ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 26 май 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА

СТЕФКА СТОЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

СВЕТЛА ПЕТКОВА

АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

при секретаря Г. Л. и с участието на заместника на главния прокурор при Върховна административна прокуратура М. М., разгледа тълкувателно дело № */**** г., докладвано от съдия Г. С..

Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

Образувано е по искане на главния прокурор до Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ за произнасяне с тълкувателно решение, поради противоречива и неправилна съдебна практика по следните въпроси: 1.допустим ли е протест, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление и 2.дължат ли се от прокуратурата разноски при отхвърляне на подаден до административен съд протест или при неговото оттегляне, както и такса за съобщаване чрез обявление в "Държавен вестник" при подаден протест срещу общ или нормативен административен акт.

В искането са изложени подробни доводи за наличие на противоречива практика на ВАС по т. 1 и т. 2, предл.1 и неправилна съдебна практика по т. 2, предл.2, като са цитирани и приложени конкретните съдебни актове. Визирани са по т. 1 мотивите на двете противоречиви становища на съдебните състави. Първото от тях е, че протеста на прокурор от районна прокуратура до административен съд срещу административен акт /индивидуален, общ и нормативен/ е недопустим, предвид нормата на чл. 136, ал. 2 от ЗСВ във връзка с чл. 16 АПК, от които следва, че правомощията на прокурора е изискуемо да съответстват на подведомствеността на съда, пред който се упражняват действията на прокуратурата /се подава протеста/, т.е. протестът до административен съд следва да бъде подаден от или чрез административен прокурор при окръжната прокуратура.

Обратното становище, възприето от друга част съдебни състави е мотивирано с визиране в АПК на "прокурора" в чл. 16и чл. 147, ал. 2 от АПК, като част от институцията, а не като конкретен прокурор по йерархията, т.е. липсата на изрично визиране в АПК на прокурор от конкретна структура на прокуратурата по чл. 136, ал. 2 от ЗСВ. По искането по т. 2, в частта за дължимост на разноски от прокуратурата, са изложени двете становища, възприети в конкретни съдебни актове, като първото е за дължимост на разноски от прокуратурата при отхвърляне на подаден протест, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, а второто е за недължимост на разноски, поради субсидиарното прилагане в случая на чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 78, ал. 11 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Искането за произнасяне по т. 2, предл.2 за дължимостта на такса за съобщаване чрез обявление в "Държавен вестник" при подаден протест от прокурор срещу общ или нормативен акт се базира на неправилна съдебна практика. Визирано е, че съдебните състави, постановили определения в тази насока, изхождат от разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК, която разпоредба касае "държавна такса", а таксата за съобщаване чрез обявление в "Държавен вестник" по чл. 188 и чл. 181, ал. 1 от АПК не е държавна. Размера на същата се определя от председателя на Народното събрание с разпореждане, съгласно чл. 9, ал. 2 от Закон за "Държавен вестник" /ЗДВ/, а не е определена с тарифа по чл. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/. Предвид това в искането е обосновано становище за субсидиарна приложимост по чл. 144 от АПК на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно която не се дължат такси по "искове, заведени от прокурор".

В заседанието на Общото събрание при условията на чл. 129, ал. 1 от ЗСВ са изразили становища представители на главния прокурор на Република България, на министъра на Правосъдието, на председателя на Висшия адвокатски съвет и на Института за правни науки.

Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд, за да се произнесе по искането за произнасяне с тълкувателно решение, взе предвид следното:

По т. 1 досежно допустимостта на протест, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление, приложимите правни норми са тези по чл. 16, ал. 1, т. 1 и 3 от АПК във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ, очертаващи правото на протест на прокуратурата. Съгласно т. 1, ал. 1, чл. 16 от АПК "Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове", а по т. 3 "започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес". Тази разпоредба е в унисон с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ, съгласно който "Прокуратурата следи за спазване на законността, като:.т. 5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове". При тълкуване разпоредбата на чл. 16 АПК, в нейната цялост /ал. 1, т. 1, 2, 3, ал. 2 и ал. 3/ се налага извода, че законодателят е очертал две самостоятелни правомощия на прокуратурата в съдебното производство по административни дела, а именно: 1 за иницииране на съдебното производство с протест /чл. 16, ал. 1, т. 1 и 3 във връзка с ал. 2 АПК/ и 2. за участие по административни дела /чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с ал. 3 АПК/, като изрично е визирано, че в първия случай "Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото" /ал. 2/, а във втория - "При участието си в административни дела прокурорът дава заключение". Разпоредбата на чл. 147 във връзка счл. 126 от АПК визира активната легитимация на субектите да сезират административния съд с оспорване на административен акт, като в ал. 2 това право е предоставено изрично на "прокурорът", който "може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16". От изложеното следва извода, че АПК борави с термина прокурорът в нормите, регламентиращи подаването на протест срещу административен акт /индивидуален, общ и нормативен/, без допълнително уточнение за неговата принадлежност към звено на прокуратурата от посочените в чл. 136, ал. 2 от ЗСВ. Следователно законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ. Единствените разпоредби в АПК, в която не е употребено понятието прокурорът са тези на чл. 210, ал. 3 и чл. 211, ал. 2 от АПК, съгласно които главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест до Върховния административен съд в едномесечен срок от деня, в който е постановено решението на административния съд. В този случай обаче се касае за правомощие на главния прокурор и заместник главния прокурор при ВАП, упражнявано успоредно с правото на прокурора, участвал по делото да протестира съответното съдебно решение пред ВАС, т.е. въведена е допълнителна гаранция от законодателя за законност и недопускане в правния мир на незаконосъобразни административни актове. В подкрепа на това е и визирания в АПКразличен срок за подаване на протест - 14-дневен за прокурора и 1-месечен по ал. 2 на чл. 211 АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС.