Съдържание:
Наредба за Осчетоводяване на Разходи по Оперативни Програми
(Наредба № Н-3 от 22 Май 2018 г. за Определяне на Правилата за Плащания, за Верификация и Сертификация на Разходите, за Възстановяване и Отписване на Неправомерни Разходи и за Осчетоводяване, както и Сроковете и Правилата за Приключване на Счетоводната Година по Оперативните Програми и Програмите за Европейско Териториално Сътрудничество)
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. (1) С тази наредба се определят правилата и сроковете за:
1. извършване на плащания;
2. верификация и сертификация на разходите;
3. възстановяване и отписване на неправомерни разходи;
4. счетоводна отчетност;
5. приключване на счетоводна година.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат за:
1. оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС);
2. програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Република България - Република Сърбия, Република България - Република Турция, и Република България - Б. Ю. република Македония.
глава втора
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ
чл. 2. (1) Изплащането на финансова подкрепа от управляващия орган към бенефициентите по оперативната програма се извършва въз основа на административен договор или заповед за предоставяне на финансова подкрепа или въз основа на финансово споразумение в случаите на финансова подкрепа за финансови инструменти.
(2) Управляващият орган изплаща финансовата подкрепа при спазване на съотношението по източници на финансиране, определено в акта по ал. 1, или финансовото споразумение в случаите, когато финансовата подкрепа се реализира чрез финансови инструменти.
(3) Управляващият орган поддържа информация на ниво приоритетна ос, включително и на ниво проект по отношение на разходите, които попадат в обхвата на ЕФРР, но са финансирани от ЕСФ, или попадат в обхвата на ЕСФ, но са финансирани от ЕФРР.
чл. 3. (1) Средствата от ЕФРР, ЕСФ и КФ на ЕС и съответното национално съфинансиране постъпват, съхраняват се и се разплащат чрез банкови сметки в Българската народна банка (БНБ). Схемата на паричните потоци на средствата от ЕФРР, ЕСФ, КФ на ЕС и кореспондиращото национално съфинансиране е представена в приложение № 1.
(2) Плащанията със средствата по ал. 1 се извършват в български левове чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА).
(3) Валутният курс за изчисляване на левовата равностойност на изплатените от Европейската комисия аванси по оперативните програми или на възстановените разходи по заявления за плащане е месечният счетоводен обменен курс на Европейската комисия, валиден за месеца, през който сумите са били осчетоводени в сметките на сертифициращия орган.
(4) Курсовите разлики, които възникват между месечния счетоводен обменен курс на Европейската комисия и обменния курс на БНБ, остават в сметките на Националния фонд и се считат за ресурс под формата на национално съфинансиране.
чл. 4. Управляващият орган предоставя по електронен път информация на сертифициращия орган за лицата, определени да работят в СЕБРА, в срок до 5 работни дни от датата на издаване или изменение на заповедта за определяне на лицата.
чл. 5. (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Служителите на управляващия орган, които участват в подготовката, изпълнението и управлението на оперативната програма, както и членовете на звеното/екипа за управление на проекта от страна на бенефициента подписват декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ, L 193, 30/07/2018) (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046). Декларацията съдържа минимума от обстоятелства, посочени във формата на приложението към Практическото ръководство за ръководители на Европейската служба за борба с измамите "Установяване на конфликт на интереси в процедури за обществени поръчки за структурни действия".
чл. 6. Управляващият орган извършва авансови, междинни и окончателни плащания към бенефициентите.
чл. 7. (1) Управляващият орган извършва следните авансови плащания:
1. за инфраструктурни проекти на стойност над 10 млн. лв. и с повече от 50 на сто от общата стойност по проекта, предвидени за строително-монтажни работи - в размер до 10 % от стойността на финансовата подкрепа;
2. за публични бенефициенти, които изпълняват проекти по Оперативна програма "Региони в растеж", Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г." - в размер до 35 % от стойността на финансовата подкрепа;
3. финансова подкрепа, представляваща държавна или минимална помощ, при условие че авансовото плащане се включва в доклад по сертификация и декларация за допустимите разходи - в размер до 40 % от стойността на финансовата подкрепа;
4. във всички останали случаи - в размер до 20 % от стойността на финансовата подкрепа.
