Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Индия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци на Дохода и Имуществото

Правителството на Република България и правителството на Република Индия, желаейки по-нататъшното разширяване и улесняване на взаимните икономически връзки, решиха да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото и се споразумяха за следното:

Член 1

Персонален Обхват

Тази спогодба се прилага по отношение на лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Член 2

Данъци, за които се Прилага Спогодбата

1. Данъците, спрямо които се прилага тази спогодба, са:

а) за Република Индия:

i) данъкът върху дохода, включително всички начисления върху него; и

ii) данъкът върху съвкупното имущество

(наричани по-нататък "индийски данък");

б) за Република България:

i) данъкът върху общия доход;

ii) данъкът върху печалбите;

iii) данъкът върху сградите

(наричани по-нататък "български данък").

2. Спогодбата се прилага също така и по отношение на всички идентични или подобни по естеството си данъци, които се установят от всяка от двете договарящи държави след датата на подписване на тази спогодба в допълнение на или вместо съществуващите данъци, посочени в ал. 1. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени промени, извършени в техните данъчни закони.

Член 3

Общи Определения

1. В тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) терминът "Индия" означава територията на Индия и включва териториалните води и въздушното пространство над нея, както и всяка друга морска зона, върху която Индия има суверенни права, други права и юрисдикции съгласно индийското законодателство и в съответствие с международното право;

б) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията, включително териториалното море под суверенитета на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;

в) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават Индия или България съобразно изискванията на контекста;

г) терминът "данък" означава индийски данък или български данък съобразно изискванията на контекста, но няма да включва суми, платими във връзка с просрочие или пропуск по отношение на данъците, за които се отнася тази спогодба или които представляват санкция, наложена във връзка с тези данъци;

д) терминът "лице" ще има значението, което му придават данъчните законодателства на съответните договарящи държави;

е) терминът "дружество" означава всяко корпоративно тяло или всяка единица, която се счита за корпоративно тяло, съгласно данъчните закони на съответните договарящи държави;

ж) термините "предприятие на едната договарящата държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, управлявано от местно лице на едната договарящата държава, и предприятие, управлявано от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "компетентен орган" означава:

1. за Индия - Централното управление в Министерството на финансите (Управление по приходите) или техен упълномощен представител;

2. за България - министърът на финансите или негов упълномощен представител;

и) терминът "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб или самолет, използван от предприятие на едната договарящата държава, освен когато корабът или самолетът се използва само между места в другата договаряща държава.

2. По отношение на прилагането на спогодбата от договарящите държави всеки термин, който не е изрично определен, ще има значението, което му придава законодателството на всяка от държавите по отношение на данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго.

Член 4

Местно Лице

1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на договарящата държава" означава:

а) по отношение на Индия - всяко лице, което по законите на Индия подлежи на данъчно облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество;

б) по отношение на България - всяко физическо лице, което е български гражданин, както и всяко юридическо лице със седалище на управление или регистрация в България.

2.           а) Когато съгласно разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то ще се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);

б) ако договарящата държава, в която е центърът на жизнените интереси на лицето, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите държави ще уредят въпроса по взаимно споразумение.

3. Когато по смисъла на разпоредбите на ал. 1 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, тогава то ще се счита за местно лице на държавата, в която е седалището на действителното му управление.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. За целите на тази спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, посредством което изцяло или частично, самостоятелно или съвместно с други лица се извършва дейността на предприятието.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) седалище на управление;

б) клон;

в) кантора;

г) фабрика;

д) цех;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или друго място за извличане на природни ресурси;

ж) склад, по отношение на лице, предоставящо складови помещения за други;

з) инсталация или съоръжение, използвано за изследване или експлоатация на природни ресурси;

и) строителна площадка или строеж, инсталация или монтажен обект или надзорни дейности, свързани с тях, когато такава площадка, проект или дейности (заедно с други такива площадки, проекти или дейности, ако ги има) продължават за период, по-дълъг от 6 месеца.

