Спогодба между Народна Република България и Кралство Испания за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Доходите и Имуществата
Народна република България и Кралство Испания, водени от желанието да насърчат и задълбочат икономическите връзки и икономическото сътрудничество между двете страни, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществата, се договориха, както следва:
Член 1
Персонален Обхват
1. Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. За целите на тази спогодба за местни лица се считат:
а) по отношение на България - физически лица, които са граждани на Народна република България, и юридически лица, които имат седалище в България или са регистрирани там;
б) по отношение на Испания - лица, които според испанското законодателство подлежат на данъчно облагане в Испания поради тяхното местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси).
4. Ако държавата, в която е центърът на неговите жизнени интереси, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави решават въпроса чрез взаимно споразумение.
5. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на договарящата държава, в която се намира мястото на действителното му управление.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази спогодба се прилага спрямо данъци върху доходите и имуществата, събирани в съответствие със законодателството на всяка договаряща държава.
2. Съществуващите данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са по-специално:
а) в Испания:
(i) данъкът върху дохода на физически лица;
(ii) корпоративният данък;
(iii) данъкът върху имуществото;
(iv) местните данъци върху доходите и имуществата, (наричани по-нататък "испански данък");
б) в България:
(i) данъкът върху общия доход;
(ii) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни и разведени без деца;
(iii) данъкът върху печалбите и
(iv) данъкът върху сградите, (наричани по-нататък "български данък").
3. Тази спогодба се прилага и спрямо аналогични или подобни по същество данъци, въведени след датата на подписването на тази спогодба, в допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави взаимно се уведомяват за всички значителни изменения, настъпили в техните данъчни законодателства. Ако компетентните органи на двете договарящи държави са на различно становище по прилагането на първото изречение на тази алинея, ще бъде обсъдена необходимостта от изменение на спогодбата с цел включването на новия спорен данък.
Член 3
Общи Определения
1. В тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "Испания" означава територията на испанската държава, а така също и всяка територия извън териториалното море, върху която, в съответствие с международното право и при прилагането на своето законодателство, испанската държава упражнява или би могла в бъдеще да упражнява юрисдикция или суверенни права;
б) терминът "България" означава територията на Народна република България, върху която се разпростира държавният суверенитет, а така също и континенталния шелф, по отношение на който Народна република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право;
в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават според изискванията на контекста, България и Испания;
г) терминът "лице" включва физическо лице, общност на лица, юридическо лице, включително дружество или всяка единица, която се третира като корпоративно тяло за целите на облагането;
д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, използувано от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, използувано от местно лице на другата договаряща държава;
е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или шосейно превозно средство, извършен от предприятие, чието място на действително управление се намира в едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или шосейното превозно средство се използува единствено между пунктове в другата договаряща държава;
ж) терминът "компетентни органи" означава:
(i) за Испания - министъра на икономиката и финансите или всеки друг орган, овластен от министъра;
(ii) за България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на тази спогодба от едната договаряща държава всеки недефиниран по друг начин термин има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава относно данъците, предмет на същата спогодба, освен ако контекстът не изисква друго.
Член 4
Място на Стопанска Дейност
1. По смисъла на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанска дейност в другата договаряща държава.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) бюро;
г) фабрика;
д) ателие и
е) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добив на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако дейността продължава повече от 12 месеца.
4. Участието на местно лице на Испания в сдружение, основано в съответствие с българското законодателство, се счита за намиращо се в Народна република България място на стопанска дейност.
5. Независимо от предходните разпоредби на този член, счита се, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използуването на съоръжения единствено с цел съхраняване, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, единствено с цел съхраняване, излагане или доставка;
в) поддържането на стокови запаси, изложени от предприятието на панаир или изложба, които се продават след закриването;
г) поддържането на стокови запаси, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
д) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събирането на информация за предприятието;
е) поддържането на определено място единствено с цел извършването от името на предприятието на всякаква друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;
ж) поддържането на определено място единствено с цел извършването на каквото и да е съчетание от дейности, посочени в букви "а" до "е", при условие че цялостната дейност на определеното място, произтичаща от съчетанието, е от подготвителен или спомагателен характер.
6. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, спрямо когото се прилага ал. 7, действува от името на предприятието и има и обикновено упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие притежава място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всякакви дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до тези, посочени в ал. 5, които, ако се извършват чрез определено място, няма да направят от това определено място място на стопанска дейност по смисъла на разпоредбите на тази алинея.
7. Не се счита, че предприятие притежава място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва стопанска дейност в тази държава посредством брокер, общ комисионер или всякакъв друг представител с независим статут, при условие, че такива лица действуват в обичайните рамки на тяхната дейност.
8. Фактът, че дружеството, което е местно лице на едната договаряща държава, има участие в дружество, което е местно лице на другата държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), сам по себе си не превръща което и да е от дружествата в място на стопанска дейност на другото.
Член 5
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава, от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество.
Член 6
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато може да се причисли към това място на стопанска дейност.