(2) Авансовите плащания се извършват след издаване на акта по чл. 2, ал. 1 и в съответствие с условията, определени в него.
(3) Авансовите плащания по ал. 1, т. 1 и за инфраструктурни проекти над 10 млн. лв. и с повече от 50 на сто от общата стойност по проекта за строително-монтажни работи по т. 2 се извършват, както следва:
1. след издаване на акта по чл. 2, ал. 1 се извършва плащане в размер до 1 % от стойността на финансовата подкрепа;
2. след сключване на първия договор с изпълнител се извършва плащане на остатъка от аванса в размер и в съответствие с условията, определени в акта по чл. 2, ал. 1.
чл. 8. (1) Управляващият орган извършва авансово плащане, в случай че същото е обезпечено в пълен размер.
(2) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Обезпечение за авансово плащане не се изисква от бенефициенти - разпоредители с бюджет по чл. 11, ал. 3 и 9 от Закона за публичните финанси, от разпоредители с бюджет от по-ниска степен, от юридическите лица по чл. 13, ал. 4 от същия закон, с изключение на случаите по чл. 7, ал. 1, т. 3.
(3) Срокът на валидност на обезпечението за авансово плащане не може да бъде по-кратък от срока за извършване на финалното плащане по проекта, определен в акта по чл. 2, ал. 1, или до пълно покриване на аванса с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.) (регламент (ес) № 1303/2013).
(4) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) При обезпечение с гаранция, издадена от банка или финансова институция, тя трябва да бъде безусловна и неотменима в полза на администрацията, в чиято структура е управляващият орган.
(5) (отм. - ДВ-83 от 22.10.2019)
(6) За всички видове обезпечения задължително се спазват изискванията на ал. 1 и 3.
чл. 9. (1) Управляващият орган извършва междинни и окончателни плащания към бенефициентите след верифициране на разходите.
(2) Окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания. Размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл. 2, ал. 1.
(3) Общият размер на авансовите и междинните плащания е следният:
1. за инфраструктурни проекти на стойност над 10 млн. лв. и с повече от 50 на сто от общата стойност по проекта за строително-монтажни работи - до 90 % от стойността на финансовата подкрепа;
2. (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) при обезпечаване на авансовите плащания към бенефициентите с гаранция, издадена от банка или финансова институция, регистрирани в Република България - до 95% от стойността на финансовата подкрепа;
3. за бенефициенти от централната администрация на изпълнителната власт, когато утвърдените разходи по бюджета на първостепенния разпоредител, в чиято структура е бенефициентът, са по-високи от размера на отпуснатите авансови плащания - до 95 % от стойността на финансовата подкрепа;
4. във всички останали случаи - до 80 % от стойността на финансовата подкрепа, определена в акта по чл. 2, ал. 1.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато към бенефициентите няма извършено авансово плащане.
(5) Алинея 3 не се прилага, когато авансът е покрит изцяло с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
(6) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Покриването на аванса с допустими разходи съгласно чл. 131, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 започва, след като ограниченията по ал. 3, намалени с извършените авансови плащания, бъдат превишени. Управляващият орган уведомява бенефициента, че остатъкът от верифицирания разход се счита за платен с авансовото плащане.
чл. 10. Управляващият орган определя в документите по чл. 24 и 26 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ):
1. възможността за подаване на искания за плащане на месечна база, съобразени с периода за верифициране на разходите от управляващия орган по предходни искания за плащане и без ограничение на общата им стойност, отчитайки ограниченията по чл. 9;
2. (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) задължението на бенефициента да не включва в договорите с изпълнителите изисквания за минимална стойност на разходите, които да бъдат отчитани към него.
чл. 11. (1) Плащанията от оперативната програма за операции, изпълнявани чрез финансови инструменти, се извършват поетапно, като размерът на средствата, изплатен за финансови инструменти, включен във всяко искане за плащане, подадено от бенефициента към управляващия орган в периода на допустимост, не надвишава 25 % от общия размер на финансовата подкрепа съгласно финансовото споразумение.