Съгласно тази алинея ще се счита, че предприятието има място на стопанска дейност в едната договаряща държава и че осъществява такава дейност чрез това място на стопанска дейност, ако извършва услуги или предоставя съоръжения чрез него или доставя комплектни съоръжения и машини под наем, които се използват или ще бъдат използвани за откриването, извличането или производството на минерални масла в държавата.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член терминът "място на стопанска дейност" няма да включва:

а) използването на съоръжения само за складиране или излагане на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на стокови наличности, принадлежащи на предприятието, изключително с цел складиране или излагане;

в) поддържането на наличности от стоки, принадлежащи на предприятието, изключително с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържането на определено място на дейност единствено с цел закупуване на стоки или събиране на информация за предприятието;

д) поддържането на определено място на дейност единствено с цел реклама, предоставяне на информация, за научни изследвания или за подобни дейности, които имат спомагателен или подготвителен характер за предприятието;

е) продажбата на стоки, принадлежащи на предприятието и изложени на временни панаири или изложби, след закриването на такъв панаир или изложба;

ж) поддържането на определено място на дейност единствено за каквото и да е съчетание от дейностите, посочени в букви "а" - "е", при условие че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от такова съчетание, има подготвителен или помощен характер.

Разпоредбите, посочени в букви "а" - "ж", няма да се прилагат, когато предприятието поддържа каквото и да е друго определено място на дейност в другата договаряща държава за цели, различни от определените в посочените букви.

4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, по отношение на когото се прилага ал. 5, действа в едната договаряща държава за сметка на предприятие на другата договаряща държава, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата посочена държава, ако:

а) то е упълномощено и обичайно упражнява в тази държава правото си да сключва сделки за сметка на предприятието, освен ако дейността му не е ограничена до закупуване на стоки за това предприятие;

б) то няма такива пълномощия, но обичайно поддържа в първата посочена държава запаси от стоки, от които редовно извършва доставки от името на предприятието; или

в) то обикновено изпълнява поръчки в първата посочена държава изцяло или почти изцяло за самото предприятие или за предприятието и друго предприятие, в които първото посочено предприятие има преобладаващо участие.

5. Няма да се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само поради обстоятелството, че то извършва дейност в другата договаряща държава посредством брокер, общ комисионер или какъвто и да е друг представител с независим статут, при условие че такива лица работят в нормалните рамки на своята дейност.

6. Обстоятелството, че предприятие - местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от предприятие - местно лице на другата договаряща държава, или което извършва дейност в тази друга държава (посредством място на стопанска дейност или по друг начин) само по себе си не определя едното от предприятията като място на стопанска дейност на другото.

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" ще има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която въпросното имущество се намира. Във всички случаи този термин ще включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, плодоползването на недвижимото имущество, правата върху променливи или определени по размер плащания за разрешения за разработване или правото да се разработват минерални залежи, източници и други природни ресурси. Кораби, лодки и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбите на ал. 1 ще се прилагат също така по отношение на доходите, получени от непосредственото използване, отдаването под наем или ползването по друг начин на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 ще се прилагат също и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършването на независими професионални услуги.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалбите на предприятия на едната договаряща държава ще се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава в частта, относима към това място на стопанска дейност.

2. Съобразно разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва дейност в другата договаряща държава посредством място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка от договарящите се държави към това място на стопанска дейност следва да се отнесат печалбите, които биха могли да се очакват, ако предприятието беше различно и отделно и извършващо същата или подобна дейност при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите на място на стопанска дейност ще се допускат като отчисления необходимите разходи за дейността на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени в държавата, където е мястото на стопанска дейност, или в което и да е друго място в съответствие с разпоредбите и съобразно ограниченията на данъчното законодателство на тази държава.

4. Към място на стопанска дейност няма да се причисляват печалби само поради закупуването на стоки за предприятието от това място на стопанска дейност.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, относими към мястото на стопанска дейност, ще се определят по един и същ начин ежегодно, освен ако има сериозни и достатъчни основания за обратното.

6. Когато печалбите включват елементи на дохода, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Член 8

Въздушен Транспорт

1. Печалбите, реализирани от предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на самолети в международния транспорт, ще се облагат само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 ще се прилагат също така и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 ще се прилагат също и когато предприятието има служба или агенция в другата договаряща държава за превоз на товари и пътници. Тези разпоредби обаче ще се прилагат само за дейности, непосредствено свързани с въздушния транспорт.

4. За целите на този член лихвите от фондове, свързани с използването на самолети в международния транспорт, ще се считат за печалби, получени от ползването на такива самолети, и разпоредбите на чл. 12 няма да се прилагат по отношение на тези лихви.

5. Терминът "използване на самолети" ще означава дейност по транспортиране по въздуха на пътници, поща, добитък или стоки, извършвана от собствениците или от наемателите на самолетите, включително продажбата на билети за такова транспортиране от името на друго предприятие, еднократно ползване на самолет и всякаква друга дейност, непосредствено свързана с такова транспортиране.

