Съдържание:
Данъчно-осигурителен Процесуален Кодекс - Разпоредби за Международно Данъчно Облагане
дял първи
ОБЩИ ПРАВИЛА
глава осма "а"
ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ (нова - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020)
Предмет
чл. 71а. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) Тази глава урежда правилата за изготвяне на документация за доказване, че условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица съответстват на условията, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства, включително че сделките са осъществени по пазарни цени ("документация за трансферно ценообразуване").
(2) За целите на тази глава сделките, с които се установяват търговски и финансови взаимоотношения между свързани лица (сделки между свързани лица), се наричат контролирани сделки.
(3) Документацията за трансферно ценообразуване включва местно досие и обобщено досие.
(4) Местното досие съдържа обща информация за дейността на лицето и собственика или собствениците на акциите или дяловете му, както и данни за контролираните сделки и за прилаганите методи за определяне на пазарните цени.
(5) Обобщеното досие съдържа информация за организационната структура и дейността на многонационалната група предприятия, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.
Задължение за Изготвяне на Документация за Трансферно Ценообразуване
чл. 71б. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) Местните юридически лица, чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, и едноличните търговци, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, са задължени да изготвят местно досие, когато осъществяват контролирани сделки.
(2) Алинея 1 не се прилага за:
1. лицата, които са освободени от облагане с корпоративен данък по част втора, глава двадесет и втора, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. лицата, които извършват дейност, подлежаща на облагане с алтернативен данък по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане;
3. (изм. - ДВ-96 от 06.12.2019, в сила от 01.01.2020) лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават поне два от следните показателя:
а) балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 250 души;
4. лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната.
(3) Лицата по ал. 2, т. 1 и 2, които извършват и дейности, подлежащи на облагане с корпоративен данък, изготвят документация за трансферно ценообразуване при условията и по реда на тази глава само във връзка с тези дейности.
(4) Местно досие не се изготвя за контролирани сделки с физически лица извън случаите на еднолични търговци.
(5) Лицата по ал. 1 изготвят местно досие за извършваните от тях контролирани сделки, когато за съответната година:
1. стойността на сделката без данъка върху добавената стойност и акцизите превишава:
а) при сделки с предмет продажба на стоки - 400 000 лв.;
б) за всички останали сделки - 200 000 лв.;
2. независимо от т. 1, размерът на получен, съответно предоставен заем, надвишава 1 000 000 лв. или размерът на начислените лихви и другите свързани със заема приходи или разходи превишава 50 000 лв.
(6) Праговете по ал. 5 се изчисляват отделно за всяка контролирана сделка.
(7) Когато лицето по ал. 1 извършва две или повече контролирани сделки с едно или повече свързани лица и предметът и условията, при които се осъществяват тези сделки, са съпоставими до степен, която позволява обединяване на тези сделки и прилагане на един метод за определяне на пазарните цени спрямо съвкупността от сделки, праговете по ал. 5 се изчисляват за общата стойност на тези сделки, съответно за общия размер на получените/предоставените заеми.
(8) За целите на изчисляване на прага по ал. 5 се обединяват и сделки с едно и също свързано лице, които имат различен предмет, но са свързани по начин, при който не могат да бъдат разделени и надеждно оценени самостоятелно. В този случай при изчисляване на прага по ал. 5 се взема предвид прагът за тази сделка, чиято стойност има най-голям дял в общата стойност на сделките, а когато такава не може да бъде надеждно определена - прагът за сделката, която е най-значима за страните по нея.
(9) Местно досие се изготвя само за тази сделка или съвкупност от сделки, за които е превишен прагът по ал. 5, независимо че лицето може да е страна и по друга сделка или съвкупност от сделки, за които не е достигнат съответният праг.
(10) Когато са част от многонационална група предприятия, лицата, задължени да изготвят местно досие, трябва да разполагат и с обобщено досие, изготвено от крайното предприятие майка или друго лице от групата.
Местно Досие
чл. 71в. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) Местното досие трябва да съдържа следната информация:
1. информация за лицето по чл. 71б, ал. 1:
а) описание (схема) на управленската и организационната структура;
б) идентификационни данни на собственика или собствениците на акциите или дяловете на лицето;
в) имена и длъжност/позиция на физическите лица, пред които органите на управление отчитат дейността си, както и юрисдикцията или юрисдикциите, в които тези лица изпълняват основно задълженията си;
г) подробно описание на дейността и бизнес стратегията (включително настъпили промени спрямо предходната година), данни дали е участвало във или е засегнато от преструктурирания на дейността или сделки с нематериални блага, както и обяснение на начина, по който тези сделки оказват влияние върху дейността на лицето по чл. 71б, ал. 1;
д) основни конкуренти;
2. информация за контролираните сделки - предмет на местното досие:
а) описание на сделките и обстоятелствата, при които се извършват, включително тяхната стойност;
б) идентификационни данни на свързаните лица и качеството, в което участват в сделките по буква "а";
в) размер на получените и изплатените суми за сделките, разпределени по видове и юрисдикции на платците или получателите;
г) копия на договорите, уреждащи контролираните сделки;
д) подробен анализ на съпоставимостта, включващ характеристики на предмета на контролираната сделка, договорни условия, икономически условия, описание на прилаганите бизнес стратегии и функционален анализ, отнасящ се за лицето по чл. 71б, ал. 1 и съответните свързани лица - страни по контролираните сделки, както и на настъпилите промени във факторите на съпоставимост спрямо предходни години;
е) описание на избрания метод за определяне на пазарните цени на сделката/сделките и причините за този избор;
ж) посочване на избраното за тествана страна свързано лице (страната по контролираната сделка, по отношение на която се прилага съответният метод за определяне на пазарните цени) и обяснение на причините за неговия избор;
з) обобщение на важните допускания, направени при прилагането на метода за определяне на пазарните цени;
и) обосноваване на причините за анализ на период, по-голям от една година, когато анализът обхваща период от няколко години;
к) списък и описание на избраните съпоставими сделки (вътрешни и външни) между независими лица, когато такива са налице, и информация за съответните цени и/или финансови показатели на съпоставимите лица или сделки, на които се основава анализът на трансферното ценообразуване, включително описание на методологията за търсенето им, както и източника на тази информация; финансовите показатели се определят в зависимост от избрания метод за определяне на пазарните цени;
л) описание на всяка корекция, извършена с цел постигане на по-добра съпоставимост, и пояснение дали е направена спрямо резултатите на тестваното лице, на съпоставимите независими лица или и на двете;
м) описание на базата (ключовете) за разпределение в случаите на вътрешногрупови услуги и причините за избора на съответната база (ключ);
н) описание на използваните фактори за разпределение на комбинираната оперативна печалба/загуба при метода на разпределената печалба, причините за избора на съответния фактор и начина на определяне на относителната тежест на всеки фактор, когато са използвани повече от един фактор;
о) описание на причините, поради които след прилагане на избрания метод за определяне на пазарните цени лицето е приело, че резултатът от съответните контролирани сделки е определен в съответствие с чл. 15 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
п) обобщение на ценовите данни и/или финансовите показатели, използвани при прилагането на избрания метод за определяне на пазарните цени;
р) копие на съществуващите едностранни, двустранни и многостранни предварителни споразумения за ценообразуване и други данъчни становища, издадени от компетентен орган на друга държава или юрисдикция и които са свързани с контролираните сделки - предмет на документацията;
3. финансова информация:
а) годишен финансов отчет за съответната година;
б) информация (справки и таблици) и изчисления, показващи начина, по който финансовите данни, използвани при прилагането на метода за определяне на пазарните цени, са свързани със или произтичат от годишния финансов отчет;
в) обобщение на ценовите данни или финансовите показатели на избраните независими съпоставими сделки или лица, използвани при анализа, и източника на съответните данни.
(2) В местното досие се включва информацията по ал. 1, която е приложима за конкретното лице по чл. 71б, ал. 1, извършваните от него сделки и избрания метод за определяне на пазарните цени.
(3) Когато в обобщеното досие липсва информация, изисквана съгласно чл. 71г, тази информация може да се включи в местното досие.
Обобщено Досие
чл. 71г. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) Обобщеното досие трябва да съдържа следната информация:
1. описание и диаграма/схема на правната и организационната структура на групата, списък на свързаните лица в групата, както и юрисдикцията, на която всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
2. общо описание на дейността на групата, включващо:
а) основни фактори, които влияят върху формирането на печалбата;
б) описание, схема или диаграма на веригата на доставките на петте най-важни стоки, услуги и/или нематериални блага, определени на базата на приходите от тях, както и на всички други стоки, услуги и/или нематериални блага, които формират повече от 5 на сто от консолидираните приходи на групата;
3. общо описание на контролираните сделки, включващо:
а) движение на стоки, услуги и/или нематериални блага;
б) движение на фактурите;
в) стойност на стоките, услугите и/или нематериалните блага по буква "а";
4. политиката за трансферно ценообразуване, прилагана от групата, или описание на методологията за трансферно ценообразуване на групата, която обосновава пазарния характер на цените по контролираните сделки;
5. списък и кратко описание на най-съществените за дейността договори за услуги между свързаните лица в групата, с изключение на договорите за услуги в областта на научноизследователската и развойната дейност; в описанието се посочва и информация за капацитета на основните звена, които предоставят тези услуги, и за политиките за трансферно ценообразуване на групата за разпределение на разходите за услуги и определяне на цените на вътрешногруповите услуги;
6. описание на основните пазари по географски региони, на които се предлагат стоките, услугите и/или нематериалните блага на групата, посочени в т. 2;
7. кратък функционален анализ, описващ приноса на отделните свързани лица в групата при създаването на стойност (изпълнявани ключови функции, поемани значителни рискове и използвани важни активи), включително описание на промените във функциите и рисковете спрямо предходната данъчна година, ако такива са налице;
8. описание на важните преструктурирания, придобивания и отделяния през данъчната година;
9. описание на бизнес стратегиите, както и на промените, настъпили в сравнение с предходната данъчна година;
10. информация за нематериалните блага:
а) общо описание на стратегията на групата за разработване, притежаване и използване на нематериалните блага, както и местоположението на основните центрове за научноизследователска и развойна дейност и местата, откъдето тя се управлява;
б) списък на нематериалните блага (патенти, търговски марки, ноу-хау и т.н.) или групи от нематериални блага, които са важни за целите на трансферното ценообразуване, начислените за тях авторски и лицензионни възнаграждения, както и информация за техния собственик;
в) списък на договорите между свързаните лица, уреждащи предоставянето или прехвърлянето на нематериални блага по буква "б", включително споразумения за разпределяне на разходите и договори за научноизследователска и развойна дейност;
г) общо описание на политиката за трансферно ценообразуване на групата по отношение на научноизследователската и развойната дейност и нематериалните блага;
д) общо описание на сделките с нематериални блага по буква "б" между свързаните лица през данъчната година, включително дължимото възнаграждение, участващите свързани лица, юрисдикцията, на която всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
11. информация за финансовите дейности на групата:
а) общо описание на източниците на финансиране на групата, включително съществените за дейността споразумения за финансиране с несвързани лица;
б) посочване на свързаните лица, които на централно ниво изпълняват функция по финансиране в групата, включително юрисдикцията, съгласно чието законодателство всяко от тях е местно лице за данъчни цели, или, когато не е местно лице на нито една юрисдикция, юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено;
в) общо описание на политиката за трансферно ценообразуване на групата по отношение на дейностите по финансиране между свързаните лица;
12. финансови и данъчни резултати на групата:
а) годишния консолидиран финансов отчет за данъчната година, за която се отнася обобщеното досие;
б) списък и кратко описание на съществуващите едностранни предварителни споразумения за ценообразуване и други данъчни становища, свързани с трансферното ценообразуване, издадени по отношение на свързаните лица в групата.
Срокове за Изготвяне на Документацията за Трансферно Ценообразуване
чл. 71д. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) (изм. - ДВ-104 от 08.12.2020, в сила от 01.01.2021) Местното досие се изготвя до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася.
(2) Когато е подадена коригираща годишна данъчна декларация по чл. 75, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане, водеща до промяна на данните в местното досие, то се обновява във връзка с направената корекция. Обновяването на местното досие се извършва в 14-дневен срок от подаване на коригиращата декларация, но не по-късно от 30 септември на текущата година.
(3) Лицето по чл. 71б, ал. 10 трябва да разполага с обобщено досие за данъчната година на крайното предприятие майка на многонационалната група предприятия, започваща на 1 януари или по-късно през годината, за която се изготвя местното досие по чл. 71в, не по-късно от изтичането на 12 месеца след срока по ал. 1.
Съхраняване и Обновяване на Документацията за Трансферно Ценообразуване
чл. 71е. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) Документацията за трансферно ценообразуване се съхранява от лицата по чл. 71б, ал. 1 и 10 и се предоставя по искане на орган по приходите в рамките на осъществяван данъчно-осигурителен контрол.
(2) Местното и обобщеното досие се изготвят ежегодно.
(3) При липса на значими промени във факторите на съпоставимост по отношение на контролираните сделки извършеното проучване на съпоставими независими сделки и/или лица се обновява най-малко веднъж на всеки три години. Независимо от изречение първо финансовите данни на сделките или лицата, определени за съпоставими на базата на проучването, трябва да се обновяват ежегодно.
Особени Случаи
чл. 71ж. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и за трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната.
(2) За целите на тази глава неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица.
дял втори
ОТДЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА
глава шестнадесета
ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА
раздел II "а"
Процедура за разрешаване на спорове между държави - членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019)
Предмет
чл. 134а. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Този раздел урежда правилата за разрешаване на спорове, възникнали между Република България и други държави членки ("заинтересовани държави членки") във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер. За целите на този раздел въпросът, който поражда спор по изречение първо, се нарича "спорен въпрос".
(2) Този раздел урежда и правата и задълженията на засегнатите лица при възникването на спорове по ал. 1.
Общи Положения
чл. 134б. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Всяко засегнато лице има право да подаде жалба за разрешаване на спорен въпрос по чл. 134а, ал. 1 до компетентния орган по този раздел.
(2) Засегнато лице е всяко лице, което е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава членка и чието данъчно облагане е пряко засегнато от спорния въпрос.
(3) Компетентен орган в процедурата за разрешаване на спорове по този раздел е министърът на финансите или оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Компетентен съд за разглеждане на жалбите и исканията по този раздел е административният съд по постоянен адрес или седалището на засегнатото лице. Когато засегнатото лице няма постоянен адрес или седалище в страната, споровете се разглеждат от Административния съд - град София.
(5) Двойно данъчно облагане по смисъла на този раздел е облагането на един и същ облагаем доход или имущество от две или повече държави членки с данъци, които попадат в обхвата на спогодба или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1, когато това води до допълнително облагане с данък, увеличаване на данъчните задължения или непризнаване на загубите, които биха могли да бъдат приспаднати от данъчната печалба.
