СС 36 - Обезценка на Активи

Цел

СС 36 определя правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активи, когато тя превишава тяхната възстановима стойност.

I. ОБХВАТ

1.1. (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Този стандарт се прилага при отчитането на обезценка на всички активи, освен:

а) стоково-материалните запаси;

б) активите, придобивани чрез договори за строителна дейност;

в) активите по отсрочени данъци;

г) активите, произтичащи от доходи на персонала;

д) финансовите активи, включени в обхвата на СС 32 - Финансови инструменти;

е) инвестиционните имоти, оценявани по справедлива стойност;

ж) биологичните активи, оценявани по справедлива стойност, намалена с очакваните разходи при продажба.

1.2. (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За финансовите активи, представляващи инвестиции в дъщерни, асоциирани или смесени предприятия, определени в СС 27 - консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия, СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия, които са изключени от обсега на СС 32 - Финансови инструменти, се прилагат изискванията на този стандарт.

1.3. (отм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

1.4. Намаляването на стойността на един актив (обезценяване) зависи от начина на определяне на справедливата му стойност:

а) ако справедливата стойност на актива е пазарната му стойност, единствената разлика между справедливата стойност на актива и нетната му продажна цена са преките разходи по ликвидацията на актива:

- ако разходите по ликвидация (за освобождаване от актива) са несъществени, възстановимата стойност на преоценения актив ще бъде близка до или по-висока от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка не е вероятностойността на преоценения актив да бъде намалена и няма нужда да се изчислява неговата възстановима стойност, и

- (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ако разходите по ликвидация са съществени, нетната продажна цена на преоценения актив ще бъде по-ниска от справедливата му стойност; следователно стойността на преоценения актив ще бъде намалена, в случай че стойността му в употреба е по-ниска от преоценената му стойност (справедлива стойност); в този случай след прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена;

б) ако справедливата стойност на актива е определена на друга база, а не по пазарната му стойност, неговата преоценена стойност (справедлива стойност) може да бъде по-висока или по-ниска от възстановимата му стойност; следователно с оглед прилагане на изискванията за преоценка предприятието следва да приложи този стандарт, за да определи дали стойността на актива може да бъде намалена.

II. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Възстановима стойност – по-високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употреба.

Нетна продажна цена – сумата, която може да се получи за даден актив при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването й купувач и продавач, намалена с разходите по продажбата.

Стойност в употреба – сегашната стойност на прогнозираните бъдещи парични постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото използване и при освобождаването от актива в края на полезния срок на ползването му.

Балансова (преносна) стойност – стойността, по която един актив се посочва в счетоводния баланс на предприятието след приспадане на начислената амортизация и начислените към момента загуби от обезценката му.

Разходи при освобождаване от актива – разходите, които са пряко свързани с освобождаване на предприятието от даден актив (например разходи по прекратяване на експлоатацията на уранови мини, по извеждане на ядрени реактори и т.н.), с изключение на финансовите разходи и разходите за данъци от печалбата.

Генериращ парични постъпления обект – най-малката разграничима група от активи, която поражда (генерира) парични постъпления при използването на активите, които са в значителна степен независими от паричните постъпления от други активи или групи от активи.

Корпоративни активи – активи, които генерират бъдещи парични постъпления както от разглежданите обекти, генериращи парични постъпления, така и от други обекти, генериращи парични постъпления. В корпоративните активи не се включва положителната търговска репутация.

Загуба от обезценка на активи – сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възстановима стойност.

Активен пазар – пазар, на който търгуваните на пазара единици са хомогенни - желаещи продавачи и купувачи могат да се намерят по всяко време и информацията за цените по сделките е общодостъпна.

III. УСЛОВИЯ ЗА ОБЕЗЦЕНКА НА АКТИВИ

3.1. Обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет.

3.2. Обезценка на активите се извършва, като се спазва следният ред:

а) определя се дали са налице условия за обезценка на актива;

б) определя се възстановимата стойност на актива;

в) определя се загубата от обезценка на актива.

3.3. За да се определи наличието на условия за обезценка на актива, се използват:

а) външни източници на информация:

Според външните източници на информация такива условия са налице, когато през отчетния период:

- продажната цена на актива е спаднала повече, отколкото би могло да се очаква, вследствие на моралното и физическото му изхабяване;

- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда;

- пазарните лихвени проценти или другите пазарни нива на доходи от инвестиции са се увеличили, което ще повиши нормата на дисконтиране при определяне на стойността в употреба;

- балансовата стойност на нетните активи на предприятието е по-висока от пазарната му капитализация;

б) вътрешни източници на информация:

Според вътрешните източници на информация условия за обезценка на активи са налице, когато през отчетния период:

- е постъпила информация за значително морално изхабяване или за физическа повреда на актива;

- са настъпили или се очаква да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в степента или в начина на използване на актива, като преустановяване или преструктуриране на дейността, в която се използва активът; продажба на актива преди предварително установения срок и други подобни;

- вътрешните отчети на предприятието показват вероятност за намаляване на икономическата изгода от актива под очакваната;

в) други източници на информация.

3.4. При определяне на необходимостта от обезценка на актива предприятието прилага принципа за същественост.

Например, когато през периода възстановимата стойност на актива е значително по-висока от балансовата му стойност, не е необходимо в края на този период отново да се определя възстановимата стойност, освен ако са настъпили събития, които да елиминират превишението.

Потребността от определяне на възстановима стойност в края на периода може да отпадне и когато изброените в т. 3.3 от този стандарт външни и вътрешни източници на информация показват незначителни изменения в условията за използване на актива или в нормата на дисконтиране, както и когато са налице доказателства, че една от двете съставни части на възстановимата стойност (нетната продажна цена и стойността в употреба) е по-висока от балансовата стойност на актива.

IV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗСТАНОВИМАТА СТОЙНОСТ НА ОТДЕЛЕН АКТИВ