СС 32 - Финансови Инструменти

184
версия, консолидирана от Kreston BulMar

Цел

СС 32 определя принципите за определяне, класифициране, признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на информация за финансовите инструменти във финансовите отчети на предприятията.

I. Обхват

0. Този стандарт се прилага за всички финансови инструменти с изключение на:

а) (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) дялове в дъщерни, смесени и асоциирани предприятия, които се отчитат по ред, определен в други счетоводни стандарти;

б) права и задължения, произтичащи от лизингови договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, и лизинговите вземания, признати във финансовия отчет на наемодателя, за които този стандарт се прилага;

в) активи и задължения на работодатели, спадащи към осигурителни програми на наети лица, които се отчитат по ред, определен с друг счетоводен стандарт;

г) вземания и пасиви, произтичащи от застрахователни договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;

д) капиталови инструменти, издадени от отчитащото се предприятие, квалифицирани като собствен капитал на отчитащото се предприятие; предприятията - притежатели на тези финансови инструменти, прилагат този стандарт;

е) договори за финансова гаранция (включително акредитиви), които осигуряват извършване на плащане, когато дебиторът не изплати дължимата вноска, които се оценяват и признават по реда на СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи.

Договори за финансова гаранция, осигуряващи плащания в отговор на изменения на заложена в тях променлива (лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, кредитен рейтинг, валутен курс, ценови индекс, рейтингов индекс и др.), се отразяват съгласно изискванията на този стандарт;

ж) договори за условно вложение при бизнескомбинации;

з) договори, които изискват плащания на основата на физически променливи (климатични, геологични и други подобни);

и) стокови договори, които от самото начало са били сключени и предназначени да отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване - докато продължават да отговарят на тези очаквания от предприятието.

Компенсационните договори, които се сключват за ефективно осъществяване на разплащанията на нетна база, не отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване.

II. Определения

1. В този стандарт се използват определения със следното значение:

Финансов инструмент – договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие.

Произтичащите от законови или подзаконови изисквания пасиви или активи, които нямат договорен характер за предприятията (например данъците, таксите, дивидентите за държавата и т. н.), не са финансови пасиви или финансови активи.

Финансов актив – всеки актив, който представлява:

а) парична сума;

б) договорно право за:

- получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие;

- размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие;

г) (нова ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) компенсаторен инструмент по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

Финансов пасив – всеки пасив, който представлява договорно задължение за:

а) предоставяне на парични суми или финансов актив на друго предприятие, или

б) размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.

Инструмент на собствения капитал – договор, който осигурява остатъчна стойност в активите на дадено предприятие след приспадане на всички негови пасиви.

Паричен финансов инструмент – финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като фиксирана или определима парична сума.

Потенциално благоприятни условия – условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансов инструмент.

Потенциално неблагоприятни условия – условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент.

Договор – обвързващо споразумение с ясни икономически последици за две или повече страни и осигурено изпълнение чрез законна сила.

Непроизводен (първичен, основен, базов) финансов инструмент – финансов инструмент, изискващ първоначална нетна инвестиция. Това са вземанията, задълженията и осигуряванията на собствения капитал.

Производен финансов инструмент (дериватив) – финансов инструмент:

а) чиято стойност се мени в отговор на промяната на предварително определена (заложена) променлива, като конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг, ценови индекс, рейтингов индекс, кредитен индекс и други подобни;

б) който не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция или почти никаква нетна инвестиция с отношение към други видове договори, които реагират по подобен начин на промените в пазарните условия, и

в) който се заплаща на бъдеща дата.

Производните финансови инструменти не водят до прехвърляне на непроизводните финансови инструменти при възникване на договора, дори и при падежа им не е задължително да се осъществи такова прехвърляне.

Производните финансови инструменти могат да бъдат: фючърсните и форуърдните договори; суапови (лихвени и валутни и т.н.) опции (пут и кол), споразумения и ангажименти, от които могат да произтекат финансови ефекти и други подобни.

Внедрен (комбиниран, сложен, хибриден, съставен, синтетичен) производен финансов инструмент (внедрен дериватив) – производен финансов инструмент, който включва:

а) производен финансов инструмент, и

б) договор.

Финансов риск – риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:

а) риск на паричния поток – риск, произтичащ от колебанията в размера на бъдещите парични потоци, свързани с финансов инструмент;

б) кредитен риск – риск, произтичащ от възможността предприятието да не получи в договорения размер или въобще финансов актив, както и възможността предприятието да получи в пълен размер финансов актив, но на по-късна дата от уговорената;

в) ликвиден риск – риск, произтичащ от възможността предприятието да не погаси в договорения размер или изобщо финансов пасив, както и възможността предприятието да погаси в пълен размер финансов пасив, но на по-късна дата от уговорената;

г) ценови риск – риск, произтичащ от колебанията в цената на финансов инструмент, който в зависимост от вида на финансовия инструмент може да бъде:

- валутен риск – риск, произтичащ от промени във валутен курс;

- лихвен риск – риск, произтичащ от промени в лихвен процент;

- пазарен риск – риск, произтичащ от промени в пазарна цена.

