СС 21 - Ефекти от Промените във Валутните Курсове

1937
версия, консолидирана от Kreston BulMar

Цел

СС 21 определя реда за отчитането на ефекта от промените във валутните курсове при сделки с чуждестранна валута и превръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове с цел включването им в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.

I. Обхват

1. Този стандарт се прилага при:

а) осчетоводяването на сделки в чуждестранна валута;

б) превръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове, които се включват във финансовите отчети на предприятието чрез консолидация, пропорционална консолидация или по метода на собствения капитал.

II. Определения

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Отчетна валута – валутата, в която се представя годишният финансов отчет.

Чуждестранна валута – всяка друга валута, различна от отчетната валута.

Сделка в чуждестранна валута – всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително сделки, възникващи, когато предприятието:

а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чуждестранна валута;

б) взема или дава в заем средства, когато платимите или дължимите суми са изразени в чуждестранна валута;

в) става страна по договор в чуждестранна валута;

г) по друг начин придобива или се освобождава от активи, поема или урежда задължения, изразени в чуждестранна валута.

Валутен курс – съотношението, в което се обменят в даден момент две валути.

Централен курс – обявеният от Българската народна банка обменен курс за счетоводни цели.

Заключителен курс – централният курс за датата, към която е съставен финансовият отчет.

Курсова разлика (разлика от валутен курс) – разликата, възникнала в резултат на превръщането на един и същ брой единици чуждестранна валута в отчетната валута при различни валутни курсове.

Дейност в чужбина – съставна част от дейността на отчитащото се предприятие, чието функциониране се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото се предприятие. За дейност в чужбина, неразделно свързана с дейността на отчитащото се предприятие, се счита тази, при която:

а) отчитащото се предприятие осъществява контрол по отношение на дейността;

б) финансирането се извършва предимно от отчитащото се предприятие;

в) паричните потоци на отчитащото се предприятие се влияят пряко от функционирането на тази дейност.

Предприятие в чужбина – предприятие, което не представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие. Предприятието в чужбина се характеризира със следното:

а) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се отличават със значителна автономност спрямо дейностите на отчитащото се предприятие;

б) сделките с отчитащото се предприятие не представляват значителен дял от дейността на предприятието в чужбина;

в) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се финансират предимно от съответната дейност или от местните заеми, а не от отчитащото се предприятие;

г) продажбите на предприятието в чужбина се отчитат във валута, различна от отчетната валута;

д) паричните потоци на отчитащото се предприятие са отделени от дейността на предприятието в чужбина;

е) разходите се отчитат и задълженията се погасяват основно в местна валута, а не толкова в отчетна валута.

Нетна инвестиция в предприятие в чужбина – делът на отчитащото се предприятие в нетните активи на предприятие в чужбина.

Парични позиции – парични средства в наличност, както и всички останали активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични размери.

Нетни активи – сумата на активите на едно предприятие, намалена с неговите задължения.

III. Отчитане на Сделки в Чуждестранна Валута

3.1. Сделките в чуждестранна валута, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката.

3.2. Закупената валута се оценява по валутния курс на придобиване.

3.3. Продадената валута се оценява по валутния курс на продажбата.

3.4. В годишния финансов отчет и в междинните финансови отчети паричните и непаричните позиции в чуждестранна валута се отразяват, както следва:

а) паричните позиции в чуждестранна валута се оценяват по заключителен курс, а текущо през годината - по централния курс на Българската народна банка;

б) непаричните позиции, които се отчитат по историческа цена, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата на сделката;

в) непаричните позиции, които се отчитат по справедлива стойност, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата, към която е определена справедливата стойност.

3.5. Периодичността на текущата оценка на позициите в чуждестранна валута се определя от предприятието. Тя задължително се извършва към датата на всяко съставяне на финансов отчет.

IV. Признаване на Курсови Разлики

4.1. Курсови разлики се отчитат, когато:

а) настъпи промяна във валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането по парични позиции, възникнали по сделка в чуждестранна валута;

б) към датата на финансовия отчет паричните позиции се оценяват по валутен курс, различен от този, по който са били счетоводно отразени.

4.2. Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при отчитането на паричните позиции на предприятието при курсове, различни от тези, по които са били заведени първоначално през периода, или са били отчетени в предходни финансови отчети, следва да се отчитат като текущ финансов приход или текущ финансов разход за периода, в който са възникнали, с изключение на:

а) курсовите разлики, възникнали от парични позиции, които представляват част от нетната инвестиция в чуждестранно предприятие;

б) курсовите разлики, възникващи по задължение в чуждестранна валута, което се води счетоводно като хедж на нетна инвестиция в чуждестранно предприятие.

версия, консолидирана от Kreston BulMar