КТ е предвидил опция за работодателя, при обективна невъзможност за изпълнение на сключения със служител трудов договор, да го освободи от заеманата от него длъжност, с предизвестие.
Обективната невъзможност представлява наличието на пречки за едната или двете страни, които са възникнали след сключване на трудовия договор и са непреодолими за страните, въпреки изразената от тях воля. В резултат на възникналите пречки, изпълнението на сключения между страните трудов договор е невъзможно.
При обективна невъзможност длъжността, заемана от служителя, се запазва, но изпълнението на трудовите задължения, свързани с нея, е невъзможно – по причини, които са обективни или за работодателя, или за служителя.
Примери за такава невъзможност са:
- Служител е нает на длъжност охранител, за която се изисква той да има разрешително за носене и употреба на огнестрелно оръжие. След като е нает, срокът на валидност на разрешителното му изтича и той не успява да се сдобие с ново (това е обективна невъзможност, идваща от служителя);
- Служител работи в рискова за здравето му среда, но в даден момент настъпват здравни противопоказания за него, които са в противоречие с изискванията за работа в такава среда и водят до невъзможност той да изпълнява трудовите си задължения (това е обективна невъзможност, идваща от служителя);
- Работодател, който извършва дейност, подлежаща на разрешителен режим, не успява да се снабди с разрешително и трябва да освободи служителите, заети в тази дейност (това е обективна невъзможност, идваща от работодателя).
При това основание за освобождаване на служител нямат отношение предвидените в КТ възможности за закрила. Единственото условие, с което работодателят трябва да се съобрази, ако става въпрос за служителка, е дали тя е в отпуск поради бременност и раждане към момента, в който е връчена заповедта. В този случай работодателят няма право да я освободи на основание „обективна невъзможност“. В случай че обективната невъзможност е налице към момента на завръщане на служителката от използвания от нея отпуск поради бременност и раждане, то тогава работодателят ще има възможност да я освободи на това основание.
Повече за предвидената в КТ закрила при уволнение можете да прочетете тук.
Ако служителят, който следва да бъде освободен, не използва отпуск за бременност и раждане, работодателят трябва да издаде заповед, с която освобождава лицето на основание „обективна невъзможност за изпълнение на сключения трудов договор“ (чл.328, ал.1, т.12 от КТ). При това основание работодателят трябва да спази предвидения в договора срок на предизвестие (от 1 до 3 месеца). Освен това работодателят дължи на служителя обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск, който не е погасен по давност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Ако към момента на освобождаване на служителя той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (независимо дали го е упражнил, или не), работодателят му дължи обезщетение на това основание.
Повече за размера и начина на изплащане на това обезщетение можете да прочетете тук.