Член 9

Корабоплаване

1. Печалба, получена от предприятие на едната договаряща държава от използването на кораби в международния транспорт, ще се облага само в тази държава.

2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 на този член и ал. 2 на чл. 10 от Спогодбата за търговско корабоплаване от 18.XI.1976 г. между правителството на Република Индия и правителството на Република България печалбата, получена от предприятие на едната договаряща държава от използването на кораби в международния транспорт от пристанища на другата договаряща държава до пристанища на трети страни и от пристанища на трети страни до пристанища на другата договаряща държава, може да се облага в тази друга договаряща държава, но така наложеният данък в тази друга договаряща държава няма да надвишава:

а) 50 на сто от съответно наложения данък съгласно данъчното законодателство на тази друга държава; или

б) 2,50 на сто върху брутната сума, платима за използването на корабите, съответно която сума от двете е по-малка.

3. За целите на буква "б" брутната сума, платима за използването на кораби, ще означава общата от следните суми, а именно:

а) брутната сума, платена или платима за превоз на пътници, добитък, поща или стоки до пристанище или пристанища в другата договаряща държава;

б) брутната сума, получена в другата договаряща държава за превоз на пътници, добитък, поща или стоки до пристанища на трета страна;

в) лихвите, начислени в другата договаряща държава върху фондове, свързани с използването на кораби в международния транспорт;

г) брутната сума, платима за използването, поддържането или за наем на контейнери (включително ремаркета и свързаното с тях оборудване за транспорт на контейнери) във връзка с превоза на стоки и товари в международния транспорт.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 ще се прилагат също така за печалби от участието в пул, съвместна дейност или международна експлоатационна агенция, занимаващи се с използване на кораби.

5. За целите на този член:

а) лихвите върху суми, произтичащи от ползването на кораби в международния транспорт, ще се третират като доход от ползването на такива кораби и по отношение на такива лихви разпоредбите на чл. 12 няма да се прилагат; и

б) печалбите от използването на кораби включват доходите, получени от ползването, поддържането или отдаването под наем на контейнери (включително ремаркета и оборудване, свързано с транспорта на контейнери) във връзка с превоза на стоки и товари в международния транспорт.

Член 10

Свързани Предприятия

Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или

б) същите лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и в предприятие на другата договаряща държава и ако и в двата случая между двете предприятия в техните търговски и финансови отношения са създадени или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всички печалби, които, ако се изключват тези условия, биха възникнали за едно от предприятията, но поради тези условия не са възникнали, могат да се включат в печалбите на това предприятие и да бъдат съответно обложени.

Член 11

Дивиденти

1. Дивиденти, изплатени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Такива дивиденти обаче могат да се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивиденти, е местно лице, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е притежател на дивидентите, наложеният данък няма да надвишава 15% от брутната сума на дивидентите.

Тази алинея няма да засяга облагането на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", както е употребен в този член, означава доходи от акции или други права, които не са вземания за дълг, участие в печалби, както и доход от други корпоративни права, които са предмет на същия данъчен режим, като доходите от акции по законите на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако притежателят на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която изплащащото дивиденти дружество е местно лице, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга договаряща държава независими професионални услуги чрез определена база, намираща се в нея, и участието, във връзка с което дивидентите са платени, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай ще се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или чл. 15 съобразно случая.

5. Когато дружество - местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага какъвто и да е данък върху дивидентите, изплатени от дружеството, с изключение, доколкото тези дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което дивидентите са изплатени, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, разположена в тази друга държава, нито пък да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределени печалби дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи от тази друга държава.

Член 12

Лихви

1. Лихвите, възникнали в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да бъдат облагани с данък в тази друга държава.

2. Такива лихви обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която са възникнали, и съобразно законодателството на тази договаряща държава, но ако получателят е притежател на лихвите, данъкът няма да надвишава 15% от брутния им размер.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2:

а) лихвите, възникнали в едната договаряща държава, ще бъдат освобождавани от данък в тази държава, при условие че са получени и се притежават от:

1) правителството, политическо подразделение или местен орган на другата договаряща държава;

2) централната банка на другата договаряща държава;

б) лихвите, възникнали в едната договаряща държава, ще бъдат освободени от данък в тази държава, ако техният притежател е местно лице на другата договаряща държава и те са възникнали в резултат на заем или кредит, предоставен или одобрен от:

1) за България - Българската външнотърговска банка, доколкото тези лихви са само във връзка с финансирането на износа и вноса;

2) за Индия - Вносно-износната банка на Индия (Ексим Банк), доколкото тези лихви са само във връзка с финансирането на износа и вноса;

3) което и да е учреждение от договарящите държави, натоварено с финансирането на външна търговия;

4) което и да е друго лице, при условие че заемът или кредитът е одобрен от правителството на първата посочена договаряща държава.

