ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

актуално 26 август 2020 1205 уникалност: 100%

Правен Въпрос

Може ли да бъде определена като „индивидуален административен акт“ заповед на министъра на вътрешните работи, с която държавен служител бива преместен при служебна необходимост, за срок от една година, в друго населено място или на друга длъжност?

Оригинален Въпрос

Притежава ли белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 от АПК, заповедта на министъра на вътрешните работи по чл.192а ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория?

Противоречива Практика

В практиката са застъпени различни становища. Според едното становище заповедта на министъра на вътрешните работи относно преместването на служител в друго населено място, при необходимост или при изменение на оперативна обстановка, не е индивидуален административен акт. Основен аргумент на това становище е, че мястото на изпълнение на службата не е основен елемент от определената в ЗМВР характеристика на длъжността “държавен служител в структурата на МВР”. Затова се смята, че актът, с който служителят се изпраща на друго място, не е индивидуален административен акт, тъй като не променя служебното правоотношение. Според друго становище заповедта на министъра е индивидуален административен акт, тъй като мястото на изпълнение на службата на служителя е основен елемент от служебното правоотношение и по този начин се изменят права и интереси на държавния служител.

Резюме на Тълкувателно Решение

скрито платено съдържание: 208 думи;

ВAС - Тълкувателно Решение № * от **.**.**** по Тълк. Дело № */****

Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 30 януари 2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ КОЛЕВ

ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

РУМЯНА МОНОВА

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

АННА ДИМИТРОВА

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

МИЛКА ПАНЧЕВА

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ВАНЯ ПУНЕВА

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

АНДРЕЙ ИКОНОМОВ

СОНЯ ЯНКУЛОВА

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

ЙОРДАНКА КОСТОВА

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

НИНА ДОКТОРОВА

ДОНКА ЧАКЪРОВА

МАРИНА МИХАЙЛОВА

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

СЛАВКА НАЙДЕНОВА

ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

МАРИЕТА МИЛЕВА

АНГЕЛ КАЛИНОВ

ТОДОР ТОДОРОВ

ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

ЕМАНОИЛ МИТЕВ

РУМЯНА ПАПАЗОВА

ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

ДИАНА ДОБРЕВА

ТАНЯ КУЦАРОВА

ГАЛИНА МАТЕЙСКА

МАРИО ДИМИТРОВ

ГАЛЯ КОСТОВА

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

ФАНИ НАЙДЕНОВА

ИЛИАНА СЛАВОВСКА

НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА

ДОБРИНКА АНДРЕЕВА

ГАЛИНА ХРИСТОВА

ТОДОР ПЕТКОВ

ЖАНЕТА ПЕТРОВА

ЛЮБОМИРА МОТОВА

ТАНЯ РАДКОВА

МИРА РАЙЧЕВА

ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

ЙОВКА ДРАЖЕВА

ЕМИЛИЯ КАБУРОВА

ВАНЯ АНЧЕВА

ЛОЗАН ПАНОВ

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

ГАЛИНА СОЛАКОВА

ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

ДИАНА ГЪРБАТОВА

БИСЕРКА ЦАНЕВА

ТАТЯНА ХИНОВА

СВЕТЛАНА БОРИСОВА

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

БИСЕР ЦВЕТКОВ

ТЕОДОРА НИКОЛОВА

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

АТАНАСКА ДИШЕВА

КРАСИМИР КЪНЧЕВ

ТАНЯ ВАЧЕВА

ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

ИВАН РАДЕНКОВ

МАДЛЕН ПЕТРОВА

при секретаря Н. С. и с участието на заместника на главния прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура К. М., разгледа тълкувателно дело № */2013 г., докладвано от съдия С. Я..

Тълкувателно дело № */2013 г. е образувано с разпореждане от 11.07.2013 г. на председателя на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд поради констатирана противоречива съдебна практика по въпроса:

"Притежава ли белезите на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК, заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 192а ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория?"

Въпросът е поставен на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) от омбудсмана на Република България и по него в съдебната практика се застъпват две противоречиви становища.

Според едното, заповедта на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 192а, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория за срок до една година, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Приема се, че мястото на изпълнение на държавната служба в Министерството на вътрешните работи не е сред елементите, характеризиращи длъжността съгласно чл. 170 ЗМВР и Класификатора на длъжностите в Министерството на вътрешните работи. Поради това промяната на мястото, където държавната служба в министерството се изпълнява, при непроменена категория, не се отразява върху служебното правоотношение. Не е налице промяна на последното, поради което актът на министъра не засяга субективни права на държавния служител, не му създава допълнителни задължения и не се отразява на правната му сфера като държавен служител.

Според другото, заповедта на министъра по чл. 192а, ал. 1 ЗМВР е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Приема се, че мястото на изпълнение на държавната служба в Министерството на вътрешните работи е един от основните елементи на служебното правоотношение и едностранната му промяна пряко въздейства върху правата и интересите на адресата на акта, породени от статуса му на държавен служител.

Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира за правилно второто становище. Мотивите за това са:

Съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на министерството са държавни служители. Държавните служители в Министерството на вътрешните работи, видно и от самото наименование, изпълняват служба на държавата. Техният правен статус, както на всеки държавен служител, се определя от волята на държавата, обективирана в актове на публичното право и в частност на административното. Държавен служител е конституционно понятие. Член 116, ал. 1 от Конституцията определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията. А чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) дава легалната дефиниция на понятието - това е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага органа на държавна власт при осъществяване на неговите правомощия.

Фактът, че правният статус на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е регламентиран в специален закон, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата, различна от останалите, които изпълняват държавна служба. Държавните служители в Министерството на вътрешните работи са част от конституционното понятие държавен служител и с оглед на това смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, с оглед на чл. 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, е в съответствие със Закона за държавния служител, при отчитане на специфичните изисквания на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи.

Поради това, независимо от липсата на изрична правна норма, която да разпорежда, че служебното правоотношение на служителя в Министерството на вътрешните работи възниква по силата на акта за назначаване - чл. 182, ал. 6 във вр. ал. 4 ЗМВР, както е в Закона за държавния служител - чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 9 във вр.с чл. 10д, ал. 4 ЗДС, не са налице основания за придаване на друг характер на служебното правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи от този, който законодателят е придал на служебните правоотношения по Закона за държавния служител. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване.

скрито платено съдържание: 1959 думи;