(6) Когато от този раздел не следва друго, в процедурата за разрешаване на спорове понятията се тълкуват според значението им, определено в посочените актове, към датата на получаване на първото уведомление за действието, което поражда или ще породи спорен въпрос, в следната последователност:
1. съответната спогодба или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1;
2. законодателството в областта на данъците, за които се прилага спогодбата или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1;
3. други нормативни актове извън тези по т. 2.
Подаване на Жалба
чл. 134в. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Жалбата се подава на български език в срок до три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което води или би довело до спорния въпрос, независимо дали засегнатото лице използва други средства за правна защита съгласно българското законодателство или законодателството на другите заинтересовани държави членки. Жалбата може да бъде придружена от превод на английски език.
(2) Компетентният орган потвърждава получаването на жалбата в срок до два месеца от датата на получаването ѝ. В същия срок уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за жалбата и за езика, който ще използва по време на производството.
(3) Едновременно с подаването по ал. 1 засегнатото лице подава жалбата с идентично съдържание и приложения и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки на съответните езици, като посочва в нея държавите членки, които са засегнати от спорния въпрос.
(4) Жалбата може да бъде подадена само до компетентния орган по чл. 134б, ал. 3, когато засегнатото лице е местно лице за данъчни цели на Република България и е:
1. физическо лице, или
2. микро-, малко или средно предприятие, което не е част от голяма група, по смисъла на Закона за счетоводството.
(5) В случаите по ал. 4 компетентният орган уведомява едновременно компетентните органи на другите заинтересовани държави членки в срок до два месеца от получаване на жалбата. Приема се, че засегнатото лице е подало жалба до всички заинтересовани държави членки считано от датата на уведомяването.
(6) Приема се, че пред компетентния орган по чл. 134б, ал. 3 е подадена жалба, когато компетентен орган на друга заинтересована държава членка го уведоми за подадена жалба от засегнато лице, което е местно лице за данъчни цели на съответната държава членка и е физическо лице или микро-, малко или средно предприятие, което не е част от голяма група съгласно съответното национално законодателство. Жалбата се счита за получена на датата, на която компетентният орган е получил уведомлението по изречение първо.
(7) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и по отношение на отговорите на искането за допълнителна информация по чл. 134г, ал. 2, оттеглянето на жалбата по чл. 134д, ал. 7 и искането по чл. 134ж, ал. 1.
Съдържание на Жалбата
чл. 134г. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. име/наименование на засегнатото лице-жалбоподател, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, адреса за кореспонденция, идентификационен номер за данъчни цели, както и друга информация, необходима за идентифицирането на жалбоподателя, а при необходимост - и идентификационни данни на всяко друго засегнато лице;
2. посочване на другите заинтересовани държави членки;
3. данъчните периоди, за които се отнася спорният въпрос;
4. подробно описание на относимите факти и обстоятелства по случая с копие от всички подкрепящи документи, включително:
а) информация за структурата на сделката и за отношенията между засегнатото лице и другите страни по съответните сделки;
б) факти, установени добросъвестно в обвързващо споразумение между засегнатото лице и данъчна администрация на заинтересована държава членка, когато е приложимо;
в) описание на действията, които водят до спорния въпрос, и датата, на която са извършени;
г) информация за доходите, получени в друга държава членка, и за включването им в облагаемия доход в тази държава членка, когато е приложимо;
д) информация за данъците, наложени или които ще бъдат наложени във връзка с доходите по буква "г" в другата държава членка, когато е приложимо;
е) свързаните с обстоятелствата по букви "а" - "д" суми във валутите на заинтересованите държави членки;
5. позоваване на приложимите национални правила и спогодбата или международния договор по чл. 134а, ал. 1; когато може да се приложи повече от една спогодба или договор, засегнатото лице посочва спогодбата или договора, които следва да се тълкуват и прилагат във връзка със спорния въпрос;
6. следната информация, предоставена от жалбоподателя, заедно с копия от всички подкрепящи документи:
а) обяснение на причините, поради които засегнатото лице счита, че е налице спорен въпрос;
б) подробна информация за всички обжалвания и съдебни производства във връзка със съответните сделки, както и за всички съдебни решения, свързани със спорния въпрос;
в) поемане на задължение от страна на засегнатото лице да отговори изчерпателно и своевременно на всички свързани със спорния въпрос искания на компетентния орган и да предостави документация при поискване от страна на компетентните органи;
г) копие от акта за установяване на данъчни задължения или друг аналогичен документ, от който произтича спорният въпрос, както и всякакви други документи, издадени от органите по приходите, съответно от данъчните органи на заинтересована държава членка във връзка със спорния въпрос, ако е приложимо;
д) информация за жалбите, подадени от засегнатото лице по реда на други процедури за взаимно споразумение или за разрешаване на спорове съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или друг международен договор със сходен характер, както и поемане на задължение от страна на засегнатото лице, че ще предприеме необходимите действия за прекратяване на тези процедури в съответствие с чл. 134у, ал. 7, когато е приложимо;
7. друга информация, която е от значение за разглеждането на конкретния спорен въпрос по същество.
(2) Компетентният орган може да поиска допълнителна информация, която счита за необходима за разглеждането на спорния въпрос по същество, в срок до три месеца от получаването на жалбата. Искания за допълнителна информация могат да се правят и по време на процедурата по взаимно споразумение по чл. 134е.
(3) Засегнато лице, което получи искане за допълнителна информация по ал. 2, отговаря в срок до три месеца от получаването на искането. Едновременно с това лицето изпраща копие от отговора и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.
(4) В случаите, когато компетентен орган на друга заинтересована държава членка е поискал допълнителна информация, едновременно с това засегнатото лице предоставя копие от нея и на компетентния орган по чл. 134б, ал. 3.
(5) Когато жалбата е подадена по реда на чл. 134в, ал. 4, компетентният орган изпраща копие от получената допълнителна информация по ал. 3 на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. Допълнителната информация се счита за предоставена на всички заинтересовани държави членки на датата на нейното получаване от съответните компетентни органи.
Действия след Подаването на Жалбата
чл. 134д. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентният орган приема за разглеждане или отхвърля жалбата с решение в срок до 6 месеца от получаването ѝ. Когато е поискана допълнителна информация по чл. 134г, ал. 2 или такава информация е предоставена от компетентен орган на друга заинтересована държава членка в случаите по чл. 134в, ал. 6, 6-месечният срок започва да тече от получаването на информацията от компетентния орган.
(2) Компетентният орган отхвърля жалбата, когато е налице едно от следните основания:
1. жалбата не съдържа информацията по чл. 134г, ал. 1 или в срока по чл. 134г, ал. 3 не е предоставена поисканата допълнителна информация;
2. не е налице спорен въпрос;
3. жалбата не е подадена в тригодишния срок по чл. 134в, ал. 1.
(3) Компетентният орган незабавно уведомява засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за решението си по ал. 1. Когато компетентният орган отхвърли жалбата, в решението се посочват общо причините за това.
(4) Когато компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 или компетентен орган на друга заинтересована държава членка не е взел решение по жалбата в срока по ал. 1 или в срока, предвиден в аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка, жалбата се счита за приета от съответния компетентен орган.
(5) Засегнатото лице може да подаде жалба срещу решението по ал. 1 пред съответния административен съд, в случай че компетентните органи на всички заинтересовани държави членки са отхвърлили жалбата. Жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на последното уведомление за отхвърляне на жалбата от компетентен орган на заинтересована държава членка. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Когато решението по ал. 1 бъде отменено, жалбата се счита за приета от компетентния орган, който уведомява за това компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.
(6) В срока по ал. 1 компетентният орган може да реши спорния въпрос по същество без участието на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. В този случай той уведомява незабавно засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки, а производството по спора се прекратява.
(7) Жалбата може да бъде оттеглена по всяко време след подаването ѝ от засегнатото лице с писмено уведомление, изпратено едновременно до компетентния орган по чл. 134б, ал. 3 и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. Производството по спорния въпрос се прекратява от датата на постъпването на уведомлението. Компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 незабавно уведомява другите заинтересовани държави членки за прекратяването на производството.
(8) Освен в случаите по ал. 6 и 7, производството по спора се прекратява и когато спорният въпрос престане да съществува. Компетентният орган незабавно уведомява засегнатото лице за прекратяването, като посочва общо причините, на които то се основава.
(9) Производството по жалбата се прекратява и когато е налице едно от следните основания:
1. жалбата е отхвърлена от компетентните органи на всички заинтересовани държави членки на основание ал. 2 или аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка и в срока за обжалване, предвиден в законодателството на държавите членки, не е подадена жалба срещу решението на съответния компетентен орган или във всички заинтересовани държави членки отхвърлянето е потвърдено с влязъл в сила акт на компетентен съд;
2. при обжалване на решението на компетентния орган по ал. 5 отхвърлянето на жалбата е потвърдено от съответния административен съд с влязъл в сила акт;
3. в друга заинтересована държава членка отхвърлянето на жалбата е потвърдено от компетентен съд с влязъл в сила акт и националното законодателство на тази държава не допуска отклонение от него;
4. засегнатото лице е оттеглило жалбата пред компетентен орган на друга заинтересована държава членка в случаите по чл. 134в, ал. 6 и компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 е уведомен за това.
Взаимно Споразумение
чл. 134е. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Когато жалбата е приета за разглеждане от всички заинтересовани държави членки, компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 полага усилия да разреши спорния въпрос по взаимно споразумение съвместно с компетентните органи на другите заинтересовани държави членки в срок до две години, считано от последното уведомяване от заинтересована държава членка за решението ѝ да приеме за разглеждане жалбата.
(2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от една година, по мотивирано писмено искане на компетентен орган на заинтересована държава членка, отправено до всички други компетентни органи на заинтересовани държави членки.
(3) Когато в срока по ал. 1 е постигнато споразумение за разрешаване на спорния въпрос, въз основа на него компетентният орган издава решение, за което уведомява незабавно засегнатото лице.
(4) С постигнатото споразумение окончателно се решава спорният въпрос, а решението, издадено въз основа на него, е задължително за всички органи и институции и има изпълнителна сила за засегнатото лице, когато то:
1. приеме решението;
2. декларира, че му е известно, че спорният въпрос се решава окончателно със споразумението и по отношение на него не могат да бъдат използвани други средства за правна защита, и
3. представи доказателства в срок до 60 дни, считано от датата на получаването на уведомлението по ал. 3, че са предприети действия за прекратяване на започналите, но неприключили производства, свързани с използването на други средства за правна защита.
(5) Когато са изпълнени условията по ал. 4 и условията съгласно аналогична разпоредба в законодателството на другите заинтересовани държави членки, решението по ал. 3 се изпълнява незабавно по реда на този кодекс независимо от предвидените давностни срокове. Решението не подлежи на обжалване.
(6) Когато в срока по ал. 1 не е постигнато споразумение за разрешаване на спорния въпрос, компетентният орган уведомява засегнатото лице, като посочва общо причините за невъзможността да се постигне споразумение.
Разрешаване на Спорове от Консултативна Комисия
чл. 134ж. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки съставят консултативна комисия за разрешаване на спора по искане на засегнатото лице, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. жалбата, подадена от засегнатото лице, е била отхвърлена на основание, предвидено в чл. 134д, ал. 2 или в аналогична разпоредба в законодателството на друга заинтересована държава членка, най-малко от един, но не от всички компетентни органи на заинтересованите държави членки;
2. компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 и компетентните органи на заинтересованите държави членки са приели да разгледат жалбата, подадена от засегнатото лице, но не са успели да се споразумеят за разрешаването на спорния въпрос в срока, предвиден в чл. 134е, ал. 1.
(2) Искане по ал. 1, т. 1 може да бъде подадено само когато не е налице висящо производство по чл. 134д, ал. 5 или производство по обжалване на решението за отхвърляне на жалбата в друга заинтересована държава членка, както и когато са изтекли сроковете за обжалване, предвидени в законодателството на всички заинтересовани държави членки.
(3) Искането по ал. 1 се подава в писмена форма в срок до 50 дни, считано от датата на получаването на уведомлението по чл. 134д, ал. 3 или чл. 134е, ал. 6, съответно от датата на постановяването на акта, с който се отменя отхвърлянето на жалбата в поне една от заинтересованите държави членки. В искането засегнатото лице декларира обстоятелствата по ал. 2.
(4) Консултативната комисия се съставя в срок до 120 дни, считано от датата на получаването на искане по ал. 1, като председателят ѝ незабавно информира засегнатото лице за това обстоятелство.
(5) Компетентният орган може да откаже съставяне на консултативна комисия, когато спорният въпрос не е свързан с двойно данъчно облагане, като уведомява незабавно за това засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.
(6) Когато консултативната комисия е съставена на основание ал. 1, т. 1, тя приема решение относно допустимостта на жалбата в срок до 6 месеца, считано от датата на съставянето ѝ. Решението се съобщава на компетентните органи на заинтересованите държави членки в срок до 30 дни от приемането му.
(7) Когато консултативната комисия потвърди с решението по ал. 6, че изискванията по чл. 134в и 134г са изпълнени, процедурата по взаимно споразумение по чл. 134е започва по искане на един от компетентните органи.
(8) Когато искането по ал. 7 е направено от компетентния орган по чл. 134б, ал. 3, той уведомява консултативната комисия, компетентните органи на другите заинтересовани държави членки и засегнатото лице за това.
(9) Когато процедура по взаимно споразумение е започнала по реда на ал. 7, срокът за разрешаване на спора по чл. 134е, ал. 1 започва да тече от датата на уведомлението за решението на консултативната комисия за допустимост на жалбата.
(10) Когато не е направено искане за процедура по взаимно споразумение по ал. 7 в срок до 60 дни, считано от датата на уведомяването по ал. 6 за решението от консултативната комисия, комисията дава становище за разрешаване на спорния въпрос по чл. 134п, ал. 1. За целите на чл. 134п, ал. 1 се счита, че консултативната комисия е съставена на датата, на която срокът по изречение първо е изтекъл.
(11) Когато консултативната комисия е съставена на основание ал. 1, т. 2, тя дава становище за решаване на спорния въпрос в съответствие с чл. 134п, ал. 1.
Състав на Консултативната Комисия
чл. 134з. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Консултативната комисия за разрешаване на спорове по чл. 134ж има следния състав:
1. председател;
2. по един представител на всеки компетентен орган на заинтересована държава членка;
3. по един независим експерт, определен от всеки компетентен орган на заинтересованите държави членки от списъка по чл. 134и.
