СС 16 - Дълготрайни Материални Активи
Цел
СС 16 определя основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.
I. Обхват
1. Този стандарт се прилага при отчитането на всички дълготрайни материални активи, с изключение на:
- закупените и държаните в предприятието с цел продажба;
- придобитите за тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;
- регламентираните в друг стандарт.
II. Определения
2. В този стандарт се използват определения със следното значение:
Дълготрайни материални активи – установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Установимост – възможност за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо дълготрайният материален актив да се определи (идентифицира) въз основа на:
а) притежаваните от предприятието права върху актива отделно от другите активи;
б) възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи.
Притежание е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от дълготрайния материален актив, което произтича от:
а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива;
б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива.
Икономическа изгода – постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:
а) увеличение на приходите;
б) намаление на разходите.
Балансова стойност – сумата, с която един актив се признава във финансовия отчет, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации и се коригира със загубите от обезценката им и с извършените преоценки.
Възстановима стойност – по-високата сума от нетната продажна цена на даден актив и стойността му в употреба, определени съгласно СС 36 - Обезценка на активи.
III. Признаване на Дълготрайни Материални Активи
3.1. Един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
3.2. Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
IV. Първоначална Оценка на Дълготрайни Материални Активи
4. Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.
4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) (изм. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
4.2. (изм. и доп. ДВ-86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, разликата между първоначалната оценка (сегашната стойност на всички плащания) и сумата на всички плащания се признава за лихвен разход през периода на разсрочено плащане.
4.3. Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.
4.4. Разходите за пуск и други подобни предпроизводствени разходи не се включват в цената на придобиване на актива.
