СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

актуално 31 май 2020 305 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли данъчните органи да използват индуктивен метод, който се основава на секторни проучвания, за да определят оборота на данъчно задълженото лице, въз основа на който да начислят допълнителни данъчни задължения?

Фактическа Обстановка

Данъчно задължено физическо лице (г-жа Фонтана) е обект на проверка от данъчната администрация. В хода на проверката са определени допълнителни данъчни задължения за 2010 г.

Г-жа Фонтана оспорва установените задължения за ДДС, като посочва че данъчните неправилно са приложили секторното проучване за данъчните консултанти и счетоводителите, тъй като нейната основна дейност попада в сектора на консултиране по управление на човешките ресурси. Също така тя посочва, че размерът на данъка е определен на база секторно проучване, което не дава представа за приходите от гледна точка на съгласуваност и пропорционалност.

Компетентният орган, който трябва да разреши спора, приема за недоказано твърдението на г-жа Фонтана, че данъчните неправилно са определили дейността ѝ като данъчен консултант и счетоводител. От друга страна, органът изпитва съмнение дали методът, по който са определени задълженията по ДДС, отговаря на принципите на пропорционалност и данъчен неутралитет, тъй като този метод отчита общия доход, но не и всяка сделка, извършена от данъчно задълженото лице. При тази фактическа обстановка производството е спряно и е отправено преюдициално запитване до СЕС.

Резюме на Съдебното Решение

скрито платено съдържание: 94 думи;

СЕС - Решение от **.**.**** по Дело С-***/**

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 273 — Производство по установяване на задължения за данъци — Индуктивен метод за определяне на данъчната основа — Право на приспадане на ДДС — Презумпция — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Национален закон, предвиждащ изчисляване на ДДС въз основа на предполагаем оборот“

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Commissione tributaria provinciale di Reggio Calabria (Областна данъчна комисия Реджо Калабрия, Италия) с акт от 3 май 2016 г., постъпил в Съда на 16 декември 2016 г. в рамките на производство по дело

Fortunata Silvia Fontana

срещу

Agenzia delle Entrate — Direzione provinciale di Reggio Calabria,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász (докладчик) и C. Vajda, съдии,

генерален адвокат: N. Wahl,

секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 януари 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

- за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от R. Guizzi, avvocato dello Stato,

- за Европейската комисия, от F. Tomat и R. Lyal, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 март 2018 г.,

постанови настоящото

РЕШЕНИЕ

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, ОВ L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор между г‑жа Fortunata Silvia Fontana и Agenzia delle Entrate — Direzione provinciale di Reggio Calabria (данъчна администрация — областна данъчна комисия Реджо Калабрия, Италия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) относно акт за установяване на задължения за данък върху добавената стойност (ДДС).

ПРАВНА УРЕДБА

Правото на Съюза

3

Съображение 59 от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка“.

4

Член 2, параграф 1 от същата директива предвижда:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка от:

i) данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 [и] 36;

ii) в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице;

iii) в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;

в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

г) вносът на стоки“.

5

Член 73 от Директивата за ДДС гласи:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

6

Съгласно член 242 от същата директива:

„Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи“.

7

Член 244 от споменатата директива предвижда:

„Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило“.

8

Член 250, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:

„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки“.

9

Съгласно член 273 от тази директива:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

[…]“.

Италианското право

10

Член 39, параграф 1 от Decreto del Presidente della Repubblica n 600 recante disposizioni comuni in materia di accertamento delle imposte sui redditi (Декрет № 600 на президента на Републиката за приемане на общи разпоредби за данъка върху доходите) от 29 септември 1973 г. (GURI № 268 от 16 октомври 1973 г.) гласи:

„За корпоративен доход на физически лица [Агенцията по приходите] прави необходимите корекции:

d) ако непълнотата, неистинността или неточността на елементите, посочени в декларацията и приложенията към нея, са резултат от проверката на счетоводните записи и другите проверки, посочени в член 33, или от проверката на пълнотата, точността и истинността на счетоводните записи въз основа на фактурите и другите документи, свързани с предприятието, както и на данните и информацията, събрани от [Агенцията по приходите] в съответствие с член 32. Съществуването на недекларирани дейности или липсата на декларирани задължения също може да бъде изведено въз основа на обикновени презумпции, при условие че те са сериозни, точни и последователни“.

11

Decreto del Presidente della Repubblica n 633, istituzione e disciplina dell’imposta sul valore aggiunto (Декрет № 633 на президента на Републиката за данъка върху добавената стойност) от 26 октомври 1972 г. (GURI № 292 от 11 ноември 1972 г.) урежда ред и условия за определяне на задълженията за ДДС въз основа на справка-декларациите. Член 54 от този декрет по същество предвижда, че проверката на истинността на справка-декларациите за ДДС може да се извърши чрез официално преразглеждане на представената декларация или по-подробно, или въз основа на информацията и данните, с които разполага данъчната администрация, или въз основа на тези, събрани от администрацията съгласно нейните правомощия за разследване.

12

Член 62 bis от Декрет-закон № 331/93 (GURI № 203 от 30 август 1993 г.), преобразуван в Закон № 427/93 от 29 октомври 1993 г. (GURI № 255 от 29 октомври 1993 г.), гласи:

„1. Службите на Дирекцията по приходите на Министерството на финансите след консултации с професионалните и браншовите сдружения изготвят в срок до 31 декември 1996 г. нарочни секторни проучвания за различните икономически сектори, за да направят по-ефективна дейността по установяване на задълженията и да позволят по-детайлно определяне на презумптивните коефициенти по член 11 от Декрет-закон № 69 от 2 март 1989 г., преобразуван със съответните изменения в Закон № 154 от 27 април 1989 г., изменен. За тази цел посочените служби определят представителни извадки от данъчнозадължени лица, принадлежащи към съответните сектори, които да бъдат подложени на проверка с цел да се извлекат отличителните белези на осъществяваната дейност. Секторните проучвания се одобряват с декрети на министъра на финансите, които се публикуват в Gazzetta ufficiale [della Repubblica italiana] до 31 декември 1995 г. Те подлежат на изменения и са валидни за целите на установяването на задълженията, считано от данъчната 1995 г.“.

скрито платено съдържание: 2974 думи;