Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Канада за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите и Имуществото

Правителството на* Република България и Правителството на* Канада, посочени по-долу като “Договарящи държави”*, в стремежа си за по-нататъшното развитие и улесняване на взаимните си икономически отношения и желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, се договориха както следва:

ГЛАВА I

Обхват на Спогодбата

Член 1

Персонален Обхват

Тази спогодба се прилага за лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага за данъците върху дохода и имуществото, наложени от всяка договаряща държава, независимо от начина, по които се събират.

2. Данъци върху дохода и имуществото са всички данъци, наложени върху общия доход, цялото имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху доходи от отчуждаване на движима или недвижима собственост, както и данъците върху нарастване стойността на имуществото.

3. Съществуващите данъци, по отношение на които се прилага спогодбата са, по-конкретно:

а) за Канада:

данъците върху дохода и имуществото, налагани от Правителството на Канада, на основание Закона за данъка върху дохода;

(наричани по-нататък "канадски данък");

б) за Република България:

i. данъкът върху доходите на физическите лица;

ii. корпоративния подоходен данък ;

iii. данъкът върху имуществото;

(наричани по-нататък "български данък".

4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци и по отношение на данъците върху имуществото, които са наложени след датата на подписване на спогодбата в допълнение на, или вместо съществуващите данъци, както и по отношение на всички данъци, които бъдат уточнени и съгласувани в разменена кореспонденция между компетентните органи на договарящите държави. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомят взаимно за всички значителни промени извършени в съответните им данъчни закони.

ГЛАВА II

Определения

Член 3

Общи Определения

1. В тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) термините:

i. "Канада", употребен в географски смисъл, означава територията на Канада, включително всяко пространство отвъд териториалните води на Канада, което, съобразно международното право и законодателството на Канада е пространство, спрямо което Канада може да упражнява права по отношение на морското дъно и недрата под него и техните природни ресурси;

ii. “България”, означава Република България и когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява държавен суверенитет, а така също и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която тя упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

б) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава", означават в съответствие с изискванията на контекста, България или Канада;

в) терминът "лице" означава физическо лице и:

i. за Канада - тръст, дружество и всяка друга общност от лица;

ii. за България - юридическо лице, включително дружество и всяка друга общност от лица;

г) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или общност, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;

д) терминът "компетентен орган" означава:

i. за Канада, министърът на националните приходи или упълномощен от министъра представител;

ii. за България, министърът на финансите или негов упълномощен представител;

е) терминът "гражданин" означава:

i. всяко физическо лице, което притежава гражданството на едната договаряща държава;

ii. всяко юридическо лице или общност от лица образувани в съответствие с действащото законодателство на едната договаряща държава.

ж) терминът "данък" означава български данък или канадски данък, съобразно изискванията на контекста;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб или самолет, извършван от местно лице на едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използва изключително между места в другата договаряща държава.

2. При прилагането на Спогодбата от всяка договаряща държава всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на съответната държава по отношение на данъците за които се прилага спогодбата, освен ако контекста не изисква друго.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба, терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) всяко лице, което, съобразно законите на тази държава, подлежи на данъчно облагане в нея по силата на местожителството си, местопребиваването си, мястото на управление, мястото на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество; този израз обаче не включва лица, които подлежат на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество намиращо се в нея;

б) правителството на тази договаряща държава или политическо подразделение, или орган на местна власт или всяка законоустановена организация, притежавана от тази държава, политическо подразделение или орган на местна власт, и

в) в случая с България - всяко физическо лице, което в съответствие със законодателството на България е данъчно задължено там на основание гражданството си и чиито лични и икономически връзки са по-тесни с България, отколкото с всяка трета страна.

2. Когато съгласно разпоредбите на алинея 1, едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговият статут се определя както следва:

а) то се счита за местно лице само на държавата, с която личните му и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, където е центърът на жизнените интереси на това лице не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато съобразно разпоредбите на алинея 1, едно дружество е местно лице и на двете договарящи държави, то ще се счита за местно лице само на договарящата държава, въз основа на чието законодателство е учредено;

4. Когато съобразно разпоредбите на алинея 1 лице, което не е физическо лице или дружество, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да решат въпроса и да определят начина на прилагане на спогодбата по отношение на такова лице.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което местно лице на едната договаряща държава извършва изцяло или частично стопанската си дейност.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) кантора;

г) фабрика;

д) работилница;

е)* мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства; * и

ж) строителна площадка, строителен или монтажен обект, ако работата свързана с тях продължава повече от 6 месеца.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че по отношение на местно лице на едната договаряща държава терминът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на местното лице;

б) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на наличност от стоки, принадлежащи на местното лице, единствено с цел преработването им от друго лице;

г) поддържането на определено място на дейност единствено с цел покупка на стоки или събиране на информация за местното лице;

д) поддържането на определено място изключително с цел извършване за местното лице на друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

е) поддържането на определено място единствено с цел съчетано упражняване на дейностите, посочени в букви от а) до д) при условие, че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от съчетанието, има подготвителен или спомагателен характер.

