Спогодба между Народна Република България и Кралство Белгия за Избягване на Двойното Облагане с Данъци на Дохода и Имуществото

Народна република България и Кралство Белгия, желаейки да насърчават и задълбочават отношенията и икономическото сътрудничество между двете страни, решиха да сключат спогодба с цел да се избегне двойното облагане с данъци на дохода и имуществото и се договориха за следното:

Член 1

Лица, спрямо които се Прилага Спогодбата

1. Тази спогодба се прилага спрямо лицата, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

2. По смисъла на спогодбата за местни лица се считат:

а) по отношение на Народна република България - физически лица, които са граждани на Народна република България, и юридически лица, които имат седалище в Народна република България или са регистрирани там;

б) по отношение на Кралство Белгия - физически лица, които са жители на Кралство Белгия, и юридически лица, чието място на делови и социални контакти, основно стопанско устройство или седалище на ръководство се намира в Кралство Белгия.

3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

4. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 едно нефизическо лице е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира седалището на действителното му ръководство.

Член 2

Данъци, спрямо които се Прилага Спогодбата

1. Действащи данъци, спрямо които се прилага спогодбата, са:

а) по отношение на Белгия:

1) данъкът за физическите лица;

2) данъкът за дружествата;

3) данъкът за юридическите лица;

4) данъкът за лицата - нерезиденти;

5) специалната вноска, включена в данъка за физическите лица, включително удръжките, добавъчните десими и сантими към въпросните данъци и удръжки, както и допълнителните такси към данъка за физическите лица

(наричани по-нататък "белгийски данък");

б) по отношение на България:

1) данъкът върху общия доход;

2) данъкът върху дохода на неоженени, неомъжени, овдовели, семейни или разведени без деца;

3) данъкът върху печалбата;

4) данъкът върху сградите,

(наричани по-нататък "български данък").

2. Спогодбата се прилага и за данъците от идентичен или подобен вид, които след датата на подписването на спогодбата ще допълнят или заместят съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще разменят информация за съществените промени в техните данъчни законодателства.

Член 3

Териториален Обсег на Спогодбата

Тази спогодба се прилага:

а) в Белгия - върху националната територия, както и върху морските зони, граничещи с националната територия, върху които Белгия упражнява суверенните си права или своята юрисдикция съгласно международното право;

б) в България - върху националната територия и континенталния шелф, върху който България упражнява суверенните си права или своята юрисдикция съгласно международното право. Спогодбата ще се прилага и върху изключителната икономическа зона, която България може да установи съгласно международното право.

Член 4

Общи Определения

1. По смисъла на тази спогодба, освен ако от контекста не произтича друго тълкуване:

а) терминът "Белгия" означава Кралство Белгия, а терминът "България" означава съответно Народна република България;

б) изразите "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават в зависимост от контекста Белгия или България;

в) изразът "международен транспорт" означава всеки транспорт с кораб, самолет или шосейно превозно средство, извършван от местно лице, чието седалище на действителното му ръководство се намира в едната договаряща държава, освен ако корабът, самолетът или шосейното превозно средство се използват само между места, намиращи се в другата договаряща държава;

 г) изразът "компетентни органи" означава:

1) по отношение на Белгия - министъра на финансите или негов упълномощен представител;

2) по отношение на България - министъра на финансите или негов упълномощен представител.

2. При прилагането на спогодбата от една договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, има значението, което му придава законодателството на тази договаряща държава за данъците, за които се прилага спогодбата, освен ако от контекста не произтича нещо друго.

Член 5

Място на Стопанска Дейност

1. По смисъла на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, посредством което местно лице на едната договаряща държава извършва в другата договаряща държава цялостно или частично своята стопанска дейност.

2. Изразът "място на стопанска дейност" означава по-специално:

а) седалище на ръководство;

б) филиал;

в) бюро;

г) фабрика;

д) ателие;

е) мина, петролно или газово находище, каменоломна или всяко друго място за извличане на природни ресурси.

3. Строителен или монтажен обект се счита за място на стопанска дейност само ако продължителността му е повече от дванадесет месеца.

4. Участието на местно лице на Белгия в едно смесено сдружение, образувано съгласно българското законодателство, се счита за разположено в Народна република България място на стопанска дейност.

5. Независимо от разпоредбите на този член се счита, че не е налице място на стопанска дейност, ако:

а) определеното място се използва единствено за складиране, изложби или доставка на стоки, принадлежащи на местно лице на едната договаряща държава;

б) стоките, принадлежащи на местно лице на едната договаряща държава, се държат само за складиране, за изложби или за доставка;

в) стоките, принадлежащи на местно лице на едната договаряща държава, се държат само за преработването им от друго местно лице на договарящата държава;

г) стоките, принадлежащи на местно лице на едната договаряща държава и изложени на стоков панаир или изложба, се продават от това местно лице след закриването на панаира или изложбата;

д) определеното място на дейност се използва само за закупуване на стоки или за събиране на информация за местно лице на едната договаряща държава;

е) определеното място на дейност се използва, за да се извършва за местното лице на едната договаряща държава всяка друга дейност от подготвителен или спомагателен характер;

ж) определеното място на дейност се използва за съчетано упражняване на дейностите, посочени в букви "а" до "е", при условие, че общата дейност на това определено място на дейност, произтичаща от съчетанието, запазва своя подготвителен или спомагателен характер.

6. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, с изключение на представител с независим статут, за който се прилага ал. 7, действа за сметка на местно лице на едната договаряща държава и разполага с пълномощия, които то редовно упражнява в едната договаряща държава за сключване на договори от името на местното лице, се счита, че това местно лице има място на стопанска дейност в тази държава за всички дейности, които лицето упражнява за местното лице, освен ако дейностите на това лице са ограничени до посочените в ал. 5, които, ако се упражняват посредством определено място, не биха позволили това определено място да се счита за място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.

7. Не се счита, че местно лице на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото извършва своята дейност чрез посредник, общ комисионер или всеки друг представител с независим статут при условие, че тези лица действат в нормалните граници на своята работа.

Член 6

Доходи от Недвижимо Имущество

1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от недвижимо имущество (включително доходи от земеделие или горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Изразът "недвижимо имущество" има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира имуществото.

Член 7

Печалби от Стопанска Дейност

1. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от стопанска дейност, се облагат само в тази държава, освен ако това местно лице упражнява дейността си в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност. Ако местното лице упражнява дейността си по този начин, печалбите на това местно лице се облагат в другата договаряща държава, но само до размера, който може да се отнесе към това място на стопанска дейност.

2. Когато местно лице на едната договаряща държава осъществява стопанска дейност в другата договаряща държава посредством разположено там място на стопанска дейност, във всяка от договарящите държави при спазване разпоредбите на ал. 3 се отнасят към това място на стопанска дейност печалбите, които то би реализирало, ако е отделно предприятие, упражняващо същата или подобна дейност при същите или подобни условия и работещо напълно независимо.

3. При определяне печалбите на място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършвани във връзка с дейността на това място на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, независимо дали са възникнали в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, или другаде.

4. Не се отнасят печалби към място на стопанска дейност само поради закупуване на стоки за лицето, организирало място на стопанска дейност.

5. За целите на предходните алинеи печалбите, отнасяни към място на стопанска дейност, се определят всяка година по един и същ начин, освен ако съществуват достатъчно основателни причини за определянето им по друг начин.

6. Когато печалбите съдържат елементи на доход, разглеждани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове не се засягат от разпоредбите на този член.

7. Разпоредбите на този член се прилагат, когато местно лице на едната договаряща държава упражнява в другата договаряща държава стопанска дейност само за себе си или съвместно с друго лице, по-специално с местно лице на другата договаряща държава.

Член 8

Международен Транспорт

1. Печалбите, които местно лице на едната договаряща държава получава от експлоатацията в международния транспорт на кораби, самолети и шосейни превозни средства, се облагат само в тази държава.

2. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и спрямо печалби, произтичащи от участие в ПУЛ, в съвместна експлоатация или международна агенция за експлоатация.

Член 9

Вътрешен Воден Транспорт

Печалбите, които местно лице на едната договаряща държава получава от експлоатацията на кораб, обслужващ вътрешния транспорт, се облагат само в тази държава.

Член 10

Дивиденти

1. Дивиденти, плащани от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Все пак дивидентите се облагат и в договарящата държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице, съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на дивидентите.

Тази алинея не засяга облагането на дружеството за печалбите, които служат за изплащане на дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи, произтичащи от акции, учредителни дялове или други аналогични права, както и други доходи, подчинени на същия данъчен режим като доходите от акции съгласно законодателството на държавата, на която дружеството, плащащо тези доходи, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато действителният получател на дивидентите, местно лице на едната договаряща държава, упражнява стопанска дейност в другата договаряща държава, на която дружеството, плащащо дивидентите, е местно лице, посредством разположено там място на стопанска дейност или свободна професия чрез разположена там определена база и участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с тях. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.

5. Когато дружество, местно лице на едната договаряща държава, извлича печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да облага с какъвто и да е данък дивиденти, изплащани от дружеството, освен до размера, до който те са изплащани на местно лице на тази друга държава, или до размера, до който участието, пораждащо дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намираща се в тази друга държава, нито да събира какъвто и да е данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако платените дивиденти или неразпределени печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доход, произтичащи от тази друга държава.