4. Терминът "лихви" по смисъла на този член означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, осигурени или неосигурени с ипотека и носещи или неносещи право на участие в печалбите на длъжника, по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от съкровищни бонове и облигации, включително премии и награди, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъсняло плащане няма да се считат за лихви съгласно този член.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако притежателят на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, в която възникват лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги от определена база, разположена там, и задължението, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В този случай ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 15 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платец е самата договаряща държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо лихвите, независимо от това, дали е местно лице на едната договаряща държава или не, има в тази договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението, пораждащо изплащането на лихвите, и тези лихви произлизат във връзка с това място на стопанска дейност или определената база, тогава ще се счита, че тези лихви възникват в договарящата държава, където е разположено мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените отношения между платеца и притежателя или между тях двамата и трето лице сумата на лихвите, отнасяща се към задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени отношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата част от плащането ще се облага съобразно законодателството на всяка от договарящите държави, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Член 13

Авторски и Лицензионни Възнаграждения и Такси за Технически Услуги

1. Авторски и лицензионни възнаграждения, както и такси за технически услуги, възникващи в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения и такси за технически услуги обаче могат да се облагат и в договарящата се държава, в която са възникнали, и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е притежател на тези възнаграждения и такси, начисленият данък няма да надвишава:

а) 15 на сто от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения, свързани с авторски права върху литературни, художествени или научни произведения, без тези за кинофилми или филми и ленти, използвани за радио- или телевизионни предавания; и

б) 20 на сто от брутната сума във всички останали случаи на авторски и лицензионни възнаграждения, както и на такси за технически услуги.

3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава каквито и да е плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото да се използва авторското право върху литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, филми или записи, използвани за радио- или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес, или за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Терминът "такси за технически услуги" по смисъла на този член означава плащането на всякаква сума на което и да е лице с изключение на плащанията въз основа на трудов договор от работодател за услуги от управленски, технически или консултантски характер, включително за предоставянето на услуги от технически или друг персонал.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения и таксите за технически услуги като местно лице на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, в която възникват плащанията за авторските и лицензионните възнаграждения и таксите за оказани технически услуги, посредством място на стопанска дейност, разположено там, или извършва в тази друга държава независими професионални услуги чрез определена база, намираща се там, и правото, собствеността или договора, във връзка с които тези възнаграждения или такси се плащат, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай ще се прилагат разпоредбите на чл. 7 или 15 съобразно случая.

6. Авторските и лицензионните възнаграждения и таксите за технически услуги ще се считат възникнали в едната договаряща се държава, когато платец е самата държава, нейно политическо подразделение, орган на местната власт или местно лице на тази държава. Когато обаче лицето, изплащащо авторските и лицензионни възнаграждения или таксите за технически услуги, независимо от това, дали е местно лице на една от договарящите държави или не, има в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнало задължението за изплащане на авторските и лицензионни възнаграждения или таксите за технически услуги, и тези авторски и лицензионни възнаграждения или такси за технически услуги произхождат от това място на стопанска дейност или определена база, тогава ще се счита, че авторските и лицензионните възнаграждения или таксите за технически услуги са възникнали в държавата, в която е мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 14

Печалби от Прехвърляне на Имущество

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6, и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава.

2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от стопанския актив на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база на разположение на местно лице на едната договаряща държава в другата договаряща държава, с цел извършване на независими професионални услуги, включително печалби от прехвърлянето на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат в тази друга държава.

3. Печалбите от прехвърлянето на кораби или самолети, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, необходимо при използването на такива кораби или самолети, ще се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

4. Печалбите от прехвърляне на акции на дружество, имуществото на което се състои пряко или непряко предимно от недвижимо имущество, разположено в едната договаряща държава, могат да се облагат в тази държава.

5. Печалбите от прехвърляне на акции, различни от посочените в ал. 4, които са собственост на дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, могат да се облагат в тази държава.

6. Печалбите от прехвърляне на всякакво друго имущество, различно от посоченото в ал. 1 - 5, ще се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.