Амортизируема стойност на финансов инструмент – размерът, с който първоначално е бил оценен финансовият инструмент при неговото признаване и коригиран:

а) в посока увеличение - с натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера при падежа;

б) в посока намаление:

- с вноските от погасяване на главницата; натрупаната амортизация на всяка разлика между първоначалния размер и размера на падежа;

- с всякакво отчисление за обезценка или несъбираемост.

Метод на ефективната лихва – метод за изчисляване на амортизацията на финансов актив или пасив чрез използването на ефективния лихвен процент.

Ефективен лихвен процент – размерът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените до сегашната нетна преносна стойност на финансов актив или пасив. Ефективният лихвен процент понякога се определя като уравновесен приход до времето на падежа или до следващата дата на пазарна промяна на цените и представлява вътрешната норма на възвръщаемост на финансовия инструмент за определен отчетен период.

При изчисляването на ефективния лихвен процент се вземат под внимание всички възнаграждения и такси, платени или получени между страните по договора.

Контрол над актив – правото за получаване на бъдещи икономически изгоди, които произтичат от този актив.

Хеджиране за целите на счетоводството – определяне на един или повече хеджиращи инструменти, изменението на чиято справедлива стойност представлява цялостна или частична компенсация за промяната в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджираната позиция.

Отписване – изваждане на финансов актив или пасив или част от тях от счетоводния баланс на предприятието.

Неотменим ангажимент – споразумението за обмен на определено количество ресурси на определена цена на определена бъдеща дата.

Хеджирана позиция – актив, пасив, договор или прогнозна бъдеща сделка, която:

а) излага предприятието на риск от изменения в справедливата стойност или от промени в бъдещите парични потоци, и която

б) за целите на отчитане на хеджирането се определя като защитавана позиция.

Хеджиращ инструмент – определен производен финансов инструмент (при редки обстоятелства може и непроизводен финансов инструмент), чиято справедлива стойност или парични потоци се очаква да компенсират промените в справедливата стойност или в паричните потоци на определената хеджирана позиция.

За целите на този стандарт непроизводен финансов инструмент може да бъде определен за хеджиращ инструмент при отчитане на хеджиране само ако защитава риск, произтичащ от промени във валутен курс (валутен риск).

Ефективност на хеджиране – степента, до която компенсационните промени в справедливата стойност или паричните потоци, свързани с даден хеджиран финансов риск, се постигат от хеджиращия инструмент.

(отм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Секюритизация

Споразумение за обратно изкупуване – споразумение за прехвърляне на финансов актив на друга страна срещу пари в брой или друго обезщетение и съответно задължение за обратно изкупуване на финансовия актив на бъдеща дата на цена, равна на получените пари в брой или на полученото друго обезщетение, плюс лихва.

Разходи по извършване на сделка с финансови инструменти – направените разходи, които могат пряко да бъдат приписани на придобиването или продажбата на финансов инструмент.

III. Класификация на Финансовите Активи

2.1. Финансовите активи се класифицират в зависимост от целта на придобиване, а когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.

2.2.1. Финансови активи, държани за търгуване - тези, които са придобити от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърски марж.

2.2.2. Финансовите активи се класифицират като държани за търгуване, без значение каква е целта на придобиването им, когато са част от портфейл, за който има свидетелства за неотдавнашна актуална способност за краткосрочно извличане на печалба.

2.2.3. Производните финансови активи винаги се класифицират като държани за търгуване, освен ако са предназначени за ефективни хеджиращи инструменти.

2.3.1. Финансови активи, държани до настъпване на падеж - финансови активи с фиксирано или определяемо плащане и фиксиран падеж, които предприятието има положителното намерение и възможност да запази до настъпване на падежа им.

2.3.2. Когато предприятието притежател има право (производен финансов инструмент) да изиска от предприятието издател да заплати или компенсира финансовия актив преди неговия падеж, финансовият актив се класифицира като държан до настъпване на падеж само ако предприятието - притежател на правото (производния финансов инструмент), има положителното намерение и възможност да не упражни това си право.

2.3.3. Финансови активи се класифицират като държани до настъпване на падеж независимо от това, дали падежът е за междинно или за окончателно плащане.

2.3.4. Финансовите активи, които са възникнали първоначално в предприятието, не се класифицират като държани до настъпване на падеж, при условие че се очаква те да не възстановят в значителна степен пълната си отчетна стойност. Предприятието взема предвид всички платени лихви и капитализирани разходи по извършване на сделката, когато определя дали ще бъде възстановена в значителна степен отчетната стойност на тези финансови активи.

версия, консолидирана от Kreston BulMar