(2) Допустимите разходи за финансови инструменти, извършени в периода на допустимост, включват:
1. плащания към или в полза на крайните получатели;
2. поети задължения по договори за гаранции;
3. (нова - ДВ-83 от 22.10.2019) субсидии с капитализирана лихва или субсидии за гаранционни такси, които трябва да бъдат изплатени за период не по-дълъг от 10 години след периода на допустимост, използвани в комбинация с финансови инструменти, изплатени в гаранционна блокирана сметка;
4. (предишна т. 3 - ДВ-83 от 22.10.2019) разходи за управление или плащане на такси за управление на финансовия инструмент.
(3) Следващи искания за плащане от бенефициента към управляващия орган се подават в периода на допустимост само в следните случаи:
1. (доп. - ДВ-83 от 22.10.2019) второ искане за плащане, когато най-малко 60 % от сумата, заявена в първото искане за плащане, е изразходвана за допустими разходи съгласно ал. 2, т. 1, 2 и 4;
2. (доп. - ДВ-83 от 22.10.2019) трето и всяко следващо искане за плащане, когато най-малко 85 % от сумите, заявени в предходни искания за плащане, са изразходвани за допустими разходи съгласно ал. 2, т. 1, 2 и 4.
(4) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за финансовите инструменти, изпълнявани съгласно чл. 39 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
(5) Плащанията във връзка с финансовите инструменти по ал. 4 се извършват съгласно условията и графика, определени във финансовото споразумение.
(6) В случаите на финансова подкрепа за финансови инструменти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУСЕСИФ обезпечението на средствата за плащания от вноската, за която управляващият орган се е задължил към лицето, управляващо фонда на фондовете, се извършва чрез учредяване и осигуряване на противопоставимост в полза на управляващия орган на първия по ред особен залог или друга форма, приемлива за управляващия орган.
(7) Обезпечения на средствата за плащания към лицето, изпълняващо финансов инструмент по чл. 39 от Регламент 1303/2013, не се изискват.
чл. 12. (1) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Лихвите, натрупани по авансови плащания, финансирани с безвъзмездна финансова помощ и събраните съгласно чл. 43, ал. 5, но недължими към Европейската комисия лихви за забава, са ресурс за националното съфинансиране по съответната оперативна програма.
(2) Лихвите и други приходи, които могат да бъдат отнесени към финансовата подкрепа, изплатена за финансови инструменти, се използват по реда на чл. 43, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
чл. 13. (1) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Управляващият орган гарантира, че бенефициентите получават общата сума на финансовата подкрепа от програмата в сроковете, установени със ЗУСЕСИФ, и в съответствие с чл. 60, ал. 4 от същия закон.
(2) Управляващият орган извършва плащания към бенефициентите в рамките на заложените от дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите лимити в СЕБРА.
(3) Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите залага по десетразрядните кодове в СЕБРА на управляващия орган на съответната оперативна програма следните лимити:
1. лимит в размер на авансово получените средства от Европейската комисия и съответното национално съфинансиране;
2. лимит в размер на възстановени от Европейската комисия разходи и съответното национално съфинансиране;
3. (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) лимит в размер на възстановени от бенефициентите разходи, както и на възстановени лихви за забава по разходи, заявени за възстановяване от Европейската комисия, след тяхното приспадане от заявление за плащане към Европейската комисия.
(4) Лимитите по ал. 3 подлежат на залагане единствено в случаите, когато превишават предоставеното финансиране по реда на чл. 17, ал. 4 от Закона за публичните финанси.
(5) Лимитите по ал. 3, т. 1 и 2 се залагат в срок до 10 работни дни след получаване на транш от Европейската комисия, като в същия срок дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите уведомява управляващия орган.
(6) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Лимитите по ал. 3, т. 3 се залагат след 15-о число на месеца, следващ месеца на възстановяване на разходите от бенефициентите, а за възстановените лихви за забава - на месеца, следващ месеца на приспадането им от заявление за плащане към Европейската комисия.
(7) Лимитите остават заложени до тяхното пълно усвояване или до тяхното отнемане.
(8) (изм. - ДВ-83 от 22.10.2019) Дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите може да отнеме изцяло или частично вече заложените лимити при установяване на нарушение на принципа за добро финансово управление по смисъла на чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046.