(2) По споразумение между компетентните органи на заинтересованите държави членки броят на представителите, съответно на независимите експерти по ал. 1, т. 2 и 3, може да бъде увеличен на двама представители, съответно на двама независими експерти, за всеки компетентен орган.
(3) Правилата за определянето на независими експерти се договарят между компетентните органи на заинтересованите държави членки. На всеки независим експерт се определя заместник съгласно правилата по изречение първо за случаите, когато бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си. При липса на договорени правила, определянето на независими експерти се извършва чрез теглене на жребий.
(4) Представителите на компетентните органи и независимите експерти избират председател от списъка на лицата, посочен в чл. 134и. Председателят е съдия, освен ако представителите на компетентните органи и независимите експерти са се договорили друго.
(5) Освен в случаите по чл. 134к компетентен орган може да възрази срещу определянето на независим експерт, когато е налице едно от следните основания:
1. лицето е служител на или работи за една от заинтересованите приходни/данъчни администрации или е било на такава позиция в който и да било момент през последните три години;
2. лицето притежава или е притежавало съществен дял или право на глас в някое от засегнатите лица или е било техен служител или консултант в който и да било момент през последните 5 години преди датата на определянето му като независим експерт;
3. лицето не предоставя достатъчни гаранции за обективност за разрешаването на спорния въпрос;
4. лицето е служител на друго лице, което предоставя данъчни консултации, включително по занятие, или е било на такава позиция в който и да било момент през последните три години преди датата на определянето му;
5. друго основание, предварително договорено между компетентните органи на заинтересованите държави членки.
(6) Компетентен орган може да поиска от лице, определено като независим експерт или негов заместник, да декларира наличието на интерес, взаимоотношения или друго обстоятелство, което може да засегне независимостта му или което може да породи основателно съмнение в неговата безпристрастност по време на производството.
(7) Ограниченията по ал. 5 се прилагат и за независим експерт, който участва в консултативна комисия, за период 12 месеца, считано от произнасянето на становището на комисията, в случай че съответното обстоятелство по ал. 5 би било основание компетентен орган да възрази срещу включването му в консултативната комисия.
Списък на Независимите Експерти
чл. 134и. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентният орган определя три или повече лица, които са компетентни и независими и могат да действат с безпристрастност и почтеност, за включване в списъка на независимите експерти, поддържан от Европейската комисия. Списъкът на независимите експерти се състои от всички независими експерти, определени от държавите членки.
(2) Независим експерт може да бъде дееспособно пълнолетно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, има висше икономическо или юридическо образование, най-малко 8 години професионален или академичен опит в областта на прякото данъчно облагане, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или трансферното ценообразуване и притежава високи морални качества.
(3) Компетентният орган предоставя на Европейската комисия имената на определените от него независими експерти, както и пълна и актуална информация за професионалния и академичния им опит, за тяхната компетентност, експертни познания и възможен конфликт на интереси. Компетентният орган може да посочи един или повече от определените от него независими експерти, които могат да бъдат избирани за председател на консултативната комисия.
(4) Компетентният орган уведомява незабавно Европейската комисия за всяка промяна в списъка на независимите лица.
(5) Компетентният орган определя със заповед реда за включване на независими експерти в списъка по ал. 1, както и за заличаването им, когато престанат да отговарят на изискването за независимост.
(6) Компетентният орган може да възрази срещу оставането на независим експерт в списъка, поддържан от Европейската комисия, когато са налице основателни съмнения в неговата независимост, като уведомява Европейската комисия за това и представя доказателства.
(7) Когато компетентният орган е уведомен от Европейската комисия за постъпило възражение и доказателства срещу независим експерт, посочен от него в списъка по ал. 1, в срок 6 месеца предприема необходимите действия за разглеждане на жалбата и решава относно запазването или заличаването на съответното лице от списъка. Компетентният орган уведомява незабавно Европейската комисия за решението си.
Определяне на Състав на Консултативната Комисия от Съда
чл. 134к. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд да определи състава на консултативната комисия по чл. 134з, когато компетентният орган не го е направил в срока по чл. 134ж, ал. 4. Искането се подава в 30-дневен срок след изтичането на срока по чл. 134ж, ал. 4.
(2) Съдът определя един независим експерт и негов заместник от списъка на независимите експерти, а в случаите по чл. 134з, ал. 2 - двама независими експерти и техни заместници. При определянето им съдът трябва да съобрази тяхната компетентност и всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен експерт съгласно чл. 134з.
(3) Съдът определя един представител на компетентния орган, а в случаите по чл. 134з, ал. 2 - двама представители, за участие в консултативната комисия, като задължава компетентния орган да предостави списък с лица, които могат да заемат тази позиция.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 съдът се произнася в срок до 30 дни от подаването на искането. Решението на съда е окончателно. Съдът съобщава решението на засегнатото лице и на компетентния орган, който незабавно уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.
(5) Когато компетентните органи на всички заинтересовани държави членки не са определили независими експерти и техни заместници и засегнатото лице е поискало това от съответните компетентни съдилища или национални органи по назначаването, определените по този ред независими експерти избират чрез жребий председателя от списъка, поддържан от Европейската комисия.
(6) Когато в производството участват повече от едно засегнато лице, всяко от тях сезира компетентния съд или орган по назначаването в държавата, на която е местно лице за данъчни цели, за определяне на независими експерти и техни заместници.
Алтернативна Комисия за Разрешаване на Спорове
чл. 134л. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки могат да се договорят за съставянето на алтернативна комисия за разрешаване на спорове вместо консултативна комисия, която да представи становище за разрешаване на спорния въпрос в съответствие с чл. 134п.
(2) Алтернативната комисия по ал. 1 може да бъде и комисия с постоянен характер, създадена от компетентните органи на държавите членки за алтернативно разрешаване на спорове.
(3) По своя състав и структура алтернативната комисия може да се различава от консултативната комисия. Правилата по чл. 134з, ал. 5 - 7 се прилагат съответно и по отношение на алтернативната комисия.
(4) Алтернативната комисия може да прилага всякакви процедури и способи за разрешаване на спорния въпрос по обвързващ начин, прилагани в арбитражните производства.
(5) Компетентните органи на заинтересованите държави членки приемат правилник за дейността на алтернативната комисия в съответствие с чл. 134м. Освен ако не е предвидено друго в правилника, по отношение на алтернативната комисия се прилагат съответно чл. 134н и 134о.
Правилник за Дейността
чл. 134м. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентният орган уведомява засегнатото лице в срока по чл. 134ж, ал. 4 за съставяне на консултативна комисия, съответно на алтернативна комисия за разрешаване на спорове, за следното:
1. правилника за дейността на консултативната комисия или на алтернативната комисия;
2. срока, в който трябва да бъде прието становището във връзка с разрешаването на спорния въпрос;
3. приложимите разпоредби в националното законодателство на заинтересованите държави членки, включително приложимите спогодби или други международни договори със сходен характер.
(2) Правилникът за дейността се подписва от компетентните органи на заинтересованите държави членки, които са страни по спора.
(3) Правилникът за дейността съдържа:
1. описание на спорния въпрос;
2. правилата, по които компетентните органи на държавите членки постигат съгласие във връзка с правните и фактическите въпроси, които трябва да бъдат решени;
3. структурата на органа за разрешаване на спорове, който може да бъде консултативна комисия или алтернативна комисия, както и вида на процедурата за алтернативно разрешаване на спорове, ако се различава от процедурата на независимо становище, прилагана от консултативната комисия;
4. сроковете за провеждане на процедурата за разрешаване на спорове;
5. състава на комисията, включително броя и имената на членовете, подробна информация за тяхната компетентност и квалификации, както и оповестяване на евентуален конфликт на интереси на членовете;
6. правилата за участие на засегнатото лице и трети страни в производството, размяната на книжа, информацията и доказателствата, разходите, вида на процедурата за разрешаване на спорове и всички други процедурни или организационни въпроси;
7. логистичната организация на производството и приемане на становището от комисията.
(4) Когато консултативната комисия е съставена съгласно чл. 134ж, ал. 1, т. 1, правилникът за дейността съдържа единствено информацията, посочена в ал. 3, т. 1, 4 - 6.
(5) Когато правилникът за дейността е непълен или засегнатото лице не е било уведомено по ал. 1, дейността на комисията се осъществява въз основа на стандартен правилник за дейността, утвърден от Европейската комисия.
(6) Когато засегнатото лице не е уведомено за правилника за дейността в срока по ал. 1, председателят и независимите експерти изготвят правилник въз основа на стандартния образец по ал. 5 и го изпращат на засегнатото лице в срок до две седмици от датата на съставянето на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия. Когато председателят и независимите експерти не са постигнали съгласие относно правилника за дейността или не уведомят за него засегнатото лице, засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд или от съответния компетентен съд на друга заинтересована държава членка да ги задължи да изготвят правилник.
Разходи за Производството
чл. 134н. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Освен когато компетентните органи са се договорили друго, заинтересованите държави членки си поделят поравно следните разходи за осъществяване на производството по този раздел:
1. разходите на независимите експерти, които са в размер, равен на средната стойност на обичайната сума, възстановявана на висши държавни служители на заинтересованите държави членки, и
2. хонорарите на независимите експерти, когато е приложимо, в размер до 1000 евро или левовата им равностойност на човек на ден - за всеки ден, през който консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, заседава.
(2) Разходите, направени от засегнатото лице, са за негова сметка.
(3) Разходите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, се поемат от засегнатото лице, когато компетентните органи на заинтересованите държави членки постигнат съгласие за това и засегнатото лице:
1. е направило уведомление за оттегляне на жалбата съгласно чл. 134д, ал. 7, или
2. е отправило искане за съставяне на консултативна комисия след отхвърляне на жалбата на основание чл. 134д, ал. 2 или аналогична разпоредба в законодателството на друга заинтересована държава членка и консултативната комисия потвърди решението на съответните компетентни органи за отхвърлянето.
Информация, Доказателства и Изслушвания
чл. 134о. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Когато компетентните органи на заинтересованите държави членки са постигнали съгласие за това, засегнатото лице може да представи всякакви документи, данни и други доказателства в производството по чл. 134ж, които могат да бъдат от значение за становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия.
(2) По искане на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, засегнатото лице и компетентните органи на заинтересованите държави членки са длъжни да предоставят всички документи, данни и други доказателства, които са от значение за производството.
(3) Компетентният орган може да откаже да предостави информация по ал. 2, когато е налице едно от следните основания:
1. получаването на информацията изисква прилагането на административни мерки, които не са в съответствие с българското законодателство;
2. информацията не може да бъде получена съгласно българското законодателство;
3. информацията представлява търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес;
4. разкриването на информацията би противоречало на обществения ред.
(4) Засегнатото лице може по свое искане и със съгласието на компетентните органи на заинтересованите държави членки да присъства на заседание на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, лично или чрез представител.
(5) По искане на комисията засегнатото лице е длъжно да се яви пред нея лично или чрез представител.
(6) Засегнатото лице и неговият представител представят декларация пред компетентните органи, с която се задължават да пазят в тайна информацията, до която имат достъп в производството по разрешаване на спорове, когато това бъде изискано в хода на производството.
Становище на Консултативната Комисия, Съответно на Алтернативната Комисия
чл. 134п. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, представя своето становище в писмен вид на компетентните органи на заинтересованите държави членки в срок до 6 месеца след датата на съставянето ѝ. Срокът по изречение първо може да бъде удължен с три месеца, когато поради естеството на спорния въпрос комисията реши, че за представянето на становище е необходим по-дълъг срок. Комисията уведомява засегнатото лице и компетентните органи на заинтересованите държави членки за удължаването на срока.
(2) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, основава становището си на разпоредбите на приложимата спогодба или на друг международен договор със сходен характер и на приложимите национални правила.
(3) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, приема становището си с обикновено мнозинство. При липса на мнозинство гласът на председателя е определящ за окончателното становище.
(4) Председателят съобщава становището на комисията на компетентните органи на заинтересованите държави членки.
Окончателно Решение
чл. 134р. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки постигат съгласие и приемат окончателно решение за разрешаване на спорния въпрос в срок до 6 месеца след получаването на становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия.
(2) Становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, е задължително за компетентните органи при вземане на окончателното решение само когато компетентните органи не са постигнали съгласие за разрешаването на спорния въпрос в срока по ал. 1.
(3) Компетентният орган уведомява незабавно засегнатото лице за окончателното решение за разрешаването на спорния въпрос. Когато в 30-дневен срок от вземане на решението засегнатото лице, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не е уведомено за него, то може да поиска от съответния административен съд да задължи компетентния орган да му предостави окончателното решение.
(4) Окончателното решение има изпълнителна сила за засегнатото лице, при условие че в 60-дневен срок, считано от датата на получаването на уведомлението по ал. 3, приеме решението и декларира, че му е известно, че спорният въпрос се решава окончателно с влизането в сила на решението и по отношение на него не могат да бъдат използвани други средства за правна защита, съответно изпълни условията за влизане в сила на решението съгласно аналогична разпоредба в законодателството на другите заинтересовани държави членки.
(5) Окончателното решение не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно по реда на този кодекс независимо от предвидените давностни срокове, освен когато компетентен съд на заинтересована държава членка постанови, че по отношение на независим експерт не са били изпълнени условията за независимост по чл. 134з, ал. 5 или аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка.
(6) Окончателното решение за разрешаване на спора е задължително по отношение на спорния въпрос за компетентния орган и за всички органи и институции.
(7) Когато окончателното решение не е изпълнено от компетентния орган по приходите, засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд да задължи органа за изпълнението му.
Изпълнение на Влязло в Сила Решение за Разрешаване на Спора
чл. 134с. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Когато по спорния въпрос няма издаден ревизионен акт, засегнатото лице подава декларация или коригираща декларация по чл. 104 в тримесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 134е или 134р. Декларация не подава лице, за което няма задължение за деклариране по Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(2) Когато засегнатото лице не подаде декларация или в декларацията се установят несъответствия с влязлото в сила решение по чл. 134е или чл. 134р по спорния въпрос, органът по приходите може да издаде акт по чл. 107.
(3) Когато по спорния въпрос е издаден ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, се прилага чл. 133, ал. 2, т. 6.
(4) Въз основа на влязло в сила решение по спорния въпрос засегнатото лице може да подаде искане за прихващане или възстановяване в срока по ал. 1, ако този срок изтича след срока по чл. 129, ал. 1.
Публичност
чл. 134т. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Компетентният орган може да се съгласи окончателното решение по чл. 134р да бъде публикувано в неговата цялост в централния регистър, поддържан от Европейската комисия, при изразено съгласие от страна на засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.
(2) Когато компетентен орган или засегнатото лице не дадат съгласие за публикуване на окончателното решение в неговата цялост, в централния регистър се публикува резюме на решението. Резюмето включва общо описание на спорния въпрос, датата, съответните данъчни периоди, правното основание, стопански сектор, кратко описание на крайния резултат, както и описание на използвания метод на арбитраж.