Член 11

Лихви

1. Лихви, произхождащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Все пак тези лихви могат да бъдат облагани и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно законодателството на тази държава, но ако действителният получател на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 10 на сто върху брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 лихвите се облагат в държавата, на която действителният получател е местно лице, когато се касае за:

а) лихви, които за своя сметка плаща договарящата държава или институция, чийто капитал изцяло се притежава от тази държава;

б) лихви от търговски вземания, включително такива, които представляват ценни книжа, произтичащи от отсрочено плащане на доставени стоки, изделия или услуги от предприятията;

в) лихви от заеми, аванси или кредити от различно естество, непредставлявани от ценни книжа на приносител и отпуснати от банкови учреждения;

г) кредитни лихви по текущи сметки в банкови учреждения или лихви от депозирани парични суми, непредставлявани от ценни книжа на приносител и осребрявани в такива учреждения.

4. Терминът "лихви", употребяван в този член, означава доходи от всякакви вземания и преди всичко доходи от държавни ценни книжа и облигации от заеми, включително премии и дялове, свързани с тези ценни книжа; въпреки това терминът "лихви" по смисъла на този член не включва санкциите за закъснели плащания.

5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, когато действителният получател на лихвите, местно лице на едната договаряща държава, упражнява в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, стопанска дейност посредством разположено там място на стопанска дейност или свободна професия чрез разположена там определена база и вземането, пораждащо лихвите, е действително свързано с тях. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.

6. Счита се, че лихвите произхождат от едната договаряща държава, когато те се дължат от самата държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Все пак, когато длъжникът на лихвите, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, разполага в едната договаряща държава с място на стопанска дейност или определена база, за които е уговорено лихвоносното задължение и които дължат плащането на лихвите, счита се, че тези лихви произхождат от договарящата държава, в която са разположени мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 12

Авторски и Лицензионни Възнаграждения

1. Авторски и лицензионни възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и плащани на местно лице на другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Все пак тези възнаграждения подлежат на облагане и в договарящата държава, от която произхождат, съгласно нейното законодателство, но ако действителният получател на възнагражденията е местно лице на другата договаряща държава, така определеният данък не може да надвишава 5 на сто върху брутната сума на възнагражденията.

3. Терминът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава всякакви видове плащания за ползване или отстъпване правото на ползване на авторско право върху произведения на литературата, изкуството или науката, включително кинотворби, и филми и ленти за радио- и телевизионни предавания, патенти, фабрични или търговски марки, чертежи или модели, планове, формули или секретни процедури, както и за ползване на машинни програми, промишлено, търговско или научно оборудване и за информация, свързана с придобит опит в областта на промишлеността, търговията или науката (ноу-хау).

4. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на възнагражденията, плащани за извършени технически услуги, ако тези плащания са свързани с ползване или отстъпване правото на ползване върху права или имущества, посочени в ал. 3.

5. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато действителният получател на възнагражденията, местно лице на едната договаряща държава, упражнява в другата договаряща държава от която произхождат възнагражденията, стопанска дейност посредством разположено там място на стопанска дейност или свободна професия чрез разположена там определена база и правото или имуществото, пораждащо възнагражденията, е действително свързано с тях. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7 или чл. 14.

6. Счита се, че възнагражденията произхождат от едната договаряща държава, когато те се дължат от самата държава, нейно политическо подразделение, местен орган или местно лице на тази държава. Все пак, когато длъжникът на възнагражденията, независимо дали е или не е местно лице на едната договаряща държава, разполага в едната договаряща държава с място на стопанска дейност или определена база, за които е бил сключен договорът, даващ основание за заплащане на възнагражденията, и които носят разходите за тези възнаграждения, счита се, че те произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

Член 13

Доходи от Продажба на Имущества

1. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажбата на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2. Печалби, произхождащи от продажбата на движимо имущество, което представлява част от актива на място на стопанска дейност, каквото местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или движимо имущество, принадлежащо на определена база, с каквото местно лице на едната договаряща държава разполага в другата договаряща държава, за да упражнява свободна професия, включително печалбите, произхождащи от продажбата на това място на стопанска дейност или тази определена база, се облагат в тази друга държава.

3. Печалби, които местно лице на едната договаряща държава получава от продажбата на кораби, самолети или шосейни превозни средства, използвани в международен транспорт, плавателни съдове, обслужващи вътрешния транспорт, или движимо имущество, предназначено за използването на тези кораби, самолети, плавателни съдове или шосейни превозни средства, се облагат само в тази държава.

4. Печалби, произхождащи от продажбата на всяко друго имущество, непосочено в ал. 1, 2 и 3, се облагат в договарящата държава, на която продавачът е местно лице.

Член 14

Свободни Професии

1. Доходи, които местно лице на едната договаряща държава получава от свободна професия или друга дейност с независим характер, се облагат в тази държава, освен когато това местно лице разполага в другата договаряща държава с определена база, за да упражнява дейността си. Ако разполага с такава определена база, доходите се облагат в другата държава, но само до размера, който може да бъде отнесен към тази определена база.

2. Изразът "свободна професия" включва преди всичко независими дейности в научната, литературната, художествената, образователната или педагогическата област, както и независимите дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, зъболекари и счетоводители.