ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Правен Въпрос

Оригинален Въпрос

Противоречива Практика

Резюме на Тълкувателно Решение

ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МОНОВА

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

АННА ДИМИТРОВА

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

МИЛКА ПАНЧЕВА

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ВАНЯ ПУНЕВА

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

ВАНЯ АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ

НИНА ДОКТОРОВА

МАРИНА МИХАЙЛОВА

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

АНГЕЛ КАЛИНОВ

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ДИАНА ДОБРЕВА

ГАЛИНА МАТЕЙСКА

ГАЛЯ КОСТОВА

ФАНИ НАЙДЕНОВА

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

ГАЛИНА ХРИСТОВА

ЖАНЕТА ПЕТРОВА

ТАНЯ РАДКОВА

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

ЙОВКА ДРАЖЕВА

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ГАЛИНА СОЛАКОВА

ДИАНА ГЪРБАТОВА

ТАТЯНА ХИНОВА

ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

ТАНЯ ВАЧЕВА

ИВАН РАДЕНКОВ

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

ДОНКА ЧАКЪРОВА

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

МАРИЕТА МИЛЕВА

ТОДОР ТОДОРОВ

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

ЕМАНОИЛ МИТЕВ

ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

ТАНЯ КУЦАРОВА

МАРИО ДИМИТРОВ

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

ИЛИАНА СЛАВОВСКА

ДОБРИНКА АНДРЕЕВА

ТОДОР ПЕТКОВ

ЛЮБОМИРА МОТОВА

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

МИРА РАЙЧЕВА

ЕМИЛИЯ КАБУРОВА

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

БИСЕРКА ЦАНЕВА

СВЕТЛАНА БОРИСОВА

БИСЕР ЦВЕТКОВ

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

КРАСИМИР КЪНЧЕВ

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА И МИРА РАЙЧЕВА по адм. д. № 4/2013

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт.

Образувано е по искане на главния прокурор на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. При избор на ред за оспорване съгласно чл. 148 АПК приложима ли е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс (АПК), когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред?

2. Допустимо ли е оспорването пред съда, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

В искането се посочва, че съдебната практика на Върховния административен съд по тези въпроси е противоречива, което налага и произнасяне на ОС на ВАС с тълкувателно решение на основание чл. 125 и сл. от Закона за съдебната власт.

По първия въпрос поставен от главния прокурор на Република България относно приложимостта на чл. 140, ал. 1 АПКпри избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред, в едната група съдебни актове се приема, че неспазването от административния орган на задължението му по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК не води до удължаване срока за оспорване съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Приема се, че законодателят не е въвел като изискване за форма на административния акт посочването на всички възможности за обжалване (по административен или по съдебен ред). Според тези съдебни състави при наличие на разпоредбата на чл. 148 АПК, в която е предвидена възможността на жалбоподателя сам да избере дали да оспорва индивидуалния административен акт по административен и/или по съдебен ред, неуказването и на двете процесуални възможности за оспорване не води до удължаване на срока съгласно чл. 140, ал. 1 АПК.

Другото застъпено тълкуване е, че във всички случаи на непосочване в административния акт и на двете възможности за оспорване по чл. 148 АПК e налице предпоставката по чл. 140, ал. 1 АПК за удължаване на срока за оспорване. Според съдиите, поддържащи това становище, по този начин се гарантират правата на адресатите на съответния административен акт, а разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК се явява като санкция за неизпълнение от административния орган на задължение, вменено му в чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Удължаването на срока по чл. 140, ал. 1 АПК законодателят свързва с неизпълнение от страна на издателя на административния акт на въведеното с императивната разпоредба задължение да посочи и двата способа за оспорване.

Приетото във втората група съдебни актове се поддържа във всички постъпили становища.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК предвижда, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е въведена за първи път с приемането на АПК и е насочена към защита на адресатите на индивидуални административни актове спрямо администрацията, като предвижда, че издаденият в писмена форма административен акт следва да съдържа указание "пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва".

Значението, което правото на жалба има при регулиране на административните правоотношения, несъмнено е особено съществено, поради което и законодателят е обвързал неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК в акта да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва с удължаване на срока за оспорване - със своеобразната санкция по чл. 140 от АПК (наименуван "Удължаване сроковете за обжалване при нередовно съобщаване). Нормата предписва, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган или в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Разпоредбата е създадена да гарантира в максимална степен правата на гражданите и организациите да оспорят административните актове, които ги засягат, като налага на административните органи да посочат точно всички правни възможности за обжалване на административните актове както по административен, така и по съдебен ред.

Във връзка с регламентацията, дадена във визираните по-горе разпоредби, следва да се счете, че както липсата на указания, така и дадените непълни такива се явяват предпоставка за удължаване на срока за оспорване по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК, която е обща норма. При липса в АПК на задължително оспорване по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за оспорване по съдебен ред, разпоредбата на чл. 148 АПК въвежда изборност, според която административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон не е предвидено друго. Изборността на оспорването, регламентирана в АПК, не освобождава административния орган по чл. 59, ал. 2 АПК от задължението изрично да посочи в индивидуалния административен акт, че той може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред. Право на адресата на акта е да реши кой от посочените в административния акт способи на обжалване ще избере. Указаният в чл. 148 АПК ред за избор на оспорване на индивидуалния административен акт не важи само в случаите, когато в друг кодекс или закон е указано, че обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване по съдебен ред. В случаите, когато се търси защита и по административен, и по съдебен ред, се прилага разпоредбата на чл. 129 АПК. Непосочването изрично от административния орган, издател на акта, на възможността оспорващият да го обжалва по административен и по съдебен ред, следва винаги да води до удължаване на срока за обжалване. Именно това е санкцията за неизпълнение, съдържаща се в чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК.

От изложеното следва, че както липсата на указания, така и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - с посочване само на един от способите за обжалване, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК.

По втория въпрос поставен от главния прокурор на Република България относно допустимостта на съдебното оспорване, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, постанови решение, с което отхвърля жалбата или протеста, една част от съдебните състави приемат, че непроизнасянето на по-горестоящия административен орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК не води до влизане в сила на оспорения административен акт, тъй като е инструктивен и с изтичането му не се погасява правомощието на този компетентен орган да се произнесе. Според тези съдебни състави съдебното обжалване е допустимо в хипотезата на късното произнасяне на по-горестоящия административен орган, когато е отхвърлена жалбата. Приема се, че непроизнасянето на този орган в установения от закона срок е от значение само за броенето на срока за обжалване по съдебен ред и е приложимо единствено при липса на произнасяне по жалбата по административен ред. В тази група съдебни актове се излагат доводи, че изтичането на инструктивния срок означава, че органът на публична власт може да извърши правното действие или да издаде юридическия акт напълно законосъобразно, както и че в АПК липсва разпоредба, която да забранява късното произнасяне на по-горестоящия административен орган, а също и такава, която да урежда правните последици от късното произнасяне. Изводът в тези съдебни актове е, че по-горестоящият административен орган може да се произнесе законосъобразно по жалбата по административен ред и извън сроковете за произнасяне и това не прави недопустимо съдебното обжалване на първоначалния административен акт.