В КТ е изведено общо правило, според което изплащането на трудовите възнаграждения на служителите е гарантирано. Правилото обаче не съдържа подробна уредба за начините, по които тази цел се постига.
В специален закон (Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя) са изведени условията и редът, по който служителите могат да получат свои изработени, но неплатени заплати, ако техният работодател изпадне в несъстоятелност.
При несъстоятелност на работодателя, всички работници и служители, полагащи при него труд по трудово правоотношение, имат право на гарантирани вземания.
1. Какво представлява гарантираното вземане?
2. Кои служители имат право на гарантирани вземания?
Правото възниква от датата, на която в Търговския регистър е било вписано съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
3. Как служител може да се възползва от своето право на гарантирани вземания?
Това е специализиран фонд, в който работодателите правят ежемесечни вноски, предназначени за изплащания към служителите в случай на изпадане в несъстоятелност.
Срокът, в който това трябва да се извърши, е 7 дни от датата, на която е получено разпореждането на директора на фонда.
4. До какъв размер са гарантирани вземанията?
При определяне размера на гарантираните плащания, законът поставя 3 ограничения.
Това са календарните месеци, които предхождат месеца, в който е било вписано решението за откриване на производство по несъстоятелност.
На трето място, въведен е максимален размер на плащането за един месец.
Съществува и втора хипотеза. Тя се отнася само до служители, чиито трудови договори са били прекратени в рамките на последните 36 месеца, които предхождат месеца, в който е вписано решението за откриване на производството.
