Спогодба между Народна Република България и Република Франция за Избягване на Двойното Данъчно Облагане и Предотвратяване Отклонението от Облагане с Данъци върху Дохода
Държавният съвет на Народна република България и Президентът на Република Франция, желаейки да сключат спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите, да развиват и укрепват икономическите отношения между двете страни на основата на принципите на Заключителния акт на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество, решени да сключат спогодбата, назначиха за тази цел свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Андрей Луканов, първи заместник-председател на Министерския съвет; Президентът на Република Франция - Мишел Ноар, министър с пълномощия към министъра на икономиката, финансите и устройството на частния сектор, отговарящ за външната търговия, които, след като размениха своите пълномощия и установиха, че същите са надлежно оформени, се споразумяха за следното:
Член 1
Обхват спрямо Лицата
1. Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната договаряща държава или на двете договарящи държави.
2. По смисъла на тази спогодба, считат се за местни лица:
а) по отношение на Народна република България - физически лица, които са граждани на Народна република България, юридически лица и групировки от лица, които имат седалище в Народна република България или са регистрирани там;
б) по отношение на Република Франция - лица, които съгласно френското законодателство подлежат на данъчно облагане във Франция на основание тяхното местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или всеки друг критерий от подобен род.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси). Когато държавата, с която личните и икономически връзки са по-тесни, не може да се определи, компетентните органи на договарящите държави решават въпроса по взаимно съгласие.
4. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 едно нефизическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира седалището на действителното му ръководство.
Член 2
Обхват спрямо Данъци
1. Действуващи данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са:
а) по отношение на Франция:
(i) данъкът върху дохода;
(ii) данъкът върху дружествата;
включително всички удръжки при източника, всички предварителни плащания и аванси, които се приспадат от посочените по-горе данъци (наричани по-нататък "френски данъци");
б) по отношение на България:
(i) данъкът върху общия доход;
(ii) данъкът върху неомъжените, неоженените, овдовелите, разведените и семейните без деца;
(iii) данъкът върху печалбите (наричани по-нататък "български данъци").
2. Спогодбата се прилага и за данъци, идентични или подобни на тези, посочени в ал. 1 на този член, които ще се въведат след подписването на същата и които ще се прибавят към съществуващите данъци или ще ги заместят. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват за съществените промени, внесени в техните данъчни законодателства.
Член 3
Общи Определения
1. По смисъла на тази спогодба, освен ако от контекста не произлиза друго:
а) изразите "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават в зависимост от случая Франция или България;
б) терминът "лице" означава:
физически лица;
юридически лица, включително дружества и всички други единици, които за целите на облагането се третират като юридически лица;
всички други групировки на лица. Обхващат се по-специално във Франция - персоналните дружества и в България - сдруженията, образувани съгласно Указ № 535 от 1980 г. на Държавния съвет на Народна република България;
в) изразите "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, използувано от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, използувано от местно лице на другата договаряща държава;
г) изразът "международен транспорт" означава всеки транспорт, осъществен с кораб или въздухоплавателно средство, използуван от предприятие, чието седалище на действително управление се намира в едната договаряща държава, освен когато корабът или въздухоплавателното средство се използува само между места, намиращи се в другата договаряща държава;
д) изразът "компетентен орган" означава:
(i) за Република Франция - министъра, отговарящ за бюджета, или негов упълномощен представител;
(ii) за Народна република България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.
2. При прилагането на спогодбата от една договаряща държава всеки термин, който не е изрично определен в нея, има значението, което му придава законодателството на държавата относно данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не произтича нещо друго.
Член 4
Място на Стопанска Дейност
1. По смисъла на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място, посредством което предприятие на едната договаряща държава упражнява цялостно или частично своята дейност в другата договаряща държава.
2. Изразът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) седалище на управление;
б) филиал;
в) бюро;
г) фабрика;
д) ателие и по-специално ателие за поддръжка;
е) мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за извличане на природни богатства;
ж) строителен или монтажен обект, но само ако неговата продължителност надвишава дванадесет месеца.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член не се счита, че е налице място на стопанска дейност, когато:
а) определеното място се ползува единствено за складиране, изложба или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) стоките, принадлежащи на предприятието, са складирани единствено с цел за поддържане на стоков запас, изложба или доставка;
в) стоките са изложени от предприятието на стоков панаир или изложба и се продават след закриването им;
г) стоките, принадлежащи на предприятието, са складирани единствено за целите на преработването им от друго предприятие;
д) определеното място се ползува единствено с цел закупуване на стоки или събиране на информация за предприятието;
е) определеното място се ползува единствено с цел да се извършва за предприятието всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;
ж) определеното място се ползува единствено с цел за съчетано упражняване на дейностите, посочени в букви "а" до "е", при условие, че общата дейност на това определено място, произтичаща от съчетанието, запазва своя подготвителен или спомагателен характер.
4. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, с изключение на представител с независим статут, за който се отнася ал. 5, действува от името на предприятие и притежава пълномощия, които то редовно упражнява в едната договаряща държава за сключване на договори от името на предприятието, счита се, че предприятието има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на лицето са ограничени до тези, посочени в ал. 3, които дейности, ако се упражняват посредством определено място, не биха позволили това определено място да се счита за място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
5. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава единствено поради факта, че то извършва своята дейност чрез посредничеството на търговски агент, общ комисионер или какъвто и да е друг представител с независим статут при условие, че тези лица действуват в нормалните граници на своята дейност.
6. Фактът, че едно дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, участвува в дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което там извършва своята дейност (чрез или без място на стопанска дейност), сам по себе си не е достатъчен което и да е от дружествата да се счита за място на стопанска дейност на другото.
Член 5
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от недвижимо имущество (включително доходи от земеделие или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която недвижимото имущество се намира.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат за доходи, произлизащи от непосредственото използуване, от отдаването под наем или аренда, както и от използуването на недвижимото имущество под каквато и да е друга форма.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също за доход от недвижимо имущество на предприятие и за доходи от недвижимо имущество, което служи за упражняване на независима професия.
Член 6
Печалби на Предприятия
1. Печалби на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва своята дейност в другата държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва своята дейност по този начин, печалбите на предприятието се облагат в другата държава, но само такава част от тях, която може да бъде причислена към това място на стопанска дейност.
2. Като се имат предвид разпоредбите на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава упражнява дейността си в другата договаряща държава чрез организирано там място на стопанска дейност, към него се отнасят печалбите, които то би реализирало, ако упражнява същата или подобна дейност при същите или подобни условия и ако е напълно независимо във взаимоотношенията си с предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. За да се определят печалбите на едно място на стопанска дейност, приемат се за приспадане разходите, извършени за нуждите на това място на стопанска дейност, включително управленските и общоадминистративните разходи, независимо дали са възникнали в държавата, в която се намира това място на стопанска дейност, или другаде.
4. Никаква печалба не се причислява към място на стопанска дейност единствено поради това, че то закупува стоки за предприятието.
5. Когато печалбите включват елементи на дохода, които се регламентират отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.
Член 7
Международен Транспорт
1. Печалби, произтичащи от експлоатацията на кораби или въздухоплавателни средства в международния транспорт, се облагат в държавата, в която се намира седалището на действителното управление на предприятието.
Тези печалби включват и допълнителните доходи, които предприятието извлича от употребата на контейнери за международния транспорт на имущества или стоки.
2. Ако седалището на действителното управление на корабното предприятие се намира на борда на кораб, счита се, че седалището се намира в договарящата държава, в която се намира домуващото пристанище на този кораб, а ако няма домуващо пристанище - в договарящата държава, на която лицето, стопанисващо кораба, е местно лице.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и за печалби, произтичащи от участието в група, в обща дейност или в международна експлоатационна агенция.
Член 8
Дивиденти
1. Дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Все пак тези дивиденти подлежат на облагане и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице съгласно законодателството на тази държава, но ако получателят е действително ползуващо дивидентите лице, определеният данък не може да надвишава:
а) 5 на сто върху брутната сума на дивидентите, ако ползуващото лице е дружество (различно от персонално дружество), което притежава пряко най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, плащащо дивидентите;
б) 15 на сто върху брутната сума на дивидентите във всички други случаи. Тази алинея не засяга облагането на дружеството за печалбите, които служат за изплащане на дивидентите.
3. Терминът "дивиденти", използуван в този член, означава доходи, произтичащи от акции или други дялови участия, с изключение на вземания, както и доходи, подчинени на режима на разпределение, установен от данъчното законодателство на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
Не се считат за дивиденти печалбите, които в съответствие с техните права получават участниците във френски персонални дружества или в сдружения, образувани съгласно Указ № 535 от 1980 г. на Държавния съвет на Народна република България.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато действително ползуващото дивидентите лице, местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице, стопанска дейност посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява независима професия посредством намираща се там определена база и вземането, пораждащо дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или с тази определена база. В тези случаи са приложими разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
5. Местно лице на България, което получава дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на Франция, може да получи предварително изплащане на сметката, дължима при случай от дружеството и отнасяща се до тези дивиденти. Това изплащане се облага във Франция съгласно разпоредбите на ал. 2. Брутният размер на изплатената сума се счита за дивидент при цялостното прилагане на разпоредбите на тази спогодба.
6. Когато дружество - местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да събира никакъв данък върху дивидентите, разпределяни от дружеството, освен ако тези дивиденти са изплатени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито пък да събира какъвто и да е данък върху неразпределени печалби от дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределени печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произтичащи от тази друга държава.
7. Независимо от разпоредбите на ал. 6, когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата договаряща държава стопанска дейност посредством намиращо се там място на стопанска дейност, печалбите на това място на стопанската дейност могат, след като са обложени в лицето на дружеството, да бъдат обект на облагане съгласно законодателството на тази друга държава с данъчен процент, ненадвишаващ 5 на сто.
Член 9
Лихви
1. Лихви, произтичащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат само в тази друга държава.
