Служителят има право на платен годишен отпуск, когато има поне 4 месеца трудов стаж (като цяло, а не при конкретен работодател).
Платеният годишен отпуск се дели на: основен, удължен, допълнителен и отпуск при настъпване на определени събития.
I. Основен платен годишен отпуск
Основният платен годишен отпуск се договаря в трудовия договор и не може да бъде по-малък от 20 дни (а когато служителят не е навършил 18 години – от 26 дни).
Трудоустроените служители, които са с трайно намалена трудоспособност 50 или повече от 50%, също могат да ползват не по-малко от 26 дни платен отпуск.
Удълженият и допълнителният годишен отпуск се предоставят на служители, които полагат по-тежък труд от обичайното и съответно имат необходимост от по-дълга почивка.
II. Удължен платен годишен отпуск
III. Допълнителен платен годишен отпуск
- скрито платено съдържание: 45 думи;
Такава е например работата на служители, които:
Служителите, които имат пълна загуба на слуха си или пълна загуба на зрението си, имат право да ползват допълнителен платен годишен отпуск, който е в размер на пет дни, независимо от длъжността, която заемат, и от условията, при които полагат труд.
Кодексът на труда дава право на служителите да ползват платени отпуски при настъпване на определени събития. Например:
