ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Правен Въпрос
Нищожно или незаконосъобразно е решение на Министерски съвет за отчуждаване на недвижим имот, в което не е посочено името на собственика на имота, който подлежи на отчуждаване?
Оригинален Въпрос
Нищожни или незаконосъобразни са решенията на Министерския съвет на Република България, издадени при несъобразяване с изискването на чл.34б от Закона за държавната собственост да бъде посочено името на действителния собственик на отчуждения имот, или този порок следва да бъде отстранен по реда на чл.62 от Административнопроцесуалния кодекс?
Противоречива Практика
В практиката са застъпени различни становища. Според едното становище решението на Министерски съвет е незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона. Изрично в Закона за държавната собственост (ЗДС) е уредено, че в решението трябва да са упоменати собствениците на имота. Според друго становище такъв акт е нищожен, тъй като акт, издаден към несъществуващ адресат, напълно противоречи на материалните разпоредби на закона и не следва да породи задължения. Трето становище застъпва тезата, че е налице фактическа грешка, като същата не трябва да се отразява върху валидността на решението. Единствено е необходимо собственикът на имота да сезира органа, издал акта, за да се отстрани порокът.
Резюме на Тълкувателно Решение
ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****
Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 23 април 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ДИАНА ГЪРБАТОВА
НИКОЛАЙ УРУМОВ
ТАТЯНА ХИНОВА
ПЕНКА ИВАНОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
ПЕНКА ГЕТОВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ДИМА ЙОРДАНОВА
ИВАН РАДЕНКОВ
БИСЕРКА КОЦЕВА
РУМЯНА МОНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
НИНА ДОКТОРОВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ВАНЯ ПУНЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
МИЛКА ПАНЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ТОДОР ТОДОРОВ
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ГАЛЯ КОСТОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЕМАНУИЛ МИТЕВ
ТАНЯ РАДКОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ВАНЯ АНЧЕВА
ТОДОР ПЕТКОВ
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЛЮБОМИРА МОТОВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Н. С., разгледа тълкувателно дело № */**** година, докладвано от съдия П. И.
Председателят на Върховния административен съд на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт е направил искане до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: "Нищожни или незаконосъобразни са решенията на Министерския съвет на Република България, издадени при несъобразяване с изискването на чл. 34б от Закона за държавната собственост да бъде посочено името на действителния собственик на отчуждения имот, или този порок следва да бъде отстранен по реда на чл. 62 от Административнопроцесуалния кодекс?"
В искането се посочва, че в съдебната практика има противоречиви становища за прилагане на разпоредбата на чл. 34б от Закона за държавната собственост (ЗДС) и относно това страда ли от порок решението на Министерския съвет ( МС) за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, по реда на чл. 32 ЗДС.
Част от съдебните състави приемат, че в тези случаи е налице незаконосъобразност на оспорения административен акт, изразяваща се в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. На основание разпоредбата на чл. 34б ЗДС посочването на собствениците на всеки от имотите е изискване, което законът поставя пред административния орган, и неизпълнението на това изискване в съдържанието на административния акт за отчуждаване на имотите е основание за отмяна на оспореното административно решение по чл. 146, т. 4 АПК.
Други съдебни състави на основание съображения за обективно несъответствие на административния акт с предписанието на закона приемат, че когато не е посочен действителният собственик на имота в решението на Министерския съвет, е налице материална незаконосъобразност на административния акт. Нарушаването на императивното изискване на материалния закон е съществено и води до нищожност на административното решение, защото административният акт е насочен към несъществуващ адресат и не може да породи правни последици нито за държавата, нито за действителния собственик на имота.
Третото становище приема, че е налице очевидна фактическа грешка, която не се отразява върху валидността на административното решение, и този порок може да бъде отстранен по реда на чл. 62 АПК пред компетентния административен орган, ако бъде сезиран от собственика на имота.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Те са установени в административноправната теория и в съдебната практика понятия, които допринасят за изясняване на понятията "нищожност" и "унищожаемост" и за изграждане на критерия за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.
Най-общо можем да обобщим и да кажем, че един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт, изискванията и предписанията на закона.
При незаконосъобразните (унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на законността, като административното решение не страда от важен, силен, тежък или съществен порок. Категорични критерии не са възможни, като преценката е с оглед на конкретни обстоятелства за допусната нередовност на акта, допуснатото нарушение не е съществено и не е повлияло върху съдържанието на постановеното административно решение.
