СС 37 - Провизии, Условни Задължения и Условни Активи

402
версия, консолидирана от Kreston BulMar

Цел

СС 37 определя реда за признаването, оценяването, отчитането и оповестяването на провизиите, условните задължения и условните активи във всички предприятия с изключение на тези, за които има специални разпоредби в други нормативни актове и счетоводни стандарти.

I. ОБХВАТ

1. Този стандарт се прилага от всички предприятия при отчитането на провизии, условни задължения и условни активи. Стандартът не се отнася за провизиране на потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако договорите са обременяващи.

II. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Провизия – задължение с неопределена срочност или размер.

Пасив – текущо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да породи необходимост от поток от ресурси на предприятието, включващ икономически изгоди.

Задължаващо събитие – събитие, което поражда правно или конструктивно задължение, което има за резултат липсата на реална алтернатива за погасяване на задължението.

Правно задължение – такова задължение, което произтича от:

а) договор - според неговите клаузи;

б) действащото законодателство;

в) друго приложение на закона.

Конструктивно задължение – такова задължение, което произтича от действия на предприятието, чрез които:

а) то е показало на други страни (персонал, контрагенти, общество), че ще поеме определени задължения, които има намерение да изпълни; такива могат да бъдат и сключването на обременяващи договори;

б) то е приело програма за преструктуриране, която се планира и ръководи от ръководството.

Обременяващи договори – такива договори, по силата на които разходите, направени за покриване на задълженията, превишават очакваните икономически ползи от сключването на договорите.

Преструктуриране – планирана и контролирана програма от ръководството на предприятието, която променя съществено:

а) обхвата на дейността на предприятието;

б) начина, по който се осъществява дейността на предприятието.

Условни задължения – такива задължения, които могат да се класифицират като:

а) възможно задължение, което произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието, или

б) настоящо задължение, което произлиза от минали събития, но не е признато, защото:

- не е вероятно за погасяването му да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически ползи, или

- размерът на задължението не може да бъде определен с достатъчна степен на надеждност.

Условен актив е възможен актив, който произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.

III. РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ПРОВИЗИИ И УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

3. Предприятията следва да правят разграничение между:

а) провизии - които се признават като пасиви (като се вземе предвид надеждността на оценката, която може да им бъде направена), тъй като те са настоящи задължения и е вероятно за тяхното погасяване да бъде необходим поток, включващ икономически изгоди, и

б) условни задължения - които не се признават като пасиви, защото са:

- възможни задължения, тъй като все още не е потвърдено дали предприятието има текущо задължение, което би могло да доведе поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

- текущи задължения, които не отговарят на критериите за признаване, определени в този стандарт.

IV. ПРОВИЗИИ – ПРИЗНАВАНЕ

4.1. Провизия трябва да се признава, когато са изпълнени следните критерии:

а) предприятието има текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса;

б) има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси, включващи икономически изгоди;

в) може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението.

4.2. При липса на един от посочените в т. 4.1 критерии провизия не трябва да се признава.

V. ТЕКУЩО ЗАДЪЛЖЕНИЕ – ПРИЗНАВАНЕ

5. Определянето на наличието на текущо задължение към датата на баланса се извършва след отчитане на всички налични обстоятелства, включително мнението на специалисти. На базата на тези обстоятелства:

а) когато е по-вероятно текущото задължение да съществува към датата на баланса, предприятието признава провизия (ако критериите за признаване са изпълнени), и

б) когато е по-вероятно текущото задължение да не съществува към датата на баланса, провизия не се признава, но предприятието оповестява съществуването на условно задължение.

VI. МИНАЛО СЪБИТИЕ – ПРИЗНАВАНЕ

6.1. Минало събитие, което води до текущо задължение, се нарича задължаващо събитие. Събитието е задължаващо, когато:

а) погасяването на задължението е наложено по силата на закон или други нормативни актове;

б) погасяването на задължението е свързано с конструктивно задължение, при което породилото го събитие (което може да бъде и действие на предприятието) създава реални очаквания в други страни, че ще се освободи от това задължение.

версия, консолидирана от Kreston BulMar