(3) Компетентният орган изпраща информацията по ал. 2 на засегнатото лице преди нейното публикуване. В срок до 60 дни от получаването на информацията засегнатото лице може да поиска от компетентните органи да не се публикува информация, която се отнася за каквато и да било търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, както и информация, която противоречи на обществения ред.
(4) Информацията по ал. 1 и 2 се публикува по образец, утвърден от Европейската комисия.
(5) Компетентният орган предоставя незабавно на Европейската комисия информацията, която се публикува в съответствие с ал. 2 и 3.
Конкуренция с Други Производства
чл. 134у. (нов - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) (1) Засегнатото лице може да използва процедурите, предвидени в този раздел, независимо че спорният въпрос е решен с влязъл в сила акт, с изключение на случаите, когато има влязло в сила съдебно решение.
(2) Разглеждането на спорния въпрос в процедура по този раздел не възпрепятства започването или продължаването на съдебни, административнонаказателни или наказателни производства във връзка със спорния въпрос.
(3) Когато спорният въпрос е предмет на разглеждане в съдебно производство по ал. 2, производството по жалбата по чл. 134д и 134е се спира до произнасянето на съда с влязъл в сила акт. Когато съдебното производство е спряно или завърши с акт, различен от съдебно решение, производството по този раздел се възобновява, като сроковете по чл. 134д, ал. 1 и 6 и чл. 134е, ал. 1 и 2 започват да текат от датата, на която актът е влязъл в сила.
(4) Когато съдебното производство с предмет спорния въпрос по ал. 3 завърши с влязло в сила съдебно решение, компетентният орган уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за него, като:
1. производството по взаимно споразумение по чл. 134е се прекратява, считано от датата на уведомяването на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки, когато съдебното решение е постановено, преди да бъде постигнато съгласие за решаване на спорния въпрос по взаимно споразумение по чл. 134е;
2. компетентният орган отказва съставяне на консултативна комисия, когато съдебното решение е постановено, преди засегнатото лице да подаде искане за разрешаване на спора по чл. 134ж, в случай че спорният въпрос е останал неразрешен по време на процедурата по взаимно споразумение по реда на чл. 134е;
3. производството за разрешаване на спорове от консултативна комисия, съответно от алтернативна комисия, се прекратява, когато съдебното решение е постановено след подаването на искане по чл. 134ж и преди комисията да е представила становището си на компетентните органи на заинтересованите държави членки по реда на чл. 134п.
(5) Когато е започнало наказателно производство по ал. 2 за престъпление против данъчната система по чл. 255 и 255а от Наказателния кодекс, производството по този раздел се спира до приключването на наказателното производство с влязъл в сила акт. При приключване на наказателното производство с влязъл в сила акт, с който се налага наказание за престъпление по изречение първо, компетентният орган уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за него и производството по този раздел се прекратява, съответно компетентният орган отказва съставяне на консултативна комисия.
(6) Производството по този раздел се прекратява и в случай че компетентният орган е уведомен от компетентен орган на друга държава членка за прекратяване на производството за разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, предвидени в разпоредби на законодателството на съответната заинтересована държава членка.
(7) Започналите процедури за разрешаване на спорове съгласно спогодба или друг международен договор със сходен характер, които се тълкуват или прилагат във връзка със спорния въпрос, се прекратяват с подаването на жалба по чл. 134в, считано от датата на първото получаване на жалбата от страна на компетентен орган на заинтересована държава членка.
раздел III
Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица
Общи Принципи
чл. 135. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане ( СИДДО).
(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Основания за Прилагане на СИДДО
чл. 136. За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Притежател (Бенефициент) на Доход
чл. 136а. (нов - ДВ-94 от 30.11.2010, в сила от 01.01.2011) (1) Чуждестранно лице е притежател на дохода, когато:
1. има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът, и
2. не действа като дружество за насочване на дохода.
(2) Дружество за насочване на дохода е дружество, което се контролира от лица, които не биха имали право на същите по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществява стопанска дейност, извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът, и дружеството:
1. не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност, или
2. няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът.
(3) Не е дружество за насочване на дохода чуждестранно лице, когато повече от половината от акциите му с право на глас се търгуват на регулиран пазар.
Удостоверяване на Основанията
чл. 137. (1) Обстоятелствата по чл. 136 се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) Обстоятелствата по чл. 136, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната ѝ практика.
(3) Обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.
(4) Обстоятелствата по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Доказателства
чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.
(2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;
2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Подаване на Искането
чл. 139. (1) Искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.
(2) Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция - София.
Договори с Продължително Действие
чл. 140. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно.
(2) Доходите от дивиденти не се смятат за доходи по ал. 1.
(3) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2006, в сила от 04.08.2006) Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им.
Действия на Органите по Приходите
чл. 141. (1) (изм. - ДВ-105 от 22.12.2006, в сила от 01.01.2007) Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода.
(2) (изм. и доп. - ДВ-105 от 22.12.2006, в сила от 01.01.2007) Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 -138 и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-108 от 19.12.2007, в сила от 19.12.2007) От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО или непроизнасянето в срока по ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2. Когато във връзка с подадено искане по чл. 137, ал. 1 се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл. 135, ал. 2 се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането.
(4) (изм. - ДВ-105 от 22.12.2006, в сила от 01.01.2007) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.
(5) (нова - ДВ-108 от 19.12.2007, в сила от 19.12.2007) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО.
(6) (1 историческа промяна, предишна ал. 5, изм. - ДВ-108 от 19.12.2007, в сила от 19.12.2007) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно.
Особени Случаи
чл. 142. (1) (2 исторически промени, изм. - ДВ-14 от 15.02.2011, в сила от 15.02.2011) Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
(2) (2 исторически промени, изм. - ДВ-14 от 15.02.2011, в сила от 15.02.2011) В случаите по ал. 1, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139.
(3) След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129.
(4) При извършване на проверка по реда на чл. 129 или на ревизия обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава.
(5) (1 историческа промяна, доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато се прилага особеният ред по ал. 1 за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица или Закона за корпоративното подоходно облагане, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
раздел III "а"
Автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
подраздел I
Общи положения (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Предмет
чл. 142а. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.
(2) Автоматичен обмен на финансова информация е системното предоставяне на информацията по чл. 142б, ал. 1 на участваща юрисдикция относно лица, които са местни лица за данъчни цели на тази участваща юрисдикция, без отправено искане, на предварително определени интервали от време.
Обхват на Финансовата Информация
чл. 142б. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция предоставя информация за всяка сметка, отговаряща на условията на § 1а, т. 40 от допълнителните разпоредби, на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която включва:
1. имена/наименование, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (в случай на физическо лице) на всеки титуляр на сметка, който е лице, за което се предоставя информация;
2. когато титуляр на сметка е образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация - наименование, адрес, данъчен номер и участваща юрисдикция или друга юрисдикция, на която образуванието е местно лице за данъчни цели, както и имена, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане на всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация;
3. номер на сметката или функционален еквивалент - при липса на номер;
4. наименование и идентификационен номер на предоставящата информация финансова институция;
5. наличност или стойност по сметката, включително в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор - откупната стойност или стойност при отказ, към края на съответната календарна година или към датата, на която е закрита сметката;
6. в случай на попечителска сметка:
а) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, възникнали във връзка с активите, държани по сметката, платени или начислени по сметката (или във връзка със сметката) през календарната година, и
б) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или начислени по сметката през календарната година, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, посредник, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката;
7. в случай на депозитна сметка - общия брутен размер на лихвите, платени или начислени (заверени) по сметката през календарната година;
8. в случай на сметка, която не е посочена в т. 6 или 7 - общата брутна сума, платена или начислена по сметката в полза на титуляря през календарната година, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължена, включително сумарния размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година.
(2) Когато едно лице, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели на повече от една участваща юрисдикция, информацията се предоставя за всяка участваща юрисдикция поотделно.
(3) Предоставяната информация съдържа валутата, в която е деноминирана всяка сума.
(4) (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер или с датата на раждане на титуляр на съществуваща сметка и не е била длъжна да я събира по реда на този кодекс или на друг закон, тези данни не се предоставят. В този случай предоставящата информация финансова институция събира информация за данъчния номер или датата на раждане на титуляря на сметката най-късно до края на втората календарна година, следваща годината, през която съществуващата сметка е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация.
(5) Не се изисква предоставяне на данъчен номер, ако такъв данъчен номер не се издава от юрисдикцията, на която лице, за което се предоставя информация, е местно за данъчни цели.
(6) (изм. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) Не се изисква предоставяне на информация за място на раждане, ако предоставящата информация финансова институция не разполага с тази информация и не е задължена или не е била задължена да я събира по друг ред.
(7) За целите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA, подписано в София на 5 декември 2014 г., ратифицирано със закон (ДВ, бр. 47 от 2015 г.), наричано по-нататък "FATCA споразумението", когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер по отношение на съществуваща сметка на физическо лице, задължително се предоставя датата на раждане на титуляря на сметката, като информация за данъчния номер се събира в срока по ал. 4.
(8) Предоставящата информация финансова институция прилага процедурите за комплексна проверка при условията и по реда на този раздел, за да идентифицира сметките, за които се предоставя информация, както и неучастващите финансови институции, за плащанията към които се предоставя информация.
(9) Предоставящата информация финансова институция (с изключение на тръст), която е местно лице на две или повече държави, извършва процедурите за комплексна проверка и предоставя информация на държавата, в която поддържа финансовата сметка.
Срок за Предоставяне на Информацията
чл. 142в. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Информацията по чл. 142б, ал. 1 се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) Предоставяща информация финансова институция, която не поддържа сметки, за които се предоставя информация, заявява това обстоятелство в срока по ал. 1.
(3) Предоставящата информация финансова институция предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за наименованието и общия размер на плащанията към всяка неучастваща финансова институция, които е извършила през 2015 и 2016 г. Информацията се предоставя в срока по ал. 1.
(4) Когато предоставящата информация финансова институция извърши плащане с източник в Съединените американски щати, върху което се удържа данък съгласно чл. 1, ал. 1, буква "гг" на FATCA споразумението към неучастваща финансова институция, или действа като посредник за такова плащане, предоставящата информация финансова институция информира за това обстоятелство прекия платец на дохода.
(5) (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осъществява автоматичен обмен на финансова информация с компетентния орган на всяка участваща юрисдикция, с която има договореност. Информацията по чл. 142б, ал. 1 се обменя в стандартизиран електронен формат в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнася.
Списък с Непредоставящи Информация Финансови Институции, Изключени Сметки и Участващи Юрисдикции
чл. 142г. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя списък на образуванията, които се считат за непредоставящи информация финансови институции по § 1а, т. 12, буква "в" от допълнителните разпоредби, и на сметките, които се считат за изключени сметки по § 1а, т. 39, буква "ж" от допълнителните разпоредби.
(2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикува се на интернет страницата на агенцията и се изпраща на Европейската комисия, която се уведомява за всяка последваща промяна в него.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите публикува списък на участващите юрисдикции на интернет страницата на агенцията.
подраздел II
Процедури за комплексна проверка (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Общи Правила за Комплексна Проверка
чл. 142д. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция счита всяка финансова сметка за сметка, за която се предоставя информация, от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка. Информация за сметката се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията, освен ако е предвидено друго в този кодекс.
(2) Наличността или стойността на сметката, за която се предоставя информация, се определя към последния ден на календарната година.
(3) Предоставящата информация финансова институция може да използва трето лице - доставчик на услуги, за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация и комплексна проверка по този раздел.
(4) В случаите по ал. 3 отговорността за изпълнението на задълженията е на предоставящата информация финансова институция, която трябва да има достъп или да разполага с информацията и документалните доказателства, използвани за извършването на комплексна проверка.
(5) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на нови сметки към съществуващи сметки, като облекченията, приложими за съществуващи сметки, продължават да се прилагат.
(6) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност към сметки на малка стойност.
подраздел III
Комплексна проверка на сметки на физически лица (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Комплексна Проверка на Съществуващи Сметки на Физически Лица на Малка Стойност
чл. 142е. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на малка стойност, се прилагат следните процедури:
1. (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) предоставящата информация финансова институция, която съхранява данни за последния адрес по местоживеене на титуляр на сметка, събрани на базата на документални доказателства, може да го счита за местно лице за данъчни цели на юрисдикцията, в която се намира адресът, и въз основа на това да определи дали титулярят на сметка е лице, за което се предоставя информация;
2. предоставящата информация финансова институция, която не прилага процедурата по т. 1, трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи за наличието на следните индикации:
а) идентификация на титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция;
б) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) последен адрес по местоживеене или адрес за кореспонденция (включително пощенска кутия) в участваща юрисдикция;
в) наличие на един или повече телефонни номера в участваща юрисдикция и липса на телефонен номер в Република България;
г) постоянни инструкции за превод на средства по сметка, поддържана в участваща юрисдикция, с изключение на инструкции по депозитна сметка;
д) действащо пълномощно, предоставено на лице с адрес в участваща юрисдикция;
е) пощенски адрес с указание "на вниманието на" или "при поискване" в участваща юрисдикция, когато това е единственият адрес на титуляря на сметката, с който предоставящата информация финансова институция разполага.
(2) Ако предоставящата информация финансова институция е използвала проверката на адрес по местоживеене по ал. 1, т. 1 и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на предоставящата информация финансова институция става известно или има причина да ѝ бъде известно, че първоначалното документално доказателство (или друга равностойна документация) вече е невярно или ненадеждно, предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация и нови документални доказателства за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на титуляря на сметката. Декларацията и новите документални доказателства по изречение първо трябва да бъдат получени в срок до по-късната от следните две дати:
1. последния ден на съответната календарна година, или
2. деветдесет календарни дни след съобщението или откриването на промяната в обстоятелствата.
(3) Ако не получи декларация и нови документални доказателства в срока по ал. 2, предоставящата информация финансова институция прилага процедурата за търсене в електронните записи по ал. 1, т. 2.
(4) За целите на FATCA споразумението:
1. алинея 1, т. 1 не се прилага;
2. индикациите по ал. 1, т. 2 включват още идентификация на титуляря на сметката като гражданин на Съединените американски щати и място на раждане в Съединените американски щати;
3. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква "в" липсата на телефонен номер в Република България не се взема предвид;
4. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква "г" депозитните сметки не се изключват.
Последици при Откриване на Индикация
чл. 142ж. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 при прегледа на електронните записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност.
