Граждански договор

Георги Димитров
Управляващ съдружник обработка на заплати в Kreston BulMar
актуална версия версия: 17 март 2020 309 уникалност: 100%

Известните под името „граждански договори” са договори за предоставяне на определен резултат от извършена трудова дейност от едно физическо лице, по поръчка на друго физическо или юридическо лице. Гражданският договор попада в обхвата на облигационното, а не на трудовото право, и се сключва по реда на Закона за Задълженията и Договорите (ЗЗД). Поради тази причина за него не важат разпоредбите на Кодекса на труда и затова се наричат още извънтрудови правоотношения. Гражданските договори могат да бъдат различни и разнообразни – договор за изработка, договор за поръчка, комисионен договор, договор с търговски управител или пълномощник и др. Тук ще разгледаме най-често срещаните граждански договори, а именно договорите за изработка и договорите за поръчка.

Договорът за изработка се сключва между две страни, наричани „възложител” и „изпълнител”. Този тип договор се сключва по реда на чл.258 до чл.269 от ЗЗД, като особеното при него е, че предмет на договарянето е постигането на определен трудов резултат – произвеждане на нови вещи, ремонтиране на стари, създаване на произведение на науката или изкуството, извършване на консултация и т.н. Изпълнителят по договора е длъжен да предостави на възложителя крайния продукт от своята трудова дейност. От своя страна, възложителят е длъжен да заплати възнаграждение, в случай че изработеното е годно за употреба и отговаря на предвиденото в договора предназначение. Обикновено изпълнителят извършва работата на свой риск и със свои материали, освен когато в договора не са изрично уговорени други условия. Когато изпълнителят по договора е физическо лице, договорът се сключва с оглед на неговите личностни качества – художник, който да нарисува картина, дърводелец, който да изработи мебели, външен експерт-счетоводител, който да състави финансов отчет, и т.н. Често при такъв тип договори само възложителят може да постигне договорения резултат и той няма право да превъзлага работата. Това е и причината в ЗЗД да е предвидено, че договорът се прекратява със смъртта на изпълнителя. Възможно е договорът за изработка да бъде сключен с повече от едно лице, като в този случай, ако не е уговорено друго, всички изпълнители носят солидарно правата и отговорността по договора.

Договорът за поръчка се сключва между две страни, наричани „доверител” и „довереник”. Този тип договори се сключват по реда на чл.280 до чл.292 от ЗЗД, като особеното при тях е, че предмет на договарянето е изпълнение на поръчка срещу възнаграждение. Довереникът извършва поръчката за сметка на доверителя. Действията, които доверителят възлага, обикновено са правни действия – сключване на сделки, процесуално представителство и др. В голяма част от случаите този договор се съчетава с упълномощаване на довереника, като по този начин действията се извършват от името на доверителя и за негова сметка. Това означава, че когато довереникът сключи договор с трето лице, правата и задълженията по този договор възникват директно за доверителя.

скрито платено съдържание: 538 думи;