2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност, във всяка от договарящите държави към това място на стопанска дейност се отнасят печалбите, които то би получило, ако е отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходи, които са извършени за нуждите на мястото на стопанска дейност, включително управленски и общи административни разходи, извършени в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4. Към мястото на стопанска дейност не се причисляват печалби само поради закупуване от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
5. Когато печалбите включват елементи на доход, които са разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.
Член 7
Международен Транспорт
1. Печалби от използуването на кораби, самолети или шосейни превозни средства в международния транспорт се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
2. Ако мястото на действително управление на корабоплавателно предприятие се намира на борда на кораб, тогава се счита, че то се намира в договарящата държава, в която се намира пристанището на домуване на кораба, или ако няма такова пристанище на домуване - в договарящата държава, на която лицето, експлоатиращо кораба, е местно лице.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и спрямо печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна транспортна агенция.
Член 8
Дивиденти
1. Дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Все пак, такива дивиденти могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получателят е лицето, действително ползуващо дивидентите, така наложеният данък няма да надвишава:
а) 5 процента от общата сума на дивидентите, ако лицето, действително ползуващо дивидентите, е дружество (различно от персонално дружество), което пряко притежава поне 25 процента от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;
б) 15 процента от общата сума на дивидентите във всички други случаи.
Компетентните органи на договарящите държави уреждат начина на прилагане на тези ограничения чрез взаимно споразумение.
Тази алинея не засяга облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", използуван в този член, означава доходи от акции, както и доходи от други корпоративни права, които са обект на същото данъчно третиране, както доходи от акции според законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако лицето, действително ползуващо дивидентите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги посредством намираща се там определена база и дяловото участие, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска ценност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да събира какъвто и да е данък върху изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото такива дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото дяловото участие, във връзка с което са платени, дивидентите е действително свързано с намиращо се в тази друга държава място на стопанска дейност или определена база, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от такава друга държава.
Член 9
Лихви
1. Лихви, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.
2. Терминът "лихви", използуван в този член, означава доходи от кредитни задължения от всякакъв вид, осигурени или неосигурени с ипотека и носещи или неносещи правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации, включително премии и награди, произтичащи от такива ценни книжа и облигации. По смисъла на този член глоби за закъсняло плащане не се разглеждат като лихви.
3. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, ако лицето, действително ползуващо лихвите, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги посредством намираща се там определена база и кредитното задължение, във връзка с което се изплаща лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
Член 10
Авторски и Лицензионни Възнаграждения
1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.
2. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използуван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени като компенсация за използуването или правото на използуване на всякакво авторско право, патент, запазена марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес или за използуването или правото на използуване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация, засягаща промишлен, търговски или научен опит, включително плащания от всякакъв вид във връзка с кинофилми и работа върху филми или видеозаписи за използуване в телевизията.
3. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, ако получателят на авторските и лицензионни възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионни възнаграждения, чрез намиращо се там място на стопанска дейност или извършва в тази друга държава професионални услуги посредством намираща се там определена база и правото или собствеността, във връзка с които авторските и лицензионни възнаграждения се изплащат, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
Член 11
Доходи от Продажба на Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърлянето на недвижимо имущество, посочено в чл. 5 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Доходи от прехвърлянето на движимо имущество, съставляващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или от движимо имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава ползува в другата договаряща държава с цел извършването на професионални услуги, включително такива доходи от прехвърлянето на такова място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, се облагат в тази друга държава.
3. Доходи от прехвърлянето на кораби, самолети или шосейни превозни средства, използувани в международния транспорт, или от движимо имущество, предназначено за експлоатацията на такива кораби, самолети или шосейни превозни средства, се облагат само в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
4. Доходи от прехвърлянето на всякакво имущество, различно от това, посочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.
Член 12
Професионални Услуги
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава във връзка с професионални услуги или други дейности от независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако то притежава определена база, която редовно използува в другата договаряща държава с цел извършването на тези дейности. Ако притежава такава определена база, доходите могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато може да се причисли към тази определена база.
2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално независима научна, литературна, художествена, образователна или преподавателска дейност, а така също независима дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
Член 13
Заплати и Надници
1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 14, 16 и 17, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за трудова дейност, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, получените възнаграждения могат да се облагат в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1, възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава от трудова дейност в другата договаряща държава, се облагат само в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди общо ненадвишаващи 183 дни за съответната финансова година; и
б) възнаграждението се изплаща от или от името на работодател, който не е местно лице на другата държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждения, получени за трудова дейност, извършена на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използувани в международния транспорт, се облагат в договарящата държава, в която се намира мястото на действително управление на предприятието.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член, възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава за трудова дейност, извършена в другата договаряща държава, се облагат през първите 3 години на дейността му само в първата държава, ако:
а) трудовата дейност се извършва в нетърговско или непроизводствено представителство; и
б) възнаграждението се изплаща от работодател, който е местно лице на първата държава; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в тази друга държава.
Член 14
Директорски Възнаграждения
Директорските възнаграждения и подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на съвета на директорите или на други подобни органи на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