(2) Когато предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви "а" - "д" при прегледа на електронните записи или при промяна в обстоятелствата, която води до появата на индикация, свързана със сметката, титулярят на сметката се счита за местно лице за данъчни цели на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.
(3) Когато предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква "е", тя трябва да извърши търсене в досието на хартиен носител на титуляря на сметката по реда на чл. 142и, ал. 1, т. 2 или да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде е местно лице за данъчни цели.
(4) (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация при търсенето в досието по ал. 3 и не получи декларация или документално доказателство, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(5) Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, се счита за сметка, за която се предоставя информация, през всяка следваща година, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.
Изключения при Откриването на Индикация
чл. 142з. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция може да не счита титуляря на сметка за местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, за която е открита индикация, когато:
1. информацията за титуляря на сметката съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви "б", "в" или "г" и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи:
а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели, и
б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация;
2. информацията за титуляря на сметката съдържа индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква "д" и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи:
а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели, или
б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.
(2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа телефонен номер в Съединените американски щати и телефонен номер в друга юрисдикция или индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква "е", и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи:
а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели;
б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.
(3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа място на раждане в Съединените американски щати и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи:
1. декларация от титуляря на сметката, че не е гражданин на Съединените американски щати или местно лице за данъчни цели на Съединените американски щати;
2. паспорт или друг официален идентификационен документ, съгласно който гражданството на титуляря на сметката е в държава, различна от Съединените американски щати;
3. копие на удостоверение за загубата на гражданство на Съединените американски щати на титуляря на сметката или обяснение за:
а) причината, поради която титулярят на сметката няма такова удостоверение въпреки отказа от гражданство на Съединените американски щати, или
б) причината, поради която титулярят на сметката не е придобил гражданство на Съединените американски щати при раждането.
Засилени Процедури при Преглед на Съществуващи Сметки на Физическо Лице на Голяма Стойност
чл. 142и. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на голяма стойност, се прилагат следните засилени процедури:
1. предоставящата информация финансова институция преглежда поддържаните от нея електронни записи за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т. 2;
2. предоставящата информация финансова институция преглежда съществуващото досие на клиента на хартиен носител и следните документи, събрани през последните пет години, за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т. 2:
а) последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката;
б) последния договор за откриване на сметка или друга документация;
в) последната документация, събрана съгласно процедурите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, определени в § 1а, т. 50 от допълнителните разпоредби, наричани по-нататък "МИП процедури", или събрана за други регулаторни цели;
г) действащо пълномощно;
д) действаща постоянна инструкция за превод на средства, с изключение на такава по депозитна сметка;
3. предоставящата информация финансова институция може да не прегледа досието на клиента на хартиен носител, ако поддържаните от нея електронни записи съдържат информация за:
а) юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели;
б) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) последен адрес по местоживеене и адрес за кореспонденция на титуляря на сметката;
в) телефонен номер на титуляря на сметката, ако има такъв;
г) постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка, с изключение на инструкции по депозитна сметка;
д) пощенски адрес с указание "на вниманието на" или "при поискване" за титуляря на сметката;
е) пълномощно по сметката;
4. предоставящата информация финансова институция трябва да счита всяка сметка на голяма стойност (включително всички финансови сметки, които се сумират с тази сметка на голяма стойност) като сметка, за която се предоставя информация, ако служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация.
(2) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 и не установи, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката.
(3) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви "а" - "д" или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, за сметката се предоставя информация по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.
(4) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква "е", тя трябва да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде той е местно лице за данъчни цели. Ако такава декларация или документално доказателство не бъдат получени, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(5) Предоставящата информация финансова институция прилага засилените процедури към сметка, която не е била сметка на голяма стойност, но става такава към края на следваща календарна година, в срок до 6 месеца от края на календарната година, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Информация за сметката се предоставя за годината, в която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, както и за следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да е лице, за което се предоставя информация.
(6) Когато предоставяща информация финансова институция приложи засилените процедури към сметка на голяма стойност, тези процедури може да не бъдат прилагани отново всяка следваща година, с изключение на проверката от служител за връзка с клиента на сметка по ал. 5. Ако сметката е недокументирана, предоставящата информация финансова институция следва да прилага засилените процедури през всяка следваща година, докато сметката престане да бъде недокументирана.
(7) При промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до появата на една или повече индикации по чл. 142е, ал. 1, т. 2, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з.
(8) Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага такива процедури, които да осигурят възможност служителят за връзка с клиента да установи всяка промяна в обстоятелствата по отношение на сметка.
Съществуващи Сметки на Физическо Лице, за които не се Извършва Комплексна Проверка
чл. 142к. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните съществуващи сметки на физически лица:
1. съществуваща сметка на физическо лице с наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.;
2. застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор с наличност или стойност, равна или по-малка от левовата равностойност на 250 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.;
3. депозитна сметка с наличност, равна или по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.
(2) Алинея 1 се прилага за всички или за определена група от сметки.
Комплексна Проверка на Нови Сметки на Физически Лица
чл. 142л. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) При откриване на нова сметка на физическо лице предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите.
(2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните нови сметки на физически лица:
1. депозитна сметка с наличност, по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара, към края на всяка календарна година;
2. застрахователен договор с откупна стойност, ако откупната стойност не надвишава левовата равностойност на 50 000 щатски долара към края на всяка календарна година.
(3) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по ал. 1 до 90 дни след края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по ал. 2.
(4) Алинея 2 се прилага за всички или за определена група от сметки.
(5) Ако от декларацията по ал. 1 се установи, че титуляр на сметка е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.
(6) Гражданин на Съединените американски щати се счита за местно лице за данъчни цели в Съединените американски щати, дори ако е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция.
(7) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице и предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, от която да се установи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не получи валидна декларация, тя счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярят на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация.
подраздел IV
Комплексна проверка на сметки на образувания (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Съществуващи Сметки на Образувания, за които не се Извършва Комплексна Проверка
чл. 142м. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за съществуващи сметки на образувание със сумарна наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават левовата равностойност на 250 000 щатски долара.
(2) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност на сметките по ал. 1 се определя към 30 юни 2014 г.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за всички или за определена група от сметки.
(4) Когато сумарната наличност или стойност на съществуваща сметка на образувание надвиши левовата равностойност на 250 000 щатски долара към последния ден на която и да е следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция извършва комплексна проверка по реда на чл. 142н.
(5) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност по ал. 4 трябва да надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.
Комплексна Проверка на Съществуващи Сметки на Образувания
чл. 142н. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание, за която не е приложен чл. 142м, ал. 1 и 2, е държана от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, прилагайки процедурите по ал. 2 и 3.
(2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация:
1. (доп. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) предоставящата информация финансова институция преглежда информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. За тази цел информацията, указваща, че титулярят на сметката е местно лице на юрисдикция, включва място на учредяване или създаване или адрес в тази юрисдикция;
2. ако съгласно информацията титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.
(3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:
1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки:
а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква "б" от допълнителните разпоредби, от неучастваща юрисдикция; когато предоставящата информация финансова институция не може обосновано да определи дали титулярят на сметката е активно нефинансово образувание, се приема, че той е пасивно нефинансово образувание;
б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката;
в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва едно от следните средства:
аа) информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, когато сметката е със сумарна наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара;
бб) декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице за юрисдикцията, на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели;
г) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) когато не получи декларацията по буква "в", подбуква "бб", предоставящата информация финансова институция прилага процедурите за комплексна проверка по чл. 142е, ал. 1, т. 2, за да определи дали контролиращите лица са лица, за които се предоставя информация;
д) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) когато финансовата институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 в своите записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана с контролиращите лица;
2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.
(4) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по този член до 6 месеца, считано от края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по чл. 142м.
(5) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Ако е налице промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция определя отново статута на сметката по реда, предвиден в ал. 6 - 8, в срок до по-късната от следните две дати:
1. последния ден на съответната календарна година, или
2. деветдесет календарни дни след съобщението или откриването на промяната в обстоятелствата.
(6) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-92 от 17.11.2017, в сила от 21.11.2017) За определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да получи нова декларация или обяснения и документи, подкрепящи достоверността на първоначалната декларация или документи, както и да запази тяхно копие. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи декларация или да потвърди достоверността на първоначалната декларация или документи, титулярят на сметката се счита за лице, за което се предоставя информация на всяка юрисдикция, за която има индикация, че то е местно лице за данъчни цели, както и на юрисдикцията, посочена в първоначалната декларация.
(7) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) За определяне дали образуванието е финансова институция, активно нефинансово образувание или пасивно нефинансово образувание, предоставящата информация финансова институция трябва да получи допълнителни документи или декларация, за да определи статута на титуляря на сметката. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи допълнителни документи или декларация, титулярят на сметката се счита за пасивно нефинансово образувание.
(8) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-92 от 17.11.2017, в сила от 21.11.2017) За определяне дали някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да получи нова декларация или обяснения и документи, подкрепящи достоверността на първоначалната декларация или документи, както и да запази тяхно копие. Когато предоставящата информация финансова институция не успее да получи декларация или да потвърди достоверността на първоначалната декларация или документи, тя следва да използва процедурата по чл. 142е, ал. 1, т. 2, за да определи дали контролиращите лица са лица, за които се предоставя информация.
Сметка с Титуляр - Неучастваща Финансова Институция
чл. 142о. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание е с титуляр - неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури:
1. предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа информацията, събрана за регулаторни цели или за връзка с клиентите (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи дали титуляр на сметката е финансова институция;
2. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция, финансова институция на партньорска юрисдикция или чуждестранна финансова институция, която не е считана за неучастваща финансова институция; в този случай не се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката;
3. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3;
4. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, които са считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3.
Комплексна Проверка на Нови Сметки на Образувания
чл. 142п. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание се държи от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, като прилага процедурите по ал. 2 и 3.
(2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация:
1. при откриване на нова сметка на образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите;
2. ако образувание удостовери, че не е местно лице за данъчни цели на никоя юрисдикция, предоставящата информация финансова институция използва адреса на централното управление на образуванието, за да определи къде то е местно лице за данъчни цели;
3. ако в декларацията е посочено, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази участваща юрисдикция.
(3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:
1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки:
а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали той е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информация, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква "б" от допълнителните разпоредби, от неучастваща юрисдикция; когато предоставящата информация финансова институция не може обосновано да определи дали титулярят на сметката е активно нефинансово образувание, се приема, че той е пасивно нефинансово образувание;
б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката;
в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва декларацията от титуляря на сметката или от контролиращото лице;
2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.
(4) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание е с титуляр неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури:
1. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция; в такъв случай не следва да се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката;
2. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3;
3. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3.
(5) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за нови сметки на образувания, които са сметки за кредитна карта или договор за револвиращ кредит, при условие че предоставящата информация финансова институция приеме политики и процедури, които не позволяват наличността по сметката да надвиши левовата равностойност на 50 000 щатски долара.
(6) Алинея 5 се прилага за всички или за определена група от сметки.
(7) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато е налице промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция определя отново статута на сметката по реда на чл. 142н, ал. 5 - 8.
подраздел V
Специални правила за комплексна проверка (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Специални Правила за Комплексна Проверка
чл. 142р. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документално доказателство, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалното доказателство са неверни или ненадеждни.
(2) (изм. и доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Предоставящата информация финансова институция може да не счита едно физическо лице, което получава обезщетение при смърт по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и е различно от титуляря/застраховащия по договора, като лице, за което се предоставя информация, освен ако знае или има причина да знае, че това физическо лице е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация, ако събраната информация съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2. Когато предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация, тя прилага процедурите за комплексна проверка по чл. 142е или чл. 142л.
(3) Предоставящата информация финансова институция може да не предоставя информация за групов застрахователен договор с откупна стойност или групов анюитетен договор до датата, на която сума е платима на застрахования служител или на ползващото лице, ако са изпълнени следните условия:
1. груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са сключени с работодател в качеството му на застраховащ и включват 25 или повече застраховани служители;
2. застрахованият служител има право да получи откупна стойност или плащане по договора, свързани с неговото участие, и да посочи ползващи лица за изплащане на обезщетението при смърт;
3. сумата, платима на застрахования служител или ползващото лице, не надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.
Правила за Сумиране на Сметки и Конвертиране на Валути
чл. 142с. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция прилага следните правила за сумиране на сметки и конвертиране на валути:
1. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната ѝ система позволява свързване на сметките и сумиране;
2. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната ѝ система позволява свързване на сметките и сумиране;
3. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансова сметка и преценката дали е на голяма стойност предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, за които на отговорен служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от един и същ титуляр на сметка;
4. за целите на прилагането на изискванията за сумиране по този член към всеки титуляр на финансова сметка с титуляри две или повече лица се отнася цялата наличност или стойност по тази финансова сметка;
5. наличностите или стойностите на финансови сметки в лева и друга валута се преизчисляват в лева и се сумират, като полученият резултат се преизчислява в щатски долари; изчисленията по тази алинея се извършват по последния публикуван обменен курс на Българската народна банка за предходната календарна година.
(2) (отм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017)
(3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да използва всяка алтернативна процедура, предвидена в приложение I на FATCA споразумението, или всяка дефиниция, приложима съгласно чл. 4, ал. 7 от FATCA споразумението, при условие че това няма да възпрепятства целите на този кодекс и след уведомяване на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
подраздел VI
Събиране на информация (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Откриване на Нови Сметки
чл. 142т. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) При откриване на нова сметка с декларация от титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция събира данни, които да ѝ позволят да извърши процедурите за комплексна проверка и да определи дали титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация, както следва:
1. по отношение на финансова сметка с титуляр физическо лице:
а) име;
б) адрес по местоживеене;
в) дата и място на раждане;
г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;
д) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;
е) всяко гражданство, което лицето притежава;
ж) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата;
з) отговорност при деклариране на неверни данни;
и) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация;
к) дата и подпис на лицето;
2. по отношение на финансова сметка с титуляр - образувание:
а) наименование;
б) адрес;
в) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;
г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели;
д) определяне дали образуванието не е определено американско лице;
е) определяне дали образуванието е финансова институция и нейния статут;
ж) определяне дали образуванието е регулярно търгувано на място за търговия на ценни книжа, или е свързано образувание с такова образувание;
з) определяне дали образуванието е държавно образувание, международна организация или централна банка;
и) определяне дали образуванието е активно или пасивно нефинансово образувание;
к) когато образуванието е пасивно нефинансово образувание, името, адреса, дата и място на раждане и данъчния номер на всяко контролиращо лице, както и неговите функции;
л) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата;
м) отговорност при деклариране на неверни данни;
н) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация;
о) данни за лицето, подписващо декларацията от името на образуванието;
п) дата и подпис.