2. Терминът "лихви", използуван в този член, означава доходи от всякакъв вид вземания за дълг, свързани или не с гаранция за ипотека или клауза за участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и облигации от заеми, включително премии и дялове, свързани с тези ценни книжа. Глобите за закъсняло плащане не се считат за лихви по смисъла на този член.
3. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато действително ползуващото лихвите лице, местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява независима професия посредством намираща се там определена база и вземането за дълг, за което се плащат лихвите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или тази определена база. В тези случаи са приложими разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
4. Счита се, че лихвите произтичат от едната договаряща държава, когато длъжник е самата тази държава, неин местен орган, държавно учреждение или местно лице на тази държава. Въпреки това, когато длъжникът на лихвите независимо от това, дали е или не е местно лице на договарящата държава, има в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, за които дългът, поради който се плащат лихвите, е бил договорен и които дължат плащането на лихвите, тези лихви се счита, че произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
Член 10
Авторски и Лицензионни Възнаграждения
1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произтичащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
2. Все пак тези възнаграждения подлежат на облагане и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното законодателство, но ако действително ползуващото възнагражденията лице е местно лице на другата договаряща държава, определеният данък не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията.
3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използуван в този член, означава възнаграждения от всякакъв вид, плащани за използуването или отстъпване правото на използуване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинофилми и филми или записи за предавания по радиото или телевизията, изобретения, защитени с патенти или авторски свидетелства, и рационализаторски предложения, фабрични или търговски марки, образци или модели, планове, формули или секретни процедури и за информация, отнасяща се за търговски, промишлен или научен опит (ноу-хау).
Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения" включва и възнагражденията, плащани за използуването на машинни програми, както и за използуването или отстъпване правото на използуване на промишлено, търговско или научно оборудване, но само в размера, в който тези възнаграждения се простират срещу трансфер на ноу-хау.
4. Разпоредбите на този член се прилагат също и за възнаграждения, плащани за технически услуги, когато тези плащания са свързани с ползуване или отстъпване правото на ползуване върху права или имущества, посочени в ал. 3.
5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато действително ползуващото възнагражденията лице, местно лице на едната договаряща държава, извършва в другата договаряща държава, от която произхождат възнагражденията, стопанска дейност посредством намиращо се там място на стопанска дейност или упражнява независима професия посредством намираща се там определена база и правото или имуществото, пораждащо възнагражденията, е действително свързано с това място на стопанска дейност или с тази определена база. В тези случаи са приложими разпоредбите на чл. 6 или чл. 12.
6. Счита се, че възнагражденията произхождат от едната договаряща държава, когато длъжник е самата държава, неин местен орган, държавно учреждение или местно лице на тази държава. Въпреки това, когато длъжникът на възнагражденията, независимо дали е или не е местно лице на договарящата държава, има в едната договаряща държава място на стопанска дейност или определена база, с които действително е свързано правото или имуществото, пораждащо възнагражденията, и които действително понасят разходите за тези възнаграждения, счита се, че тези възнаграждения произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.
Член 11
Печалби от Продажба на Имущество
1. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажбата на недвижимо имущество, посочено в чл. 5, се облагат в договарящата държава, в която недвижимото имущество се намира.
2. Печалби, произтичащи от продажбата на движимо имущество, съставляващо част от актива на място на стопанска дейност, каквото предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, принадлежащо на определена база, с каквато местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава, за да упражнява независима професия, включително печалби, произтичащи от продажбата на това място на стопанска дейност (отделно или заедно с цялото предприятие) или на тази определена база, се облагат в тази друга държава.
3. Печалби, произтичащи от продажбата на кораби или въздухоплавателни средства, извършващи международен транспорт, или движимо имущество, предназначено за експлоатацията на тези кораби или въздухоплавателни средства, се облагат само в договарящата държава, в която се намира седалището на действителното управление на предприятието.
4. Печалби, произтичащи от продажбата на каквото и да е друго имущество, извън посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.
Член 12
Свободни Професии и Други Подобни
1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от свободна професия или друга дейност с независим характер, се облагат само в тази държава, освен ако местното лице обичайно разполага в другата договаряща държава с определена база, за да упражнява своята дейност. Ако разполага с такава определена база, доходите се облагат в другата държава, но само в размер, който може да бъде причислен към тази определена база.
2. Изразът "свободна професия" включва по-специално независима научна, литературна, художествена, образователна или педагогическа дейност, а така също независима дейност на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.
Член 13
Заплати
1. С изключение разпоредбите на чл. 14, 16, 17 и 18 заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, възнагражденията, получени от такава дейност, се облагат в тази друга държава.
2. Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност в другата договаряща държава, се облагат само в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в течение на съответната данъчна година;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава;
в) възнаграждението не се изплаща за сметка на място на стопанска дейност или определена база, с каквато работодателят разполага в другата държава.
3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, упражнявана на борда на кораб или въздухоплавателно средство, извършващи международен транспорт, се облагат в договарящата държава, в която се намира седалището на действителното управление на предприятието.
Член 14
Членове на Контролни и Управителни Съвети
Възнаграждения от всякакъв вид, които местно лице на едната договаряща държава получава в качеството си на член на управителен или контролен съвет от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.