4. Независимо от разпоредбите на алинеи 1 и 2 когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на който се прилага алинея 5 - действа от името на местно лице на едната договаряща държава и има или обичайно упражнява в другата договаряща държава правомощията да сключва договори от името на местното лице, ще се счита, че това местно лице има място на стопанска дейност в тази друга държава, по отношение на всички действия, които лицето предприема за местното лице, освен когато действията на това лице са ограничени до посочените в алинея 3, които, ако са извършени посредством определено място, няма да направят това определено място място на стопанска дейност съобразно разпоредбите на тази алинея.

5. Няма да се счита, че местно лице на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само поради обстоятелството, че то извършва стопанска дейност в тази друга държава посредством брокер, общ комисионер или друг представител с независим статут, ако тези лица действуват в обичайните рамки на своята дейност.

6. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (независимо дали чрез място на стопанска дейност или по друг начин), само по себе си няма да определя нито едно от дружествата като място на стопанска дейност на другото.

ГЛАВА III

Данъчно Облагане на Доходите

Член 6

Доход от Недвижимо Имущество

1. Доход, получен от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доход от селско или горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, може да се облага в тази друга държава.

2. За целите на тази спогодба, терминът "недвижимо имущество" има значението съгласно законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът включва във всички случаи принадлежностите към недвижимото имущество, добитъкът и оборудването използвани в селското и горското стопанство, правата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на общото законодателство във връзка с поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество и правата върху променливи или определени плащания за разработването или за правото на разработване на минерални залежи, извори или други природни богатства; кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на алинея 1 се прилагат по отношение на доходи, получени от прякото използване, отдаването под наем или използването под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на алинеи 1 и 3 се прилагат също и по отношение на доходи от недвижимо имущество използвано за извършване на стопанска дейност или на независими професионални услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите от стопанска дейност на местно лице на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако местното лице извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, чрез място на стопанска дейност, разположено там. Ако местното лице извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на местното лице могат да се облагат в тази друга държава, но само такава част от тях, каквато се причислява към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на алинея 3, когато местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност разположено там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би очаквало да получи, ако беше самостоятелно и отделно лице, извършващо същата или подобна дейност, при същите или подобни условия и действуващо напълно независимо от местното лице или от които и да е други лица.

3. При определяне на печалбите от място на стопанска дейност, се допуска приспадане на разходите, извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в държавата, където се намира мястото на стопанска дейност или другаде.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност на едно лице, само поради обикновената покупка от това място на стопанска дейност на стоки за лицето.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, ще се определят по един и същ начин, година за година, освен ако съществува достатъчно основание за противното.

6. Когато печалбите от стопанска дейност включват елементи на доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Морски и Въздушен Транспорт

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от използването на кораби или самолети в международния транспорт се облагат само в тази държава.

2. Независимо от разпоредбите на алинея 1 и на чл.7, печалбите получени от експлоатацията на кораби или самолети използвани предимно за превоз на пътници или товари само между места в едната договаряща държава, могат да се облагат в тази държава.

3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 се прилагат също и по отношение на печалбите, посочени в тези алинеи и получени от местно лице на едната договаряща държава от участието му в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Член 9

Свързани Лица

1. Когато:

а) местно лице на едната договаряща държава участвува пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на другата договаряща държава;            или

б) същите лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на местно лице на едната договаряща държава и на местно лице на другата договаряща държава;

и в двата случая в търговските или финансови отношения между двете лица са приети или наложени условия, които се отличават от тези, които биха били приети между независими лица, тогава всеки доход, който, ако ги нямаше тези условия, би възникнал за едно от двете лица, но, поради наличието на тези условия, не е възникнал, може да бъде включен в дохода на това лице и съответно обложен с данък.