(2) Предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията по ал. 1 и при прилагане на процедурите за комплексна проверка на съществуващи сметки.
(3) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) При откриване на нова сметка на физическо лице или на образувание предоставящата информация финансова институция може да използва декларация от това лице, получена по реда на чл. 142л и 142п, освен ако знае или има причина да знае, че декларацията е невярна или ненадеждна. При промяна в обстоятелствата предоставящата информация финансова институция изисква нова декларация от лицето, която се отнася за всяка от сметките.
(4) (предишна ал. 3 - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава образец на декларацията по ал. 1, която може да бъде използвана от предоставящите информация финансови институции.
(5) (предишна ал. 4 - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнението на изискванията по ал. 1 и 2 не освобождава финансовата институция от изпълнението на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
подраздел VII
Поверителност на информацията и защита на личните данни (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Поверителност на Информацията
чл. 142у. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Информацията, обменяна с компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72.
(2) Информацията, получена от компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, може да бъде използвана единствено:
1. (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) за целите на установяване на задължения за данъци и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци;
2. за целите на установяването и събирането на задължителни осигурителни вноски, както и на други публични вземания по чл. 269а, ал. 1;
3. в хода на административни и съдебни производства във връзка с налагане на наказания за нарушаване на данъчното законодателство;
4. за други цели, извън посочените в т. 1 - 3 - когато компетентният орган на участващата юрисдикция, предоставила информацията, е разрешил това и при условие, че в тази участваща юрисдикция информацията може да се използва за подобни цели.
(3) Извън случаите по ал. 2, т. 3 и 4 информацията не може да бъде разкривана на трети лица.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя реда и условията за достъп и използването на информацията от органите и служителите на агенцията.
Защита на Личните Данни
чл. 142ф. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) За целите на автоматичния обмен на финансова информация, като администратори на лични данни регистри по смисъла на чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679" поддържат:
1. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите;
2. предоставящите информация финансови институции.
(2) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Обработването на лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация се извършва чрез автоматични средства при спазване на изискванията за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.
(3) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да защитят данните, както и определят срокове за провеждане на периодични прегледи относно точността, адекватността и релевантността на данните по отношение на целите, за които са събрани.
(4) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Обработването на лични данни при автоматичния обмен на финансова информация се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции при спазване на изискванията за защита на личните данни.
(5) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Преди предоставянето на информацията по чл. 142б, ал. 1 на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите предоставящите информация финансови институции информират засегнатите физически лица за автоматизираното обработване на данни и им предоставят информацията по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(6) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) В съответствие с изискванията за защита на личните данни всяко физическо лице, за което се обработва информация по чл. 142б, ал. 1, има право на достъп, заличаване, коригиране или ограничаване на обработването на отнасящите се за него лични данни, както и да поиска от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да бъдат уведомени участващите юрисдикции, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или ограничаване на обработването, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия.
(7) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Администраторите на лични данни по ал. 1 отказват достъп до лични данни, обработвани за целите на автоматичния обмен на финансова информация, в случаите по чл. 37а, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на личните данни.
(8) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя данните по чл. 142б, ал. 1 на участващи юрисдикции при спазване на изискванията за предаване на лични данни на трети държави или международни организации.
(9) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на изискванията за защита на личните данни. При осъществяване на контролните правомощия администраторите на лични данни по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на личните данни при упражняване на правомощията ѝ.
(10) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции уведомяват всяко физическо лице, за което се обменя информацията по чл. 142б, ал. 1, за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.
подраздел VIII
Правила за ефективно прилагане (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016)
Правила срещу Заобикаляне Извършването на Комплексна Проверка
чл. 142х. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставяща информация финансова институция и/или всяко друго лице не трябва да сключват сделки и/или да прилагат практики, целящи да заобиколят извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този раздел.
(2) Ако предоставяща информация финансова институция или друго лице сключат сделка и/или ако прилагат практики по ал. 1, за целите на извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този кодекс тези сделки и/или практики не се вземат под внимание.
(3) Предоставящата информация финансова институция и/или титулярят на сметка не трябва да извършват действия, които целят намаляване на наличността или стойността по сметка към края на съответната календарна година, при условие че тези действия се извършват единствено за да се възползват от изключенията по чл. 142к, ал. 1, чл. 142л, ал. 2, чл. 142м, ал. 1 и 2 и чл. 142п, ал. 5. В случай че такива действия бъдат извършени, те не се вземат под внимание от предоставящата информация финансова институция.
Съхранение на Информацията
чл. 142ц. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по чл. 142б, ал. 1, информация за предприетите действия за комплексна проверка, както и всяка декларация, документално доказателство или документ за установяване статута на титуляря на сметката.
(2) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по ал. 1 за срок не по-малък от 5 години след края на календарната година, през която е закрита сметката.
Преглед на Непредоставящите Информация Финансови Институции и Изключените Сметки
чл. 142ч. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва преглед на непредоставящите информация финансови институции и на изключените сметки, включени в списъка по чл. 142г, ал. 1, предоставен на Европейската комисия съгласно чл. 142г, ал. 2, на всеки три години.
Последици от Отказ за Предоставяне на Декларация и/или Документални Доказателства
чл. 142ш. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставящата информация финансова институция не открива нова сметка на лице, което откаже да предостави декларация и/или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този раздел.
(2) Предоставящата информация финансова институция може да закрие финансова сметка, ако титулярят на сметката откаже да предостави декларация или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този кодекс.
(3) Предоставящата информация финансова институция не създава или модифицира своята информационна система по начин, който не позволява свързването на финансовите сметки на един титуляр на сметка, поддържани от нея или от свързано образувание.
Контрол на Качеството на Предоставяната Информация
чл. 142щ. (1 историческа промяна, доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите периодично анализира и контролира правилата, по които се извършва комплексната проверка, резултатите от проверката, предоставянето на информацията и качеството на предоставената информация и издава задължителни предписания на предоставящите информация финансови институции.
раздел IV
Процедура за обмен на информация с други държави
Компетентен Орган и Условия за Обмена на Информация
чл. 143. (1) Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.
(2) Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия:
1. при условията на взаимност;
2. държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления;
3. държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение.
(3) Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се:
1. предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика;
2. предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред;
3. предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред.
(4) (5 исторически промени, изм. - ДВ-15 от 16.02.2018, в сила от 16.02.2018) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла на чл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.
раздел V
Процедура за административно сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на данъците (1 историческа промяна, загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
Предмет (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143а. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Този раздел урежда правилата за осъществяване на административно сътрудничество чрез обмен на информация, включително по електронен път, с държавите - членки на Европейския съюз, за която може да се предвиди, че е от значение за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци.
(2) Този раздел урежда и правилата за взаимодействие с Европейската комисия по въпроси, свързани с координацията и оценката на административното сътрудничество по ал. 1.
(3) Правилата на този раздел не засягат прилагането на процедурата за осъществяване на взаимна помощ по наказателноправни въпроси, както и поетите допълнителни задължения в областта на административното сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.
Обхват (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143б. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) По реда на този раздел се осъществява административно сътрудничество по отношение на данъците, включително местните данъци, установявани от държавите - членки на Европейския съюз.
(2) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на:
1. (изм. - ДВ-58 от 26.07.2016) данък върху добавената стойност, мита и акцизи;
2. задължителни осигурителни вноски;
3. такси за издаване на удостоверения и на други документи, издавани от държавни и местни органи;
4. вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.
Компетентен Орган (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143в. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Компетентен да осъществява административно сътрудничество с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, по отношение на данъците по чл. 143б е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед звено в структурата на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави - членки на Европейския съюз, в областта на административното сътрудничество, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.
Видове Административно Сътрудничество (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143г. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Административното сътрудничество по този раздел се осъществява чрез:
1. обмен на информация при поискване;
2. автоматичен обмен на информация;
3. спонтанен обмен на информация;
4. искане за връчване;
5. присъствие и участие в административни производства;
6. паралелни проверки и ревизии.
(2) Обмен при поискване е обменът на информация, направен въз основа на искане, отправено от запитващ орган на една държава - членка на Европейския съюз, до запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, за конкретен случай.
(3) (доп. - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) Автоматичен обмен на информация е системното предоставяне на друга държава - членка на Европейския съюз, на предварително определена информация за местни лица на тази държава членка, без отправено искане, на определен интервал от време.
(4) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Спонтанен обмен на информация е обменът, при който държавите - членки на Европейския съюз, предоставят една на друга по собствена инициатива информация по чл. 143а, ал. 1.
Обмен на Информация при Поискване от Местен Запитващ Орган (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143д. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Местният запитващ орган може да отправи искане до запитан орган от друга държава - членка на Европейския съюз, за предоставяне на информация по чл. 143а, ал. 1.
(2) (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него, се изпращат при възможност по електронен път чрез мрежата CCN, като се използва стандартен формуляр.
(3) Искането по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. името, съответно наименованието (фирмата) на проверяваното или ревизираното лице;
2. целта, поради която се иска информацията.
(4) Искането по ал. 1 може да съдържа и:
1. името, съответно наименованието (фирмата) и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация;
2. други данни, които могат да улеснят събирането на информация от запитания орган на друга държава - членка на Европейския съюз;
3. мотивирано искане за провеждане на определено административно производство;
4. искане за изпращане на оригинали на документи - при условие че националното законодателство на запитаната държава - членка на Европейския съюз, позволява това.
(5) Към искането може да се приложат доклади, декларации или други документи, техни преписи или заверени копия, които се изпращат по електронен път.
(6) Искането и приложените към него документи се изпращат от местния запитващ орган на език, договорен с другата държава - членка на Европейския съюз. По изключение искането се придружава от превод на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава - членка на Европейския съюз, когато е направено мотивирано искане от запитаната държава - членка на Европейския съюз, за такъв превод.
Обмен на Информация при Поискване на Запитващ Орган на Друга Държава - Членка на Европейския Съюз (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143е. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) По искане на запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, местният запитан орган предоставя информация по чл. 143а, ал. 1.
(2) Местният запитан орган приема искането за информация и приложените към него документи на всеки език, договорен със запитващия орган от друга държава - членка на Европейския съюз. Превод на български език на искането и документите може да бъде поискан по изключение, като се посочат мотивите за това.
(3) Местният запитан орган предоставя информацията, с която разполага, или организира извършването на предвидените в този кодекс административни производства за събирането и предоставянето на информацията по ал. 1.
(4) Искането за информация може да съдържа мотивирано искане за провеждане на определено административно производство, както и искане за изпращане на оригинали на документи. Местният запитан орган уведомява незабавно запитващия орган, когато прецени, че провеждането на административното производство не е необходимо, като посочва причините за това.
(5) Разноските, направени от местния запитан орган при осъществяване на административно сътрудничество по този раздел, не се възстановят от запитващата държава - членка на Европейския съюз, освен тези за възнаграждения на оценители или на други експерти.
(6) (2 исторически промени, изм. - ДВ-15 от 16.02.2018, в сила от 16.02.2018) При постъпило искане от запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, компетентният орган може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла на чл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложената информация в искането е ясно, че не са налице ограниченията по чл. 143р.
Срокове (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143ж. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Местният запитан орган предоставя информацията по чл. 143б на запитващия орган на друга държава - членка на Европейския съюз, във възможно най-кратък срок. Когато органът разполага с тази информация, той я предоставя в срок до два месеца от датата на получаване на искането, а в останалите случаи - в срок до 6 месеца от датата на получаване на искането, освен ако не е уговорено друго.
(2) Местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване на искането, че го е получил. Уведомяването се извършва по електронен път, освен в случаите, когато това не е възможно поради технически причини.
(3) Когато в искането са налице пропуски или е нужна допълнителна информация, местният запитан орган в срок до един месец от датата на получаване на искането уведомява запитващия орган за това. В този случай сроковете по ал. 1 започват да текат от деня, следващ деня, в който са отстранени пропуските, съответно в който е получена допълнителната информация.
(4) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато срокът по ал. 1 е недостатъчен за събиране и предоставяне на исканата информация, местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от три месеца от получаването на искането, като посочва причините за това и срока, в който ще предостави информацията.
(5) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) В случай че местният запитан орган не разполага с исканата информация и не е възможно да събере такава информация или отказва да я предостави на основанията, посочени в чл. 143р, ал. 1, той уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от един месец след получаването на искането, като посочва причините за това.
Автоматичен Обмен на Информация (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143з. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на компетентния орган на държава - членка на Европейския съюз, наличната информация за следните доходи на местни лица на тази държава членка:
1. доходи от трудови правоотношения;
2. възнаграждения по договори за управление и контрол;
3. застрахователни обезщетения/премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки "Живот", когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите - членки на Европейския съюз;
4. пенсии;
5. собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество;
6. доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество.
(2) (изм. - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия за доходи по ал. 1, за които не желае да получава информация по реда на административното сътрудничество.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не изпраща информация по ал. 1 на компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, които са заявили, че не желаят да получават информация за определени доходи.
(4) Информацията по ал. 1 се изпраща в стандартизиран електронен формат в срок до 30 юни на годината, следваща данъчната година, през която е станала налична.
(5) (в сила от 01.01.2016, отм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017)
(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за сключени споразумения с други държави - членки на Европейския съюз, за автоматичен обмен на информация за допълнителни видове доходи извън посочените в ал. 1.
(7) (нова - ДВ-109 от 20.12.2013, в сила от 01.01.2014) Националният осигурителен институт предоставя на Националната агенция за приходите информация за начислените и/или изплатените пенсии на лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на пенсиите, във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(8) (нова - ДВ-109 от 20.12.2013, в сила от 01.01.2014) Агенцията по вписванията предоставя на Националната агенция за приходите информацията по ал. 1, т. 5 за лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя в срок до 30 април на следващата календарна година във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(9) (нова - ДВ-109 от 20.12.2013, в сила от 01.01.2014) Извън случаите по ал. 7 и 8 информацията за начислени/изплатени доходи по ал. 1 се предоставя от задължените лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане.
(10) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за издадени, изменени или подновени предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.
(11) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Информацията по ал. 10 се обменя в срок до три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.
(12) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Информацията по ал. 10 не се обменя в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица.
(13) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Информацията по ал. 10 съдържа следните данни:
1. идентификационни данни на лицето, за което е издадено предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване и - при възможност, на групата, към която то принадлежи;
2. обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително общо описание на съответната стопанска дейност или сделката/поредицата от сделки, което не води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, на търговски процес или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
3. датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
4. началната и крайната дата, от която или до която се прилага предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;
5. вида на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
6. стойност на сделката/поредицата от сделки, ако е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или в предварителното споразумение за ценообразуване;
7. описание на критериите, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена - по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
8. посочване на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена - по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
9. посочване на други държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване;
10. идентификационни данни на лицата от други държави членки, които може да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване, като се посочат и държавите членки, с които засегнатите лица са свързани;
11. посочване дали предоставената информация се основава на предварителното трансгранично данъчно становище или на предварителното споразумение за ценообразуване, или на искането по чл. 143с, ал. 4.
