ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

чака актуализация 30 октомври 2020 857 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Когато на вносител е отказано приспадането на ДДС, защото няма фактура, в която е посочен като такъв, но направи корекция на фактурата на по-късен етап, трябва ли да му се признае приспадането?

Фактическа Обстановка

Кипърско дружество внася стоки на територията на България. В митническата декларация за тези стоки погрешно е бил вписан спедиторът, който технически ги е доставил, но от името и за сметка на кипърското дружество. НАП отказва на кипърското дружество приспадането на ДДС, защото не е изпълнило задължението да представи митнически документ за внос, в който е посочено като вносител. Дружеството оспорва ревизионния акт, след което подава заявление за корекция на документа, в който е бил посочен спедиторът. Първоинстанционният съд обаче потвърждава отказа за приспадане - с аргумента, че дружеството е направило корекцията по-късно, само за да подкрепи защитната си теза.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 53 думи;

ВАС - Решение № **** от **.**.**** по Адм. Дело № *****/****

РЕШЕНИЕ № **** ОТ **.**.**** Г. ПО АДМ. Д. № *****/**** Г., VІІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 71, т. 3 ЗДДС

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИСЕРКА ЦАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

при секретар и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията ЕМИЛИЯ ИВАНОВА по адм. д. № *****/****

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Фармасайънс Интернешънъл Лимитид, регистрирано в Република Кипър, подадена чрез адв. О. Х., със съдебен адрес: гр. София, бул. Мария Луиза, № 9-11, ет. 7, срещу решение № 4722 от 11.07.2018 г. постановено по адм. д. № 69 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221016006218-091-001 от 10.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, с която е изменен с решение № 1703/27.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София.

Касаторът твърди, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното при обжалването, съдебния акт противоречи на приложимите материално правни разпоредби и задължителната тълкувателна практика на СЕС. Формално е приложена от органите по приходите и от съда разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС.

Според практиката на СЕС условията за признаване на право на данъчен кредит са: субектът, който ползва данъчен кредит да е данъчно задължено лице; закупените стоки или услуги да се използват за облагаеми доставки; тези стоки или услуги да са закупени от друго данъчно-задължено лице. Тези условия са налице и неспазването на изискването по чл. 71, т. 3 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава документ, който да го посочва като вносител или получател на стоката не може да е самостоятелно основание да не му се признае право на данъчен кредит. От всички събрани в хода на съдебното производство доказателства е видно, че при подаването на митническата декларация неправилно е вписан като получател на стоката "Софарма" АД. Установено е безспорно, че ревизираното лице е собственик на внесените стоки и е заплатило ДДС, но не е спазено формалното условие да е вписано в митническата декларация и това е единственото основание да му бъде отказано право на данъчен кредит.

Постановеният отказ да бъде признато право на данъчен кредит нарушава принципа на данъчен неутралитет, тъй като за дружеството не съществува друг начин да си възстанови платения косвен данък по процесната митническата декларация.

Признаването на право на данъчен кредит не може да доведе до засягане правата на фиска, тъй като не съществува риск ДДС да бъде приспаднат два пъти от две различни лица. Софарма АД не е ползвало и не може да ползва данъчен кредит по митническата декларация, тъй като не е собственик на стоката.

Погрешното разбиране на решаващият състав на АССГ за приложимите материално правни норми, според кастатора, е довело до постановяване на неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено по посочените по-горе съображения.

Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София, чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Правото на приспадане на данъчен кредит по електронен административен документ /ЕАД/ от 23.03.2016 г. е отказано поради неизпълнение на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и извода за липса на нарушения по извършения внос във връзка с разпоредената през 2018 г. проверка не опровергава констатацията в обжалвания РА. Нормата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС, е ясна и точно приложена от данъчния орган. Правилна е и преценката на АССГ за законосъобразност на РА. Първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна.

скрито платено съдържание: 1314 думи;