Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Индонезия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци върху Дохода
Правителството на Република България и правителството на Република Индонезия, потвърждавайки желанието си да насърчават и задълбочават икономическото си сътрудничество във взаимен интерес, желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите, се споразумяха за следното:
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази спогодба се прилага спрямо данъци върху дохода, събирани от договарящата държава, независимо от начина, по който се събират.
2. Като данъци върху дохода се считат всички данъци върху общия доход или върху елементи на дохода, включително данъци върху печалбите от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество.
3. Съществуващите данъци, по отношение на които се прилага спогодбата, са:
а) в България:
(1) данък върху общия доход и
(2) данък върху печалбата
(по-нататък наричани „български данък“);
б) в Индонезия:
- данъкът върху дохода, събиран съгласно Закон № 7 от 1983 г. (1984 г.)
(по-нататък наричан „индонезийски данък“).
4. Тази спогодба ще се прилага също и за всички данъци от същия или подобен по естеството си вид, които са наложени след датата на подписване на спогодбата, в допълнение на или вместо данъците, посочени в ал. 1 на този член. Компетентните органи на договарящите държави се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в данъчните им законодателства, в рамките на един разумен период от време след тези изменения. В случай, че възникне съмнение при определянето, дали дадени данъци са от същия или подобен по естеството си вид, компетентните органи на договарящите държави могат да проведат взаимни консултации, като се имат предвид разпоредбите на чл. 24 (процедура на взаимно споразумение).
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) (1) терминът „България“ означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, върху която тя упражнява своя държавен суверенитет и юрисдикция, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на която тя упражнява суверенни права в съответствие с международното право;
(2) терминът „Индонезия“ включва територията на Република Индонезия, както е определено в нейното законодателство, и прилежащите територии, върху които Република Индонезия има суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът „лице“ означава физическо или юридическо лице, включително дружество или всяка друга общност от лица, която се счита като даденост за целите на данъчното облагане;
в) терминът „дружество“ означава всяко корпоративно тяло или даденост, която се счита за корпоративно тяло за целите на данъчното облагане;
г) термините „предприятие на едната договаряща държава“ и „предприятие на другата договаряща държава“ означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
д) терминът „международен транспорт“ означава всеки превоз с кораб или самолет, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът или самолетът се използват само между места, разположени в другата договаряща държава;
е) терминът „компетентен орган“ означава:
(1) в България - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
(2) в Индонезия - министъра на финансите или негов упълномощен представител;
ж) термините „договаряща държава“ и „другата договаряща държава“ означават България или Индонезия според изискванията на контекста; терминът „договарящите държави“ означава България и Индонезия.
2. По прилагането на спогодбата от една от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ако контекстът не изисква друго, има значението, което му придава законодателството на тази държава по отношение на данъците, спрямо които се прилага спогодбата.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази спогодба терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съобразно законодателството на тази държава подлежи на облагане там поради неговата националност, местожителство, местопребиваване, седалище на управление или регистрация, място на управление или всеки друг критерий от подобен характер.
2. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се определя по следния начин:
а) то се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно жилище; ако има постоянно жилище и в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически отношения са по-тесни (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако няма постоянно жилище в нито една от държавите, то се счита за местно лице на държавата, в която е неговото обичайно пребиваване;
в) ако то има обичайно място на пребиваване и в двете държави или в нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще разрешат въпроса по взаимно споразумение.
3. Когато съобразно разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице и на двете договарящи държави, компетентните органи на държавите ще разрешат въпроса по взаимно споразумение, като се вземе предвид в коя държава е разположено мястото на действителното управление на такова лице.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази спогодба терминът „място на стопанска дейност“ означава определено място, посредством което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално:
а) място на управление;
б) филиал;
в) кантора;
г) фабрика;
д) работилница или цех и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства, включително кораби, инсталации и други съоръжения за проучване и използване на природни ресурси.
3. Терминът „място на стопанска дейност“ също така обхваща:
а) строителна площадка, проект за строеж, инсталация или монтаж или свързана с тях надзорна дейност, но само когато такава площадка, проект или дейност се осъществява в едната от договарящите държави за период, по-дълъг от 6 месеца;
б) предоставянето на услуги, включително и консултантски услуги, от предприятия чрез служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите от този род продължават (за един и същ или за свързан с него проект) вътре в държавата за период или периоди с обща продължителност над 120 дни за всеки дванадесетмесечен период.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член терминът „място на стопанска дейност“ няма да включва:
а) използването на съоръжения само с цел складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране или излагане;
в) поддържането на запас от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработването им от друго предприятие;
г) поддържането на определено място единствено с цел закупуването на стоки или събирането на информация за предприятието;
д) поддържането на определено място единствено с цел реклама, предоставянето на информация, извършване на научни изследвания или други подобни дейности от подготвителен или помощен характер за предприятието;
е) поддържането на определено място единствено с цел съчетаното упражняване на дейности, посочени в букви от „а“ до „д“, при условие че цялостният резултат от дейностите е с подготвителен или помощен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, различно от представител с независим статут, по отношение на който се прилага ал. 6, действат за сметка на предприятие на другата договаряща държава и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, счита се, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази договаряща държава по отношение на всяка дейност, която това лице предприема за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4 на този член.
6. Не се счита, че предприятие на една от договарящите държави има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва дейност в тази друга държава посредством брокер, общ комисионер или какъвто ида било друг представител с независим статут, когато такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, или което осъществява в тази друга договаряща държава стопанска дейност (независимо дали посредством място на стопанска дейност или не), само по себе си няма да дава основание което и да е от дружествата да се счита за място на стопанската дейност на другото.
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), разположено в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Терминът „недвижимо имущество“ има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава, в която се намира въпросното имущество. Във всички случаи този термин обхваща имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудването, използвани в селското и горското стопанство, правата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на общото право относно поземлената собственост, плодоползването на недвижими имущества и правата върху променливи или определени по размера си плащания за разработване или на правото за разработване на минерални залежи, източници и други природни ресурси; кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или под аренда или от използване в каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими професионални услуги.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятия на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да бъдат облагани в другата държава, но само такава част от тях, която е относима към това място на стопанска дейност.
2. Съобразно разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, разположено там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност ще се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност ще се допуска приспадане на разходите, възникнали за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са извършени в държавата, където се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.
4. За целите на предходните алинеи печалбите, които се отнасят към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и достатъчна причина за противното.
5. Когато печалбите включват елементи на доход, разгледан отделно в други членове, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Морски и Въздушен Транспорт
1. Печалби, получени от предприятие на едната договаряща държава от експлоатацията на кораби и самолети в международния транспорт, ще се облагат само в тази договаряща държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 9
Взаимозависими Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава, и в двата случая между двете предприятия в техните търговски и финансови взаимоотношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена.
2. Когато една от договарящите държави включва в печалбите на предприятие на тази държава (и съответно облага) печалби, за които на предприятие от другата договаряща държава са били начислени данъци в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха били възникнали в първото предприятие, ако условията, договорени между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, тогава тази друга държава ще направи съответното уточнение по сумата на наложения там данък върху тези печалби. При определянето на това уточнение ще се вземат предвид и другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави ще се консултират помежду си.
Член 10
Дивиденти
1. Дивиденти, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице от другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и съобразно законите на тази държава, но ако получателят е действителен ползвател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от общата сума на дивидентите. Компетентните органи на договарящите държави уреждат по взаимно споразумение начина на приложение на това ограничение.
Разпоредбите на тази алинея не засягат данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.
3. Терминът „дивиденти“, както е употребен в този член, означава доходи от акции или други права, които не са вземания по дълг, участие в печалби, както и доходи от други корпоративни права, които се третират за целите на данъчното облагане по същия начин, както доходи от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и участието, с оглед на което се изплащат дивидентите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Когато дружество, което е местно лице на една от държавите, получава доходи или печалби от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с данък изплатените от дружеството дивиденти, освен доколкото тези дивиденти се плащат на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, по отношение на което се плащат дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намираща се в тази друга договаряща държава, нито пък да облага неразпределената печалба на дружеството с данък върху неразпределената печалба на дружеството, дори ако платените дивиденти или неразпределената печалба се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.
6. Независимо от каквито и да било други разпоредби на тази спогодба, когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, има място на стопанска дейност в другата договаряща държава, печалбите от мястото на стопанска дейност могат да бъдат допълнително облагани в тази друга държава в съответствие с нейното законодателство, но така наложеният допълнителен данък няма да надвишава 15 на сто от сумата от такива печалби след приспадането на данъка върху общия доход и другите данъци върху дохода, налагани в тази друга държава.
Член 11
Лихви
1. Лихви, произхождащи от една от договарящите държави и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
2. Тези лихви обаче могат да бъдат облагания в договарящата държава, от която произхождат, и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако получател е действителният ползвател на лихвите, така начисленият данък няма да превишава 10 на сто от общата сума на лихвите. Компетентните органи на договарящите държави уреждат по взаимно споразумение начина на приложение на това ограничение.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихви, произхождащи от една от договарящите държави и получавани или действително ползвани от правителството на другата договаряща държава, включително орган на местната власт, политическо подразделение, централната банка или всяка финансова институция, контролирана от това правителство, се освобождават от данъци в първата посочена държава.
