейност няма да се отнасят печалбите от обикновена покупка на стоки от мястото на стопанска дейност за предприятието.

6. За целите на ал. 1-5 отнасяните към мястото на стопанска дейност печалби се определят посредством същия метод всяка година, освен ако не съществува основателна и достатъчна причина за обратното.

7. Когато печалбите съдържат видове доходи, които се разглеждат отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 7а

Свързани Предприятия

(нов – Протокол от 15.07.2002 - в сила от 02.01.2003)

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбата на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, тогава тази друга държава може да направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират помежду си.

Член 8

Морски и Въздушен Транспорт

1. Печалбите от дейността на кораби и самолети в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.

2. Ако седалището на управление на корабоплавателно предприятие се намира на борда на кораб, счита се, че то се намира в договарящата държава, където е разположено пристанището на домуване на кораба, а ако няма такова пристанище на домуване - в договарящата държава, на която лицето, използуващо кораба, е местно лице.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също спрямо печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна транспортна агенция.

Член 9

Дивиденти

1. Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в тази друга договаряща държава.

2. Все пак, такива дивиденти могат да се облагат в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице в съответствие със законодателството на тази държава, но когато получателят на дивидентите е техният действителен ползувател, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на дивидентите. Разпоредбите на тази алинея не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава приходи от акции или други права, с изключение на вземания за дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които са подложени на същото данъчно третиране като приходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползувател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, посредством намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез разположена там определена база и дяловото участие, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, извлича печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага какъвто и да е данък върху дивидентите, изплатени от дружеството, освен доколкото такива дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, заради което са изплатени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от доходи, произхождащи от тази друга държава.

Член 10

Лихви

1. Лихвите, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Все пак, такива лихви могат да бъдат облагани и в договарящата държава, от която те произхождат, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят на лихвите е действителният техен ползувател, наложеният данък няма да надвишава 10 процента от общата сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихви, произхождащи от едната договаряща държава и получени от правителството на другата договаряща държава, неин местен орган или от централната банка или от каквато и да е финансова институция, ръководена от това правителство, или от всяко друго местно лице на другата договаряща държава по отношение на вземания за дълг, непряко финансирани от правителството на тази друга договаряща държава, неин местен орган и централната банка или всяка друга финансова институция, ръководена от това правителство, се освобождават от облагане в първата договаряща държава.

4. Терминът "лихви", както е определен в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, осигурени или не с ипотека, носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доход от държавни ценни книжа и доход от облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа и облигации. Глоби за закъсняло плащане не се разглеждат като лихви по смисъла на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако лицето, действително ползуващо лихвите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се там място на стопанска дейност, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги чрез разположена там определена база и задължението за дълг, във връзка с което се изплащат лихвите, е свързано действително с такова място на стопанска дейност или определена база. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

6. Счита се, че лихвите произхождат от едната договаряща държава, когато платец е правителството на тази договаряща държава, неин местен орган или местно лице на тази договаряща държава. Въпреки това, когато лицето, плащащо лихвите, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, за което се плащат лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че такива лихви произхождат от договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност или определена база.

7. Когато поради наличието на особени отношения между платеца и действителния ползувател на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, отнасяща се към вземането за дълг, за което е платена, надвишава сумата, която би била уговорена между платеца и действителния ползувател при липсата на такива отношения, разпоредбите на този член се прилагат само спрямо последната сума. В този случай надвишаващата част от плащането подлежи на облагане съгласно законодателството на всяка една от договарящите държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 11

Авторски и Лицензионни Възнаграждения

1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.

2. Все пак, тези авторски и лицензионни възнаграждения могат също да бъдат облагани в договарящата държава, от която те произхождат, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е действителният ползувател на авторските и лицензионни възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава:

а) 7 процента от общата сума на авторските и лицензионни възнаграждения в случаите на ползуване или на право на ползуване на промишлено, търговско или научно оборудване;

б) 10 процента от общата сума на авторските и лицензионни възнаграждения във всички останали случаи.

3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използуван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени срещу отстъпване на ползуването или правото на ползуване, на всяко авторско право върху литературно, художествено или научно произведение, включително кинематографски филми и филми или ленти за радио- или телевизионни предавания, всеки патент (авторско свидетелство), ноу-хау, търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес за използуването, или правото на ползуване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползувател на авторските и лицензионни възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, посредством намиращо се там място на стопанска дейност, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги посредством разположена там определена база, и правото или собствеността, във връзка с които се плащат авторските и лицензионни възнаграждения, са действително свързани с такова място на стопанска дейност или определена база. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 13.

5. Счита се, че авторските и лицензионни възнаграждения произхождат от едната договаряща държава, когато платец е правителството на тази договаряща държава, неин местен орган или местно лице на тази договаряща държава. Въпреки това, когато лицето, плащащо авторските и лицензионни възнаграждения, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за плащане на авторските и лицензионни възнаграждения и тези възнаграждения произхождат от такова място на стопанска дейност или определена база, счита се, че тези авторски и лицензионни възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определена база.

6. Когато поради наличието на особени отношения между платеца и действителния ползувател или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионни възнаграждения, платена за ползуването, правата или информацията, надвишава сумата, която би била уговорена между платеца и действителния ползувател при липсата на такива отношения, разпоредбите на този член се прилагат само за последната указана сума. В този случай надвишаващата част от плащането подлежи на облагане съгласно законодателството на всяка от договарящите държави, като се вземат предвид и другите разпоредби на тази спогодба.

Член 12

Печалби от Прехвърляне на Имущество

1. Печалби, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.

2. Печалби от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо към определена база, с която местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава с цел извършването на независими професионални услуги, включително печалби от прехвърлянето на такова място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да бъдат облагани в тази друга договаряща държава.

3. Печалби от прехвърляне на кораби или самолети, използувани в международния транспорт, или на движимо имущество, принадлежащо към експлоатацията на такива кораби или самолети, се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на управление на предприятието.

4. Печалби от прехвърлянето на дял от акции от капиталовия фонд на дружество, чието имущество пряко или косвено се състои главно от недвижимо имущество, намиращо се в едната договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази договаряща държава.

Член 13

Доходи от Независими Професионални Услуги

1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава за професионални услуги или други дейности от независим характер, се облага само в тази договаряща държава освен при наличието на една от следните предпоставки, когато такъв доход може също да бъде обложен в другата договаряща държава:

а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава с цел извършването на неговата дейност; в този случай само частта от дохода, която може да бъде отнесена към тази определена база, може да бъде обложена в тази друга договаряща държава;

б) ако неговият престой в другата договаряща държава продължава за период или периоди, надвишаващи в съвкупност 183 дни в една календарна година; в този случай само такава част от дохода, която е получена от дейностите, извършени в тази договаряща държава, може да бъде обложена в тази друга договаряща държава.

2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално независима научна, художествена, артистична, образователна или преподавателска дейност, както и независимата дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.