2. Ако едната договаряща държава включи в дохода на местно лице на тази държава - и съответно обложи с данък - доход, за които местно лице на другата договаряща държава е било обложено с данък в тази друга държава и така включения доход е доход, който би възникнал за първото посочено лице, ако приетите между двете лица условия биха били такива, каквито биха били приети между независими лица, тогава тази друга държава следва да направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху този доход. При извършването на такова уточнение следва съответно да се имат предвид и другите разпоредби на тази спогодба и компетентните органи на договарящите се държави да се консултират при необходимост.

3. Едната договаряща държава няма да променя дохода на лице, при условията, посочени в алинеи 1 и 2, след изтичането на сроковете, предвидени в нейното национално законодателство, но във всички случаи след пет години от края на годината, през която доходът, който би бил обект на такава промяна е възникнал за лицето, поради наличието на условията, посочени в алинея 1.

4. Разпоредбите на алинеи 2 и 3 няма да се прилагат при измама, умишлен пропуск или небрежност.

Член 10

Дивиденти

1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава,могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Такива дивиденти, обаче, могат също да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите е местно лице и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава:

а) с изключение на случаите, когато дивидентите са платени от инвестиционно дружество, което е местно лице на Канада, но се притежава от лица, които не са местни лица на Канада - 10 на сто от брутната сума на дивидентите, ако действителният притежател е дружество, което контролира пряко или непряко най-малко 10 на сто от акциите с право на глас в дружеството, което изплаща дивидентите;

б) 15 на сто от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Разпоредбите на тази алинея няма да засягат данъчното облагане на печалбите на дружеството, от които са изплатени дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член означава доходи от акции или други права, които не са вземания за дълг, даващи право на участие в печалбите, а също и доход, който е обект на същото данъчно третиране, като доходите от акции, в съответствие със законодателството на държавата, на която е местно лице дружеството извършващо разпределението.

4. Разпоредбите на алинея 2 няма да се прилагат ако притежателят на дивидентите, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, или упражнява в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и участието, за което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на другата държава или доколкото участието, за което са платени дивидентите е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, възникнали в тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава могат да се облагат в тази друга държава.

2. Тези лихви обаче, могат също да се облагат и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е и притежател на лихвите, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбата на алинея 2:

а) лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени във връзка с държавни облигации или друго подобно задължение на правителството на тази договаряща държава, на нейно политическо подразделение или на орган на местната власт, се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако притежателят на лихвите е местно лице на тази друга държава;

б) лихвите, възникнали в едната договаряща държава и платени на правителството или на централната банка на другата договаряща държава, доколкото централната банка изцяло е собственост на тази друга държава, се облагат с данък само в тази друга държава;

в) лихвите, възникнали в България и платени на местно лице на Канада се облагат само в Канада, ако са изплатени във връзка със заем даден, гарантиран или застрахован, или кредит предоставен, гарантиран или застрахован от Организацията за развитие на износа; и

г) лихвите, възникнали в Канада и платени на местно лице на България се облагат само в България, ако са изплатени във връзка със заем, даден, гарантиран или застрахован от:

i. Българската народна банка;

ii. Българската външнотърговска банка; или

iii. Всяка друга организация, която може да бъде уточнена и съгласувана чрез размяна на писма между компетентните органи на договарящите държави.

4. Терминът "лихви" употребен в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека, и по-специално, доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации, включително премии свързани с такива ценни книжа или облигации, а също така и доход, който е обект на същото данъчно третиране, както доходите от дадени в заем пари, съобразно законодателството на държавата, в която възниква доходът. Определението "лихви" обаче не включва дохода по член 10.

5. Разпоредбите на алинея 2 не се прилагат ако притежателят на лихвите, като местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, в която възникват лихвите, чрез място на стопанска дейност разположено там, или извършва независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което се изплащат лихвите е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай, се прилагат съответно разпоредбите на членове 7 или 14.

6. Счита се, че лихвите възникват в едната договаряща държава, когато платец на лихвите е тази държава, политическо подразделение, орган на местна власт или местно лице на тази държава. Когато обаче, лицето изплащащо лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, има в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, за което са изплатени лихвите, и тези лихви произхождат от това място на стопанска дейност или от тази определена база, счита се, че тези лихви са възникнали в държавата, където е мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато, поради особените отношения между платеца на лихвите и техния притежател или между тях двамата и трето лице, сумата на лихвите, следваща се за задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца на лихвите и техния притежател, при липсата на такива особени отношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната посочена сума. В такъв случай, надвишаващата част от плащането подлежи на данъчно облагане съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.