4. За целите на ал. 3 изразите „централна банка“ и „финансова институция, контролирана от това правителство“ означават финансова институция, капиталът на която изцяло се притежава от правителството на една от договарящите държави, както може да бъде договаряно отвреме навреме между компетентните органи на договарящите държави, и
а) в случая на България:
- „Българска народна банка“; и
б) в случая на Индонезия:
- „Индонезийска банка“ (Централната банка на Индонезия).
5. Терминът „лихви“, употребен в този член, означава доходи от вземания за дълг от всякакъв вид, осигурени или не с ипотеки, даващи или не право да се участват в печалбите на заемополучателя и, по-специално, доходи от държавни ценни книжа и доходи от облигации и полици, включително премии и печалби, свързани с такива ценни книжа, облигации или полици, както и друг доход, приравнен според законодателството на държавата, от която произхожда доходът, към доход от пари, дадени на заем, включително санкции за закъсняло плащане.
6. (попр. от 24.08.1993) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което се плаща лихвата, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
7. Счита се, че лихвите произхождат от една от договарящите страни, когато платец е самата тази държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната от договарящите държави, има в една от договарящите държави място на стопанска дейност или постоянна база, във връзка с което е възникнала задлъжнялостта, пораждаща лихвите, и тежестта на тези лихви се понася от това място на стопанска дейност или определена база, то тогава тези лихви ще се считат за произхождащи от договарящата страна, в която се намира мястото на стопанската дейност или определената база.
8. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и действителния собственик на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което те се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния собственик при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка от държавите, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 12
Авторски и Лицензионни Възнаграждения
1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и изплащани на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да бъдат облагани и в договарящата държава, в която възникват и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък няма да надвишава 10 на сто от общата сума на авторските и лицензионните възнаграждения. Компетентните органи на договарящите държави уреждат по взаимно споразумение начина на приложение на това ограничение.
3. Терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“, използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използването, или правото на ползване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или филми и записи за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, дизайн или модел, план, секретна формула или процес, или използването, или правото за използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, свързана с промишлен, търговски или научен опит.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако действителният ползвател на авторските и лицензионните възнаграждения, местно лице на едната от държавите, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги чрез определена база, разположена там, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място На стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 14 съобразно случая.
5. Счита се, че авторски и лицензионни възнаграждения произхождат в една от договарящите страни, когато платец е самата тази държава, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на едната от договарящите държави, има в една от договарящите държави място на стопанска дейност или постоянна база, във връзка с което е възникнало задължението да се изплащат авторски и лицензионни възнаграждения, и тежестта на тези авторски и лицензионни възнаграждения се понася от това място на стопанска дейност или определена база, то тогава тези авторски и лицензионни възнаграждения ще се считат за произхождащи от договарящата страна, в която се намира мястото на стопанската дейност или определената база.
6. Когато, поради особените взаимоотношения между платеца и действителния ползвател или между тях двамата и някое друго лице, сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид ползването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена от платеца и действителния ползвател при липса на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка от държавите, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.
Член 13
Печалби от Прехвърляне на Имущество
1. Печалби на местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в ал. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.
2. Печалби от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанското имущество на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на една от договарящите държави има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалби от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или подобна определена база, могат да бъдат облагани в тази друга държава.
3. Печалби, извличани от местно лице на една от договарящите държави от прехвърлянето на кораби или самолети, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, служещо за експлоатацията на такива кораби или самолети, ще се облагат само в тази договаряща държава.
4. Печалби от прехвърляне на имущество, различно от посочено в предходните алинеи, ще се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.
Член 14
Независими Лични Услуги
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от професионални услуги или от други дейности с независим характер, ще се облагат само в тази договаряща държава, освен ако то има редовно на разположение определена база за извършване на своята дейност в другата договаряща държава за период или периоди, превишаващи 91 дни общ престой в рамките на всяка данъчна година.
Ако то разполага с подобна определена база или пребивава в тази друга договаряща държава в рамките на посочения по-горе период или периоди, доходът може да бъде облаган в тази друга договаряща държава, но само такава част от дохода, която е причислима към подобна определена база, или е получена в тази друга договаряща държава по време на посочените по-горе период или периоди.
2. Терминът „професионални услуги“ включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелните дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.