(14) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) С искането за издаване на предварително трансгранично данъчно становище лицето предоставя данните по ал. 13, т. 1, 6, 9 и 10, както и всяка друга информация и документи, необходими за издаване на данъчното становище.
(15) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Данните по ал. 13, т. 1, 2, 7 и 10 не се предоставят на Европейската комисия.
(16) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Пълните текстове на предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, както и допълнителна информация, свързана с тях, могат да бъдат обменяни по реда на чл. 143д и 143е.
Спонтанен Обмен на Информация (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143и. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя по собствена инициатива на компетентния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, информация по чл. 143а, ал. 1, когато:
1. има основание да предполага възможна загуба на приходи от данък в другата държава - членка на Европейския съюз;
2. данъчно задължено лице ползва намаляване или освобождаване от данък в Република България, което би довело до увеличаване размера на дължимия данък или до възникване на задължение за данъци в другата държава - членка на Европейския съюз;
3. търговските отношения между данъчно задължено лице в Република България и данъчно задължено лице в друга държава - членка на Европейския съюз, се осъществяват на територията на една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване или неплащане на дължимия данък в Република България и/или в другата държава членка;
4. има основание да предполага, че намаляването или неплащането на данъци може да се дължи на фиктивно прехвърляне на печалба в рамките на група предприятия;
5. информация, изпратена от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз, е дала възможност да се узнаят факти и обстоятелства от значение за установяването на задължения за данъци в другата държава членка;
6. информацията може да бъде полезна за компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя информацията по ал. 1 на компетентния орган на заинтересованата държава - членка на Европейския съюз, във възможно най-кратък срок, когато разполага с нея, но не по-късно от един месец от датата, на която информацията му е станала известна.
(3) Информацията по ал. 1 се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.
(4) Когато по реда на спонтанния обмен е получена информация за данъци по чл. 143б от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите потвърждава получаването ѝ незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване. Потвърждението се извършва във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.
Присъствие и Участие в Административни Производства (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143к. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) По споразумение между компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, оправомощени длъжностни лица от една държава членка могат да присъстват както в службите, в които органите на друга държава членка изпълняват своите задължения, така и в административните производства, провеждани в другата държава членка. В тези случаи на длъжностните лица се предоставят копия от документите, в които се съдържа информация по чл. 143а.
(2) Споразумението по ал. 1 може да предвижда възможност оправомощените длъжностни лица от държава - членка на Европейския съюз, когато присъстват в административно производство, да искат обяснения от физически лица, както и да имат достъп до всяка информация, свързана с осъществяване на административното сътрудничество по реда на този раздел.
(3) Отказът на лицата да съдействат на оправомощените длъжностни лица от друга държава - членка на Европейския съюз, има същите последици както при отказ за съдействие на орган по приходите по реда на този кодекс.
(4) При изпълнение на правомощията си оправомощените длъжностни лица от друга държава - членка на Европейския съюз, се легитимират с документ, който удостоверява самоличността и служебното им положение.
Паралелни Проверки и Ревизии (загл. изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013)
чл. 143л. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Когато данъчните задължения на едно или повече данъчно задължени лица представляват взаимен интерес за две или повече държави - членки на Европейския съюз, компетентните органи на тези държави могат по взаимно съгласие да извършат паралелни проверки или ревизии в рамките на своята компетентност с цел да обменят получената информация.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може мотивирано да предложи на компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз, да бъдат извършени паралелни проверки или ревизии, като посочи срока за извършване и лицата - обект на контрол.
(3) Паралелните проверки или ревизии се ръководят и координират от оправомощени представители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съответно от компетентните органи на участващите държави - членки на Европейския съюз.
(4) Когато компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, предложи да бъдат извършени паралелни проверки или ревизии, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите потвърждава или мотивирано отказва да участва пред органа, предложил мярката.
Искане за Връчване, Отправено от Местен Запитващ Орган
чл. 143м. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Местният запитващ орган може да изпрати на запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, искане за връчване на актове и документи, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143б.
(2) Искането се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.
(3) В искането по ал. 1 се посочват предметът на акта или документът, който трябва да се връчи, името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата.
(4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава - членка на Европейския съюз, само в случай че не е възможно връчването да се извърши на територията на страната или когато подобно връчване би довело до прекомерни трудности.
(5) На лицата, намиращи се на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, може да се връчват актове и документи и чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.
Искане за Връчване от Запитващ Орган на Друга Държава - Членка на Европейския Съюз
чл. 143н. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) По искане за връчване на запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, органите по приходите връчват по реда, предвиден в този кодекс, актове и документи, издадени от административни органи на другата държава членка, свързани с прилагането на законодателството ѝ в областта на данъците по чл. 143б.
(2) Местният запитан орган незабавно уведомява запитващия орган на другата държава - членка на Европейския съюз, за датата на връчване на акта или на документа по ал. 1 на адресата.
Обратна Информация
чл. 143о. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Когато е предоставил информация по реда на чл. 143е и 143и, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да поиска от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз, да изпрати обратна информация за резултатите от използването на получената информация.
(2) При отправено от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, искане за обратна информация във връзка с осъществен обмен при поискване или спонтанен обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща информацията във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца от датата, на която му е станал известен резултатът от използването на тази информация. Обратната информация се изпраща при спазване на изискванията за опазване на данъчно-осигурителна информация.
(3) При автоматичен обмен на информация изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща обратна информация на държавите - членки на Европейския съюз, веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически правила. Информацията се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.
Поверителност и Разкриване на Информацията. Оценка
чл. 143п. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Информацията, изпратена от компетентния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и съдържаща конкретни индивидуализиращи данни за лица и субекти съгласно чл. 72, ал. 1, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс.
(2) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана:
1. (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) за целите на установяване на задължения за данъци по чл. 143б и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци;
2. за целите на установяването и събирането на задължителни осигурителни вноски, както и на други публични вземания по чл. 269а, ал. 1;
3. в хода на административни и съдебни производства във връзка с налагане на наказания за нарушаване на данъчното законодателство;
4. за други цели, извън посочените в т. 1 - 3 - когато компетентният орган на държавата - членка на Европейския съюз, предоставил информацията, е разрешил това и при условие че в тази държава членка информацията може да се използва за подобни цели.
(3) С разрешение на компетентния орган, предоставил информацията, тя може да бъде препратена на компетентния орган на трета държава - членка на Европейския съюз, за целите, посочени в ал. 2. Смята се, че е налице разрешение на компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, предоставил информацията, ако в срок 10 работни дни от получаване на молбата той не се противопостави на препращането.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разреши предоставената от него информация на компетентния орган на една държава - членка на Европейския съюз, да бъде препратена на компетентния орган на трета държава членка. Той може да се противопостави на предоставянето на информацията на третата държава членка в срок 10 работни дни от получаване на молбата от държавата - членка на Европейския съюз, която желае да препрати информацията.
(5) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана като доказателство при условията и по реда на този кодекс.
(6) (доп. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Достъп до информацията по ал. 1 могат да имат лица, оправомощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, само когато това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата CCN и на защитения централен регистър на държавите членки за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.
(7) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя на Европейската комисия информацията, необходима за оценка на ефективността на административното сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, годишна оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, както и информация за постигнатите практически резултати. Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация се предоставя при условията и във формата, приети от Европейската комисия.
(8) (изм. - ДВ-17 от 26.02.2019) Обменът на информация по този раздел се извършва при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Ограничения за Предоставяне на Информация
чл. 143р. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Местният запитан орган не е длъжен да предостави информация по реда на този раздел, когато:
1. има данни, че компетентният орган на другата държава - членка на Европейския съюз, не е изчерпал обичайните средства за получаване на исканата информация в собствената си държава;
2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна, или търговски процес или разкриването ѝ би противоречало на обществения ред;
3. разкриването или събирането ѝ противоречи на българското законодателство;
4. компетентният орган на другата държава - членка на Европейския съюз, не може да предостави при условия на взаимност подобна информация.
(2) Отказът на местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание по ал. 1.
(3) Алинея 1 не може да се смята като основание за отказ от местния запитан орган да предостави информация само поради това, че информацията се съхранява от банка, друга финансова институция, пълномощник или лице, което действа като представител или довереник, или поради това, че е свързана с участие в определено дружество.
(4) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) При постъпило искане за информация местният запитан орган не може да откаже предоставянето ѝ на основание ал. 1, т. 2, 3 и 4 поради това, че запитаният орган няма интерес от тази информация.
Сътрудничество
чл. 143с. (нов - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013) (1) Когато по силата на международен договор с трета държава се предоставя по-широко сътрудничество в областта на обмена на информация, то не може да бъде отказано на държава - членка на Европейския съюз, която е заявила, че желае да установи такова сътрудничество.
(2) (изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) В случай че от трета държава бъде получена информация, за която може да се предвиди, че е от значение за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци в държава - членка на Европейския съюз, тази информация може да бъде предоставена по реда на този раздел с разрешение на държавата - източник на информацията.
(3) В случай че получена от държава - членка на Европейския съюз, по реда на административното сътрудничество информация може да бъде полезна за трета държава, информацията може да бъде предоставена на третата държава при следните условия:
1. когато е налице съгласие на компетентния орган на държавата - източник на информация;
2. когато третата държава се е ангажирала да съдейства за събиране на доказателства за трансакции с необичаен или незаконен характер, които противоречат или биха довели до нарушаване на данъчното законодателство.
(4) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Двустранните или многостранните предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по чл. 143з, ал. 10, когато международен договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трета страна. В този случай по реда на автоматичния обмен се обменя само информацията по чл. 143з, ал. 13, която се съдържа в искането за издаване на двустранното или многостранното предварително споразумение за ценообразуване.
(5) (нова - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) Споразуменията по ал. 4 се обменят по реда на чл. 143и, в случай че международният договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията.
раздел VI
Особени правила за автоматичния обмен на отчети по държави (1 историческа промяна, загл. изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017)
Предмет
чл. 143т. (143м - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия (МГП).
(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държава - членка на Европейския съюз или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение, без отправено искане, на определен интервал от време.
Компетентен Орган и Обхват на Автоматичния Обмен на Отчети по Държави
чл. 143у. (143н - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя подадените от предоставящо информация предприятие отчети по държави с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение.
(2) Отчетите по държави се предоставят на държава членка или на друга юрисдикция, на която съставно предприятие на МГП е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.
(3) Автоматичният обмен на отчети по държави по ал. 1 се осъществява по отношение на МГП, които съгласно консолидираните им финансови отчети имат общи приходи, надвишаващи 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.
(4) Предоставянето на информацията се извършва в 15-месечен срок, считано от края на данъчната година на МГП, за която се отнася отчетът по държави.
(5) Автоматичният обмен на отчети по държави се осъществява веднъж годишно по електронен път чрез мрежата CCN или по друг одобрен начин. Информацията се предоставя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.
Отчет по Държави
чл. 143ф. (143о - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Отчетът по държави се предоставя ежегодно на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предоставящо информация предприятие в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.
(2) Отчетът по държави трябва да съдържа следната информация за МГП:
1. обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди облагане с данък, платения подоходен/корпоративен данък, начисления подоходен/корпоративен данък, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти - за всяка държава членка или друга юрисдикция, в която МГП извършва дейност;
2. данни за всяко съставно предприятие на МГП, като се посочва държавата - членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, на която то е местно лице за данъчни цели, държавата/юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено, когато тя е различна от държавата/юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, както и характерът на основната стопанска дейност или дейности.
(3) (изм. - ДВ-92 от 17.11.2017, в сила от 21.11.2017) Отчетът по държави и уведомленията по чл. 143ш се подават по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
Предоставящо Информация Предприятие
чл. 143х. (143п - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) (изм. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) Отчетът по държави по чл. 143ф се предоставя от крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(2) Крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, е съставно предприятие, което отговаря на следните критерии:
1. съгласно счетоводното законодателство има задължение да съставя консолидиран финансов отчет;
2. няма друго съставно предприятие на тази МГП, което пряко или косвено упражнява контрол в това съставно предприятие.
(3) Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България и е изпълнено едно или повече от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да подаде отчет по държави чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(4) Когато МГП не подава чрез заместващо предприятие майка по ал. 3, отчетът по държави се подава от съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1.
(5) (отм. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019)
(6) (изм. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 13.08.2019) Отчет по държави се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предприятие по ал. 1, 3 или 4, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 1 466 872 500 лв. за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.
Подаване на Отчет по Държави от Съставно Предприятие на МГП
чл. 143ц. (143р - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Отчетът по държави се подава от съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е различно от крайно предприятие майка, когато е налице едно от следните условия:
1. крайното предприятие майка на МГП не е задължено да подава отчет по държави в юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели;
2. юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;
3. налице е системно неизпълнение от страна на юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, за което изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомил съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
(2) Съставно предприятие по ал. 1 изисква от крайното предприятие майка да му предостави цялата информация, необходима за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2. В случай че съставното предприятие не е получило цялата необходима информация за подаване на отчет за МГП, то подава отчет по държави въз основа на информацията, с която разполага, като уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява държавите членки за отказа на крайното предприятие майка да предостави информацията по ал. 2.
(4) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, независимо че са изпълнени едно или повече от условията по ал. 1, ако МГП предоставя отчета за съответната отчетна данъчна година чрез заместващо предприятие майка по чл. 143х, ал. 3 или чрез заместващо предприятие майка в държавата членка, на която то е местно лице за данъчни цели.
(5) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато отчетът е подаден чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на юрисдикция извън Европейския съюз и са изпълнени следните условия:
1. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, изисква подаване на отчети по държави, съдържащи информацията по чл. 143ф, ал. 2;
2. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязло в сила специално международно споразумение, по което Република България е страна в срока за подаване на отчет по държави за съответната отчетна данъчна година;
3. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не е уведомила изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за системно неизпълнение от страна на юрисдикцията или заместващото предприятие майка;
4. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е била уведомена не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП от съставно предприятие, което е нейно местно лице за данъчни цели, че последното е заместващо предприятие майка;
5. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е получил уведомление в съответствие с чл. 143ш, ал. 2.
(6) (нова - ДВ-92 от 17.11.2017, в сила от 21.11.2017) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, изчислена в местна валута на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не надвишава прага, определен в тази юрисдикция за подаване на отчети по държави, независимо че равностойността ѝ в български левове може да надвишава сумата от 1 466 872 500 лв.
(7) (нова - ДВ-92 от 17.11.2017, в сила от 21.11.2017) Алинея 6 се прилага, когато юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е определила праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена в местната валута на тази юрисдикция към януари 2015 г.
Подаване на Отчет при Множество Съставни Предприятия
чл. 143ч. (143с - ДВ-82 от 26.10.2012, в сила от 01.01.2013">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Когато една МГП има няколко съставни предприятия, които са местни лица за данъчни цели на Република България и/или на друга държава членка и е налице едно от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да определи едно от тези съставни предприятия да подаде отчета по държави.
(2) Когато определеното съставно предприятие е местно лице за данъчни цели на Република България, то уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че с подаването на отчета е изпълнено и съответното задължение на всички съставни образувания, които са местни лица за данъчни цели на Република България или на друга държава членка.
(3) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не предоставя отчет по държави на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отчетът е подаден в друга държава членка от съставно предприятие, определено от МГП.
(4) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не може да бъде определено за предоставящо информация предприятие за МГП по ал. 1, когато не може да получи цялата необходима информация за подаване на отчет по държави.
(5) Независимо от ал. 4, когато съставно предприятие е определено да подаде отчет по държави, но крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация, се прилага чл. 143ц, ал. 2 и 3.
Задължение за Уведомяване
чл. 143ш. (143т - ДВ-82 от 26.10.2012">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Съставно предприятие на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.
(2) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, но не е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предоставящото информация предприятие и държавата членка, включително Република България, съответно юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.
(3) В случаите по чл. 143ч, ал. 1 уведомлението по ал. 1 се подава от съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е определено от МГП да подаде отчета по държави. Останалите съставни предприятия на тази МГП, които са местни лица за данъчни цели на Република България, подават уведомление по ал. 2.
(4) Уведомление по ал. 2 подават и съставни предприятия, които не подават отчет в случаите по чл. 143ц, ал. 4 и 5.
Използване на Информацията от Отчетите по Държави
чл. 143щ. (143у - ДВ-82 от 26.10.2012">2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Информацията по чл. 143у, ал. 1 се използва за оценка на риска, свързан с трансферни цени или с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за определяне на пазарните цени между предприятията в МГП, както и за икономически и статистически анализ.
(2) Органите по приходите не могат да определят пазарни цени въз основа на информацията, получена по реда на този раздел. Ограничението по изречение първо не възпрепятства органите по приходите да изискат в хода на данъчно-осигурителен контрол допълнителна информация относно условията, при които са определени пазарните цени между предприятията в МГП, и в резултат на това да установяват или изменят задължения за данъци на съставно предприятие.
(3) По отношение на разкриването на информация се прилага съответно чл. 143п, ал. 1 - 4.
(4) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на отчетите по държави по чл. 143у и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 7.
раздел VII
Особени правила за автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020)
Предмет, Обхват и Компетентен Орган
чл. 143ю. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми.
(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите - членки на Европейския съюз, без отправено искане, на определен интервал от време.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки информация за трансгранични данъчни схеми, получена съгласно чл. 143я1 и чл. 143я2. Информацията включва данните по чл. 143я3, ал. 1 и 2.
(4) Автоматичният обмен на информация и предоставянето на информация от задължените лица по този раздел се прилагат по отношение на данъците, предвидени в чл. 143б.
(5) Информацията по ал. 3 се обменя в срок до един месец считано от края на тримесечието, през което е предоставена, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.
Подлежаща на Предоставяне Информация за Трансгранични Данъчни Схеми
чл. 143я. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) За целите на автоматичния обмен на информация се предоставя информация за трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, които попадат в поне една от категориите, предвидени в ал. 4.
(2) Трансгранична данъчна схема е схема, която засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава, когато е изпълнено поне едно от следните условия:
1. не всички участници в схемата са местни лица за данъчни цели на една и съща юрисдикция;
2. един или повече от участниците в схемата са едновременно местни лица за данъчни цели на повече от една юрисдикция;
3. един или повече от участниците в схемата извършват стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност или определена база и схемата обхваща част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност или определената база;
4. един или повече от участниците в схемата извършват дейност в друга юрисдикция, без да са местни лица за данъчни цели или да формират място на стопанска дейност или определена база в тази юрисдикция;
5. схемата може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.
(3) Трансграничната данъчна схема може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция или поредица от такива. Данъчната схема може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение.
(4) Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане са следните категории:
1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;
2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;
3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;
4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;
5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;
6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция, или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;
7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на нито една данъчна юрисдикция;
б) получателят е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;
9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;
10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;
11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:
а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;
б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;
в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;
г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или във финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
д) използване на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;
е) заобикаляне или възползване от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;
12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:
а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и
б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и
в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;
13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими за целите на трансферното ценообразуване;
14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага за целите на трансферното ценообразуване;
15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.
(5) Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по ал. 4, т. 1 - 6 и т. 7, буква "б", подбуква "аа", букви "в" и "г", информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство.
(6) Наличието на някое от условията по ал. 4, т. 7, буква "б", подбуква "аа", букви "в" и "г" не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.
Предоставяне на Информация за Трансгранични Данъчни Схеми от Консултант
чл. 143я1. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от консултант по трансгранична данъчна схема, когато консултантът:
1. е местно лице за данъчни цели на Република България, или
2. има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или
3. е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или
4. е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.
(2) Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.
(3) Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема по чл. 143я. Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.
(4) Когато за консултант е налице задължение за предоставяне на информация за една и съща данъчна схема в две или повече държави членки, информацията се предоставя само на компетентния орган на една държава членка, която се определя в следната последователност:
1. държавата членка, в която консултантът е местно лице за данъчни цели;
2. държавата членка, в която консултантът има място на стопанска дейност или определена база, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата;
3. държавата членка, в която консултантът е учреден или чието право го урежда;
4. държавата членка, в която консултантът е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги.
(5) В случаите по ал. 4 консултант предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато в поредността от държави членки по ал. 4 Република България е на най-предна позиция.
(6) Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.
(7) Освен по реда на ал. 6 консултант по ал. 3 предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни считано от деня, следващ деня, в който е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.
(8) След първоначалното предоставяне на информация по ал. 6 консултант по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.
(9) Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.
(10) Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.
(11) Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.
(12) В случаите по ал. 10, т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива - данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я2. Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.
(13) Независимо от ал. 10, т. 3 и ал. 12 консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.
Предоставяне на Информация от Данъчно Задължено Лице
чл. 143я2. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Информация за трансгранична данъчна схема се предоставя от данъчно задължено лице в един от следните случаи:
1. когато по схемата няма консултант, включително когато схемата е създадена от служител на данъчно задълженото лице;
2. когато консултантът по схемата е освободен от задължението за предоставяне на информация по чл. 143я1, ал. 10, т. 3 или аналогична разпоредба в законодателството на друга държава членка, за което данъчно задълженото лице е уведомено;
3. когато консултантът по схемата:
а) не е местно лице за данъчни цели на държава членка;
б) няма място на стопанска дейност или определена база в държава членка, чрез които се предоставят услугите във връзка с трансграничната данъчна схема;
в) не е учреден или уреден съгласно законодателството на държава членка;
г) не е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в държава членка.
(2) Данъчно задължено лице за целите на този раздел е всяко лице:
1. на което е предоставена за прилагане трансгранична данъчна схема, или
2. което има готовност да приложи трансгранична данъчна схема, или
3. което е изпълнило първата стъпка по прилагането на трансгранична данъчна схема.
(3) Данъчно задължено лице предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато то:
1. е местно лице за данъчни цели в Република България, или
2. има място на стопанска дейност или определена база в Република България, които се ползват от данъчната схема, или
3. получава доходи или реализира печалба в Република България, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в Република България или в друга държава членка, или
4. упражнява дейност в Република България, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в Република България или в друга държава членка.
(4) Когато за данъчно задължено лице възникне задължение за подаване на информация за трансгранична данъчна схема до компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само до компетентния орган на държавата, която се определя в следната последователност:
1. държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели;
2. държавата членка, в която има място на стопанска дейност или определена база, които се ползват от схемата;
3. държавата членка, в която получава доходи или реализира печалба, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в нито една държава членка;
4. държавата членка, в която упражнява дейност, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в нито една държава членка.
(5) В случаите по ал. 4 данъчно задълженото лице предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато в поредността от държави членки по ал. 4 Република България е на най-предна позиция.
(6) Когато за данъчно задълженото лице възникне задължение за подаване на информация за трансгранична данъчна схема, то следва да подаде информацията в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.
(7) Когато задължението за предоставяне на информация възникне за повече от едно данъчно задължено лице, включително когато задължението е възникнало в различни държави членки, информация за трансграничната данъчна схема се предоставя пред съответния компетентен орган от лицето, което е първо сред изброените в т. 1 и 2:
1. данъчно задълженото лице, което се е договорило с консултанта по съответната схема;
2. данъчно задълженото лице, което управлява прилагането на схемата.
(8) Данъчно задълженото лице не предоставя информация за трансгранична данъчна схема, когато разполага с доказателство, че:
1. е предоставило информацията в друга държава членка съгласно ал. 4, или
2. друго данъчно задължено лице е предоставило същата информация за данъчната схема съгласно правилото на ал. 7.
Съдържание на Подлежащата на Предоставяне Информация за Трансгранични Данъчни Схеми. Уникален Номер
чл. 143я3. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Информацията, която се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по чл. 143я1 или чл. 143я2, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:
1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;
2. описание на характеристиките на схемата по чл. 143я, ал. 4, поради които тя подлежи на предоставяне;
3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;
4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;
6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;
7. стойност на данъчната схема;
8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;
9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.
(2) За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите по чл. 143я1, ал. 8 се предоставят данните по ал. 1, т. 1, 3, 5, 8 и 9.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.
(4) При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.
(5) За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.
(6) Уникалните номера по ал. 4 и 5, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство по чл. 143я1 и чл. 143я2, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.
(7) Данъчно задължените лица посочват в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата. Информацията се посочва в декларацията за всяка година, през която трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.
Други Разпоредби
чл. 143я4. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми по реда на този раздел.
(3) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информация за трансгранична данъчна схема се прилага съответно чл. 143п.
(4) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 7.
дял пети
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
глава двадесет и осма
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Недеклариране
чл. 275. (доп. - ДВ-14 от 15.02.2011, в сила от 15.02.2011) Който не представи или не подаде декларацията по чл. 124, ал. 3 или по чл. 142, ал. 5 в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.
Прилагане на СИДДО без Основание
чл. 275а. (нов - ДВ-105 от 11.12.2020, в сила от 01.01.2021) Който не внесе или внесе в по-малък размер данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица в установения срок за внасяне на данъка, без да са удостоверени основанията за прилагане на СИДДО, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер 10 на сто от размера на невнесения данък, но не повече от 30 000 лв.
Неизпълнение на Задължение за Предоставяне на Отчети по Държави или Изготвяне на Документация за Трансферно Ценообразуване (загл. доп. - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020)
чл. 278а. (2 исторически промени, изм. - ДВ-63 от 04.08.2017, в сила от 04.08.2017) (1) Предоставящо информация предприятие по чл. 143х или чл. 143ц, което не предостави отчет по държави в предвидения в чл. 143ф, ал. 1 срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение - от 200 000 до 300 000 лв.
(2) Предоставящо информация предприятие по чл. 143х или чл. 143ц, което не посочи или посочи неверни или непълни данни или обстоятелства в отчета по държави по чл. 143ф, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 250 000 лв. Това наказание се налага и в случаите, когато непълните или неверни данни се дължат на отказ по чл. 143ц, ал. 2 или по чл. 143ч, ал. 5 на крайното предприятие майка да предостави информация.
(3) Съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ц, ал. 2 или чл. 143ч, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер 10 000 лв., а при повторно нарушение - 15 000 лв.
(4) Съставно предприятие, което не изпълни задължението си за уведомяване по чл. 143ш, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 200 000 лв.
(5) (нова - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) Лице, което не изготви местно досие по глава осма "а", се наказва с имуществена санкция до 0,5 на сто от общата стойност на сделките, за които е трябвало да бъде изготвена документацията. За целите на изречение първо при предоставяне или получаване на заем общата стойност на сделката е неговият размер. Счита се, че местното досие не е изготвено, когато същото не е представено при поискване от орган по приходите в определения от него срок.
(6) (нова - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) Лице, което не разполага с обобщено досие по чл. 71г, когато е задължено за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(7) (нова - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) Лице, което посочи неверни или непълни данни в документацията за трансферно ценообразуване по глава осма "а", се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 5000 лв.
(8) (нова - ДВ-64 от 13.08.2019, в сила от 01.01.2020) При повторно нарушение по ал. 5 - 7 се налага имуществена санкция в двоен размер.
Неизпълнение на Задължение по Автоматичен Обмен на Финансова Информация в Областта на Данъчното Облагане
чл. 278в. (нов - ДВ-94 от 04.12.2015, в сила от 01.01.2016) (1) Предоставяща информация финансова институция, която не предостави информацията по чл. 142б, ал. 1 в срока по чл. 142в, ал. 1 или предостави невярна информация, се наказва с имуществена санкция в размер до 250 лв. за всяка финансова сметка. При повторно нарушение наказанието е имуществена санкция в размер до 500 лв. за всяка финансова сметка.
(2) Предоставяща информация финансова институция, която открие нова сметка, без да е събрала необходимите декларации и документални доказателства, предвидени в процедурите за комплексна проверка, се наказва с имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всяка финансова сметка.
(3) Предоставяща информация финансова институция, която не съхранява информацията по чл. 142ц, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв.
(4) Титуляр на сметка, който посочи неверни данни и обстоятелства в декларация, предвидена по този кодекс, с цел да не се установи статутът му на лице, за което се предоставя информация, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В този случай предоставящата информация финансова институция не носи отговорност по ал. 1.
(5) Предоставящата информация финансова институция, която наруши правилата на чл. 142ш, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер до 2000 лв.
Неизпълнение на Задължение, Свързано с Предоставянето на Информация за Трансгранична Данъчна Схема
чл. 278г. (нов - ДВ-102 от 31.12.2019, в сила от 01.07.2020) (1) Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143я1 или чл. 143я2, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица или едноличните търговци.
(2) Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143я1 или чл. 143я2, което предостави непълна или невярна информация по чл. 143я3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. - за юридическите лица или едноличните търговци.
(3) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я1, ал. 12, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица или едноличните търговци.
(4) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я1, ал. 13, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. - за юридическите лица или едноличните търговци.
(5) Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. - за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. - за юридическите лица или едноличните търговци.
(6) При повторно нарушение по ал. 1 - 5 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.